№ 12011
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110107353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. С. *********** срещу
*********, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателен
установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11,
ал.1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия
Договор за потребителски кредит № *****/27.03.2023 г., сключен между страните
поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, и
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 512лв., представляваща платена при липса на основание сума по
нищожния Договор за потребителски кредит № *****/27.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 09.02.2024г., до
изплащането.
Ищецът твърди, че на 27.03.2023г. сключил с ответника ********* Договор за
потребителски кредит № *****/27.03.2023 г., по който в полза на ищеца е отпуснат
заем в размер 1000лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума в срок до
27.03.2024г., като лихвеният процент по кредита бил в размер на 54.32%, а годишният
процент на разходите (ГПР) в размер на 44.5%. Поддържа, че в чл. 5 от договора било
уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат
обезпечени с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия
1
за това, конкретно посочени в клаузата, като в чл. 11 от договора е предвидено при
неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи неустойка в размер на 1252.86 лева.
Поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена неустойка в общ
размер на 1252.86 лева, която сума била дължима към месечната погасителна вноска.
Твърди, че периода 26.04.2023г. - 27.102.2023г. са заплатени 7 вноски по 216 лв., или
общо 1 512 лв. Поддържа, че сключеният между страните договор имал
характеристики на потребителски договор, като същият бил нищожен поради
противоречие с императивни правни норми. Навежда, че с уговорената неустойка се
цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел
да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Счита, че с начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение се
накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за
другата страна по договора, доколкото е в размер на 70% от заетата сума. Неустойката
съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че
обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била
индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице
заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй
като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не се
посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са
включени в него. Клаузата за неустойка била нищожна и поради накърняване на
добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор за кредит. Навежда довод, че грешното посочване
на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по
смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор да се обяви за нищожен на
основание чл.22 ЗПК. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е
недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПК на връщане подлежала само чистата
стойност на паричния заем, като не се дължали лихви. С оглед изложеното, навежда, че
за ищецът е било налице единствено задължение да върне на ответника предоставената
от него сума в размер на 1000лв., а с надплатената над този размер сума от 512лв.
ответникът ********* се е обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без
основание. Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
*********, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на
процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва
2
доводите на ищеца, като твърди, че оспорената клауза от договора е валидна.
Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не
следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите.
Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е
напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и
само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от
което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя
при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което
ищецът предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните
договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по чл. 7 от същия, както и в Стандартния
европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка,
както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на
обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на
заповед. Излага, че вместо да упражни правото си на отказ от договора, на осмия ден
от сключването му ищецът е направил пълно и предсрочно погасяване на всички свои
задължения по договора, вкл. начислената след третия ден неустойка, с оглед на което
ищецът е целял начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на
иск от водене на настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с
принципа на добросъвестността в преддоговорните отношения между страните.
Поддържа, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави,
поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на
кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да
не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди, че всички клаузи от договора
са валидно и индивидуално уговорени между страните, условията по договора и всяко
едно от задълженията на кредитополучателя са посочени и описани в стандартния
европейски формуляр, договора и погасителния план, като потребителят е подписал
документите собственоръчно, така всички предсрочно и доброволно платени от ищеца
суми са получени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
3
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: Обуславящ отрицателен
установителен иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД за целия Договор за потребителски кредит № *****/27.03.2023 г.; Обусловен
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника *********.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните има сключен Договор
за потребителски кредит № *****/27.03.2023 г. с твърдените клаузи, по който е
отпусната сума в общ размер на 1000лв. за главница и същата е получена от ответника;
че ищецът към датата на предявяване на иска е погасил сума в общ размер от 1512лв.
по договора.
В доказателствена тежест на ищеца по обуславящите отрицателни установителни
искове е разпределено да докаже сключването на процесния договор за кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесната клауза по чл. 11 от
договора за неустойка (отделено за безспорно). В тежест на ответника е да докаже
валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на неустойка, съответно, че с
уговарянето в договора и в клаузата не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че
клаузата не е неравноправна и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не
представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и
********* има Договор за потребителски кредит № *****/27.03.2023 г. с твърдените
клаузи (отделено за безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е
постъпила в патримониума на ответника *********, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е., без
да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е разпределено да докаже, че има
основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в Договор за
потребителски кредит № *****/27.03.2023 г., въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора. Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в
предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема, че клаузата по чл.
11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ***** от 27.03.2023г., предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл.19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят пет пъти законната лихва от взетата сума, а клаузи в договор,
4
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В частност е
несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от представянето на
обезпечение от страна на кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“,
уговорена процесния договор, независимо от изпълнението на поетите задължения за
връщане на кредита, противоречи на същността на неустоучната клауза. Следователно
с последната кредиторът цели да получи възнаграждение под формата на „неустойка“,
тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася с
действителната обезпеченост на вземанията на кредитора /даденото обезпечение би
могло да намали риска от невръщане на заетата сума/ (така изрично и Решение №
529/29.01.2024г. по в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на договора по чл.22 вр. чл.11. т.10 ЗПК, като с
оглед чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. С оглед безспорното обстоятелство между
страните, че ищцата е заплатила сумата от 1512лв., то искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
сумата от 512лв. се явява изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в общ
размер на 100лв. за д.т., които следва да се присъдят.
Ищецът е представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на ЕАД
5
Б., БУЛСТАТ: *******, следва да се присъди възнаграждение в размер определен от
съда в размер на 500лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
обусловеността на предявените искове.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. С. ***********, ЕГН: **********,
********, срещу *********, ЕИК: ********, **********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 27.03.2023г., сключен
между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД *********, ЕИК: ********,
**********, да заплати на Н. С. ***********, ЕГН: **********, ********, сумата от
512лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ ***** от 27.03.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва считано
от 09.02.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК: ********, **********,
да заплати на Н. С. ***********, ЕГН: **********, ********, разноски по делото в
размер на 100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. *********, ЕИК:
********, **********, да заплати на ЕАД Б., БУЛСТАТ: *******, адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6