№ 139389
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110160003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК
от със заявител „*********************************“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление
***************************** против Н. Д. Ш. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *************************, за заплащане на сумата от 4 219,95
лева (четири хиляди двеста и деветнадесет лева и 95 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 1 700,18 лева (хиляда и седемстотин лева
и 18 стотинки), представляваща лихва за период от 03.07.2021 г. до 30.10.2023
г., сумата 693,62 лева (шестстотин деветдесет и три лева и 62 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., 1
381,16лева (хиляда триста осемдесет и един лева и 16 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.07.2020
г. до 03.07.2021 г., 1 176,20лева (хиляда сто седемдесет и шест лева и 20
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга ***************************** , както и държавна такса
в размер на 183,42 лева (сто осемдесет и три лева и 42 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет
лева).
Съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно
претенцията за заплащане на 1 176,20 лева задължение за закупена и
използвана услуга *****************************, следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, предвид новите изменения на ГПК чл.411,
ал.2 от ГПК касателно задължението на съда да преценява още в заповедно
производство, дали са налице условията за уважаване на искането.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради
което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за
1
закупен допълнителен пакет от услуги „*****************************“
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21,
ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора,
предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен
обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Услугата „*****************************“, която се изразявала в
приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски
кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да
бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице
към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително
се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се
събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище
по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и
се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради
констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3
от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за
неплатено задължение за закупена и използвана услуга
***************************** и в исковия състезателен процес, страните
да вземат становище и представят доказателства в тази насока. Доколкото
обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично предвижда, при
служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор да откаже
издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде
отхвърлено в тази му част.
Воден от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител
„*********************************“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление
***************************** против Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, за
заплащане на сумата от 1 176,20 лева задължение за закупена и използвана
услуга *****************************, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя
„*********************************“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление
***************************** ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от
съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за сумата от 1
176,20 лева задължение за закупена и използвана услуга
*****************************, против Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, като
внесе дължимата държавна такса по сметка на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в
едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3