О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 26.02.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 625
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Образувано е
по повод две жалба с вх. № 1445/29.01.2020г., подадена от „АГРОПОЛ С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бачо Киро“ № 1,
ет. 8, офис VIII-3, представлявано
от Управителя С.А.С. – длъжник по изпълнението – срещу действие на ЧСИ по изп.д. № 20197190400096 по описа на ЧСИ Станислава
Янкова, рег. № 719 и с район на действие, този на ВОС изразяващо се в разпределение
на постъпила от наложен запор върху банкови сметки на длъжника сума в размер на
13 370.31 лв.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното действие на ЧСИ с
доводи, че до момента на получаване на съобщението за изготвения протокол за
разпределение не е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, нито е
получил ПДИ. Позовава се, че действията на ЧСИ по налагане на запор върху
вземанията му от ДФ „Земеделие“, в качеството му на регистриран земеделски
производител накърняват несеквестируемостта и нарушават чл. 94 от ЗДБ за 2019г.
Съответно разпределението на постъпилата от запора сума в размер на
13 370.31 лв. е незаконосъобразно. Моли в тази връзка да се отменят
наложените запори върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, както и
извършеното разпределение на постъпилата от запора сума. Моли също изпълнението
по делото да бъде спряно.
Взискателите „Росагрофонд“
ООД, „С.И.Г.“ ООД и „Ставен“ АД в писмени възражения оспорили доводите в
жалбата. Изложили други, с които обосновали законосъобразност на извършеното
разпределение, с довод, че средствата от ДФЗ не са част от държавния бюджет,
поради което не представляват целево предоставени средства от държавния бюджет
по смисъла на чл. 94 от ЗДБ. Дори и да се приеме, че постъпилите суми са
несеквестируеми, то след като длъжникът е учредил особен залог върху тях, той
не може да се позове на несеквестируемостта. Отправили искане за отхвърляне на
жалбата.
Взискателят
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на обезпечен кредитор по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ
и присъединен по право взискател оспорил жалбата с доводи, че от
несеквестируемостта длъжникът не може да се ползва, доколкото е учредил особен
залог върху вземането си под формата на субсидии, изплащани от ДФЗ за
подпомагане дейността му като земеделски производител, а взискател е заложният
кредитор /арг. от чл. 445, ал. 1 от ГПК/. По отношение на останалите кредитори
посочил, че тази сума е несеквестируема. Наред с това изложил възражения по
разпределение на сумата от 617.13 лв. за ЧСИ без да е ясно как е формирана; както
и по отношение на сумите разпределени като разноски за тримата взискатели.
Разноските в случая следва да се разпределят единствено свързани със способа на
изпълнение по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, а не пълният
размер на разноските по изпълнителното дело.
ЧСИ в изложени мотиви по обжалваното действие, счита
жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадени
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за изготвеното разпределение е
връчено на длъжника на 23.01.2020г. – л. 40 от делото, а жалбата е депозирана
по пощата с клеймо от 24.01.2020г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник
в хипотеза на чл. 462, ал. 2 от ГПК и удовлетворяват изискванията за съдържание
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Жалбата следва
да се разгледа по същество.
На основание
чл. 438 от ГПК подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но
съдът може да постанови спирането
с
цел да не се увредят интересите на жалбоподателя.
Макар в Глава
ХХХIХ, Раздел I на ГПК
изрично да не са посочени критериите, по които съдът следва да прецени
основателността на молбата за спиране на изпълнението, предвид систематичното
място на посочената разпоредба, целта й да осигури възможност за осъществяване
правата на жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му против
конкретно изпълнително действие, и периода на действие на същата, съдът намира,
че по аналогия следва да намерят приложение правилата на обезпечителното
производство.
Съдебният състав
намира, че молбата на длъжника за спиране на изпълнението е основателна – жалбоподателят
има правен интерес изпълнението насочено върху вземанията му под формата на
субсидии, изплащани от ДФЗ за подпомагане дейността му като земеделски
производител да се спре. В подкрепа на доводите в жалбата са представени
писмени доказателства, формиращи извод, че от предстоящите изпълнителни действия
вероятно биха могли да настъпят вреди за правата на длъжника – жалбоподател.
Ето защо съдебният състав приема, че по отношение на „Агропол С“ ЕООД е налице
обезпечителната нужда, обуславяща необходимостта от спиране на производството
по изпълнителното дело.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл. 438 от ГПК
производството по изп.д. № 20197190400096 по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
рег. № 719 и с район на действие, този на ВОС до окончателното решаване на
жалба с вх. № 1445/29.01.2020г., подадена от „АГРОПОЛ С“ ЕООД, ЕИК ********* по
същество.
ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно препис от настоящото определение на ЧСИ Станислава
Янкова, рег. № 719.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.