Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 446 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод подаден
иск от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК………..,
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. «….“ № .. срещу С.С.С., ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на вземане в размер на 410,35 лв. (четиристотин и десет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща стойността на ползвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 15.11.2017 г. до 16.03.2018 г., с адрес на
електроснабдения имот гр. Долна баня, ул.„… № .. ведно със законната лихва
върху нея, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата 15,43 лв. (петнадесет лева и четиридесет и три стотинки) – лихва върху
главницата за периода от 13.01.2018 г. до 04.07.2018 г.. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че като доставчик на електрическа
енергия на обособена територия, съгласно Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г е доставило за процесния период на ответника
електрическа енергия, като той притежава ИТН…….. за електроснабден имот,
находящ се в гр. Долна баня, ул. „Бор“ № 12. За доставката са били издадени
съответните фактури, сумите по които не били изплатени.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
взел становище по иска, не сочи доказателства, не прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание ответникът не оспорва
иска по основание, като прави ръзражение, че е платил частично претендираната
сума.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че ищецът е доставчик на електрическа енергия съгласно
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013 г на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, а ответникът е потребител на
електрическа енергия с ИТН 310226362972.
Съобразно
приложния договор за присъединяване на
обекти и клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД от 29.12.2015 г. С.С. е бил присъединен към разпределителната
електрическа мрежа за обект с адрес гр. Долна баня, ул. „Бор“ № 12.
От
представените по делото от страна на ищеца фактура № **********/20.12.2017 г.
за сумата от 120,65 лева за периода 15.11.2017 г. – 15.12.2017 г., фактура №
*********/22.01.2018 г. за сумата от 137,98 лева за периода 16.12.2017 г. –
15.01.2018 г, фактура № *********/20.02.2018 г. за сумата от130,58 лева за
периода 16.01.2018 г. – 14.02.2018 г. и фактура № *********/22.03.2018 г. за
сумата от 21,14 лева за периода от 15.02.2018 г. до 16.03.2018 г. се
установява, че за периода 15.11.2017 г. до 16.03.2018 г. „ЧЕЗ Електро България“
АД е начислило сумата от 410,35 лева за ползвана на доставена от него от страна
на ответника електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Долна баня, ул.
„Бор“ № 12.
На
16.07.2018 г. от страна на „ЧЕЗ Електро България“ АД е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във връзка с което е
образувано ч.гр. дело №1071/2018 г. по
описа на РС-Ихтиман и е издадена Заповед за изпълнение № 746/27.09.2018 г. На 04.10.2018
г. е постъпило възражение от страна на длъжника С.С., , с което той е заявил,
че е погасил своето задължение.
По
делото е представена счетоводна справка за задълженията на ответника и справка
за консумация на клиенти, изготвена в съответствие с чл. 107 от Закона за
енергетиката, за периода 11.04.2017 г. до 20.07.2018 г., издадени за ИТН ………….
както и справка за консумация на клиенти за периода от 16.04.2016 г. до
16.03.2019 г.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че към момента на
изготвяне на заключението общият размер на задължението на ответника ата за
периода от 15.11.2017 г. до 16.03.2018 г. възлиза на 320,78 лева. , а законната
лихва за забава върху всяка една от издадените фактури от датата на настъпване
на изискуемостта до 04.07.2018 г. е в размер на 15,43 лева. Според вещото лице
е извършено мастично плащане на 02.10.2019 г. на задължението, като остатъкът
от фактура № **********/20.12.2017 г. е в радзмер на 31,08 лева
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявените установителни искове са с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 91, 92, 98а и чл. 104а ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него.
Ищецът е доставчик на електрическа енергия на
територията на гр. Долна баня. Предявените от него претенции са за заплащане от
ответника на стойността на ползвана от него, но незаплатена електрическа
енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно изпълнение на паричното
задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да
доказва отрицателния факт на неплащане. Ищецът следва да докаже основанието, на
което е възникнало задължението за заплащане на претендираните суми, а именно -
наличието на облигационно правоотношение между него и ответника с предмет
продажба на електрическа енергия, неговите клаузи, приложимостта на Общите
условия към него, изпълнението на задължението за доставяне на ел. енергията за
процесния период и стойността на доставената ел. енергия, а във връзка с
претенцията по чл. 86 ЗЗД - основание и дата на настъпване
изискуемостта и размер на вземането.
Отношенията между доставчика и потребителя на
електрическа енергия за процесния период се уреждат от Закон за енергетиката и
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България АД“. Установи се по делото, че
ответникът е ползвател на процесния имот и на негово име е открита партида за
снабдяване с ел. енергия с ИТН ………за обект в гр. Долна баня, ул. „…. № ... В този смисъл ответникът има
качеството на потребител на електрическа енергия, доставяна от ищеца. Безспорно
е и това, че "ЧЕЗ Електро
България“ АД е енергийно предприятие, което има качеството на краен снабдител и
осъществява снабдяването с електрическа енергия на присъединилите се
потребители съобразно издадения лиценз. При това положение между страните е
съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия.
Всъщност ответникът не оспорва да е възникло облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия с ищеца, но твърди, че е погасил
задълженията си
Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, са надлежно публикувани в
централен и местни ежедневници и съгласно чл. 98а ЗЕ са влезли в сила за потребителите без
да е необходимо изричното им писмено приемане. При липса на данни ответникът да
се е възползвал от възможността да подаде заявление, в което да предложи
специални условия, приложими в отношенията между страните са клаузите на общите
условия. Съгласно така възникналите правоотношения, ответникът дължи заплащане
на потребената за обекта електрическа енергия. За процесния период – от 15.11.2017 г. до 16.03.2018 г.,
ищцовото дружество е издало фактури обща стойност на стойност 410,35 лева.
Несъмнено е, че фактурата представлява частен свидетелстващ документ, който не
обвързва съда със своето съдържание и следва да се прецени въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Именно преценката на писмените доказателства по
делото дава основание на съда да приеме, че ищецът е доставил електрическа
енергия с количество и стойност, отразени във фактурите. В тази насока са
приложените по делото справки за консумация и за възникнали задължения, като в
справката за консумация са отразени отчетените показания на електромера за
процесните периоди и съборазно с тях стойността на доставената електрическа
енергия. На база тези данни са издадените фактури за така доставената и
потребена от ответника ел. енергия, ведно с дължимата за преноса й такса.
В хода на производството бе установено, че в действителност
ответникът е погасил частично задълженията си.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да взема предвид и
фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска. Съдът трябва да изгради своя
извод относно спорното право въз основа на всички факти, независимо от това
дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са настъпили след
това, но преди приключването на съдебното дирене. Това е така, защото решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
В този смисъл преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене, а не в деня на предявяване на иска, което може
да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, стига те да са от значение за
спорното право.
В случая бе установено, че към момента на издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а и към момента на предявяване на иска
по чл. 422 ГПК вземането на ищеца е съществувало в предявения размер, но към момента
на приключване на съдебното дирене в исковото производство задължението е
частично погасено чрез плащане от страна на ответника.
По отношение на претенцията за установяване
съществуване на вземането за законна лихва за забава, съдът приема, че следва
да се има предвид, че задължението за лихва има акцесорен характер и съществува
само когато е възникнало и не е погасено задължението за плащане на главницата.
С оглед установената дължимост на главното задължение за периода и настъпилият
падеж на задълженията за заплащане на цената на потребената ел. енергия за
всяко едно от дължимите плащания за този период, в полза на ищеца е възникнало
и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В този смисъл съдът приема, че следва да установи в отношенията
между страните съществуването на вземане на ищеца в размера, посочен от вещото
лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а именно – 320,78 лева
главница и 15,43 лева законна лихва за забава за периода от датата на падежа на
всяко едно от задълженията до 04.07.2018 г.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните
разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски
в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец)
има право на направените от него разноски в двете производства съобразно
уважената част от претенциите. В случая се установи, че частичното погасяване
на вземането е осъществено след предявяване на иска, което означава, че
ответникът с поведението си е станал причина за образуването на производството
и той дължи заплащането на разноските в цялост. Установи се също така, че в
заповедното производство, заявителят е направил разноски в размер на 25,00 лева
– държавна такса и 58,00 лева – адвокатско възнаграждение . В исковото
производство разноските възлизат на 112,00 лв. /за държавна
такса и адвокатско възнаграждение/, както и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.
Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото заплатеното от ищеца е под минималния размер,
определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК…………,
адрес гр. София, бул. „……….“ № .., бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата от 320,78
лв. (триста и двадесет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
стойността на ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
15.11.2017 г. до 16.03.2018 г., с адрес на електроснабдения имот гр. Д…..ул.„..
№.., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението както и сумата 15,43 лв. (петнадесет
лева и четиридесет и три стотинки) – лихва върху главницата за периода от
13.01.2018 г. до 04.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер на главницата от 410,35 лева, като
погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК …….., адрес гр.
София, бул. „……“ № .., бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от 345,00
лв. /триста четиридесет и пет лева / разноски в заповедното и в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/