Решение по дело №349/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 402
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 22 юни 2019 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100500349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                 Р    Е    Ш     Е    Н     И    Е      № І-45

                                    

 

 

                                   град Бургас , 14.05. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   публично       заседание  

на ............осми май…..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  : 1.Таня Русева-Маркова        

                                                    2.Пламена Върбанова                                                 

                                                                                             

при  секретаря  А. Цветанова     като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  349         по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на Д.А.Д. от гр.С.  –ищец    по гр.д. №3220 /2018 год. по описа на Бургаския  районен съд против решение № 16/03.01.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивницата против О.Ш.  и О.Ш. ,граждани на У. , за осъждането на ответниците да й заплатят  сумата 8430 лв. –обезщетение , представляващо разходите за извършени СМР  за отстраняване на вреди ,причинени от наводнения на 19.08.2015 г. ,настъпило в имота на ищцата,предизвикано от неизправен маркуч;сумата 8636 лв. – пропуснати ползи от невъзможността ищцата да отдава имота под наем за 34 дни през сезон 2015 г. в резултат  на наводнението и сумата 3400 лв. – обезщетение за вреди ,направени разходи за подмяна  и поправка на мебели,увредени от наводнението ,ведно със законната лихва  върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане ,като  ищцата е осъдена да заплати на ответниците 1845 лв. – направени разноски по делото .

                                                 Въззивникът     изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

                                         Сочи се на първо място  ,че неправилно  съдът приема ,че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на хипотезата на чл. 50 от ЗЗД.В случая твърденията са ,че наводнението у предизвикано от наизправността на маркуч с накрайник тип пистолет,откъснал се от маркуча и причинил свободно изтичане на водата от водопроводната мрежа.А съгласно трайно установената съдебна практика   ,когато вредите са в резултат от свойствата на една вещ ,тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД ,а не по чл. 45 и чл.49 от ЗЗД ,както се приема от съда .Подробно се излагат съображения,че вредите са причинени от свойствата на вещта-маркуча ,който представлява част от инсталация ,поради което се счита ,че в случая са изпълнени изискванията на хипотезата на чл. 50 от ЗЗД –обсъдени са събраните по делото доказателства ,включая заключението на вещото лице по назначената експертиза.   

                                      Моли се за отмяна на решението в   и вместо него – постановяване на ново ,с което  се уважат изцяло  претенциите на ищеца  .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

                                      Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .                                         Въззимаемите ответници не са  подали  писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не вземат писмено становище по въззивната жалба . В съдебно заседание чрез процесуалния си представител  я оспорват и настояват за потвърждаване на  атакувания съдебен акт .

                                      След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

                                      За да постанови обжалваното решение първоинстанционният  съд е приел, че предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявеното искане, предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. Посочено е, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Прието е, че за да се реализира отговорността по този законов текст е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на вещта, че ищцата е претърпяла вреди, както и че вредите са настъпили поради вътрешни свойства на вещта. В тази връзка съдът е изложил съображения, че през 2015 г. апартаментът на ищцата е бил наводнен ,като водата е проникнала в него от жилището на ответниците ,намиращо се в съседство.Именно в резултат на наводнението  в жилището на ищцата са настъпили имуществени вреди ,изразяващи се в просмукване на вода в мазилката на стените ,подпухване и оронване на боята и шпакловката  ,развили се мухъл и плесен ,засегната е вътрешната  варова мазилка  и са настъпили поражения върху мебелите и интериорните врати .Тези вреди са били безспорно установени  от назначената по делото техническа експертиза , която е оценила и стойността на нужните СМР за отстраняването им /в размер на 8084 л./,като е постановено заключение и по оценъчна експертиза   за стойността на повредените мебели в размер на 3892,20 лв.  

                      Независимо ,че вредите са били причинени  и остойностени ,районният съд  е приел ,че тяхната обезвреда  не може да се търси по реда на чл. 50 от ЗЗД .

                      Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд и препраща изцяло към изложените в решението мотиви на осн.чл. 272 от ГПК .

                      Въпросът за правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита се разрешава в практиката на ВКС непротиворечиво. В обобщение на тази трайно установена съдебна практика в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 306/29.06.2011 г. по гр. д. № 961/2011 г. на Първо ГО на ВКС; решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на Първо ТО на ВКС; решение № 140/7.10.2009 г. по т. д. № 342/2009 г. на Второ ТО на ВКС; решение № 528/11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/2009 г. на първо ТО на ВКС; решение № 94/09.05.2014 г. по гр. д. № 566/2013 г. на Трето ГО на ВКС; решение № 128/22.02.2016 г. по гр. д. № 931/2015 г. на Второ ГО на ВКС и решение № 138/22.02.2016 г. по гр. д. № 2722/2015 г. на Второ ГО на ВКС е прието, че съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск - когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск.

                            В случая  в съдебно заседание на 17.09.2018 г.  изрично  е  прието уточнение на иска в смесъл ,че течът е възникнал  от неизправен маркуч с накрайник тип пистолет ,като този накрайник се е откъснал от маркуча и водата ,която е продължила да тече през маркуча ,е наводнила апартамента на ищцата .При това уточнение  на иска  първоинстанционният съд е докладвал делото ,приемайки ,че е предявена претенция по чл. 50 ЗЗД –вреди от неизправна вещ ,причинила наводнението .

                      Определената правна квалификация на предявения иск, като такава с правно основание чл. 50 ЗЗД е съобразена със задължителните указания, дадени с т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., според които, когато при ползването на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта отговорността е по чл. 50 ЗЗД. С оглед на тази практика на ВС правилно с обжалваното решение и с оглед фактическите твърдения на ищцовата страна  искът е квалифициран по чл. 50 ЗЗД.

                      Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД. Когато вредите са причинени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, отговорността не се подчинява на правилата на деликта по ЗЗД, а на Закона за защита на потребителя. Както е изяснено в Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на Република България, когато вредите са настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД; когато вредата е причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а отговорността на този, който му е възложил работата – по чл. 49 ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

            В случая под кухненската мивка на апартамента на ответниците  е било направено отклонение във водопроводната тръба ,на което е монтиран кран с кателка ½ и накрайник за включване на маркуч/кранът се намира в купненския шкаф-мивка /.Видно от допълнителното заключение на в.л. Маврова  самият маркуч не е част от водопроводната инсталация,тъй като може да се включва и изключва към нея .Същият е снабден с накрайници ,които осигуряват контрол върху протичането на водата .При свързване на двата накрайника и отворен кран ,водата прониква в маркуча .С другия накрайник /в случая градински пистолет с отварящо-затварящ механизъм/,водата се освобождава и насочва в желаната посока.Силата на налягането на водата в маркуча е същата ,както във водопроводната инсталация на сградата .При дефекти и неправилен монтаж на елементите в инсталацията и особено при резки промени  в налягането на водата /според вещото лице/ е възможно разрушаването им и проява на течове ,като най-уязвими са свързващите елементи .Затова е възможно при включен маркуч  и отворен кран да се е разрушила връзката между гъвкавата тръба  на маркуча и някой от неговите накрайници ,при което водата свободно е потекла в помещението .

            При това положение  правилен е извода ,че не се касае за вреди ,настъпили от свойствата на вещта ,за да е налице претенция за обезвреда на осн.чл. 50 ЗЗД .В случая  вредата на нанесена от човешка дейност –маркучът е бил свързан към водопроводен кран,в резултат на което е бил под налягане  и именно това налягане е причинило разрушаване връзките на маркуча ,като самият накрайник /тип пистолет/се е отделил от него и така водата е потекла в жилището на ответниците ,а впоследствие  е проникнала и в апартамента на ищцата и причинила вредите .Разпитаният по делото свидетел  А.,отговарящ за поддръжката на цялата сграда , установява ,че когато  е влязъл в жилището на ответниците  ,забелязъл ,че  кранът в дома на ответниците  е бил отворен  и той лично го затворил ,като по този начин  спрял теченето на водата от маркуча. Вместо да се затвори крана след използването му ,кранът е бил оставен отворен  и именно налагянето на водата при отворен кран  е причинило разрушаването на връзките  на маркуча  и отделянето на накрайника от него .Лицето ,ползвало   маркуча ,не е затворил крана след използването му и не се е уверил ,че накрайниците на маркуча ще издържат налагането на водата  и именно оставеният отворен кран е причинило вредите ,включително и тези в апартамента на ищцата ,при което не може да се говори за вреди ,настъпили от свойствата на вещта ,а вредите са причинени от дейността на дадено лице .

                       Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД. Когато вредите са причинени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, отговорността не се подчинява на правилата на деликта по ЗЗД, а на Закона за защита на потребителя. Както е изяснено в Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС на Република България, когато вредите са настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД; когато вредата е причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а отговорността на този, който му е възложил работата – по чл. 49 ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

                      В случая  ответниците/респ. ползователите на имота им / сами са монтирали допълнително маркуч към водопроводната инсталация ,както и накрайник тип пистолет към него  и неправилно  не са затворили   крана на водата .По този начин  маркучът е бил под постоянното налагане на водата в него ,а промяната в налагането  и евентуално неправилното монтиране на маркуча с накрайника ,са причинили  разрушаването на връзките на маркуча ,чийто накрайник се е отделил и водата  е потекла през маркуча.Не свойствата на маркуча и накрайника  са причина наводнението , а неправилната им поддръжка и незатварянето на крана,подаването на вода под налагане   ,която неизбежно е разрушила връзките в него .

            С оглед неоснователността  на претенцията за   обезвреда на вреди  на осн.чл. 50 ЗЗД ,неоснователно се явява и претенцията за пропуснати ползи ,като  правилно  първостепенният съд е изложил и допълнителни съображения ,че твърдяните от ищцовата страна  факти в тази връзка  относно невъзможността  ищцата да отдава под наем имота през лятото на 2015 г. и евентуални пропуснати ползи от това заради предизвиканото наводнение ,са останали и  абсолютно недоказани по делото

            Затова и  първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

 

 

                   Р        Е       Ш       И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/03.01.2019 г. постановено по гр.д. № 3220/2018 г. по описа на Бургаския районен съд .

                   РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните                 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :1.

 

                                                                                      2.