Решение по дело №928/2017 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 232
Дата: 25 юли 2018 г. (в сила от 18 февруари 2019 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20174230100928
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         232

гр. Севлиево, 25.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

                                                                     

при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 928/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Делото е образувано по искова молба от Д.   Л.   Т., с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:*** срещу Н.  К.  К., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че ответницата Н.К. е леля на съпругата му В. К.. През 2014 година ответницата обитавала наследствен имот, останал от родителите на Н.К. и бащата на В. - К.К.. В продължение на няколко години ищеца и съпругата му работили в Гърция, като ищеца спестил пари, и двамата с ищцата се прибрали в България. През януари 2014 г., ищеца и съпругата му решили да закупят апартамент в гр. Севлиево и споделили с Н.К. това си намерение. Ответницата казала на ищеца да не бързат с покупката и, че е сама, а имота е достатъчно голям, и може да побере и семейството на ищеца. Предложила да отидат да живеят в голямата къща, а за ответницата да стегнат стаите, в които живял дядото на съпругата на ищеца, под тази къща. Тогава ищеца и съпругата му живеели на квартира. Съгласили се и през март 2014 г. започнали ремонта на пристройката под къщата. Н.К. пожелала да й пристроят кухня и баня, които ищеца направил. Ремонтирал и другите стаи, сменил дограмата в две от стаите в основната (голямата) къща. Преди това, през лятото на 2013 година, ищеца ремонтирал и спалнята на ответницата в същата тази къща. Към края на ремонта ответницата решила, че ще остане да живее в основната къща и казала на ищеца, и съпругата му да отиват да живеят в ремонтираната пристройка. Последните се нанесли през месец октомври 2014 г.. Живели там до юли 2015 г., когато завършил и цялостния ремонт на сградата отвън. В един момент, ответницата заявила, че трябва ищеца и съпругата му да се изнасят, и им дала срок от един месец, като същите се изнесли през месец септември и оттогава ответницата не ги пускала в имота. Когато ищеца извършил подобренията в имота, имотът бил изцяло собственост на ответницата, като ищеца не упражнявал владение (фактическа власт) върху процесният имот, нито добросъвестно (на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена), нито недобросъвестно (без правно основание, годно да го направи собственик). Ищеца нямал намерение да свои (да счита за свой) процесният имот. Липсвало възлагане от страна на ответницата, но подобренията били извършени с нейно знание и съгласие. Ремонтните дейности били извършени в интерес на ответницата. Ищеца счита, че предвид извършените строителни дейности имало имуществено разместване между него и ответницата, вследствие на което втората се е обогатила за сметка на обедняване на ищеца, като липсвало основание, т.е. правоотношение което да оправдава това имуществено разместване. Претендираната сума от 19 259,01 лв., за извършени от ищеца подобрения в имот на ответницата, представлявала това, с което ответницата се обогатила, до размера на обедняването. Ищеца излага, че пристройката под „голямата, основната" къща е сграда с идентификатор *** по кад. карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, разположена в имот 65927.501.630, на един етаж с площ от 23 кв.м., с предназначение - постройка на допълващото застрояване, с адрес: гр. С., ул. ***, като същата се намира в западната част на имота. Стаята в основната /голямата/ къща, била в сграда с идентификатор *** по кад. карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, разположена в имот 65927.501.630, на един етаж с площ от 56 кв.м., с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, с адрес: гр. С., ул. *** и се намирала в северната част на имота.  За периода от лятото на 2013 г. до лятото на 2015 година, със собствени на ищеца средства и труд, като за много от дейностите същият наел и работници, без никакво участие на ответницата Н.К. (с финансови средства или с труд), но с нейното знание и съгласие, ищеца направил следните подобрения в имота на ул. ***, в гр. С., описан по-горе:

I.) в пристройката под „голямата, основната" къща:

1.) в коридора: стена с врата 1-2 кв.м., стена с врата 2-2 кв.м., стена с прозорец -10 кв.м., стена към хола -10 кв.м., таван - 4 кв.м., под-4 кв.м.;

извършени дейности: лепене на гипсокартон - 24 кв.м. х 15 лв. = 360 лв.; лепене на гранитогрес - 4 кв.м. х 15 лв. = 60 лв.; монтаж на PVC прозорец - 250 лв.; монтаж на входна алуминиева врата - 300 лв.; фина шпакловка на стени и таван - 24 кв.м. х 5 лв. = 120 лв.; грундиране на таван и стени - 24 кв.м. х 0.50 лв. = 12 лв.; боядисване с латекс на стени и таван - 24 кв.м. х 3 = 72 лв.; монтаж на окачен таван - 4 кв.м. х 20 лв. = 80 лв.; обръщане на врати - 4,80 лин.метра х 10 лв. = 48 лв.; обръщане на прозорец - 5.20 лин.метра х 10 лв. = 52 лв.;

вложени материали: гранитогрес - 4 кв.м. х 19 лв. = 76 лв.;  лепило за гранитогрес - 4 туби х 8 лв. = 32 лв.;  гипсокартон -10 листа х 6 лв. = 60 лв.;  лепило за гипсокартон - 5 т. X 11.50 лв. = 57.50 лв.;  сатен гипс (фина шпакловка) - 2 торби х 8.83 лв. = 17,66 лв.; грунд - 1 бр. - 4 лв.; латекс - 2 х 5 литра = 50 лв.;  каменна вата -17 лв.; алуминиеви ъгли - 13 бр. X 0.70 лв. = 9,10 лв.;  фугиращ гипс „Кнауф" - 2 т. X 9 лв. = 18 лв.;

2.) в хола: стена с врата - 7.5 кв.м.; стена към коридор - 10 кв.м.; стена към кухня - 7.5 кв.м.; стена -10 кв.м.; таван -12 кв.м.; под - 12 кв.м.;

извършени дейности: лепене на гранитогрес - 12 кв.м. х 15 лв. = 180 лв.; лепене на гипсокартон -10 кв.м. х 15 лв. = 150 лв.; монтаж на окачен таван - 12 кв.м. х 20 лв. = 240 лв.; фина шпакловка - 47 кв.м. х 5 лв. = 235 лв.; грундиране - 47 кв. х 0.50 лв. - 23.50 лв.; боядисване с латекс на стени и таван - 47 кв.м. х 3 лв. = 141 лв.; обръщане на врати ( 3) - 13.60 лин. метра 10 лв. = 136 лв.;

вложени материали: гранитогрес - 12 кв.м. х 19 лв. = 228 лв.; гипсокартон - 10 листа х 6 лв. = 60 лв.; лепило за гипсокартон - 3 т. X 11.50 лв. = 34,50 лв.; профили за гиспокартон - 21.50 лв.; сатен гипс - 4 т. X 9 лв. = 36 лв.; грунд - 2 бр. X 9 лв. - 18,00 лв.; латекс - 60 лв.; алуминиеви ъгли - 10 бр. X 0.70 лв. - 7 лв.; лепило за гранитогрес - 5 т. X 8 лв. = 40 лв.; фугиращ гипс „Кнауф" 2 т. X 9 лв. = 18 лв.;

3.) в спалнята: стена 10 кв. м.; стена с прозорец 1-9 кв.м.; стена с прозорец 2-9 кв.м.; стена с врата - 9 кв.м.; таван -16 кв.м.; под - 16 кв.м.

извършени дейности: подова циментова замазка - 16 кв.м. х 10 лв. - 160 лв.; силикониране на фуги на стереопорени плоскости за таван - 50 лв.; фина шпакловка - 37 кв.м. х 5 лв. = 185 лв.; грундиране - 37 кв.м. х 0.50 лв. = 18.50 лв.; боядисване с латекс - 37 кв.м. х 3 лв. = 111 лв.;

вложени материали: алуминиеви ъгли - 12 бр. X 0.70 лв. = 8,40 лв.; сатен гипс - 5 т. X 9 лв. = 45 лв.; грунд - 8 лв.; латекс -2x5 литра х 30 лв. = 60 лв.; гипсокартон - 3 л. X 6 лв. -18 лв.; цимент - 10 торби х 5 лв. = 50 лв.; пясък - 1 тон - 30 лв.; арматура - 23 лв.;

4.) в кухнята: стена с прозорец 1-9 кв.м.; стена с прозорец 2-5 кв.м.; стена 7.5 кв.м.; стена към хола - 9 кв.м.; таван -12 кв.м.; под - 12 кв.м.;

извършени дейности: обръщане на прозорци 2 бр. - 9.40 л.метра х 10 лв. - 94 лв.; монтаж на гипсокартон таван - 12 кв.м. х 20 лв. - 240 лв.; лепене на гипсокартон - 31 кв.м. 2 х 15 лв. - 465 лв.; фина шпакловка - 42.5 х 5 лв. - 212,50 лв.; грундиране - 42.5 кв.м. х 0.50 лв. - 21,25 лв.; латекс - 42.5 кв.м. х 3 лв. = 127,50 лв.; изграждане на водопровод и канализация - 200 лева; лепене на гранитогрес - 12 кв.м. х 15 лв. = 180 лв.; лепене на фаянс - 2кв.м. х 15 лв. - 30 лв.;

вложени материали: гранитогрес - 12 кв.м. х 19 лв. = 228 лв.; гипсокартон - 30 л х 6 лв. = 180 лв.; фугиращ гипс „КНАУФ" - 2 т. X 9 лв. - 18 лв.; сатен гипс - 2 т. X 9 лв. = 18 лв.; грунд - 8 лв.; лепило за гипсокартон 3 т. X 11.50 лв. - 34,50 лв.; латекс-40 лв.; алуминиеви ъгли - 8 бр. 0.70 лв. - 5,60 лв.;  фаянс - 2 кв.м. х 10 лв. = 20 лв.; каменна вата - 17 лв.; лепило за плочки 5 т. X 8 лв. - 40 лв.; вод. тръби - 60 лв..

5.) в  банята: стена 1 - 7.5 кв.м.; стена 2 - 2.5 кв.м.; стена с прозорец - 7.3 кв.м.; стена с врата - 2 кв.м.; таван - 3 кв.м.; под-3 кв.м.;

 извършени дейности: изграждане на водопровод -150 лв.; лепене на теракот - 3 кв.м. х 15 лв. - 45 лв.; лепене на плочки на стени - 20 кв.м. х 15 лв. = 300 лв.; монтаж на гипсокартон на таван - 3 кв.м. х 20 лв. = 60 лв.; мазилка - 250 лв.;

вложени материали: плочки - 233 лв.; лепило за плочки 10 т. X 8 лв. = 80 лв.; гипсокартон - 1 л. X 6 лв. - 6 лв.; вод.тръби - 60 лв.; варов разтвор - 100 лв.;

6.) други дейности по покрива, фасадата, стените и пода на пристройката: монтаж на улуци - 300 лв.; лепене на външна топлоизолация 52 кв.м - 780 лв.; шпакловка с мрежа - 52 кв.м. - 260 лв.; изливане на основи, изливане на бетонна плоча, иззиждане на стени, изграждане на покрив - 3000 лв. работа и 3000 лв. материали; PVC дограма - 2800 лв.;

вложени материали: ламперия дървена (сачак) - 82лв.; стереопорена изолация - 52 кв.м. х 2.50 лв. -130 лв.; лепило за изолация -15 т. X 6 лв. - 90 лв.; лепило за шпакловане - 5 т. X 6 лв. - 30 лв.; дюбел тухла - 100 бр. X 0.10 лв. = 10 лв.; 3 греди за навес - 3 х 12 лв. - 36 лв.; ел. инсталация за целия ремонт - кабели 140 лв., монтаж на ел. инсталация - 300 лв. (труд);

II.) в стаята в основната /голямата/ къща: стени 42 кв.м.; шпакловане с мрежа - 42 кв.м. х 5 лв. - 210 лв.; фина шпакловка - 42 кв.м. х 5 лв. =210 лв.; грундиране - 42 кв.м. х 0.50 лв. = 21 лв.; боядисване с латекс - 42 кв.м. х 3 лв. -126 лв.; монтаж на топлоизолационни плоскости на таван -12 кв.м. х 10 лв. = 120 лв..

Така общият размер на направените подобрения в имота възлизал на сумата от 19 259,01 лева. Въпреки отправените устни покани ответницата и до момента не възстановила сумата 19 259,01 лева, съставляваща стойността на това, с което същата се е обогатила за сметка на ищеца, до размера на това, с което било намалено имущественото му състояние. Иска осъждане ответницата да му заплати сумата от 19 259,01 лева, за извършени подобрения в къща и пристройка в недвижим имот с административен адрес: гр. С., ул. ***, а именно: поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, на гр. Севлиево, ведно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата от ответницата. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Заявява, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, но не и държателят. Твърди, че със самия ищец не е имала никакви отношения, а заедно с нея живяла племенницата й В. К., дъщеря на брат й К.К.К., който също бил наследник на процесния имот, като с нея тогава били в добри отношения и тя изявила желание да живее там. Ответницата станала собственик на имота, в който живее, след приключване на делба по гр. д. № 751/2016 год. по описа на РС – Севлиево, със спогодба от 05.04.2017 г., с която са уредени всички отношения относно имота, т.е. през периода от лятото на 2013 г. до лятото на 2015 г. не била собственик на имота и не била давала съгласие за направата на тези подобрения. Приобретателят на недвижим имот не бил пасивно легитимиран по иск за заплащане стойността на подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му. Освен това делбата се извършила като сградата с идентификатор ***, била с квадратура 23 кв. м., а не с променената квадратура вследствие пристрояването в източна и северна посока. Вещото лице установило, че самата сграда е строена 1935 г., но в делбата е допусната само постройка с площ 23 кв.м. без пристройката и подобренията направени в нея. Според вещото лице сградата, която е на място, я нямало в кадастралния план, не била допусната в делбата, теоретично на място, можело да се определи до къде е била старата постройка на допълващото застрояване и да се види какви подобрения има; доколкото разбрало вещото лице, подобренията били направени без проект. От горното следвал извода, че претендираните подобрения фактически довели до унищожаване на съществуващата стара сграда и до промяна на предназначението й, поради което същите не били довели до реално увеличаване собствеността на имота, тъй като подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащали, щом собственикът на имота не желаел да ги запази, а при определяне на стойността им в такъв случай се държала сметка за евентуалното им премахване. Фактическите данни, които се изнасяли в исковата молба, относно площта и обема на посочените подобрения били силно завишени и не съответствали на това, което реално било налице в имота, както и посочените стойности, а всичко, което може да се отдели, не представлявало подобрение и не подлежало на заплащане. Голяма част от вратите, прозорците, ел. ключовете и др. били изкъртени и понастоящем постройката била необитаема. Цялото това строителство не било нито необходимо, нито полезно, тъй като било незаконно, довело до повреждане на съществуващата постройка, подлежало на премахване, което било свързано с допълнителни разходи. По отношение на претендираните подобрения в голямата къща, същите били изцяло заплатени от ответницата при направата им, поради което понастоящем не дължала обезщетение и за тях. Ищецът нямал качеството нито на владелец нито на държател върху имота, и от страна на ответницата липсвало възлагане за направа на подобрения, нито пък било налице съгласие за това. Ищеца следвало да премахне всичко, което можело да се отдели от имота, и за което липсвало строително разрешение. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищеца лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск по доводите изложени в исковата молба. В писмена защита излага подробни съображения за уважаване на иска.

В съдебното заседание ответницата лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по съображенията, изложени в същият. В писмена защита излага подробни съображения за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от 11 броя експедиционни бележки, съставени през периода 27.03.2014 г. – 15.04.2014 г., за тухли, греди, дъски, бетон, превоз, заготовки, арматура, мрежа и варов разтвор, с посочени получатели Д.Т., О.А.и И.М., на обща стойност 1702,56 лв., че такива са изготвени.

Установява се от 18 броя стокови разписки, съставени през периода 28.03.2014 г. – 17.09.2014 г., за строителни материали, на обща стойност 1714,85 лв., че такива са изготвени.

Установява се от 2 броя нареждания за експедиране на продукция, от 10.06.2015 г. и от 11.06.2015 г., за ламперия, на обща стойност 82,10 лв., и от фискални бонове, от периода 20.05.2014 г. – 21.05.2014 г., за строителни материали, на обща стойност 219,49 лв., че такива са изготвени.

Установява се от договор за алуминиеви и ПВЦ конструкции от 25.05.2014 г., за изработване и монтаж на ПВЦ дограма и алуминиева врата, на стойност 3200,00лв., между Д.Т. и ЕТ „Н.Б.“, че такъв договор е сключен.

Установява се от приложеното гражданско дело № 751 по описа на съда за 2016 г. на Районен съд – Севлиево, че с влязло в сила решение № 276/27.12.2016 г., е допусната съдебна делба на следният недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес на имота: гр. С., ул. ***, заедно с разположените в имота: жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ***, с площ от 56 кв. м. на един етаж; сграда - постройка на допълващото застрояване с идентификатор ***, с площ от 23 кв. м. на един етаж; сграда - постройка на допълващото застрояване с идентификатор 65927.501.630.3, с площ от 20 кв. м. на един етаж, между: Н.К.К., при квота: 7/8 идеални части и К.К.К., при квота: 1/8 идеална част. Отхвърлен е иска за делба на гореописаният имот, по отношение на лицата: В. К.К., П.С.К., П.Д.П., М.Д.П., М.С.К., К.Х.П. и С. Х. П., като неоснователен. Със спогодба от 05.04.2017 г., в дял на Н.К.К., е поставен делбеният имот с пазарна оценка 27 000,00 лева,  като за уравнение на дяловете, последната се е задължила да изплати в шестмесечен срок на  К.К.К., сумата от 3375,00 лева.

Представени са и други неотносими към правния спор по настоящото дело писмени доказателства.

От показанията на свидетеля К.К.се установява следното:  свидетеля познава Д.Т. и му правил ел. инсталация; в имота заварил застроено с тухли коридорче и кухничка, а старата къща се състояла от две стаи;  имало коридор, който бил преправян и допълнение към двете стаи като кухничка; покривът не бил направен, имало само гредоред; двете стаи били със стара мазилка, имало две крушки и два или три контакта, като цялата инсталация била подновена от свидетеля; когато свидетеля отишъл с Д. лелята на жена му – ответницата била там; свидетеля попитал за всяка стая къде искат да са контактите, за перални, за печки, обсъдили това и дал един списък какво трябва да се купи като материали; свидетеля извършил ел. инсталацията във всички стаи и всичко сложил ново - кабели, разклонителни кутии, ел. табло; свидетеля работил там около месец, не всеки ден и не цял ден, като М. му платил за цялата работа 300 лв.; направата на инсталацията била в края на април, май 2014 г., като лелята дори правила кафе на свидетеля и му подарила един лимон.

От показанията на свидетеля И.А. се установява следното:  свидетеля познава Д.Т. от почти пет години; извършвал ремонтни дейности в къща на ул. ***, лятото на 2014 г., защото Д. го повикал и му казал в двора на лелята на жена му, да му направи в банята фаянс и теракот; свидетеля залепил в банята плочки и теракот, в стаите замазка и положили ламинат; имало коридор, баня и тоалетната, вдясно голяма кухня и вляво една стая; банята не била голяма, около 3 кв. м. бил пода, а стените около 15 кв. м.; в банята било положено ВИК и било измазано, като нямало стари плочки; материалите купувал Д., като платил на свидетеля за труда, поетапно, около 500 лв.; като отишъл свидетеля бил положен гипсокартон, било шпакловано в кухнята; Д. си лепял плочки долу на пода в кухнята, той си боядисал стените, в коридора и кухнята; свидетеля познава лелята на съпругата на Д. – Н., докато работил я виждал.

 От показанията на свидетелката В.А., ***, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната й заинтересованост, се установява следното:  свидетелката познава имотът на ул. ***, там живяли лелята и свакото на свидетелката - родителите на Н.; в деня на съдебното заседание свидетелката видяла постройката, в която живеел свако й до смъртта си, като същата била  разрушена, разбита, правени били опити за промени, но неуспешни, нямало ток, нямало врати; много неща нямало и била необитаема; постройката си имала стая с кухня и спалня; отпред имало навесче, като лятна кухня; двете стаи съществували, но били разбити, имало едно пристрояване от два, три метра, не повече; в пристройката имало някакъв опит да се направи баня, но неуспешно; разпределението не било добре направено - неуспешни опити да се разширят помещенията и да се обособи баня; в помещенията стърчали кабели, нямало контакти, нямало ел. табло; нямало осветителни тела, нямало подаден ел. ток, нямало вода, постройката не била довършена; имало разбити дупки и течало от комините вода; капаците на комините били оставени отворени; преди – през 2012 г., пристройката била чиста, обитаема, топла, електрифицирана, имало вода, канал и ток, защото свакото на свидетелката бил строителен работник; 2012 година подовата настилка била дървени дъски, дюшеме, а към датата на заседанието дюшемето било разбито и го нямало, в едната стая имало замазка, но на пода нямало нищо правено; имало реден теракот или гранитогрес.

От показанията на свидетелката М.М., се установява следното:  свидетелката познава Н. от 50 години, знае и имотът й; в имота, който се спори, живеел бащата на Н.; състои се от две стаички и едно коридорче; имало хубава дограма, хубава врата, дюшеме, мивка, всичко необходимо за един човек да живее, а сега било разрушено; нито под имало, нито вода, каналите били открити, избити били вратите и не можело да се живее там; В. и Д. направили това, В. била племенница на Н., дъщеря на нейния брат, а двамата с М. живяли малко там; имота бил наследствен, но предписан на Н., която изплатила на брат си и една осма; пристройката си имала прозорци - дървени, вратите били здрави, дюшемето било здраво; всичко било нормално, подредено, а сега било необитаемо; В. живяла малко в пристройката, но докато живяла всичко било нормално и после започнали да правят ремонти.

От показанията на свидетелката Д.Д., се установява следното:  свидетелката познава Д. и Н., защото е съседка;  Н. има масивна къща, където живее, към улицата, а другата къща, където живеел баща й, била зад градината - къщичка със сушина; бащата на Н. си живеел до последно в тази къщичка; къщичката била тухлена сграда, с прозорци и врата, с дюшеме, с чешма, с вода, с ток, имало спалня, кухня и коридор, покривът бил с цигли; след смъртта на бащата на Н., Д. със съпругата си живял там; правили ремонт и сега паднала на Н. стената от ремонтите; покривът капел на Н. на стената и паднала стената; пристройката пак била с цигли, но вътре в помещенията нямало нито ток, нито вода, а каналите били отворени; нямало контакти, чешма, вода и врати;  В. и Д. изхвърлили старите врати и прозорци и дюшемето, а новите, които били сложили си ги взели с един бял бус; към датата на заседанието пристройката не можела да се обитава.

От показанията на свидетеля Н.Б. се установява следното:  свидетеля се занимава с производство и монтаж на дограма; познава ищеца, бил му е клиент приблизително четири години, преди съдебното заседание, извършил му услуга, в края на април 2014 г. в гр. Севлиево, в къща намираща се до „***“; свидетеля бил извикан, направил оферта за подмяна на дограма, която била одобрена от клиента и по - късно извършил услугата; имало постройка, която току-що била изградена, а в задната част имало стая, която била за ремонт; част от дограмата била монтирана в току - що изградени стени, в прозорци и врати, и една по - малка част, била за подмяна на стара дървена дограма с нова; старата дограма била в състояние за подмяна - над 30 годишна и крива; свидетеля сменил два прозореца и в старата къща, с изглед към улицата; Д. заплатил след извършване на услугата цялата сума, малко над три хиляди лева; при огледа и извършване на офертата присъствали Д. и Н., лелята на съпругата на Д., като подробностите били съгласувани с двамата и при монтирането било одобрено и от двамата.

От показанията на свидетеля А.А.се установява следното:  свидетеля се занимава с груб строеж на жилищни сгради, и познава ответника Т.; 2014 г., ответника  поискал да му построят пристройка към къщата; свидетеля и брат му - О.А.били отговорници на бригадата,  като имали и други работници; февруари и март се договорили за цената по предоставена от свидетеля оферта и започнали жилищна сграда; извършили удължение на кухнята, преградили коридор и една баничка; имотът се намирал в гр. Севлиево до „***“ и клиника „***“; сградата била лятна кухня и пристройката била към лятната кухня; първо съборили лятната кухня отпред, имала полумасивен навес, който трябвало да се събори преди да почнат работа, имало от тази страна стара дограма, която махнали, стените, които също съборили били от талашит – фазер, подът също бил от фазер, на едно място имал дупка; след събарянето отпред,  направили изкоп, за да могат да подложат бетон за основи, отляли плоча, прекарали мръсна канализация; ответницата Н. идвала и казвала до къде ще се прави, докъде да отпускат, къде да има врата, размерите; за услугите  имали уговорка с Д. и от него си взели парите; бетона идвал от възлите, а Д. го поръчвал; свидетеля с бригадата изградили разширение към кухнята и отпред входно помещение и една стена за баня; за работа им платили поетапно общо 3000 лв. - на отливане на основи, на изграждане на тухлите и на изграждане на покривната част по 1000 лв., след одобрение на съответният етап; строителството било 2014 г., февруари се договорили и май-юни приключили.

Установяват се от заключението на вещите лица по събраната съдебно - техническа експертиза и от изслушването на вещите лица, в съдебно заседание следните обстоятелства: в процесният имот е преустроена  и  пристроена  постройката на допълващото застрояване с идентификатор ***; преди пристрояването през 2014 г., сградата е била с площ 23 кв. м. и по предназначение е представлявала лятна кухня, като е пристроена в източна и северна посока и е обособено жилище, със застроена площ 39,30 кв. м.,  с вход, предверие, спалня, кухня, столова и санитарен възел, с множество подобрени теракотни настилки, ПВЦ дограма, фаянсови облицовки, шпакловки, латексово боядисване; всички разходи, извършени за направата на пристройка от 16,30 кв.м. към старата постройка и за преустройството й не представляват необходими разноски за нейното запазване, а с тях в дворната част на имота се е появила нова жилищна сграда; цялостно изградената нова пристройка с площ 16,3 кв.м. към съществуващата стара постройка на допълващото застрояване с идентификатор *** е с пазарна цена 5 600,00 лв.; изпълнените подобрения в двете помещения на старата постройка с идентификатор *** - нови настилки, шпакловки, бояджийски работи, ПВЦ дограма, с които се завишава стойността на имота на ответницата е 1 900,00 лв.; общата стойност на изпълнените СМР в имота с идентификатор ***, с които с завишава стойността на имота /полезните разходи/ е 7 500 лв.; сумата на извършените СМР за преустройство и ремонт на старата част на постройката с идентификатор *** е в размер на 2 200 лв., за които в таблица вещите лица посочват количеството и стойността на отделните дейности, а сумата, изразходвана за построяване на новата част от постройката, която е с пазарна цена 5600лв. са по – големи от пазарната й цена, като може да се приеме, че са в размер на сумата 5900лв..

Установяват се от заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание следните обстоятелства: в стаята от основната къща - имот с идентификатор № *** са извършени СМР - шпакловане с мрежа, финно шпакловане, грундиране и боядисване с латекс, с посочени конкретни площи, видове дейности и стойности в таблица, като монтаж на топлоизолационни плоскости не е извършен; общата стойност на така извършените в този имот СМР възлиза на 775,08 лв., стойността на труда е 594,72 лв., а стойността на материалите възлиза на 180,36 лв.; тези СМР представляват текущ ремонт и не завишават стойността  на имота; в коридора и бокса са монтирани два броя прозорци от ПВЦ, с обща площ 3,19 кв. м., с крайна стойност към момента на монтажа 425,00 лв., като единствено това завишава стойността на имота със сума представляваща разлика в цената между стойността на новата ПВЦ дограма и старата дървена такава при отчитане и на полагащото се овехтяване, като конкретната стойност е 300,00 лева, с тази сума се увеличава стойността на имот № *** - основна жилищна сграда; в пристройката - имот № *** има изградена нова електрическа инсталация, монтирани са ел. табло - жилищно и 21 бр. кутии за ключове и контакти, самите ключове и контакти липсват, а липсват и осветителни тела, т.е. всякакво обкичване, ел. инсталацията не работи, старата електрическа инсталация е изрязана; посочени са конкретните площи, видове дейности извършени в имот № *** и стойностите им в таблица; във вида, в който се намира новата електрическа инсталация не работи и по тази причина не увеличава стойността на обекта, напротив има увреждане след изрязване на старата инсталация, която е била работеща; поставен е гранитогрес, теракот и фаянс в пристройката; общата стойност на извършените СМР в пристройката - имот № *** е 16 223,47 лв., стойността на труда е 7619,95 лв., а стойността на материалите е 8603,72 лв. с ДДС, но тези СМР не завишават стойността на обекта защото във вида, в който се намират не са завършени и той не е годен за обитаване; стойността на направените разходи без които имотът би погинал или би се повредил е 0 лв.,  нищо не е застрашавало имот № ***, имот № *** - основна жилищна сграда е бил напълно годен за обитаване и продължава да се обитава от ответницата; състоянието на извършените СМР е лошо и във вида, в който се намира пристройката представлява незаконно, все още незавършено разширение на постройка, като такъв имот на увеличава стойност, незаконното строителство се премахва; имота би завишил стойността си след  въвеждане в експлоатация като законен строеж със стойността на новоизградената пристройка към имот № ***, след оценяване на завишението в площта на имота след представяне на удостоверение за въвеждане от гл. архитект на Община Севлиево.

 

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

 

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като уважаването му предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: да е предприета чужда работа (извършване на правни или материални действия в чужд интерес); работата да се води в чужд интерес, т.е. последиците от извършваната работа да настъпват в чужда правна сфера, конкретно в случая на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, извършването на действията следва да е освен в чужд и в собствен интерес; намерение да се обслужи чуждият интерес, т.е. съзнателна намеса в чужда правна сфера; липса на възлагане от лицето в чиято правна сфера настъпват последиците, като трябва действията да се извършват доброволно, а не поради задължение по закон. Съдебната практика - решение № 108/08.07.2015 г. по дело № 415/2015 на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че в основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот  или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. С оглед изричното тълкувание на цитираното по – горе решение на ВКС, съдът намира, че въпреки първоначално дадената квалификация на предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предвид и факта, че твърденията на страните, техните доказателствени искания, и правните им доводи бяха насочени към установяване на обстоятелствата и правните изводи от значение, както за основателността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, така и за уважаването, респективно отхвърлянето на иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, по делото не е налице пречка съдът да се произнесе по същество на предявеният иск с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД, установена безспорно от релевираните от страните изявления в хода на процеса и събраните по делото доказателства. В същият смисъл - за правна квалификация по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, при максимално сходни обстоятелства на установените по настоящото дело е и практиката на ВКС - решение № 685/25.10.2010г. по гр. д. № 1940/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Установи се от свидетелските показания събрани по делото, а именно от  показанията на свидетелите К.К., И.А., Н.Б. и А.А., че ищеца е осъществил в имота на ответницата, през периода посочен в исковата молба, строителни дейности в съсобственият на ответницата имот, установени по вид и стойност от заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание. Установи се от показанията на свидетелите К.К., И.А., Н.Б. и А.А., че същите са работели, в имота на ответницата с нейното знание, като същата често е давала мнение по извършваните дейности, поради което следва да се приеме, че дейностите, извършени по искане на ищеца и за негова сметка  са водени в чужд интерес, като последиците от извършваната работа са настъпили направо в правната сфера, на собствениците на процесният имот. От друга страна по делото се установи от показанията на свидетелките В.А., М.М. и Д.Д., че преди и по време на перида, въведен в исковата молба, като такъв на извършване на строителните дейности, в процесният имот са живели ищеца и съпругата му – племенница на ответницата, като тези обстоятелства се установяват и от изявленията на ищеца и ответника, в исковата молба и отговора. Последното обстоятелство, обосновава извод, че извършването на строителни дейности по ремонт и обновяване на процесния, чужд, но обитаван от ищеца и съпругата му имот, е освен в чужд и в собствен на ищеца интерес.  Установи се  и намерение у ищеца да се обслужи чужд интерес, доколкото от показанията на свидетелите К.К., И.А., Н.Б. и А.А., се обосновава извод, че същият е  съзнавал, че имота, за който наема свидетелите, в качеството им на изпълняващи различни строителни дейности, не е на ищеца, но въпреки това ги наел и им е заплатил за извършеното от свидетелите. Не се установи по делото конкретно възлагане от ответницата на ищеца да извърши дейностите, които са осъществени в процесният имот, доколкото установеното присъствие на ответницата на отделни строителни работи и даване на мнение при извършването им не може да се отъждестви с възлагане, а не се установи за ищеца да е съществувало и задължение по закон за извършване тези дейности.

С оглед изложеното установиха се по делото предпоставките за уважаване на предявеният иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Относно размерът, до който същият следва да се уважи, съдът намира, че това е  по - малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота или размерът е същият какъвто би бил и при уважаване на иск по първоначално възприетата правна квалификация - чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е съдебната практика  - решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Установи се по делото от заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно заседание размерът на направените от ищеца разноски, с които същият се е обеднил – сумата 17 423,55 лева, представляваща сбор от стойността на вложените труд и материали в имот с идентификатор № *** - 775,08 лв., стойността новата ПВЦ дограма в същият имот - 425,00 лв. и общата стойност на извършените СМР в пристройката, представляваща имот № *** - 16 223,47 лв.. В посочената част, за размерът на направените от ищеца разноски, следва да се кредитира заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза, предвид, че същото е детайлно, конкретно и логично, същото изследва отделните дейности извършени в целият процесен имот, като сочи количеството и стойността на всяка от дейностите поотделно и на дейностите в цялост. Не следва да се кредитира заключението на вещите лица по събраната първа съдебно - техническа експертиза, в частта, в която установява стойност на направените от ищеца разноски в процесният имот в размер на обща сума от 8100,00 лв. (сбор от сумата на извършените СМР в старата част на постройката с идентификатор ***, в размер на 2 200 лв. и сумата, изразходвана за построяване на новата част от същата сграда – 5 900лв..), доколкото в тази част заключението изследва детайлно само някой от претендираните подобрения, лишено е от конкретика и логичност по отношение на отделните дейности извършени в процесният имот, а и е в противоречие, с писмените доказателства, събрани по делото, и с показанията на извършилите строителство в имота свидетели, които само за част от ивършените дейности и необходими материали за безспорно доказаното строителство установяват стойност на разноските по – висока от приетата в заключението по първата съдебно - техническа експертиза. Установи се по делото от съвкупната преценка на заключенията на вещите лица по двете събрани съдебно - технически експертизи и от изслушването на вещите лица, в съдебно заседание и размерът на увеличената стойност на процесният имот. Увеличената стойност на имота следва да се приеме, че е сумата 7 800,00 лева, представляваща сбора от общата стойност на изпълнените СМР в имота с идентификатор ***, с които се завишава стойността на имота /полезните разходи/ - 7 500 лв., определена съгласно  заключението на вещите лица по първоначално събраната съдебно - техническа експертиза  и увеличената стойност в размер на сумата 300,00 лева, на имота с идентификатор ***, с монтирането на два броя прозорци от ПВЦ, с обща площ 3,19 кв. м., определена съгласно заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза. В посочените части – за увеличена стойност на имота, с идентификатор ***, в размер 7 500 лв., съгласно  заключението на вещите лица по първоначално събраната съдебно - техническа експертиза  и за увеличена стойност, в размер на сумата 300,00 лева, на имота, с идентификатор ***, с монтирането на два броя прозорци от ПВЦ, съгласно заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза, двете заключения, следва да се кредитират, предвид, че в тези си части същите са детайлни, логични, конкретни и обосновани единствено със специалните знания на вещите лица.  В частите, в които заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза сочи, че в процесният имот извън сумата 300,00 лева, произтичаща от монтиране на два броя прозорци от ПВЦ в имот, с идентификатор ***, няма извършени никакви други строителни дейности, за които може да се приеме, че увеличават стойността на имота, заключението не следва да се кредитира, предвид противоречието му с заключението на вещите лица по първоначално събраната съдебно - техническа експертиза и предвид, обстоятелството, че същото почива единствено на обстоятелствата, че установените строителни дейности са незаконни и недовършени. Трайната съдебна практика, например посоченото по – горе решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че подлежащите на премахване незаконни строежи се заплащат като подобрения, ако собственикът на имота желае да ги запази, и ако няма издадени и влезли в сила заповеди за събарянето им, като преценката, за наличието или липсата на обстоятелствата, обуславящи приемането на строителните дейности, като подлежащи на заплащане подобрения следва да се извърши от съдебният състав и не може да се отхвърли изначално възможността незаконното строителство да увеличава стойността на имота, в който е извършено. При тези данни следва да се приеме, че стойността на изпълнените СМР в имот с идентификатор ***, с които се завишава стойността на имота е 7 500 лв., така както е определено от  заключението на вещите лица по първоначално събраната съдебно - техническа експертиза, доколкото няма противни данни в събраните доказателства, които да сочат по – висока или по – ниска стойност на тези подобрения, с оглед некредитирането на заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза, в посочените по – горе части и по посочените там съображения.  Следва да се приеме също така, че увеличената стойност на имот с идентификатор *** е в размер на сумата 300,00 лева, произтичаща от монтирането на два броя прозорци от ПВЦ, определена съгласно заключението на вещото лице по събраната втора съдебно - техническа експертиза, доколкото нито първоначално събраната съдебно - техническа експертиза, нито някой друг доказателствен източник сочи различен размер на увеличената стойност на имот с идентификатор ***.

С оглед възприетото по – горе неоснователно е възражението в отговора, че претендираните подобрения не са довели до увеличаване стойността на имота, тъй като подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, като извън посоченото по – горе при обсъждане заключенията на вещите лица решение, тук следва да се държи сметка за р. ІІ, т. 7 на Постановление № 6/1974 г. на ВС, а също и за определение № 281/17.04.2012 по дело № 466/2011 на ВКС, ГК, I г.о., като в последното определение ВКС е приел, че с подаване на исковата молба за делба ищците изразяват съгласие да приемат застроеното в състоянието, съществуващо към момента на предявяване на иска за делба, поради което строителството следва да се третира като подобрение. По делото ответницата е придобила собственост върху целият имот по спогодба от 05.04.2017 г., извършена по приложеното гражданско дело № 751 по описа на съда за 2016 г. на Районен съд – Севлиево, поради което, като е изразила съгласие, че приема имота ведно с вече извършените строителни дейности, предмет на настоящото дело следва да се приеме, че същата е приела незаконното строителство като подобрение. Неоснователни са възраженията в отговора, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот има само владелецът, но не и държателят, като съдебната практика, е трайна и непротиворечив в тази насока - решение № 108/08.07.2015 г. по дело № 415/2015 на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение №223/30.01.2015 по дело №3907/2013 на ВКС, ТК, I т.о., ., постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 225 от 7.III.1975 г. по гр. д. № 118/75 г., III г. о., решение № 851 от 16.X.1985 г. по гр. д. № 614/85 г., II г. о. и др..

Задължението за заплащане на подобренията възниква в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобива същия имот след това. С подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им (аргумент от чл. 92 ЗС) и затова именно това лице, а не неговите частни правоприемници, дължат заплащане на подобренията, като в този смисъл частично основателно, до размер 1/8 е възражението на ответницата, че същата не е била собственик на имота и не следва да заплаща подобренията в имота, като в конкретният случай обемът на собствеността на ответницата е безспорно установен от решението в първата фаза на делбата по приложеното гражданско дело № 751/2016 г. на Районен съд – Севлиево  (решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о., ГК; решениe № 1640 от 29.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 440/99 г., IV г. о.; решение № 2349 от 29.ХII.1995 г. по гр. д. № 2926/94 г., IV г. о.). С оглед всичко изложено доколкото ответницата към датата на извършване на подобренията е била собственик на 7/8 идеални части от процесният имот, същата следва да заплати 7/8 от по - малката сума измежду направените от ищеца подобрител разноски (17 423,55 лева) и увеличената стойност на процесният имот (7 800,00 лева) или 7/8 от 7 800,00 лева, а именно сумата 6825,00 лева, за която сума ответницата не е ангажирала по делото доказателства, че я е заплатила на ищеца, поради което иска до размер на сумата 6825,00 лева е основателен и следва да се уважи, а до пълният му предявен размер от 19 259,01 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.

Относно разноските, предвид частичното уважаване на иска и направеното искане за присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца срещу ответницата следва да се присъдят разноски, по съразмерност, съобразно представения списък на разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени държавни такси, възнаграждания на вещи лица и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата 981,99 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответницата също  има право на разноски и предвид направеното искане следва да й се присъдят разноски, по съразмерност, в размер на сумата от 774,74 лева разноски, за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Н.  К.  К., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.Л.Т., с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, сумата 6 825,00 лева, за извършени подобрения в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Севлиево, ул. ***, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 31.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска, за извършени подобрения в сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево, предявен от Д.Л.Т. срещу Н.  К.  К., за разликата над 6825,00 лева до пълния предявен размер от 19 259,01 лева, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба – 31.07.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.  К.  К., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.   Л.   Т., с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, направени по делото разноски в размер на сумата 981,99 лева.

ОСЪЖДА Д.   Л.   Т., с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:*** да заплати на Н.  К.  К., с ЕГН **********,***, направени по делото разноски в размер на сумата от 774,74 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: