РЕШЕНИЕ
№
Гр.София,..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично
съдебно заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Габриела Владова и в присъствието на прокурора
Ивайло Петров, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВАНД №2010/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея от обв. М.В.И., чрез адв. С. Й. срещу Решение № 296553 от
09.12.2019г. по НАХД № 6356/2019 г. по описа на СРС, НО, 110-ти с-в, с което обв. М.В.И. е признат за виновен в това, че: На 07.10.2018
г., около 17:00 часа, в гр.София, на кръстовището на ул.“Първа българска армия“
и ул.“Каменоделска“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
извършено при управление на МПС - наплюл два пъти в лицето В.К.С., след което
нанесъл удари с крак по предната лява врата и външно странично огледало на лек
автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******, поради което и на основание чл.378,
ал.4, т.1, във вр. с ал.1 от НПК е
освободен от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.325, ал.З, във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1,
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено административно
наказание глоба
в размер на 1000 лева /хиляда лева/ и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от
влизане в законна сила на решението.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в
резултат от осъждането на обв. И. са възложени сторените по делото разноски.
В жалбата и допълнението се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на атакуваното решение, оспорва се възприетата правна квалификация и се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обв. И. да бъде оправдан. Не се правят доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд прие, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и вещи лица.
В
съдебното заседание представителят на Софийска градска прокуратура предлага въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Намира постановеното решение от СРС за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му.
Адв.
Й. поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, мотивите са неясни, а
наложените наказания явно несправедливи. Добавя, че не е направен обстоен
анализ на събраните доказателства, съдът е кредитирал едни доказателства за
сметка на други, като не се е обосновал защо им дава вяра. Предлага атакуваното
решение да бъде отменено и обв. И. бъде оправдан.
Обвиняемият И. поддържа казаното от адв.
Й. и моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното решение, констатира, следното:
Първоинстанционнoто решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните доказателствени материали, обсъдени в мотивите му.
Установени са по всички
обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл. 102, т. 1
- т. 3 от НПК.
При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съдебен
състав не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото,
която е следната:
Обвиняемият
М.В.И. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, със завършено средно образование, безработен, неженен, без деца,
неосъждан, ЕГН **********.
На
07.10.2018 г., около 17:00 часа, в гр.София, обвиняемият И., заедно с баща си -
В. И., се прибирали към кв.“Орландовци“, с лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, с
рег.№*******, управляван от обвиняемия. Последният шофирал по ул.“Първа
българска армия“, в лявата лента на пътното платно, когато настигнал лек
автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******, управляван от свид. В.К.С..
Процесното МПС се движело бавно и това
принудило обвиняемия И. да се движи известно време след него, но в един момент
решил да го изпревари отдясно и изравнявайки се с автомобила на пострадалия,
натиснал клаксон и направил жест към шофьора да се престрои в дясна лента, за
да не пречи на останалите участници в движението. Обвиняемият И. изпреварил
автомобила, управляван от С. и отново се престроил в лявата лента, пред него.
След
тази маневра, пострадалият С. рязко увеличавал скоростта си на движение,
настигал автомобила на обвиняемия И. и натискал спирачки, заплашвайки да го
удари. Тези действия допълнително изнервили обвиняемия и в момента, когато
двата автомобила спрели на кръстовището на ул.“Първа българска армия“ и
ул.“Каменоделска“, за да изчакат червения светофар, обвиняемият И. излезнал от
своя автомобил и решил да потърси обяснение за поведението на водача. Приближил
се към шофорската врата на лекия автомобил „Опел Корса“ и я отворил, като се
обърнал предизвикателно към свид.С. с думите „Ти на какъв се правиш, бе?“, след
което го наплюл два пъти в лицето. С. не очаквал такава агресия от страна на
обвиняемия и силно се уплашил. Въпреки това, свид. С. се извинил на обвиняемия И.
и решил, че с това спорът е приключил. Вместо да се успокои, обвиняемият
блъснал предната лява врата на автомобила на свид. С., същата се затворила от
удара, след което я изритал брутално с крак, а веднага след това обвиняемият И.
нанесъл удар с крак и по лявото странично огледало на процесното МПС, в
резултат на което го счупил.
Преки
очевидци на инцидента станали случайно преминаващите със служебен автомобил
полицейски служители Н.Б.и М.М., които пътували към мероприятие на стадион Г.А..
Двата автомобила потеглили на зелен светофар и в непосредствена близост до
кръстовището били спрени от органите на реда, които сигнализирали ОДЧ, и след
пристигане на патрул от 02 РУ-СДВР предали лицето.
По
случая било образувано досъдебно производство №226 ЗМК 2190/2018 г. по описа на
02 РУ-СДВР, пр.пр. №43856/2018 г. по описа на СРП, което приключило с внасяне в
СРС на постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК по отношение
на М.В.И., за престъпление по чл.325, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Горепосочената
фактология се подкрепя от: събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите В. С.,
Н.Б., М.М. и В. И.; протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2018 г. с
предмет на огледа лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******; заключение на
вещото лице по СОЕ; от приложените писмени доказателства: СРМПС - Част 2;
справка за собственост на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******, актуална
справка за съдимост, справка за придобито право за управление на МПС и
справка-картон на водач М.В.И..
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с
направения доказателствен анализ на първостепенния съд, като счита, че СРС е
интерпретирал правилно доказателствените източници, ангажирани по делото,
извеждайки обосновани съждения относно фактите, които е приел за
установени. В тази връзка възраженията
на защитата за липсата на обстоен анализ са неоснователни.
Констатацията на първоинстанционния съд за липса на противоречия в
събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на правилна
интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници информация.
Обв. И. се възползва от правото си и не дава обяснения
по случая.
Обосновано контролираната инстанция е приела да се
довери на показанията на свидетел
С., показанията на полицейските служители Н.Б.и М.М., като подробни и
последователни, показанията им кореспондират и с отразеното в протокола за оглед
на местопроизшествие, който също е годно доказателствено средство.
Не са налице обстоятелства, които да сочат,че
показанията на пол. служители следва да бъдат изключени от доказателствената
маса, възраженията на защитата са били
обсъдени от СРС, в частност и тези
касаещи чл. 118, ал.2 от НПК.
Същото оплакване се съдържа и във въззивата жалба. Разпоредбата на чл.
118,ал.2 от НПК е ясна и не поражда съмнения относно това, кои лица не могат да
бъдат свидетели. пол. служители - М. и Б. не попадат сред този кръг от лица,
тъй като не са извършвали никакви действия по разследването. Не са налице и
други обстоятелства, които да сочат,че на показанията им не следва да се има
вяра.
Свид. М. и Б., сочат, че са били на
смяна по график със служебен автомобил –коневоз, когато са възприели колона
спрели автомобили на червен светофар, като от втория в колоната автомобил Голф
–четворка изскочило младо момче и започнало да удря и рита спрелия зад него лек
автомобил Опел корса.
Описват подробно и действията им по
установяване на лицата в двата автомобила.
Не на последно място споделеното от обв. И. на място – че водачът на
другият автомобил карал бавно в лява лента и са се засичали по пътя.
Последното кореспондира със заявеното от свид.
В. И., и е отразено в постановлението срещу обв. М.И., внесено в СРС за
разглеждане по реда на гл. 28 от НПК.
Показанията
на свид. В. И., баща на обвиняемия и негов спътник в л.а., също са анализирани и ценени наред с
другите. Свид. В. И. не отрича, че синът му е слязъл от автомобила и се е
насочил към другия водач, като уточнява, че не е чул и видял какво се е случило после.
Причинените
несъставомерни вреди от счупване на ляво странично огледало и хлътване на
предна лява врата на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******, са оценени в
размер на 175 лева от вещото лице по изготвената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза.
Въз основа на напълно изяснената и
възприета фактическа обстановка първостепенният съд правилно е приел от правна
страна, че осъщественото от обв. И. осъществява състава на чл.325, ал.3, вр.ал.1 от НК.
От обективна страна: На 07.10.2018 г., около 17:00 часа, в гр.София, на
кръстовището на ул.“Първа българска армия“ и ул.“Каменоделска“, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при управление на МПС -
наплюл два пъти в лицето В.К.С., след което нанесъл удари с крак по предната
лява врата и външно странично огледало на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№*******.
Безспорно
се установяват, извършените от обв. И. непристойни действия, мястото на извършване на действията /на
пътното платно/, поводът за осъществяването им - възникнали различия, относно
спазване на правилата за движение по пътищата, при управление на МПС.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма
на вина - пряк умисъл. Обвиняемият И. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко
е желаел това.
За всеки един от признаците на пр. състав,
първостепенният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивния
състав.
Възраженията на защитата във връзка с правната квалификация се
неоснователни.
Налице е и квалифициращият признак „при
управление на МПС“ доколкото при извършване на деянието, както обв. И., така и
свид. С. са изчаквали смяна на забранителен със разрешителен сигнал на
светофарната уредба, и са били участници в движението. Обв. И. към момента на
извършване на инкриминираното деяние е действал като водач на МПС и като такъв е
извършил проява, покриваща признаците на
хулиганство, която е била възприета, както от свид. С., така и от случайно
преминаващите пол. служители, които са реагирали незабавно.
За деянието по чл. 325, ал. 3 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 НК. В случая се касае за умишлено престъпление, дееца е с чисто
съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отг. с налагане на адм.
наказание , липсват съставомерни имуществени вреди и са налице предпоставките
за приложението на разпоредбата на чл. 78а
от НК.
Според въззивната инстанция, наложеното
административно наказание - „глоба“ в размер на 1000 лева, т.е минимума, наред
с наказанието лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, изцяло
съответства на целите, визирани в чл. 36 НК, и оплакването на защитата за явна
несправедливост на същите не може да бъде споделено.
С оглед изхода на делото, правилно и в
съответствие с чл.189, ал.3 от НПК, разноските по делото са възложени в тежест
на обв. И..
При извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
въззивната инстанция не констатира наличието на
основания
за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради
което и прие, че следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
296553 от 09.12.2019г. по НАХД № 6356/2019 г. по описа на СРС, НО, 110-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.