№ 142
гр. Елин Пелин, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20211820100856 по описа за 2021 година
Предявени са е искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ......................., срещу Д. Н. Б., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ............ общ. Елин Пелин, ул. „.............“ № 5, с
която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 188,90 лв., представляваща
главница за дължими абонаментни такси от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г.; 53.52 лв.,
представляваща главница по договор за лизинг от 30.06.2018 г.; 211,20 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ......... и
мобилен номер ...... ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът Д. Н. Б. не е открит на адреса, посочен в исковата молба - с. ............ общ. Елин
Пелин, ул. „.............“ № 5. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е
регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на
17.12.2021 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от
27.01.2022 г. от НОИ същият няма активен трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се
определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
1
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева, което е било
внесено от ищеца.
С определение от 10.03.2022 г. е изискано от САК да определи особен представител на
ответника. В уведомително писмо с изх. № 3095/ 24.03.2022 г. на Софийския адвокатски
съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат В. Б. М. от САК. С
определение от 01.04.2022 г. адв. М. е назначен за особен представител на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника,
в които се твърди, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител адв. М. моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 380/2021 г. по описа на РС Елин Пелин се установи, че ищецът
„Теленор България“ ЕАД подал по реда на чл. 410 ГПК, по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 311/19.04.2021 г. за сумите,
предмет на предявените в настоящото исково производство установителни искове.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което са дадени указания
на ищеца за предявяване на искове, получени на 03.08.2021 г.
Видно е от договор за мобилни услуги от 26.09.2017 г. за мобилен номер ..........., че същият е
сключен между страните за SIM карта с месечен абонамент Тотал от 14.99 лева. На
06.11.2017 г. е сключено допълнително споразумение за мобилни/фиксирани услуги за
мобилен/фиксиран номер ......... с месечен абонамент от 24.99 лева.
На 13.06.2018 г. е сключено допълнително споразумение за мобилни/фиксирани услуги за
мобилен/фиксиран номер ......... с месечен абонамент от 30.99 лева, като с подписването
получава устройство марка „SAMSUNG“ модел „Galaxy J3 2017 Black“ с цена 205,56 лева
при стандартна цена 529,90 лева и отстъпка от стандартна цена 324,34 лева. При
възползване от преференциални условия ищецът сключил с ответника и договор за лизинг
от 13.06.2018 г., с който предоставил на последния за временно и възмездно ползване
мобилно устройство „SAMSUNG“ модел „Galaxy J3 2017 Black“ с IMEI ............... срещу
заплащане на първоначална лизингова вноска от 45 лева и 23 месечни лизингови вноски в
размер на 6,69 лева всяка. В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидена възможност за
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство
срещу допълнителната сума от 6.69 лева чрез сключване на договор за изкупуване на
устройството най-малко 10 дни преди изтичането на договора за лизинг, или да върне
лизинговата вещ на лизингодателя след края на лизинговия договор.
Видно е от договор за мобилни услуги от 30.06.2018 г. за мобилен номер .............. че същият
е сключен между страните за SIM карта с месечен абонамент Тотал от 14.99 лева с
първоначален срок на договора 24 месеца, като влиза в сила на 30.06.2018 г. и изтича на
2
30.06.2020 г. Уговорена е неустойката в размер на остатък от дължимите месечни вноски по
договора за мобилни услуги за период до крайния срок на действие на договорите, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. В допълнение
на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на останалия срок на договора. В
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чиито срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатена от него при
предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Представени са фактури с отразени суми, както следва: фактура №**********/05.07.2019 г.
за отчетния период на потребление от 05.06.2019¬04 07.2019 с дължима стойност за плащане
в размер на 81.75 лв., от които - за мобилен номер .........: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен
план: 6.69 лв. за месечна лизингова вноска, - за мобилен номер +359*********: 12.49 лв. без
ДДС за месечен абонамент; и потребление извън месечния абонамент- 0.76 лв. без ДДС за
Кратки текстови съобщения: 5.80 лв. без ДДС за Разговори към други национални мобилни
мрежи: 24.07 лв. без ДДС за Разговори с Теленор; 0.87 лв. без ДДС за Разговори с
фиксирани мрежи. Фактура №**********/05.08.2019 г. за отчетния период на потребление
от 05.07.2019¬04.08.2019 с дължима стойност за плащане в размер на 54.49 лв.. от които: -за
мобилен номер .........: 25.82 лв. без ДЦС за абонаментен план; 6.69 лв. за месечна лизингова
вноска; 0.02 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“ -за мобилен номер
+359*********: 12.49 лв. без ДДС за месечен абонамент; Фактура № **********/05.09.2019 г.
за отчетния период на потребление от 05.07.2019¬04.08.2019 с дължима стойност за плащане
в размер на 52.66 лв., от които: -за мобилен номер .........: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен
план; 6.69 лв. за месечна лизингова вноска; -за мобилен номер +359*********: 12.49 лв. без
ДДС за месечен абонамент. - 173.73 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 13.06.2018 г. за мобилен номер ........., от които: 77.46 лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС и 96.27 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J3
2017 Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното
споразумение от дата 13.06.2018 г.; - 37.47 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 30.06.2018 г. за мобилен номер .............. представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС. За мобилно устройство марка
SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black 53.52 лв., представляваща 7 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 11/2019 г. до месец 5/2020 г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на
6.69 лв.
Представени са общи условия „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Съгласно чл. 49 от Общите
условия ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 потребителят е длъжен да
3
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителни с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални,
двустранни, възмездени и комутативни договори, по силата на които в момента на
сключването и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от
които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие по аргумент на чл. 286, ал. 1
ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Съгласно принципа на
свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД,
между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.
Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ
от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени
услуги. Не се спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по горепосочените
договори за мобилни услуги. Ето защо съдът приема за установено, че между страните са
налице облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да
предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното
задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и
лизингови вноски.
Не е налице спор между страните, че са били в твърдените облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги. В производството по делото не е оспорена
формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи от
страната, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления
изхождат от страната, сочена като техен автор по аргумент на чл. 180 ГПК. При липсата на
такова оспорване и доколкото в представените по делото приложения към фактури
доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги.
Представен е договор за лизинг от 13.06.2018 г., с който предоставено на ответника за
4
временно и възмездно ползване мобилно устройство „SAMSUNG“ модел „Galaxy J3 2017
Black“ с IMEI ............... срещу заплащане на първоначална лизингова вноска от 45 лева и 23
месечни лизингови вноски в размер на 6,69 лева всяка. В чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидена възможност за лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство срещу допълнителната сума от 6.69 лева чрез
сключване на договор за изкупуване на устройството най-малко 10 дни преди изтичането на
договора за лизинг, или да върне лизинговата вещ на лизингодателя след края на лизинговия
договор. В чл. 1, ал. 3 от договора страните са уговорили санкция при неизпълнение на
горните задължения, която лизингополучателят дължи, ако писмено откаже да придобие
собствеността върху лизинговата вещ при уговорените условия или ако не я върне на
лизингодателя. Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на
лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл. 4 от договора за лизинг, съгласно който с
подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е
годно за употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл. 345, ал.
1 ТЗ вр. чл. 233, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати
уговорените лизингови вноски. Падежът на вноските е настъпил към момента на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда и не се претендират предсрочно. Ответникът не е
представил доказателства за плащането и за връщането на устройството след изтичането на
договора.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на
посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя-
ответник на дължимите суми по горепосочени фактури, остойностяващи предоставени и
потребени мобилни услуги. В случая неустойката е начислена в размер на остатък от
дължимите месечни вноски по договора за мобилни услуги за период до крайния срок на
действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни вноски. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване
на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
останалия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чиито
срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора,
и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към
нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив.
Ищецът е направил следните разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното
5
производство; 180 лева за платено в брой на 18.03.2021 г. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство; 125 лева за държавна такса в исковото производство; 180 лева за
платено в брой на 20.08.2021 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300
лева за особен представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
с. ............ общ. Елин Пелин, ул. „.............“ № 5, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район .................., сумата от:
188,90 лв. (сто осемдесет и осем лева и деветдесет стотинки), представляваща главница за
дължими абонаментни такси от 05.06.2019 г. до 04.09.2019 г.; 53.52 лв. (петдесет и три лева
и петдесет и две стотинки), представляваща главница по договор за лизинг от 30.06.2018 г.;
211,20 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет стотинки), представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер ......... и мобилен номер
...... ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ............ общ. Елин
Пелин, ул. „.............“ № 5, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район .................. направените разноски по
делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство; 180 лева за платено в брой
на 18.03.2021 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 125 лева за
държавна такса в исковото производство; 180 лева за платено в брой на 20.08.2021 г.
адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300 лева за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6