Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 19.03.2018 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от съдия
Таня Димитрова адм.д. № 1904/2016 г. на АдмС-Варна молба за тълкуване, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба на Ю.Ч. в качеството му на
представляващ Сдружението за оптимизирана на правосъдието и администрацията
(СОПА), подадена на 01.03.2018 г., входирана в АС-Варна със с.д.№ 4354/01.03.2018 г.,
с която се иска тълкуване на Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016
г. на АдмС-Варна, в частта за разноските.
С молбата се сочи, че прави
впечатление, че за разноските по делото първоинстанционният съд е осъдил Община
Варна, която не е страна по делото, а ВАС – Общински съвет – Варна, като в
резултата от тази колизия на представителя на СОПА е наложена глоба. Прави се
искане на основание чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 172а, ал.1, т. 7 и
ал. 2 от АПК съдът да разтълкува решението и правните изводи в частта на
разноските, като бъде посочено изрично правното основание първоинстанционният
съд, за разлика от ВАС, да осъди за разноските именно Община Варна, а не
ответника – Общински съвет Варна.
Другата
страна по делото – Общински съвет Варна, на когото е съобщено за исканото
тълкуване, не представя отговор в едноседмичния срок, указан от съда.
Съдът като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, намира, че
не е необходимо призоваването на страните в открито съдебно заседание.
Молбата за тълкуване е процесуално допустима като подадена от страна по АД
№ 1904/2016 г. на АдмС-Варна и доколкото с нея се иска тълкуване на влязло в
сила съдебно решение, което не е изпълнено – няма данни да са събраните сумите
по издадените въз основа на решението на съда изпълнителни листове. Съдът
съобрази и че подаването на искане за тълкуване на съдебен акт не е ограничено
със срок.
По същество молбата с искане за тълкуване е неоснователна.
С Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016
г. на АдмС-Варна със съдия докладчик Таня Димитрова е отменено Решение с рег. №
ДОИ16000078ВН_001ВН от
13.06.2016 г. на Председателят на Общински съвет – Варна, В ЧАСТТА, с която е
отказан достъп до обществена информация по т. 2 и т. 6 от заявление
рег.№ДОИ16000078ВН/03.06.2016 г. на СОПА, със седалище гр. Варна, ЕИК ***,
подадено чрез представляващия Ю.Ч. и е върната преписката на Общински съвет –
Варна за произнасяне по заявлението в тази част, при съобразяване дадените от
съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е
отхвърлено оспорването в останалата част. С посоченото решение е осъдена Община Варна да заплати на СОПА, представлявано от Ю.Ч., направените по делото разноски в общ размер на 103,34 лева /сто и три лева и тридесет и
четири стотинки/, представляващи част от платената държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от оспорването.
С Решение № 335 от 10.01.2018 г. по АД № 4699/2017
г. на ВАС в състав Анна Димитрова, Галина Карагьозова и Юлия Ковачева със съдия
докладчик Анна Димитрова е отменено Решение
№ 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна в частта, с която е отхвърлено оспорването на СОПА срещу Решение с
рег. № ДОИ16000078ВН_001ВН от 13.06.2016 г. на Председателят на Общински
съвет – Варна, относно частта от исканата по т. 1 от заявлението обществена
информация, а именно дали разходите за пътуването на адв. С. до София за
съдебно заседание на 06.04.2016 г. по АД № 3316/2014 г. на ВАС, са заплатени от
задължен по ЗДОИ субект и ако да – в какъв размер и вместо него е отменено Решение с рег. № ДОИ16000078ВН_001ВН от
13.06.2016 г. на Председателят на Общински съвет – Варна, относно частта от
исканата по т. 1 от заявлението обществена информация и е върната
административната преписка за ново произнасяне на органа. В останалата част е оставено
в сила Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна, като
е оставено в сила и Определение № 571 от 07.03.2017 г. по АД № 1904/2016 г. на
АдмС-Варна. С посоченото решение на ВАС е осъден Общински съвет – Варна да
заплати 2 (два) лева разноски по делото на СОПА.
С молба със с.д. № 2274/02.02.2018 г. СОПА, чрез
адв. И.И., е направило искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените
разноски на двете инстанции по АД № 1904/2016 г. на АдмС-Варна. Въз основа на
разпореждания на съда са издадени два отделни изпълнителни листове за
присъдените в полза на СОПА суми с двете съдебни решения.
На тълкуване по реда на чл. 251, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
подлежат неясните решения – такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се
изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения
правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи
прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение.
На тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, който именно се
ползва със силата на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. В случая,
молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по
настоящото дело като неясно или неразбираемо, а иска тълкуване на част от
мотивите по отношение на осъждането за разноски не на ответника по делото –
Общински съвет Варна, а не Община Варна. Съдът констатира, че е налице единство
на мотивите и диспозитива на съдебния акт - и в мотиви, и в диспозитива на
процесното съдебно решение ясно е обективирана волята на съда, който е приел,
че за разноски по делото следва да бъде осъдена Община Варна, а не Общински
съвет – Варна. Предвид изложеното, ако СОПА не е бил съгласно с осъждането
именно на Община Варна, а не на Общински съвет – Варна, е имало възможност да
обжалва в този аспект решението. Съдебният акт, чието тълкуване се иска в частта
за разноските, е бил подложен на инстанционен касационен контрол от ВАС, в
следствие на което е частично отменен и оставен в сила в останалата част.
Посредством тълкуването не следва да се цели подмяна от страна на съда на
вече изложените мотиви с други, което е и недопустимо. Тълкуването се прави на
самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова
преценка на правната норма чрез друго тълкуване, което би променило тези мотиви
и което всъщност би променило и волята на съда спрямо постановеното вече
съдебно решение, ползващо се със силата на присъдено нещо. В тази връзка, чрез
решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават и указания как да се приложи
влезлият в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки
относно неговото изпълнение или да се указва какви конкретно действия органът да
предприеме във връзка с изпълнението на съдебното решение.
В случая волята на съда е ясно и непротиворечиво изразена и обусловена от
установената по делото фактическа и правна страна на спора. Отговорността за
разноски е гражданско облигационно отношение, което произтича и е уредено в АПК
и субсидиарно – в ГПК. Административният орган – Общински съвет Варна няма
гражданска, а само административна правосубектност и поради това осъждането за
разноски е на юридическото лице, в чиято структура се намира административният
орган, а не на административния орган – ответник по делото. Това осъждане не
прави юридическото лице страна в съдебното производство, не прави го прави и
страна по материалното административно правоотношение, а става въпрос за
процесуална субституция. Решението не поражда никакви съмнения относно
действителното правораздавателно становище, доколкото ясно формулираната воля
на съда е точно изразена както в мотивите, така и в съответстващия им
диспозитив и не се нуждае от допълнително тълкуване.
С оглед изложеното искането за тълкуване е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 251, ал. 1 и ал.
5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ю.Ч. със с.д.№ 4354/01.03.2018 г., подадена в качеството му на
представляващ Сдружението за оптимизирана на правосъдието и администрацията, с
която се иска тълкуване на Решение № 145 от 03.02.2017 г. по АД № 1904/2016 г.
на АдмС-Варна в частта за разноските.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: