№ 6386
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20211110160291 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 73868/21.10.2021
г., уточнена с молба с вх. № 114151/22.12.2021 г., дооуточнена с молба с вх. №
65526/13.05.2022 г. от К. Н. Д., ЕГН ********** срещу „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *, с адрес гр. С*, с която са предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът К. Н.
Д. не дължи по отношение на ответника „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА“ АД, ЕИК * суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 37254/2011 г. по описа на СРС, 27 , а именно: 411.26 лв., представляваща
просрочена главница, 57.44 лв. наказателна лихва и 125.00 лв. разноски – 25
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 37253/2011 г. по
описа на СРС, а именно 3284.89 лева – главница, 158.18 лева договорна лихва,
73.51 лева – наказателна лихва, 270.33 лева разноски и 245.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е образувано изп. д. №
20117810401342 по описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ 781 от КЧСИ.
След многобройни уточнения ищецът уточнява, че води делото срещу
ЦКБ за сумите, за които е образувано изп. д. № 1342/2011 г. по описа на ЧСИ
Г. Д., въз основа на две ИЛ по гр. д. № 37253/2011 г. и по гр. д. № 37254/2011 г.
Уточнява, че сумите са погасени по давност, поради изтичане на 10 годишна
давност, за това че не са предприели изпълнителни действия, които прекъсват
1
давност, за това, че делото е прекратено, поради перемцията.
Моли съда да уважа иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва иска. Счита, че
искът е недопустимо, тъй като той не е кредитор на сумите. Позовава се на
извършена цесия. По същество оспорва вземанията да са погасени по давност.
Излага правни съображения за това кога едни вземания са погасени по
давност.
Третото лице – помагач „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД подава
становище. Счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът има нов кредитор,
въз основа на договор за цесия. Твърд, че цесията е връчена на длъжника.
С определение № 12903/27.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 9712/2022 г. по
описа на СГС, въззивният съд е приел, че делото е прекратено,
преждевременно и е върнал за произнасяне по чл.226 ГПК и чл.228 ГПК.
С определение № 13951/12.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 381/2024 г. по
описа на СГС, въззивният съд е конституирал като трето лице – помагач на
страната на ответника „ФИНАНСИ ИНФО АСИСТЕНС“ ЕООД, ЕИК *
С определение № 1924/31.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 654/2025 г. по описа
на СГС, въззивният съд е приел, че ищецът има правен интерес да води делото
срещу ответника, въпреки осъществената цесия в хода на изпълнителното
дело.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа иска. Моли да
бъде уважен. Твърди, че вземането е въз основа на неравноправна клауза.
Настъпила е давността и не е уведомен за цесията.
Ответникът прави възражение за недопустимост на иска, защото е
цесионер по договор осъществен в хода на изпълнителното дело. По същество
описва, че многократно са подавани молби, които прекъсват давността.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Искът по чл. 439 ГПК е предявен от длъжника по изпълнението срещу
първоначалния кредитор, който по време на изпълнителното производство е
цедирал вземанията си по изпълнителния лист, като длъжникът по
изпълнението е предявил отрицателни установителни искове срещу цедента
относно вземанията по изпълнителния лист и за разноските по
изпълнителното производство, позовавайки се на изтекла погасителна давност
и липса на съобщаване на цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД Надлежни страни в
производството по чл. 439 ГПК са само страните по изпълнителното дело. При
цедиране на вземанията на взискателя по време на изпълнителното
производство е налице приемство в изпълнителния лист на основание чл. 420,
ал. 1 ГПК, като надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има
само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а именно
цесионерът. В този смисъл е Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1385/2018 г., II т. о., ТК.
С оглед приетия по делото доклад се установи, че длъжникът е уведомен
за цесията на 13.04.2022 г. (л.59-60 от делото). Исковата молба е подадена на
21.10.2021 г. Делото е минало въззивен контрол по реда на Глава XXI ГПК,
поради което СГС е следвало да съобрази този факта, който е бил наличен към
произнасянето по частни граждански дела 645/2025, 381/2024, 9712/2022 г. и
трите по описа на СГС.
С оглед задължителните указания дадени в ТР 6/15.01.2019 г. по тълк. д.
№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, проверката по реда на Глава XXI ГПК не
попада в приложното поле на чл.269 ГПК, поради което въззивният съд
проверява изцяло допустимостта на първоинстанционното производство.
При това положение настоящото производство е допустимо с оглед
задължителните указания на СГС, на основание чл.278, ал.3 ГПК. На това
основание съдът дължи произнасяне по същество. Само на това основание
възражението на ответника не е основателно. Настоящият съдебен състав
следва да се произнесе по същество на спора с оглед указанията на въззивния
съд.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, перемция и липса на
уведомяване на цесия), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело
1342/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Д., въз основа на изпълнителни листа по ч. гр.
3
д. № 37253/2011 г. по описа на СРС, 32. състав и ч. гр. д. № 37254/2011 г., по
описа на СРС, 27. състав на СРС.
Страните не спорят, че съгласно договор за цесия от 29.12.2020 г.
ответникът е цедирал на третото лице – помагач вземанията, произтичащи от
двете цитирани дела.
Не е спорно, че изп. д. е образувано през 2011 година.
Не е спорно, на 02.04.2021 г. третото лице – помагач е конституирано
като взискател по изпънителното дело.
Не е спорно на 13.04.2022 г. ищецът е уведомен за извършената цесия
(л.59-60,153 от делото). Молбата изхожда от ищеца и е преди произнасяне на
СГС по трите цитирани дела. Същата следва да се кредитира напълно, тъй
като представлява признаване на неизгоден за страните факт. Този факта
следва да се съобрази по реда на чл.235, ал.3 ГПК-
Страните спорят дали вземането, установено по ч. гр. д. № 37253/2011
г. по описа на СРС, 32. състав и ч. гр. д. № 37254/2011 г., по описа на СРС, 27.
състав на СРС, е погасено по давност.
Страните спорят дали ответникът е кредитор на ищеца.
Цесията е осъществена на 29.12.2020 г. по време на изпълнителното
дело. Ето защо е без значение дали длъжникът е узнал или не. Това е така,
защото по време на изпълнителното дело се плаща на кредитора чрез
съдебния изпълнител, а не директно на взискателя. При това положение е
ирелевантно дали длъжникът е уведомен за цесията, защото неговото плащане
е по изпълнителното дело, а не преди него. Няма твърдения в ИМ, че
вземането е погасено чрез плащане преди изпълнителното дело или
разпределението е извършено на на неправилен кредитор, за да има значение
съобщаването на цесията по чл.99 ЗЗД.
По въпросите, свързани с настъпило частно правоприемство в резултат
на прехвърляне на притезанието след издаването на изпълнителен лист и
наличието на активна легитимация на частния правоприемник като взискател,
след доказване на цесията, липсва спор както в практиката, така и в правната
доктрина. Макар и да няма задължителна съдебна практика по законодателно
уредените хипотези, при които взискател в изпълнителното производство
може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния лист като кредитор,
нормата на чл. 429, ал. 1, пр. 2 ГПК, аналогична на чл. 326, ал. 1 ГПК (отм.), е
напълно ясна и не поражда никакви съмнения при приложението й. Касае се за
законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за
приемство в изпълнителния процес. Възникналата, след влизане в сила на
решението изпълнителна сила на решението се разпростира и спрямо
правоприемниците на страните/ по арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК/. При определяне
на субективните предели на изпълнителния лист и разпростирането на
изпълнителната сила на решението спрямо частните правоприемници на
взискателя, законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от
силата на пресъдено нещо и съответно субективните предели на силата на
4
пресъдено нещо/чл. 298, ал. 2 ГПК/ на решението, с което е потвърдено
съществуването на съответното притезание. /В този смисъл е Определение №
451 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 89/2011 г., II т. о., ТК./ Това обуславя
извод, че надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има
само взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето, а
именно цесионерът. В определение № 504 от 18.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1819/2016 г., II т. о., ТК е даден отговор на въпрос: "От значение ли е за
допустимостта на иска по чл. 439 ГПК твърдението на ищеца, че не е бил
редовно уведомен за извършената цесия, сключена след влизане в сила на
заповедта за изпълнение?". Тези въпроси са предмет на производството по
чл. 439 ГПК срещу конституирания взискател-цесионер, а не срещу
цедента му тъй като същият не е взискател по изп.дело, срещу когото да се
установява недължимост на вземането. Действително, въпросът за действието
на цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със
задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси
по съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК, но същите имат значение
единствено за приемане дали се дължи по отношение на конституирания
взискател цесионер, а не и спрямо предишният кредитор-цедент. При
наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили
след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател,
вземане, предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК се явява допустим само
спрямо цесионера, тъй като установяването на тези факти е в състояние да
рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, като в случая, дали
ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора.
Изложените твърдения от ищеца на л.59-60 от делото, че са налице
условията на чл. 215 ГПК и следва да се разгледат съвместно исковите
претенции срещу цедента и цесионера са неоснователни, тъй като в
настоящето производство са лимитирани участниците в него, и същите са
определени от страните по изпълнителното дело, а именно цедентът и
длъжникът, поради което е недопустимо субективно съединяване на искове,
при условие, че цедентът не е взискател по делото. В този смисъл е
Определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 509/2018 г.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането не съществува,
тъй като цесията не му е съобщена. В Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС
по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК е отговорено, че без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК е установяване на надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването
му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно
носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен
контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
5
длъжникът се освобождава от дълга. Това е така, защото има правоприемство
по смисъла на чл.429 ГПК
За да бъде уважен искът ответникът трябва да бъде кредитор, защото
искът по чл.439 ГПК се основава на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание. По делото се установи, че ответникът не е
взискател по изпълнителното дело, поради осъществена цесия. При липса на
главен дълг към ответника, то е съдът няма как да се произнесе дали този
главен дълг е погасен по давност, т.е. на факти станали след изпълнителното
основание.
Липсата на облигационна връзка определя неоснователност на иска, тъй
като няма вземане, което да бъде погасено по давност. Липсата на вземането
определя и липса на легитимация по материалното право, т.е. липса на
задължение, което да бъде признато, че не съществува, поради погасяване по
давност. Липсва материална легитимация на този ответник. Ето защо искът
спрямо него следва да се отхвърли.
Следователно материално легитимиран по иска е новият кредитор –
цесионер, което е трето лице - помагач, а не цедентът. Той е материално
легитимиран да отговаря на иска.
С оглед изложеното съдът приема, че искът е неоснователен. Следва да
се отхвърли изцяло.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането не съществува,
тъй като е установено на неравноправна клауза. Правилно ищецът твърди, че
съдът следва да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в
договора, макар и след възникване на изпълнителното основание. Съгласно
решение по съединени дела С-693/19 и С-831/19 съдът следва да разгледа
наличието на неравноправни клаузи, дори и след влизане в сила на
изпълнителното основание. Но същата хипотеза не е приложима в настоящото
производство. Никъде в исковата молба, нито в нейните уточнения от 2021 до
2025 година, ищецът не се позовава на неравноправна клауза. Едва в първото
по делото о.с.з. ищецът твърди наличие на такива клаузи. Това е нов иск и е
недопустимо да се въвежда нов предмет на делото. Това е така, тъй като с
исковата молба ищецът очертава предмета на доказване и на спора. След като
не са въведени такива твърдения с ИМ, то съгласно чл.6 ГПК съдът не следва
да ги обсъжда.
По разноските
С оглед изхода на делото ответникът има право на възнаграждение по
чл.78, ал.3 ГПК. Нито в о.с.з., нито с ОИМ ответникът претендира разноски.
Липсва списък по чл.80 ГПК. Ето защо не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан предявения от
К. Н. Д., ЕГН ********** срещу „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД, ЕИК *, с адрес гр. С*, отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищецът К. Н. Д. не дължи по отношение на
ответника „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК * суми, за
които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 37254/2011 г. по описа на
СРС, 27, а именно: 411.26 лв., представляваща просрочена главница, 57.44 лв.
наказателна лихва и 125.00 лв. разноски – 25 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 37253/2011 г. по описа на СРС, а именно
3284.89 лева – главница, 158.18 лева договорна лихва, 73.51 лева –
наказателна лихва, 270.33 лева разноски и 245.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е образувано изп. д. № 20117810401342 по
описа на ЧСИ Г. Д., рег.№ 781 от КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„ФИНАНСИ ИНФО АСИСТЕНС“ ЕООД, ЕИК *на страна на ответника
ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК *, с адрес гр. С*, на
основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на ищеца чрез неговия
процесуален представител, а на ответника и третото лице – помагач чрез
техния общ процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7