М О
Т И В И
Към
присъдата по НЧХД № 137/2019 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на Е.С.А., с която същата е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Б.С.Д. за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за
това че: На 24.02.2018 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, на ул. „Цар Иван Асен
ІІ”, е причинил на Е.С.А., с ЕГН **********, лека телесна повреда, а именно
счупване на носните кости – довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК и травматичен оток и кръвонасядане
на меките тъкани на носа, кръвонасядания на кожата на
долните клепачи, контузия на зъби, контузия на меките тъкани на гърба и ръцете
и кръвонасядания на кожата на двете подбедреници - довели до болка и страдание без
разстройство на здравето.
В съдебно
заседание частният тъжител Е.А. чрез повереника си - адвокат М., поддържа повдигнатото обвинение
със същата фактическа обстановка, описана в тъжбата. Иска се осъждането на
подсъдимия и налагане на справедливо наказание, както и уважаване в пълен
размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият Б.Д. участва лично в процеса и с
упълномощения си защитник – адв. Н.. Защитникът му
адвокат Н. пледира, че подсъдимият действително е извършил престъплението, в което е обвинен, но е
нанесъл само един удар с шамар на тъжителката, като й е счупил носа, като се аргументира
тезата, че следва да бъде признат за виновен по това обвинение, а за останалите
твърдени леки телесни повреди изразяващи се в болка и страдания, следва да бъде
оправдан, тъй като липсват достатъчно доказателства, които да обосновават
авторството и вината му в причиняването им. Подсъдимия Д. заема защитна позиция, като не отрича, че е ударил
съпругата си на посоченото в тъжбата време и място, но твърди, че същата с
поведението си го е провокирала да направи това и самата тя се е опитвала да го
удари, поради което същият не се сдържал и й причинил телесната повреда.
Изразява съжаление и моли за справедлива присъда.
В
наказателното производство беше предявен от частния тъжител Е.А. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Б.Д. за сумата от 6000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК изразяващи се в претърпени болка и
страдание, срам пред хората и причинен ужас и страх в резултат на причинената й лека телесна повреда, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
престъплението, а именно 24.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като частният
тъжител Е.А. бе конституирана и като граждански
ищец.
Съдът
на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.Д.
е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работещ като
автомонтьор в Германия, с адрес: ***, с
ЕГН **********.
Подсъдимия
Б.С.Д. и тъжителката Е.С.А. били
съпрузи, като от брака си имали две деца. Същите обитавали семейно жилище в с.
Тополово, като съвместното им съжителство се съпътствало с множество скандали. В началото на 2018 г. подсъдимият Д. заминал за
Германия, където работел. Поради обтягане на отношенията им в края на месец
февруари 2018 г., тъжителката Е.А. напуснала семейното жилище, заедно с децата
и се изнесла на квартира в гр. Асеновград, като междувременно подала молба за
развод. Като научил за това, подсъдимият Б.Д. на 22.02.2018г. се прибрал в България и започнал
да издирва тъжителката Е.А. с цел да изясняват отношенията си, а също и за да
се види с децата си. Поради обтегнатите им отношения, тъжителката А. не желаела
да поддържа контакти с подсъдимия, както и да се вижда с него и продължавала бракоразводното дело. Тъй като
подсъдимият не знаел къде е жилището на тъжителката А., няколко пъти идвал в
гр. Асеновград и я причаквал в района на пожарната, като се надявал да я засече
случайно и да я проследи. На 24.02.2018 г. подсъдимият Б.Д. около 18.00 ч. пак
пристигнал в гр. Асеновград, задно със свидетеля Е.М., като били с автомобил „Фолксваген
Шаран“ на същия, който го управлявал. Намерението му било отново да разговаря с
тъжителката против волята й и да и потърси сметка за поведението й. Същите
заели позиция в района на „новия пазар“, където предполагали, че ще се появи
тъжителката Е.А.. След известно време видели Е.А., която пристигнала с лек
автомобил „Фолксваген пасат“ заедно със сестра си- свидетелката Д.А.. По същото
време тъжителката имала среща със
свидетеля Р. Е., който трябвало да долее двигателно масло в автомобила й.
Когато се срещнали, тъжителката А. се качила в автомобила на свидетеля Р. Е., с
когото в този момент имали връзка и се отправили към магазина на ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ за да развали пари. Подсъдимият Б.Д., виждайки тъжителката, че потегля
заедно със свидетеля Е., поискал от свидетеля М. да ги проследи. Свидетелят Р. Е. спрял автомобила си пред магазин
на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ и излязъл за да развали парите и да си вземе кафе и
се отдалечил на няколко метра от автомобила, а тъжителката А. останала на
предната дясна седалка. В това време към нея неочаквано се приближил подсъдимият
Б.Д., отворил вратата и започнал да й нанася удари по лицето, които попаднали в
областта на носа, след това я хванал за златния синджир и я издърпал от автомобила като продължил да й нанася удари по лицето, след
което я съборил на земята и й нанесъл още няколко удара с крак по гърба,
ръцете, корема и краката. Тъжителката А. започнала да вика за помощ, от носа й
потекла кръв. След като нанесъл побой над тъжителката, подсъдимият Д. побягнал
от мястото, стигнал до автомобила на свидетеля Е.М., който се бил отдалечил
вече от мястото на нападението и двамата потеглили и отишли в с. Тополово.
Тъжителката, която чувствала силни болки в резултат на побоя, се обадила на сестра си Д.А., която пристигнала на
мястото и видяла състоянието й, след което били откарани от свидетеля Е. в
болнично заведение. За инцидента били уведомени органите на полицията, които
посетили пострадалата в болницата, а по-късно същата вечер, тъжителката посетила
РУ-Асеновград, където подала жалба и написала обяснения.
По-късно на 27.02.2018 г. Е.А. била освидетелствана от
съдебен медик и се снабдила със
съдебно-медицинско удостоверение,
издадено й от КСМ при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-гр.Пловдив.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при възникналия на 24.02.2018 г. инцидент в гр.Асеновград, около
18,30 часа на Е.С.А. са били причинени счупване на носните кости,травматичен оток и кръвонасядане
на меките тъкани на носа, кръвонасядания на кожата на
долните клепачи, данни за контузия на зъби, данни за контузия на меките тъкани
на гърба и на ръцете, кръвонасядания по кажата на двете подбедрици. От констатираните
телесни увреди, счупването на носните кости е довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите
травматични увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. Съдът възприе и кредитира заключението на вещото лице, като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за
безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка, която се установява от следните доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно показанията
на свидетеля – очевидец Р.Е., който от непосредствена близост е възприел развитието
на целия инцидент, поради което и пряко
установяват главния факт, както и на разпитаните свидетели Д.А. и полицейските
служители П.Д. и Д. Ф., чиито показания установяват акцесорни
факти, които са относими към главния факт. Съдът
ползва и частично показанията на свидетеля Е.М. в частта им, в която същите се
припокриват с останалите гласни доказателства.
Съдът ползва и писмените
доказателства приложени по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствата – лист за преглед на пациент и съдебно-медицинско
удостоверение на пострадалата А.. Съдът кредитира и приема за достоверни и вярно
описващи фактическата обстановка показанията на свидетелите Р.Е. и Д.А., защото
същите са напълно съответни помежду си и кореспондират и с фактите, описани в
тъжбата. Свидетелят Е. като очевидец непосредствено е възприел целия инцидент и
факта на нанасянето на побой чрез множество удари на пострадалата А..
Показанията му са в пълно съответствие и с възприетото от свидетелката Д.А., която
непосредствено след инцидента е възприела състоянието на тъжителката, което е
било красноречиво и свидетелствувало за претърпян от
същата побой, тъй като същата е кървяла обилно от носа и се оплаквала от болки
по тялото. Това обективно е наложило и посещението на ЦСМП, където й е била
оказана медицинска помощ. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, защото
те са в пълен синхрон и с показанията на полицейските служители Д. и Ф., които
са посетили болничното заведение и също непосредствено са възприели състоянието
на пострадала и видимите следи от побоя по нея. Съдът кредитира показанията на
всички тези свидетели и ги намира за
достоверни и защото те са съответни и на
приложените по делото писмени доказателства и се потвърждават от обективните
находки, установени от лекар при медицинския преглед извършен непосредствено след инцидента, при който са били констатирани деформиран и болезнен нос и
наличие на кръвоизлив в ноздрите. Телесните увреди с по –голяма конкретика са отразени и в издаденото по-късно
съдебномедицинско удостоверение, въз основа на което е построено и заключението
на съдебно-медицинската експертиза. В заключението на СМЕ-за подробно е
обоснована причинната връзка между твърдените в тъжбата вредоносни действия при
развилия се инцидент на 24.02.2018 г. около 18,30 ч. и травмата по тялото на
тъжителката, като е прието, че същите е възможно да бъдат получени по начина,
описан в тъжбата, а именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на носа и
нанасяне на ритници по лявата и дясната подбедрица. Обстоятелствата,
изложени в тъжбата относно главният факт се установяват пряко от показанията на
свидетеля очевидец Р.Е. и Д.А. , първия от които непосредствено е възприел
факта на нанасянето на ударите по главата и тялото на тъжителката, а втората
непосредствено след инцидента е възприела последствията от тях, като е видяла
състоянието на пострадалата. Въпреки, че отчита факта, че свидетелите Р.Е. към
момента на инцидента е бил в близки отношения с тъжителката, а свидетелката Д.А.
е нейна сестра, съдът кредитира показанията им като достоверни, тъй като те са
напълно съответни помежду си, дори и в
детайлите от развитието на инцидента,
съответни са на твърденията на тъжителката описани в тъжбата, а и изглеждат
житейски правдиви с оглед на цялостния контекст на установените усложнени
отношения между тъжителката и подсъдимия, при който нанасянето на побой от
същия не е било прецедент. Най-важния аргумент за преценката за достоверност на
показанията на тези свидетели е съответствието им с обективно установената
находка от медицинско лице, а именно травмата на носа – счупване на носните
кости, която напълно съответства да е получена по начина, описан от свидетелите.
Подсъдимият Б.Д. на практика се признава за
виновен и дава подробни обяснения, в които развива защитна позиция, като
твърди, че на датата и по времето, посочени в тъжбата действително е нанесъл
само един удар с шамар в лицето на частната тъжителка Е.А., както тя си е
седяла в колата, но отрича да й е нанасял в последствие побой, а само се е
отбранявал от нейните действия. Освен това твърди, че е бил вбесен и ядосан от
нейното отношение към него и от отправените му обиди. По отношение на обема на
вредоносните действия и нанесените удари съдът не кредитира обясненията но
подсъдимия, тъй като те се опровергават от показанията на свидетелите Р.Е. и Д.А., както и от заключението на
СМЕ-за и от обективно установения факт на данни за контузии в няколко различни
анатомични области, а и няма житейска логика в твърдението, че след като
подсъдимият още с първия удар в лицето й е счупил носа, при което пострадалата
освен кръвоизлив е изпитвала и силна болка, същата да е проявила активност като
тя самата да го е нападнала , като едва
ли не се била самонаранила при това нападение. А и това обстоятелство е без значение
за крайния съставомерен резултат, който покрива състава
на чл. 130 ал.1 от НК и поглъща останалите по-леки увреждания, а именно счупването на носните кости, довело
до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 130 ал. 1 от НК.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият Б.С.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
130 ал.1 от НК, за това,че: На
24.02.2018 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, на
ул. „Цар Иван Асен ІІ”, е причинил на Е.С.А., с ЕГН **********, лека телесна
повреда, а именно счупване на носните кости – довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа, кръвонасядания
на кожата на долните клепачи, контузия на зъби, контузия на меките тъкани на
гърба и ръцете и кръвонасядания на кожата на двете подбедреници - довели до болка и страдание без
разстройство на здравето.
От обективна страна, както вече се каза определящ
за по-тежката квалификация на деянието по чл. 130 ал.1 от НК е по-тежкият от посочените
съставомерни резултати, а именно причиненото счупване
на носните кости, което е преценено като разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасният
му характер, предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимият Б.Д. са налице всички кумулативни предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност, а именно за извършеното престъпление, което е умишлено,
предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода до две
години или пробация. Подсъдимият към момента на
извършване на престъплението не е бил осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК и от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимият Б.С.Д. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни осъждания. За
да определи справедливо наказание съдът се съобрази с горното обстоятелство, но
като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на сравнително лекият съставомерен резултат, съдът намира, че не е висока. Заедно
с това съдът намира и, че подсъдимият е личност
със сравнително невисока степен на обществена опасност с оглед установените добри
характеристични данни. Ето защо, съдът определи размера на глобата в минималния
размер на предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв. Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най–добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявеният
от пострадалата граждански иск за
причинените й от престъплението неимуществени вреди от деянието на 24.02.2018
г. в размер на 6000 лв. е доказан по основание. Основанието на предявения
граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си
поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление, пострадалата Е.А. е претърпяла неимуществени вреди -
болки и страдания, както и причинен стрес – срам, ужас и страх, които са
непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че
предявеният граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 4000 лв. като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от пострадалата болка и страдание, срам,
страх и ужас, ведно със законната лихва считано от датата на извършване на престъплението,
а именно 24.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата
над тази сума до пълният претендиран размер от 6000
лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен. Подсъдимият
бе осъден да заплати държавна такса в
размер на 160 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия да
заплати на частния тъжител и граждански ищец Е.С.А. направените от нея разноски
по делото в размер на 1142 /хиляда сто четиридесет и два/ лева, представляващи
внесен депозит за СМЕ, заплатена държавна такса за завеждането на делото и
адвокатско възнаграждение за упълномощените й повереници.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе
осъден и да заплати в по бюджета на съдебната власт, сметка на Районен съд -
Асеновград сумата от 214,22 лева, представляваща направени разноски по делото,
за възнаграждение на вещи лица.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: