Решение по дело №1365/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 01.06.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА

                                                                                  РУМЯНА СПАСОВА

    

при участието на секретаря Славка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 1365 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 84978/30.11.2020 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от “Б.К.” ЕООД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20148510401549 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 23.11.2020 г. за разпределение на постъпили суми по посоченото изпълнително дело.

В жалбата се твърди, че неправилно е отразено вземането на взискателя “О.Б.Б.” АД, като не е поискана актуална справка. Твърди се, че не е направено и съответното изчисляване, тъй като има плащания по задължението по силата на залог на вземания, които не са отразени. Твърди се, че няма актуална справка за вземането на Столична община. Твърди се, че сумата в полза на Столична община отразява само вземането по конкретния имот, а от извършената публична продан следвало да се погасят чрез плащане всички дължими към общината суми за местни данъци и такси. Твърди се, че вземането за такси е завишено. Твърди се, че вземането за такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислено върху цената на описаната вещ с ДДС от 494 000 лева, а таксата се дължи върху цената без ДДС и следва да бъде 6 165 лева. Твърди се, че начислената такса от 14 327,37 лева е във вреда на длъжника и на взискателя. Твърди се, че неправилно по сделката е начислено ДДС във вреда на длъжника и на взискателя, доколкото при публична продан за сградите не се дължи ДДС, а само за земята, която не е прилежаща на сградите. Твърди се, че сумата за ДДС е в полза единствено на купувача, който да ползва данъчен кредит. Твърди се, че не е поискано съответното съгласие от длъжника за начина на изчисляване на ДДС. Твърди се, че не е поискана справка за дължими суми по трудови договори и за суми по обществено осигуряване.

Претендира да бъде отменено обжалваното разпореждане за разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело.

В дадения срок взискателят “О.Б.Б.” АД, ЕИК*******, не е депозирал възражение срещу жалбата.

В дадения срок взискателят НАП не е депозирал възражение срещу жалбата.

Взискателят СТОЛИЧНА ОБЩИНА подава становище с вх. № 01873/11.01.2021 г., че жалбата е основателна, доколкото не са удовлетворени вземанията на СТОЛИЧНА ОБЩИНА съгласно изпратен отговор до ЧСИ с изх. № ДНИ20-ДИ11-12/1/24.02.2020 г., както и съгласно справка. Сочи, че не е преизчислена лихвата, дължима за ДНИ и ТБО върху вземането за периода от 24.02.2020 г. до 23.11.2020 г., респективно не е актуална справката за размера на публичното вземане.

В становището е направено искане същото да се приеме като жалба срещу разпределението, като взискателят СТОЛИЧНА ОБЩИНА счита, че срокът не е изтекъл, тъй като съобщението за разпределението е изпратено на СО – район “Нови Искър”, а не на компетентния отдел на СО, отдел “Общински приходи – Нови Искър” към Дирекция “Общински приходи”, издал справката по искане на ЧСИ. Сочи, че са получили разпределението едва на 04.01.2021 г. по електронната поща на юрисконсулта. Ако това не бъде прието, се прави изявление, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА се присъединява към подадената от длъжника жалба.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

 

С влязло в сила определение от 09.02.2021 г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане жалба, обективирана в становище с вх. № 01873/11.01.2021 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от СТОЛИЧНА ОБЩИНА – взискател по изпълнително дело № 20148510401549 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 23.11.2020 г. за разпределение на постъпили суми по посоченото изпълнително дело, както и искане за присъединяване към подадената от длъжника жалба, и производството по делото в тази част е прекратено.

 

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбите пороци на обжалваните действия и мотивите на съдия-изпълнителя, намира за установено следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20148510401549 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е образувано по взискателя “О.Б.Б.” АД срещу длъжника “Б.К.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.05.2014 г. по гр.д. № 24792/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, за сумата от 1 175 945,75 евро – част от главница по договор за кредитна линия от 29.09.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 10.05.2014 г. до изплащане на вземането, и 81 028,25 лева – разноски по делото, а именно: 45 999 лева – държавна такса и 35 029,25 лева – възнаграждение на юрисконсулт.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 30.07.2020 г., влязло в сила на 16.11.2020 г., е възложен на “В.” ООД за продажна цена от 494 007 лева с ДДС, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 00357.5350.1131, заедно с построените върху него сгради – сграда с идентификатор 00357.5350.1131.2, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.3, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.4, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.5, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.6, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.8, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.9, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.16.

С обжалваното разпореждане от 23.11.2020 г., предявено на 27.11.2020 г., съдебният изпълнител е разпределил сумата от 411 672,50 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С., и допълнение към същото, съгласно които неплатените задължения на “Б.К.” ЕООД по договор за кредитна линия от 29.09.2008 г. към 23.11.2020 г. са, както следва: 1396487,62 евро - неплатен остатък за присъдени главници; 26 238,48 евро - неплатена договорна лихва; 997 507,18 евро – неплатена законна лихва; 136 488,11 евро - неплатена наказателна лихва по договор; 7978,21 лева - неплатени съдебни разноски.

Вещото лице дава заключение, че изчисленият ДДС от продажната цена само за сградите е в размер на 50 802,27 лева и ако се приеме, че за сградите не се дължи ДДС, респ. не следва да се начислява, то частта на ДДС за сградите включена в оценката в размер на 50 802,27 лева би останала условно, като недължимо платена от купувача на имота по публичната продан. Вещото лице посочва, че сумата за разпределение се получава с 50 802,27 лева по-малко, отколкото е постъпила при ЧСИ според експертизата, а остатъкът на сумата за разпределение се получава 443 204,73 лева с включен ДДС само върху земята на имота.

Вещото лице дава заключение, че изчисленият размер на таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ върху продажната цена се получава 6 175,09 лева.

Вещото лице дава заключение, че изчисленият размер на таксата по т. 26 върху пълния размер постъпилата сума от проданта с включен ДДС (494 007 лева) е в размер на 15 720,17 лева с включен ДДС, а изчисленият размер на таксата по т. 26 върху пълния размер постъпилата сума от проданта без включен ДДС (411 672,50 лева) е в размер на 13 744,14 лева с включен ДДС.

Вещото лице дава заключение, че към датата на съставеното разпределение от ЧСИ - 23.11.2020 г. вкл., изчислените задължения на “Б.К.” ЕООД *** общ размер на 9 752,78 лева, отнасящи се за периода 2014 г. - 30.11.2020 г вкл. и включват: 7 350,49 лева - неплатена главница (такса битови отпадъци и данък недвижим имот) и 2 402,30 лева – лихва за забава. Вещото лице дава заключение, че към датата на извършване на проверката - 01.04.2021 г., неплатените задължения от “Б.К.” ЕООД към Дирекция “Общински приходи” на район Нови Искър към Столична общинна за недвижим имот с партиден номер: 7215F27515 - предмет на проданта, са в общ размер на 9 770,68 лева, отнасящи се за периода от 2014 г. до 30.11.2020 г., включващи: 7 350,49 лева - неплатена главница (такса битови отпадъци и данък недвижим имот) и 2 420,21 лева – лихва за забава.

Вещото лице дава заключение, че неплатените задължения към “ОББ” АД по процесното изпълнително дело № 1549/2014 г. към 23.11.2020 г. са, както следва: 981 729,80 евро – неплатен остатък за присъдени главници и 697 917,79 евро – неплатена законна лихва към 23.11.2020 г.

 

При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата на “Б.К.” ЕООД е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащи на обжалване.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, той определя подлежащите на удовлетворяване притезания, поредността им на удовлетворяване и сумата за изплащането им. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност, съгласно чл. 460 от ГПК.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно разпределената сума в полза на взискателя “О.Б.Б.” АД. В полза на взискателя “О.Б.Б.” АД е учредена договорна ипотека върху продадените недвижими имоти с нотариален акт от 29.09.2008 г., като видно от служебно извършената справка от Агенцията по вписванията чрез отдален достъп ипотеката е подновена в срока по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД с молба с дв.вх.рег. № 62069/26.09.2018 г., акт 76, том 56 на Служба по вписванията – София (лист 58 от настоящото дело). Видно от приложеното изпълнително дело и неоспореното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, вземането на банката към длъжника “Б.К.” ЕООД по изпълнителното дело към 23.11.2020 г. (датата на процесното разпределение) възлиза в общ размер на 1 679 647,59 евро, от които 981 729,80 евро – неплатен остатък за присъдени главници и 697 917,79 евро – неплатена законна лихва към 23.11.2020 г. Недоказани и поради това неоснователни остават твърденията на жалбоподателя, че вземанията на банката – предмет на изпълнителното производство, са удовлетворени от плащания по събрани суми от реализиран особен залог на вземания, които не са отразени. С оглед на горното и предвид разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, правилно в полза на банката за удовлетворяване на процесното вземане е разпределена сумата от 386 137,03 лева от стойността на ипотекираните имоти.

Съдът намира, че са неоснователни доводите на частния жалбоподател и на взискателя Столична община, че от публичната продан следва да се удовлетворят предпочитателно всички дължими към общината суми за местни данъци и такси. Спорното е дали следва да бъде предпочително удовлетворено вземането на Столична община за такса битови отпадъци за продадения имот. Таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, т.е. това е такса за извършвана услуга.

Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД урежда изрична привилегия за вземанията за данъци върху недвижим имот – от стойността на този имот. Разпоредбата има императивен характер и следва да се тълкува стриктно. В същата не се съдържа привилегия относно вземанията на общината във връзка с такси по ЗМДТ, включително и таксата битови отпадъци, поради което тези вземания не могат да бъдат погасени с така предвидената от закона привилегия по т. 2 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Таксата битови отпадъци е с ред на удовлетворяване едва по т. 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД и не подлежи на удовлетворяване преди обезпеченото с ипотека вземане (така в Решение № 2115/23.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2487/2019 г. по описа на САС; Решение № 2216/07.10.2019 г. по в.ч.гр.д. № 4707/2019 г. по описа на САС; Решение № 1106/03.06.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2148/2019 г. по описа на САС).

Горният извод следва и от законодателното разрешение при определянето на публичните вземания за данъци и съответно за такси в чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Така в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК е предвидено, че публични са държавните и общински вземания за данъци, като тук се включва и данък недвижими имоти. Докато таксите, установени по основание със закон, включително и такса битови отпадъци, попада в разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. От това следва, че законодателят не приравнява данъците и таксите и същите имат различен ред на удовлетворяване по чл.136, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на горното и предвид получената справка от Столична община, Дирекция “Общински приходи”, Отдел ОП “Нови Искър” (лист 1863 от приложеното изпълнително дело), на основание разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на Столична община е разпределена само сумата от 535,47 лева за погасяването на задължението за данък недвижим имот, но не и за такса битови отпадъци за този имот.

Съдът намира, че не е завишено вземането касателно таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ. С право на привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по съответния осъществен изпълнителен способ, постъплението от който се разпределя, съгласно приетото в т. 6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Следователно на предпочитателно удовлетворяване в този ред следва да бъдат отнесени само разноските, които са пряко свързани със съответната публична продан на недвижимия имот. Следователно правилно в този ред е включена от съдебния изпълнител таксата за опис на имота по т. 20 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно т. 20 от Тарифата, за извършване на описа на недвижими имущества се събира такса в размер на 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лева. Настоящият състав намира, че такса опис се дължи еднократно само при описа на съответните недвижими имоти и същата не зависи от последващите оценки на пазарната стойност (цена) на имота, тъй като и не се заплаща такава допълнително от взискателя, нито се връща вече платената такса при актуализация на оценката на имота. Да се приеме противното, означава неоснователно да бъде ощетен взискателят, след като е платил таксата опис, или съответно длъжника, ако бъде многократно заплащана таксата за опис върху продавания имот. Видно от експертизата по изпълнителното дело на вещото лице Деян Цонев от 25.08.2014 г. (заключението на лист 308 от приложеното изпълнително дело), пазарната стойност на продадения недвижим имот (земя и сгради) възлиза на 1 214 040 лева без ДДС. Изчислена върху така определената пазарна цена таксата опис възлиза на 18 180,60 лева без ДДС или 21 816,72 лева с ДДС. Включената в обжалваното разпределение такса опис по т. 20 от Тарифата е в размер на 14 327,37 лева с ДДС, поради което същата не се явява завишена.

Съгласно поставената задача вещото лице Р.С. е изчислило таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ въз основа на продажната цена на имота от 494 007 лева, а не върху пазарната цена по оценката, поради което и с оглед направения по-горе извод съдът не кредитира заключението на вещото лице С. в тази част.

Във връзка с доводите на жалбоподателя длъжник, че по сделката неправилно е начислено ДДС, съдът е поискал информация от съдебния изпълнител относно поканата за упражняване право на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, отправена до длъжника по реда на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, като в дадения срок и до приключване на съдебното дирене такава не е получена. Видно от протокол за опис на недвижими имоти от 15.08.2014 г. (лист 215 и сл. от приложеното изпълнително дело), Н. Коларов – управител на длъжника “Б.К.” ЕООД, е заявил, че желае сделките да са облагаеми по смисъла на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Поради така изразената воля на длъжника съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС вр. с чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и съответно процесните имоти са възложени по продажна цена с включен ДДС.

В допълнение, следва да се посочи, че съдът е ограничен в рамките на обжалваното разпределение, което в случая касае разпределянето на сумата от 411 672,50 лева, и няма правомощия да указва на съдебния изпълнител да разпределя по-голяма сума. Ако страна в изпълнителния процес счита, че е неправилно е внесен в държавния бюджет ДДС, то може да се търси съответната отговорност на съдебния изпълнител, но това не може да бъде реализирано по реда на обжалване на разпределението.

Ирелевантни за обжалваното разпределение са твърденията на жалбоподателя, че не е поискана справка за дължими суми по трудови договори и за суми по обществено осигуряване. В случая с обжалваното разпределение са удовлетворени вземания, попадащи в привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД. Вземанията на работници и служители по трудови договори попадат в т. 5 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, поради което за същите не би останала сума за разпределение от продадените недвижими имоти. С оглед на това без правно значение в случая е дали има неудовлетворени вземания на работници и служители и дали съдебният изпълнител е изискал такава информация.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

По разноските:

Ответникът по жалбата Столична община претендира разноски от 70 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25а, ал. 2, предл. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване – 120 лева, която норма следва да се приложи в случая. С оглед на това в полза на Столична община следва да бъде определено и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

С оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски по делото в общ размер на 190 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 84978/30.11.2020 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от “Б.К.” ЕООД, ЕИК ******* – длъжник по изпълнително дело № 20148510401549 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 23.11.2020 г. за разпределение на постъпили суми по посоченото изпълнително дело от продажбата на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 00357.5350.1131, заедно с построените върху него сгради – сграда с идентификатор 00357.5350.1131.2, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.3, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.4, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.5, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.6, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.8, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.9, сграда с идентификатор 00357.5350.1131.16, като неоснователна.

ОСЪЖДА “Б.К.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. ******, сумата от 190 лева (сто и деветдесет лева) - разноски в производството пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                                           2.