Решение по дело №910/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 4к ал.6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Г., чрез процесуален представител адв. Р. С. против Решение № 702/31.03.2025г., постановено по административно дело № 5833/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отхвърлена жалбата на С. А. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Созопол, [жк], [адрес] против Заповед № РД-09-20/29.05.2024г. на Областен управител на Област Бургас , с която са одобрени планът на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, в частта, с която в плана на новообразуваните имоти не е отразен поземлен имот с [идентификатор] и в регистъра към плана жалбоподателят не е вписан като негов собственик; С. А. Г., [ЕГН], е осъден да заплати на Областен управител на Област Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева; С. А. Г., [ЕГН], е осъден да заплати на О. С. деловодни разноски в размер от 360 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и уважаване на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не може в границите на територията по с § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, планът да включва имоти, придобити на самостоятелно правно основание какъвто е жалбоподателят, тъй като е възможно имотите да се придобити по сделка или давност преди за зоната да е даден статут на такава по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че имота е отразен в действащата кадастрална карта и адмнистративният орган е следвало да се съобрази с това при изготвянето на ПНИ и че следва да се нанесат имоти на настоящите собственици, които се легитимират с документ и административният орган е бил длъжен да отрази имота в плана. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я., намира жалбата за неоснователна и счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Община Созопол, чрез пълномощника си адв. А., намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на следните факти:

С. А. Г. твърди, че е собственик на поземлен имот с площ от 302 [жк], О. С., за който е отреден имот с [идентификатор]; правото му на собственост е признато с Нотариален акт за собственост № 5 от 4.04.2024г., том ІІ, per. № 2481, дело № 193/2024 год. на нотариус рег. № 290.

С т. 1 от протокол от 05.06.2018 г. на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена от Областния управител на Област Бургас със заповед от 23.05.2018 г., не са били приети представените за разглеждане планове по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“, изготвени от проектантите СД „ГЕОС– Д. и Сие“, а същите са върнати за преработка съобразно бележките по протокола.

С т. 4 от протокол на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена от областния управител на област Бургас със заповед от 19.07.2021г., са дадени допълнителни указания за преработка на плановете.

С т. 33 от протокол от 13.04.2022 г. на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена от областния управител на област Бургас със заповед от 04.04.2022 г., проектите на планове по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“ са приети със забележки. След отстраняване на забележките плановете са изпратени в Община Созопол за обявяването им по реда на чл. 28б, ал, 4 от ППЗСПЗЗ. Приетите проекти на планове по §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за м. „Ново селище“ са били обнародвани в ДВ, бр. 70/30.08.2022 год. Едномесечният срок от обнародване на обявлението в ДВ е изтекъл на 30.09.2022 год. С протокол от 17.04.2024 год. на комисията по чл. 28б, ал. 2, ППЗСПЗЗ е приет проектът на ПНИ и регистърът към него за м. „Ново селище“, землището на [населено място], Община Созопол.

Според приетата по делото съдебно техническа експертиза поземлен имот с [идентификатор] попада в [имот номер] по плана на новообразуваните имоти, за който е извършено вписване „За стопанисване от общината“.

При тези факти съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че при издаването на обжалвания административен акт не са спазени нормативните изисквания.

Посочил е, че според т. 2. 5. от заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ), приета на основание чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ, „границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти , се нанасят в плана без изменение на местоположението им“. Тази разпоредба сочи, че са предвидени три етапа: 1. Изработване на ПНИ от проектант; 2. Приемане на ПНИ от комисия, назначена от областния управител; 3. Одобряване на ПНИ със заповед на областния управител. Релевантният момент по т. 2. 5. От заповедта е моментът на изработване на ПНИ. Представеният от жалбоподателя констативен нотариален акт за собственост по давност е съставен на 04.04.2024 год., т. е. на дата, когато ПНИ вече е бил изготвен. В настоящото съдебно производство жалбоподателят не може да се позовава на издадения констативен нотариален акт, въз основа на който е признат за собственик по давност, тъй като титулът за собственост е съставен след изработване на ПНИ.

Съдът, с оглед доказателствата по делото е приел, че в случая по отношение на имота на жалбоподателя е налице спор за собственост, който не може да бъде разрешен в административното производство. Посочил е, че няма пречка след разрешаване на възникналия спор за собственост влелия в сила План на новообразуваните имоти да бъде изменен.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

С изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.06.1999г. възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Следователно планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета. Самият план се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. В съдебната практика, е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В случая касаторът твърди, че е придобил право на собственост върху имота на основание придобивна давност, в която хипотеза имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.е. стреми се да докаже, че би могъл да попадне в третата група собственици, които следва да се впишат в плана за новообразуваните имоти.

Правата, които същият противопоставя, сами по себе си не го легитимират като лице от кръга лица, собствеността на които следва да намери отражение в плана на новообразуваните имоти. Касае се за самостоятелно основание, претендирано от него – придобивна давност, за което се е снабдил с нотариален акт. Това към настоящия момент е предпоставка (с оглед факта, че имотът, за който той се е сдобил с нотариален акт, се припокрива частично с [имот номер] от ПНИ) за спор за материално право, който следва да се реши по граждански ред, вследствие на което да бъдат направени (ако има такива) съответните изменения в плана за новообразуваните имоти.

Отделно от това, както правилно е посочил първоинстанционният съд, в случая жалбоподателят не може да се позовава на издадения констативен нотариален акт, въз основа на който е признат за собственик по давност, тъй като титулът за собственост е съставен след изработване на ПНИ.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъдат уважени, своевременно направените искания на ответника и заинтересованата страна за присъждане на разноски, както следва: на ответника следва да се присъди сума в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, на заинтересованата страна- сума в размер на 360лв. за адвокатско възнаграждение.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 702/31.03.2025г., постановено по административно дело № 5833/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА С. А. Г., [ЕГН], да заплати на Областен управител на Област Бургас сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА С. А. Г., [ЕГН], да заплати на О. С. сума в размер на 360 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.