Мотиви
по Присъда № 50 от 11.11.2016 г. по НОХД № 235/2016 г. по описа на Военен съд –
Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият
*** П.Б.П. е постъпил в редовете на БА на
30.05.2006 г. От 29.06.2010 г. изпълнява длъжността „***
***
ПО
ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
От месец юни 2009 г. до
18.07.2016 г. подсъдимият *** П. бил
картотекиран във в.ф. *** – *** като живущ под наем при условията на свободно
договаряне. Същият ежемесечно получавал компенсационни суми за живеене на
свободен наем за горепосочения период, като от своя страна също ежемесечно подавал пред жилищната
комисия на формированието, определяна годишно със заповед на командира на в. ф.
*** – ***, изискуемите за това документи, определени в действащите през този
период наредби, издадени от Министъра на отбраната.
За периода на картотекирането си
живял под наем, при условията на свободно договаряне, на два адреса - в гр. ***,
бул. *** ***, ***, ***, в жилище собственост на св. М. Х. Б. и в гр. ***, ул. „***” ***, с наемодател св. Р.Т.П..
По отношение на втория адрес - гр. ***, ул. „***” ***, с наемодател св. Р.Т.П.
било установено, че до месец декември
2015 г. подсъдимият *** П. живял под наем в условията на свободно договаряне с
наемодател св. Р.Т.П.. Между двамата имало валидно сключен един единствен
договор за наем, който бил от дата 03.02.2015 г. Договорът бил разписан от
страните по него. В действителност обаче, той живял под наем, при св. П. и
преди 03.02.2014 г., но във в.ф. *** – *** едва от дата 01.07.2015 г.
декларирал, че вече не живее на стария адрес, т.е. на бул. *** ***, ***, ***, а
имал нова квартира на адрес гр. ***, ул. „***” ***, с нов наемодател - св. Р.Т.П., въпреки че реално вече живеел там
и плащал наем, считано от април 2014 г.
Св. Д.Ж. *** и съседите на св. П.
- св. З.З. и св. И.И., дали макар и лаконични показания в насока, че били
виждали в жилището на св. П. да живее „някакво момче с военни дрехи“ по думите
на св. Ж., „един военнослужещ” по думите на св. З. и „военнослужещ”, който бил „с военна униформа” и имал автомобил
марка „***” – по думите на св. И.И..
Предвид липсата на оригинал на
договор за наем за адреса на бул. *** ***,
***, *** и невъзможността да се назначи графологическа експертиза на наличното
копие от дата 02.06.2009 г., е липсвала възможност за доказване на извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, респ. по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. Не е налице и престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като действаща към
01.05.2014 г. е била Наредба Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на
имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната, и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне,
издадена от Министъра на отбраната и обнародвана в ДВ. бр. 62 от 10.08.2010
г., т.е няма състав на престъпление от
обективна страна, защото законът изисква декларацията да бъде дадена пред орган
на власт по силата на закон, указ или постановление на МС.
На практика, за периода от м. май
2014 г. до края на м. януари 2015 г., включително, подсъдимият *** П. реално е
живял при условията на свободен наем в жилището на св. П.. Плащал е дължимия
наем и е получавал компенсационни суми на правно основание, макар и без да са
имали писмен договор за наем по между си.
След м. декември 2015 г., обаче,
т.е от началото на настоящата 2016 г. подсъдимият *** П. продължавал да бъде
картотекиран на адреса на св. П., за който адрес *** продължавали да му
изпращат компенсационни суми, вече неправомерно, защото той вече не бил неин
наемател. Свидетелката Р.П. била
категорична, че след м. декември 2015 г. подсъдимият *** П. не бил живял в
жилището й под наем, не бил неин наемател и тя не получавал от него наемни суми
– обстоятелство, което противоречи с действията на подсъдимия *** П., който и
след тази дата и година продължил да представя през командването на военното
формирование документи, видно от които продължавал да живее под наем на ул. „***”
*** с наемодател св. П..
По гореописания начин, *** П. за
периода от 03.02.2016 г. до 03.05.2016 г.
включително, депозирал във военно формирование *** - *** 5 (пет) инкриминирани документа
с невярно съдържание:
- 4 (четири
броя заявления –декларации до командира на в.ф. *** – ***) Приложение № 8 към
чл. 37, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА
№ Н-22 ОТ 16 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ПОЛЗВАНЕ ПОД НАЕМ НА ИМОТИ ОТ ЖИЛИЩНИЯ ФОНД НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА И ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОННИ СУМИ НА
ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И ЦИВИЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, КОИТО ЖИВЕЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНО
ДОГОВАРЯНЕ, в сила от 10.08.2010 г., издадена
от Министерството на отбраната и обн. ДВ. бр. 62 от 10 август 2010 г. (от дати
03.02.2016 г., 26.02.2016 г., 01.04.2016 г. и 03.05.2016 г.), в които отразил
невярното обстоятелство, а именно,
че живеел при условията на свободно договаряне под наем на адрес гр. ***, ул. „***”
*** с наемодател ц.л. Р.Т.П. ***, което не било вярно, всъщност живеел на
неустановен по делото адрес и
-1 (един)
брой заявление-декларация до жилищната комисия на в.ф. *** – *** (Приложение №
2 към чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № Н-22 ОТ
16 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ПОЛЗВАНЕ ПОД НАЕМ НА ИМОТИ ОТ ЖИЛИЩНИЯ ФОНД НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ОТБРАНАТА И ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИОННИ СУМИ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И
ЦИВИЛНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, КОИТО ЖИВЕЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНО ДОГОВАРЯНЕ, в сила
от 10.08.2010 г., издадена от Министерството на отбраната и обн. ДВ. бр. 62 от 10 август 2010 г.) от дата 26.03.2016 г., в което декларирал
невярното обстоятелство, че към 01.03.2016
г. нямал промени в наемното си правоотношение, декларирано към м.
септември 2015 г., което не отговаряло на истината, защото от 01.01.2016 г. той
не живеел при условията на свободно
договаряне под наем на адрес гр. ***, ул. „***” *** с наемодател св. Р.Т.П. ***,
а всъщност живеел на неустановен по
делото адрес.
В резултат на описаните действия
подсъдимият *** П. получил без правно основание чуждо движимо имущество
- компенсационни суми (пари) полагащи се на живеещите на свободен наем
военнослужещи, собственост на Министерство на отбраната. Те му били изплатени
по банков път за 6 (шест) последователни месеца, на основание заповеди на Командира
на военното формирование, както следва:
1. На 10.02.2016 г., със заповед № ЗФСД-11/09.02.2016 г. на
Командир в.ф. *** - *** получил сумата от 115,00 лева за м. януари 2016 г.
2. На 12.03.2016 г., със заповед № ЗФСД-17/02.03.2016 г. на
Командир в.ф. *** - *** получил сумата от 115,00 лева за м. февруари 2016 г.
3. На 14.04.2016 г., със заповед № ЗФСД-28/08.04.2016 г. на
Командир в.ф. *** - *** получил сумата от 115,00 лева за м. март 2016 г.
4. На 13.05.2016 г., със заповед № ЗФСД-34/04.05.2016 г. на
Командир в.ф. *** - *** получил сумата от 115,00 лева за м. април 2016 г.
5. На 20.06.2016 г., със заповед № ЗФСД-43/07.06.2016 г. на
Командир в.ф. *** - *** получил сумата от 115,00 лева за м. май 2016 г.
6. На 18.07.2016 г., със заповед № ЗФСД-53/11.07.2016 г. на
Командир в.ф. *** – *** получил сумата от 115,00 лева за м. юни 2016 г.
По този начин по сметка на *** П.
през инкриминирания период неправомерно били преведени 690 (шестстотин и
деветдесет) лв., собственост на Министерство на отбраната, които той имал
намерение да присвои.
В последствие,
подсъдимият *** П. осъзнал извършеното от него и до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, видно квитанция към приходен касов ордер
№ 151 от 10.11.2016 г., приложена на л. 29 от съдебния том, представена в
съдебно заседание, от която е видно, че е възстановил доброволно неправомерно
получената сума във финансова служба на военно формирование *** – ***.
Съдът
намира, че случая е маловажен, съгласно хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК,
поради възстановяване от подсъдимия на сумата, критичното отношение към
деянието, продължителността на военната му служба, от обстоятелството, че *** П. е личност, която не е обществено опасна,
добрите му характеристични данни и наложените му поощрения, които обстоятелства дават
възможност да се приеме, че извършеното престъпление, с оглед вредните
последици и с оглед другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на това
престъпление.
Горното,
извършено от подсъдимия, съставлява престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като продължавано, за
времето от 10.02.2016 г. до 18.07.2016 г., включително, във военно
формирование *** – ***, при условията на продължавано престъпление – чл. 26,
ал. 1 от НК, на 6 (шест) пъти, чрез използване на документи с невярно
съдържание - общо 5 (пет) на брой, от които: 4 (четири броя заявления –
заявление-декларации до командира на в.ф. *** – *** (Приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1
от НАРЕДБА № Н-22 от 16 юли 2010 г. за
ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне, в сила от 10.08.2010 г.,
издадена от Министерството на отбраната и обн. ДВ. бр. 62 от 10 август 2010 г.)
от дати: 03.02.2016 г., 26.02.2016 г., 01.04.2016 г. и 03.05.2016 г., в които
отразил невярното обстоятелство, а именно, че живеел при условията на свободно
договаряне под наем на адрес гр. ***, ул. „***” *** с наемодател ц.л. Р.Т.П. ***,
което не било вярно, всъщност живеел на неустановен по делото адрес и
1
(един) брой заявление-декларация до жилищната комисия на в.ф. *** ***
(Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2 от
НАРЕДБА № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от
жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни
суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на
свободно договаряне, в сила от 10.08.2010 г., издадена от Министерството на
отбраната и обн. ДВ. бр. 62 от 10 август 2010 г.) от дата 26.03.2016 г., в
което декларирал невярното обстоятелство, че към 01.03.2016 г. нямал промени в
наемното си правоотношение, декларирано към м. септември 2015 г., което не
отговаряло на истината, защото от 01.01.2016 г. той не живеел при условията на
свободно договаряне под наем на адрес гр. ***, ул. „***” *** с наемодател св. Р.Т.П.
***, а всъщност живеел на неустановен по
делото адрес, подсъдимият *** П. получил без правно основание чуждо движимо
имущество - компенсационни суми (пари), полагащи се на живеещите на свободен
наем военнослужещи, пари общо в размер на 690 (шестстотин и деветдесет) лв.,
собственост на Министерство на отбраната, с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на делото пред първоинстанционния съд присвоеното
имущество е било възстановено с ПКО № 151 от 10.11.2016 г. във финансова служба
на в.ф. *** - *** и деянието представлява МАЛОВАЖЕН СЛУЧАЙ.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, както и от приобщените по делото показания на
свидетелите, явили се в съдебно заседание: З., И. и П. и от прочетените по реда
на чл. 281, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 5 от НПК показания на неявилите се по
уважителни причини, но редовно призовани свидетели м-р Велин Воев на л. 21 - л. 22 и св. Д.Ж. – л.
25 - л. 27 от ДП.
ПРИЧИНИ:
недостатъчно високо правно съзнание, стремеж за лично облагодетелстване по
непозволен начин.
МОТИВИ:
да получи допълнително парични средства
Спор по
фактическата обстановка няма.
В
съдебно заседание ПРОКУРОРЪТ е на становище, че установената по време на
съдебното следствие фактическа обстановка е идентична с тази, посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Представителят на държавното
обвинение обаче излага доводи, че правната квалификация на деянието, извършено
от подсъдимия, следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, в хипотезата
на чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1 от НК като се има предвид, че се касае за
използване на документи с невярно
съдържание. Съображенията в тази насока на прокурора са, че подсъдимият е
заместил неправомерно получената сума и по този начин липсват вредни последици
за МО или в.ф. *** - ***, изтъква добрите характеристични данни за подсъдимия
като военнослужещ, критичното му отношение към извършеното. Предвид тези
обстоятелства, прокурорът иска от съда подсъдимия *** П. да бъде признат за виновен,
да му бъде наложено наказание при
условията и по реда на чл. 78а от НК в минимален размер 1 000.00 (хиляда) лева.
Съдът
изцяло споделя доводите на прокурора, по изложените по-горе съображения, че в
конкретния случай, деянието извършено от подсъдимия, се обхваща от хипотезата
на чл. 93, т. 9 от НК – „маловажен случай”, поради което не счита за необходимо
да ги повтаря отново.
В
съдебно заседание ПОДСЪДИМИЯТ заявява, че разбира обвинението, признава се за
виновен и съжалява за извършеното. Дава обяснения. Моли съда да му приложи
давност.
С
обвинителния акт, подсъдимият е бил предаден на съд с обвинение по чл. 212, ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът, като взе предвид, че деянието представлява
маловажен случай намира, че същия следва да бъде признат на невинен и оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение.
За
престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което е умишлено се
предвижда наказание пробация или глоба от 100 до 300 лв. Причинените от
престъплението имуществени вреди са заместени от подсъдимия. *** П. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Съдът намира, че в процесния
случай са налице предвидените в чл. 78а от НК условия, подсъдимия да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба.
При
определяне размера на наказанието по чл. 78а НК, съдът взе предвид смекчаващите
обстоятелства: чистото му съдебно минало, пълните самопризнания, критичното
отношение към извършеното, много добрите характеристични данни,
обстоятелството, че сравнително бързо е отстранил настъпилия вредоносен
резултат, намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – глоба в размер на 1 000.00
(хиляда) лева.
Веществените
доказателства по делото: 4 (четири)
броя заявление-декларации до командира на в.ф. *** – *** (Приложение № 8 към
чл. 37, ал. 1, т. 1) от дати 03.02.2016 г., 26.02.2016 г., 01.04.2016 г. и
03.05.2016 г. и
-
1 (един) брой заявление-декларация до жилищната
комисия на в.ф. *** – *** (Приложение № 2 към чл. 7, ал. 2) от дата 26.03.2016
г. следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
законна сила.
Разноски
по делото не са направени.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
гр. Пловдив,
17.11.2016
г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: