Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17786
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД срещу срещу Г.Т.З., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79 вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи сумите, както следва: сумата от 99.48 лева главница по Договор за кредит
Бяла карта № 472253 от 24.06.2016г. между Аксес Файнанс ООД и Г.Т.З.,
вземанията по които са прехвърлени от Аксес Файнанс ООД н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД по Приложение №1/25.01.2019г. към Рамков договор за прехварляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г., сумата от 84.26
лева договорна лихва за периода от 29 юни 2016г. - датата
на първата транзакция по картата до 06 юли 2018г. - датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, сумата от
201,45 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 365.00
лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, сумата от 14.02 лева
лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07
юли 2018г. - денят, следващ датата на настъпвани и респективно обявявяне
предсрочната изискуемост до 30.07.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 06.08.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по по ч.гр.д. №
12506/2019г. на ВРС.
Ищецът излага, че
вземането е възникнало по по
Договор за кредит Бяла карта № 472253 от 24.06.2016г. между Аксес Файнанс ООД и
Г.Т.З., вземанията по които са прехвърлени от Аксес Файнанс ООД н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД по Приложение №1/25.01.2019г. към Рамков договор за прехварляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г.
Ищецът твърди, че е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение
№1/25.01.2019г. към него между Аксес Файнанс ООД и „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК
*********, по силата, на който вземането
е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Ищецът твърди, че с
подписването на процесния договор, съгласно чл. 2, ал. 1, „Аксес Файнанс"
ООД се е задължило да предостави на Г.Т.З. револвиращ кредит в максимален размер на 100 лева,
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Бяла карта/Access Finance/iCard,
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Ищецът твърди, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора
е предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да
усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит , поради което
настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от
Договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит.
Ищецът сочи, че
заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт
Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучагелят може да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Рамков договор за предоставяне на
Кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access
Finance/iCard, ведно с
Общи условия към него, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
Кобрандирана платежна карта Бяла карта/Access
Finance/iCard.
В исковата молба се
твърди, че усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта
към настоящия момент усвоената и непогасена главница е в размер на 99.48 лева.
|
|
Съгласно чл. 8 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора върху усвоената и
непогасена главница Кредитополучателят дължи договорна лихва, която се
начислява всеки ден при фиксиран годишен лихвен процент 43,20% или дневен лихвен процент в размер на 0.12%. Твърди се, че дължимата договорна лихва
е в размер на 84.26 лева и е за периода от 29 юли 2016г. - датата на първата транзакция по
кредитната карта до 06
юли 2018г.
В чл. 15 от Договора
страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4, на падежа -
2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), съгласно условията на сключения договор,
същият се задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а
именно до 5-то число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в
чл.15,ал. 1,т.1-5 предпоставки, за което между кредиторателя и порачителя са
подписали договор за поръчителство от 30 дни. Поради неизпълнение на това
задължение е начислена неустойка от 201.45 лева.
Ищецът твърди, че
начислени разходи по чл.21 ал.4 от Договора са в размер на 245 лв., а таксата
по чл.21, ал.5 120 лв или общо претендираните такси и разходи са 365 лв. Сочат,
че същите са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Твърди се изпадане в
забава на кредито получателя и настъпила предсрочна изискуемост на 06 юли
2018г., обявена чрез изпращане на текстово съобщение до посочения в договора
телефонен номер. Поради което претендира обезщетение за забава в размер на
14,02 лв.от 07.07.2018г. до 30.07.2019г.Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.
Ответницата възразява, че не е била уведомена
за извършената цесия. Сочи, че с
поведението си не е дала повод на дружеството да прекрати сключения с нея
договор, тъй като частично към момента на прехвърляне на вземането е заплащала
суми по договора. Прави възражение за
нищожност на начислената неустойка от 201,45 лв., като противоречаща на добрите
нравии е уговорена във варде на потребителите.
Оспорва по размер начислената главница и
лихви, прави възражение за погасяването им по давност.
Ответницата възразява, че начислената
такса от 360 лв., не съответства на никаква предоставена услуга. Счита, че с
начисляването й се заобикаля ограничението по чл.33 от ЗПК. Поради което моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно
гражданско дело №12506/19 г. на ВРС е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Г.Т.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
н. „А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от И. К.– Управител, чрез
пълномощника юрисконсулт Д. А., със съдебен адрес:***, п.к. 1527, сумата от 99,48 лв. (деветдесет и девет лева
и четиридесет и осем стотинки), представляваща дължима главница, произтичаща от
Договор за кредит „Бяла карта” с № 472253, сключен на 24.06.2016 г. между
„Аксес Файнанс” ООД и Г.Т.З., вземанията по който са прехвърлени от страна на
„Аксес Файнанс” ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД по силата на Приложение №
1/25.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016 г.; сумата от 84,26 лв. (осемдесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до
06.07.2018 г.; сумата от 201,45 лв. (двеста и един лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.07.2016 г. до 06.07.2018 г.; сумата от 365,00 лв. (триста шестдесет и пет лева), представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране;
сумата от
14,02 лв. (четиринадесет лева и две стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 07.07.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както
и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
С Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД
и Приложение № 1 към него между "Аксес Файнанс“ ООД и "А.з.к.н.п.з."
ООД, ЕИК *********, вземането е било
прехвърлено в полза н. "А.з.к.н.п.з." ООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. На ответникът З. е било връчено по
надлежния ред уведомлението за извършената цесия заедно с преписа от исковата
молба по настоящето дело, което е било получено от ответника.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета от съда ССЕ се установява, че усвояването
на предоставената сума по Договор
за кредит Бяла карта № 472253 от 24.06.2016г. е в размер на 99.48 лева. Общото задължение е в размер на 764.21 лева, като по отделни компоненти
сумите са следните:Главница - 99.48 лева; Редовна лихва по чл. 4 ал. 1 т. 2 от договора за периода от 29.07.2016 г. до 06.07.2018 г. - 84.36 лева; Неустойка по чл. 21 от договора за периода от 16.11.2016 г. до 06.07.2018 г. -201.35 лева; Разходи за събиране по чл. 22 ал. 4 от договора за периода от 08.12.2017 г. до 06.07.2018 г.-245.00 лева; Разходи за събиране чл. 22 ал. 5 от договора начислени на 06.08.2018 г. -120.00 лева; Законна лихва върху главница от 99.48 лева за периода от 07.07.2018 г. до 30.07.2019 г. - 14.02 лева. Към 06.08.2016 г. задължението по договора е в
размер на 100.56
лева, като по отделни елементи сумите са следните: Главница -
99.48 лева; Редовна лихва
по чл. 4
ал. 1 т. 2 от договора за периода от
29.07.2016 г. до 06.08.2016 г.-
1.08 лева. Няма данни при ищеца да има извършени
плащания по процесния договор. В табличен вид са представени плащания по
процесния договор за кредитна карта, като с плащанията са погасявани
задълженията в следната последователност: Разходи за събиране по чл. 22 ал. 4 от договора, неустойка по чл. 21 от договора, редовна лихва по чл. 4 ал. 1 т. 2 от договора, главница с общ сбор от
566,35 лв. Изчислената лихва за забава при „Аксес Файнанс" ООД е в размер
на 6.12 лева, като
тази сума съответства на заложената законна лихва в чл. 22 ал. 3 от договора. Изчислената лихва за забава при ищеца
е в размер на 7.90
лева, като изчислената законна лихва за същия период от мен е в размер на
5.14 лева. При ищеца е
начислена лихва с 2.76
лева повече. Общото задължени в
този случай към 07.08.2019
г. и към датата на изготвяне на ССЕ би било в размер на 761.45 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото
производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за
дължима сума по договори за заем.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото
дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и
има за предмет посочените в заповедта суми.
С оглед задължителните указания по
тълкуването на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора
да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен
като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до
длъжника. В процесния случай, както и по т. 12 от заявлението, заявителят се
позовава единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
Доколкото установителният иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за което е
издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават всички други
правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В този смисъл и
обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда само до първия
елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако относимите към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Действително ползването на револвиращия
кредит е било уговорено за 6 години, респективно при редовно обслужване падежът
е следвало да настъпи на 24.06.2022 г. Същевременно обаче, погасяването на
усвоения лимит от картата е било уговорено като месечно задължение, тъй като на
всяко 2-ро число от месеца, картодържателят е следвало да погасява "текущо
задължение", което според чл. 3 от договора е било формирано от усвоени
лимити, които не са били междувременно възстановени по картата, натрупани за
периоди, сумарно съвпадащи с цял месечен предходен период. Тази уговорка на
практика обезсмисля падежа като разсрочване в полза на длъжника, тъй като той
ежемесечно е задължен да връща ползваните суми, за да има право на кредитния
лимит и занапред. Респективно предсрочната изискуемост се свежда само до
преждевременно лишаване на длъжника от револвиране (в случай че е имало
неусвоен остатък), но не и от срок, в който дълга не е изискуем. В този смисъл,
самото заявяване на получения дълг като "предсрочно" изискуем е
излишно при несъмнено изтичане на краен срок за ползване на главницата и
месечно начислявани възнаградителни лихви много преди подаването на заявлението
от цесионера.
В случая Договор за кредит "Бяла
карта" от 24.06.2016 г., попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит
/обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. /. В текста на чл. 33, ал. 1
от този закон се предвижда, че в случай на забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Съгласно ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В договора страните са се уговорили и за заплащане на такси и
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като според съда е
недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено
изпълнение над размера на законната лихва. Уговорката за заплащането на такси
при забава влиза в противоречие с текста на чл. 143, т. 5
от ЗЗП, тъй като при неизпълнение на договорните задължения
длъжникът трябва да заплати необосновано високо обезщетение съобразно срока на
забавата. Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит, по смисъла
на чл. 21, ал. 2
от ЗПК, имаща за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
Според съда нищожна е и клаузата за неустойка за неизпълнение на договорна
задължение, тъй като по начина на уговорянето й тя противоречи и излиза извън
присъщите на този вид договорен ангажимент функции, което съгласно т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е самостоятелно основание
за прогласяване на тази договорна клауза за нищожна.
Неустойката е уговорена в размер на 10 % от
непогасената главница за неизпълнение на специално поето задължение за предоставяне
на поръчителство при всеки отделен случай на забава на плащане на текущо
задължение. Това вземане съответства на компенсация (обезщетителна неустойка)
за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би
понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация.
Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с
положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Този риск обаче е в
основата на финансовата услуга и компенсирането му с отделна неустойка ( а не с
прекратяване на вече неизгодния за един добросъвестен кредитор договор) не е
адекватно на интереса на кредитора. Обстоятелството, че тази неустойка се
събира текущо, като се кумулира с възнаграждението за ползване на кредита сочи,
че целта за която е уговорена не е типична, а представлява именно скрито
оскъпяване до размер, надхвърлящ законов лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Също така уговорените допълнителни плащания в чл. 22,
ал. 4 и 5 в договора за заплащане на фиксирана сума от 2. 50 лв. на ден като
разход за събиране на просрочени задължения за целия периода на неизпълнение на
текущо задължение, както и еднократна такса в размер на 120 лв. за
допълнителната дейност на нарочен служител на кредитора по извършване и
администриране на извънсъдебно събиране на задължението не съответства по
съдържание на някаква уговорена допълнителна услуга за кредитополучателя.
Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
заплащана като предоставена на кредитополучателя престация изключва
квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно
възнаграждение като такса. Напротив, каквито и да са различните действия,
пораждащи разходи, те биха били типично управление на лош кредит и съставляват
присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Този вид
дейност на кредитора се компенсира с основното възнаграждение като цена на
самото рисково (без предварително обезпечаване) кредитиране и е типичен
ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването на разходите за
тази дейност от основната цена на кредита (формираща лихвен процент и ГПР) би
означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй
като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като
допълнително уговорени задължения. Систематичното тълкуване на чл. 10а,
чл. 19, ал. 3
и чл. 33 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна
лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в
ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени
при сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението.
Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава и на
двете клаузи неустоечен характер.
Предвид изготвената ССЕ и извършените плащания от
ответника за погасяване на задължението, то заплатените суми за неустойка по чл.21 от договора и разходи
за събиране по чл.22,ал.4 и ал. 5 са погасили задължението по договора изцяло,
поради което и искът се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв. Поради неоснователност на иска не следва да се разглежда и направеното
възражение от ответницата за погасяване по давност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК липсва направено от ответника искане за заплащане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Г.Т.З., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 вр. с
чл.240 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че
Г.Т.З. му дължи сумите, както следва: сумата от 99.48
лева
(деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) главница по Договор за кредит Бяла
карта № 472253 от 24.06.2016г. между Аксес Файнанс ООД и Г.Т.З., вземанията по
които са прехвърлени от Аксес Файнанс ООД н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД по Приложение №1/25.01.2019г. към Рамков договор за прехварляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г., сумата от 84.26
лева (осемдесет и
четири лева и двадесет и шест стотинки)
договорна лихва за периода от 29 юни 2016г. - датата на първата транзакция по
картата до 06 юли 2018г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост, сумата от 201,45 лв. (сто и един лева и четиридесет и пет стотинки) неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 365.00
лева (триста
шестдесет и пет лева) разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, сумата от 14.02
лева (четиринадесет
лева и две стотинки) лихва за
забава/мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07 юли 2018г.
- денят, следващ датата на настъпвани и респективно обявяване предсрочната
изискуемост до 30.07.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.08.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по по ч.гр.д. № 12506/2019г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: