Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 20, 27 април 2018 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
трети април през две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ………….………………………………
………….……………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
............................…………..
............................…………..
секретар
Нелли Митева,
прокурор ……………, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 237 по
описа на РС Котел за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба на В.М.Б. против наказателно постановление (НП) на Началника на РУ на МВР
Котел, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на
2000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят счита НП за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде
отменено, тъй като били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон. Оспорва да е извършил нарушението, за което е
санкциониран.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява адв. Е.М. ***. Жалбата се поддържа на
изложените основания, доразвити и конкретизира в хода на устните състезания.
За въззиваемата
страна ОД на МВР Сливен не се явява представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
Производството по делото е
образувано по жалба, подадена в срок и от лице, което има право да обжалва НП,
поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 28.08.2017 г. свидетелите С.С., Г.С., както и други полицейски служители на РУ на МВР
Котел, охранявали обществения ред в село Градец, община Котел. Същия ден
ромската общност в селото празнувала празника Богородица.
Жалбоподателят заедно с приятели
също празнували в централната част на селото. В късния следобед жалбоподателят
решил да се прибира вкъщи. Качил се на лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № У7802АМ,
седнал на шофьорската седалка и привел автомобила в движение. До него като
пътник се качило трето неустановено по делото лице.
Намиращите се в близост полицаи С.С. и Г.С. видели жалбоподателят да се качва в автомобила и
решили да му извършат проверка, тъй като през деня го гледали, че седи на маса
и направили предположение, че може да е употребил алкохол. Последвали
управлявания от жалбоподателя автомобил, като включили звуков и светлинен
сигнал на служебния автомобил, давайки знак на жалбоподателя да спре.
Жалбоподателят не спрял, а продължил към дома си на ул. Димитър Костов 16,
където спрял автомобила и излязъл от него. Докато слизал от автомобила, зад
него спрял полицейският автомобил. Свидетелите С.С. и
Г.С. наредили на жалбоподателя да отиде при тях за извършване на проверка, но
жалбоподателят тръгнал да влиза в дома си. През това време от къщата излезли
близките на жалбоподателя, които започнали да се държат агресивно към
полицейските служител. Преценявайки обстановката като усложнена, полицейските
служители сложили на жалбоподателя белезници, качили го в служебния автомобил и
спрели по ул.Кънчо Урумов, където изчакали св. Н.Н.
да извърши с техническо средство проба за наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя. Тъй като жалбоподателят отказал да бъде тестван, св. Н. съставил
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който е описана
следната фактическа обстановка : „На 28.08.2017 г. около 19:12 часа в село
Градец по ул. Димитър Кукумявков управлявайки лек
автомобил „Ауди А3“ с ДК № У7802АМ, собственост на „Кредилайн“
ООД град Ямбол, ул. Индустриална № 1, не спира на подаден сигнал от служители
на ПУ село Градец. Б. отказва да му бъде извършена проверка с Дрегер 7510 и да му бъде издаден талон за медицинско
изследване”. Посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.174, т.3 от ЗДП. Върху
акта са поставени подписите на актосъставителя, както
на С.С. като
свидетел на установяване на нарушението и на съставянето на акта.
Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и да получил препис от него. Св. Г.Х.С.
е подписал АУАН като свидетел на отказа.
Въз основа на описания АУАН на
25.09.2017 г. е съставено обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната
фактическа обстановка. Административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДП и му е наложил
наказание 2000 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. НП е връчено лично на наказаното лице на 25.10.2017 г., който го е
обжалвал в предвидения преклузивен седемдневен срок.
Съдът кредитира всички останали
писмени доказателствени източници, които прочете по
реда на чл.283 от НПК и приобщи към делото. Съдът кредитира показанията
свидетелите Н.Н., С.С. и Г.С.
в тяхната цялост, след като прецени, че те безпротиворечиви
помежду си досежно относимите
към спора факти. Несъответствията между показанията на свидетелите С.С. и Г.С. във връзка с факта, къде е бил жалбоподателят
през деня и откъде е потеглил с автомобила си, не са в състояние да внесат
съмнение в достоверността им. Доколкото съдът кредитира и показанията на св.
Томов, който твърди, че пред неговия магазин никога не е имало маси, то съдът
приема, че жалбоподателят е бил на друго място в централната част на селото.
Съдът отхвърля като недостоверни
показанията на свидетелите М.Х. и Х. В., тъй като се конфронтират с показанията
на свидетелите С.С. и Г.С.. За да стигне до извод за
недостоверността им, съдът съобрази следното : жалбоподателят е биологичен баща
на св. М.Х., живеят заедно в едно домакинство и отношенията им са като между
баща и син. Това обстоятелство само по себе си не е в състояние а приори да доведе до игнориране на показанията на св. М.Х.,
но налага внимателна преценка и анализ на показанията, както и съпоставка с
цялата доказателствена съвкупност. Показанията на св.
М.Х. страдат от вътрешна противоречивост и са в разрез с нормалната житейска
логика. Св. Х., който към август 2017 г. е бил на 14 години и 5 месеца, твърди,
че на въпросния ден не жалбоподателят, а той се е качил на шофьорската седалка
и е подкарал автомобила, въпреки че никога преди това не бил управлявал в
населено място и не познавал нито правилата за движение, нито пътните знаци.
Свидетелят не е в състояние да обясни защо точно на празника, сред много хора,
между които и няколко полицейски служители, жалбоподателят го бил накарал той
да го закара до къщи, при положение че свидетелят отрича жалбоподателят да е
бил употребил алкохол. Така и не стана ясно защо свидетелят се е качил той да
управлява автомобила – дали защото много искал да кара или защото
жалбоподателят го бил накарал, за да отиде при гостите си. В тази връзка съдът
игнорира като недостоверни показанията и на свидетеля Х.В., твърдящ, че видял
не жалбоподателят, а св. М.Х. да слиза откъм шофьорската седалка. В обобщение,
съдът приема, че показанията на свидетелите М.Х. и Х. В. са неистински и са
дадени единствено, за да обслужат защитната теза на жалбоподателя.
Въз основа на така установеното
съдът стигна по следните правни изводи:
Искането на жалбоподателя за отмяна на
НП следва да се остави без
уважение, тъй като безспорно се установи, че
жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил санкциониран. Съдът направи
задължителната служебна проверка дали са
спазени всички правила при провеждане
на административнонаказателната
процедура и констатира, че не са
били допуснати съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили
до такава степен правото на защита на
наказаното лице, че да налагат
отмяна на НП само на това
основание и да препятстват съда да провери правилността
на обжалваното НП. Административнонаказващият орган е наложил
административно наказание за нарушение на
чл.174, ал.3 от
ЗДП (в приложимата му редакция, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г.) , заради отказа
на жалбоподателя Б., като водач
на МПС, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Освен че нарушението е точно описано в акта и в НП, то е и правно
квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което
е правилната правна квалификация. На този текст се е позовал административнонаказващият
орган, за да наложи административните
наказания и това е в съответствие с описаните фактически обстоятелства и в АУАН, и в атакуваното НП.
Критерият, по който се
разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение
е довело до накърняване на правото на защита
на наказаното лице. И
АУАН, и НП съдържат подробно описание на нарушението
и фактическите обстоятелства,
при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на водача
да разбере за какво го
санкционират, респ. да организира
адекватно и ефективно защитата си, за
което сочат всички доказателства по делото от
момента на
връчване на НП до приключване на делото.
Всички събрани по делото доказателствени източници сочат, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил по улиците на село Градец, потегляйки от центъра към
дома си. Виждайки полицейския автомобил, който го е следвал, спрял автомобила и
се опитал да се скрие в дома си.
Посочената в АУАН и в НП ул.Индустриална не е улица в село Градец, а
административен адрес на седалището на „Кредилайн“
ООД, собственик на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Следователно жалбоподателя е бил водач
на МПС по смисъла на §6, т.25 от ЗДП и като такъв е субект на административнонаказателна отговорност по чл.174, ал.3 от
ЗДП.
Установи се от показанията на
свидетелите Н.Н., С.С. и Г.С.,
които в тази им част не се оспорват от жалбоподателя, че последният е отказал
да бъде проверен с техническо средство.
В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП
са уредени две хипотези :
1/ отказ за извършване на
проверка и 2/ отказ да получи талон
на медицински изследване, които са отделни състави на
административни нарушения. По настоящото дело водачът е санкциониран затова, че
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и при това
положение, по аргумент от противното от чл.2 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от
17.07.2001 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.),
действаща към 28.08.2017 г., на водача
не следва да се издава талон за медицинско изследване, тъй като такъв талон се
издава тогава, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват
показанията на техническото средство. В тези случаи проверяващият орган е
длъжен да издаде талон за медицинско изследване и ако проверяваният откаже да
получи този талон, неговото поведение ще
бъде съставомерно пак по чл.174, ал.3 от ЗДП. Тъй
като в настоящия случай жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо
средство, не е било необходимо издаване на талон за медицинско изследване и
жалбоподателят е бил санкциониран именно защото е отказал да бъде проверен с
техническо средство.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. Констатираното в него деяние безспорно
осъществява състава на визираното в
чл.174, ал.3
от ЗДП административно нарушение от обективна
и субективна страна и правилно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. Предвидената
и съответно наложена с НП санкция е фиксирана в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съдът извърши проверката по чл.28 от ЗАНН и установи, че извършеното деяние не разкрива признаците на маловажен
случай, очертани в чл.93, т.9 от НПК, поради което не се налага отмяна на
атакуваното НП на това основание. Извършеното разкрива типичната, а не по-
ниска степен на обществена опасност
на деяния от този вид,
така че да
може да се
направи извод, че се касае
за маловажен случай на нарушение.
Констатираното смекчаващо отговорността
обстоятелство - че се касае за първо
нарушение
(доколкото липсват данни за предходни установени по съответния ред нарушения на
правилата за движение по пътищата), не е такова по характера, което да изключи изцяло
обществената опасност на деянието и да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност.
По изложените съображения съдът следва да постанови решение,
с което да потвърди изцяло обжалваното НП.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
17-0287-000217/25.09.2017 г. на Началника на РУ на МВР Котел като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: