Р Е Ш Е Н И Е № …
град Ямбол, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І - ви въззивен граждански състав,
в открито
съдебно заседание на 13.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
при секретаря П. У.,
като разгледа докладваното от
съдия М. КИРОВА
възз.гр.д. № 506/2020г. по описа
на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на
чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ вр.с § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. П.В. ***, депозирана чрез пълномощника й - адв.И.С. ***,
с посочен съдебен адрес ***, против Решение № 260007/14.08.2020г.
по гр.д.№ 1737/2020г.
по описа на РС-Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна предявената
от въззивницата - молител против С.Е. С. ***, молба за постановяване на мерки за защита по
реда на ЗЗДН. Със същото Решение въззивницата - молител е осъдена
на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемия - ответник,
направените по делото разноски в размер на 200.00 лв., както и на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, е
осъдена да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол
държавна такса в размер на 25.00 лева.
В срока по чл.17, ал. 1 от ЗЗДН срещу
първоинстанционното решение е постъпила жалба от молителката, действаща чрез
процесуален представител, с която решението се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се изтъква, че е постановено
при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон и не кореспондира
със събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени съображения по
същество на направените оплаквания. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд е
извършил неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Сочи се, че ЯРС съвсем лаконично и избирателно е коментирал
показанията на св.В., без да е налице обоснованост за частичното им
кредитиране, особено като се има предвид, че този свидетел е пряк очевидец на
сочените от молителката актове на домашно насилие. Съдът не е ценил и показанията на другия
свидетел–очевидец Желева, ангажиран от въззивницата – молителка в хода на
първоинстанционното производство, приемайки ги за неустановяващи твърдените в
молбата и в декларацията по ЗЗДН факти. От така ангажираните гласни
доказателства според въззивницата става ясно, че между страните в
производството не е имало каквото и да е съприкосновение, посягане, удари и
физическа саморазправа. Неправилно районният съд, за да постанови съдебния си
акт е дал вяра на обясненията на самия ответник, с които същият твърди, че той
е станал жертва на упражнено домашно насилие от молителката Йоана В. и на
представеното от него в тази насока СМУ, което въззивницата в жалбата си
акцентира, че е издадено с оглед нуждите на съд.производство 4 дни по-късно от
датата на случилото се. Акцентира се, че съдът неправилно е тълкувал смисълът
на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, следствие на което неправилно не е
ценил доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
поради което в случай като настоящия при направено оспорване от насрещната
страна на сочените с нея актове на домашно насилие, в тежест на оспорващия е да
обори изложеното в декларацията с допустимите доказателства и доказателствени
средства, каквото не представлява представеното СМУ, което сочи единствено на
някакви претърпени от въззиваемия телесни увреждания, без да е изяснен
механизма на получаването им и тяхното авторство. Въз основа на
изложените съображения, се иска отмЯ.на решението на ЯРС изцяло и постановяване
на ново по съществото на спора,
с което ОС-Ямбол да уважи молбата за издаване на
заповед за защита от домашно насилие с приложение на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и
т.3 от ЗЗДН или алтернативно на сочената - да се задължи въззиваемия – ответник
по молбата да се въздържа от домашно насилие над молителката, която мярка не е
обвързана със срок. С въззивната жалба не е заявена претенция за присъждане на
съдебни разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в
първоинстанционното производство и в предоставения от ЯРС 2-седмичен срок, който
съгласно чл.17, ал. 4 от ЗЗДН е 3-дневен, е депозирано възражение от въззиваемия С.Е.
С. *** чрез
процесуален представител – адв.Я.П. ***. Въззиваемият намира въззивната жалба
за допустима, но неоснователна, а процесното решение за правилно,
законосъобразно, постановено след детайлна оценка на всички събрани и относими
доказателства, като в подкрепа на това, са изложени подробни съображения. В
заключение въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение като правилно и логически обосновано. Претендира
се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззивницата се явява
лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1
от ГПК – адв.И.С. ***. Процесуалният представител поддържа въззивната жалба, не
прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения,
че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради доводите
и оплакванията, които са формулирани в жалбата и които се поддържат. Заявява
се, че въззивницата продължава да получава грубо отношение от въззиваемия –
баща на общото им дете във връзка с осъществяване на личните му контакти с
детето. Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, да
издаде заповед за защита от домашно насилие, като наложи на въззиваемия забрана
да се въздържа от домашно насилие, тъй като въпросните актове на домашно
насилие се случват пред детето, което се отразява и на неговото психическо и
емоционално състояние. Претендира присъждане на направените деловодни разноски
за първата и за настоящата инстанция, съобразно представен списък на същите по
чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият се явява
лично и чрез процесуалния си
представител по пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК – адв.Я. П. ***, оспорва въззивната
жалба и подържа депозираното възражение, не прави доказателствени искания. В
хода на устните състезания излага съображения за правилност и законосъобразност
на процесното решение, моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски съобразно представен списък на
същите по чл.80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт.
ЯОС намира въззивната жалба за
редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен
акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗДН вр.с чл.258 ал.1 от ГПК и
е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт РС-Ямбол.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо,
предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК.
При осъществяване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени
от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира следното:
От фактическа страна:
Производството по делото пред РС – Ямбол е образувано
въз основа на подадена от Й. П.В. *** против С.Е.С. *** молба по чл. 8, ал. 1, т.1 вр.
с чл.4 ал.1 и чл. 18 от ЗЗДН, в която се твърди, че двамата живеели на семейни
начала почти 2 години, като от това им съжителство имат родено дете К. С. С., родена на ***г.
Родителите-страни по делото се разделили преди около 3 години и от тогава не живеят
заедно, като се сочи, че грижите за детето се осъществяват от майката –
молителка, а ответника – баща взима дъщеря им когато поиска. Твърди се в
подадената молба, че съвместното съжителство на страните е било съпътствано с
непрекъснати скандали и конфликти, като се сочи, че ответникът е бил зависим от
мнението на майка си, която често се е намесвала в отношенията им. След като
страните се разделили, молителката е имала очаквания да бъде преустановен от
страна на ответника оказвания от него психически тормоз, но се сочи, че той
продължил, като през последната година проявеното от него отношение е станало
нетърпимо. С молбата се излага, че в периода от
20.07.2020 год. до 26.07.2020 год. молителката е подлагана на системен
психически и емоционален тормоз и непрекъснати обиди от страна на ответника. Като
част от причините за влошените с ответника междуличностни отношения,
молителката излага наличието на спор досежно режима на лични контакти на бабата
по бащина линия с детето. В молбата е отправено искане за налагане на
предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита за максимално
предвидения в закона срок, а именно - задължаване на ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие и забрана на
да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени
от съда.
Ответникът по молбата, в съдебно заседание пред
районния съд, чрез пълномощника си по делото – адв.П., е изразил становище по
оспорване на молбата.
Първоинстанционният съд, за да отхвърли като
неоснователна молбата на молителката-въззивник за постановяване на мерки за
защита по реда на ЗЗДН срещу ответника – въззиваем, е приел, че макар и да е
укоримо поведението на ответника и то предимно на реализираното от него на
датата - 24.07.2020г., то в конкретния случай се установява, че повод за
възникналите скандали между страните са споровете им досежно режима на лични
контакти и преди всичко тези на бабата по бащина линия с детето, които сами по себе
си не могат да се тълкуват като психическо и емоционално насилие върху
молителката. Освен това ЯРС се е мотивирал и с приетото за установено
обстоятелство, че на 24.07.2020г. молителката-въззивник е нанесла телесни
увреждания на ответника, като за този си извод се е обосновал на представеното
в тази насока СМУ. Районният съд е преценил, че не е доказан конкретен акт
осъществен от ответника – въззиваем, който да покрива изцяло признаците на акт
на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Не е спорно между страните по делото, че същите са
живели съвместно на семейни начала преди три години, като от това им
съжителство имат родено малолетно дете - К. С. С., с ЕГН **********. Впоследствие страните
са се разделили, като молителката и детето са заживели на адреса, посочен в
молбата, като от данните по делото се установява, че в отглеждането на детето
майката е подпомагана от бабата по майчина линия, с която съжителстват заедно в
апартамента на посочения настоящ адрес ***.
От приобщеното в хода на първоинстанционното
производство копие от Решение № 490/27.06.2019 год. постановено по гр.дело №
664/2019 год. по описа на ЯРС, се установява, че на основание чл.128 от СК е
определен режим на лични контакти на бабата по бащина линия с детето К. С., както и че при ДСИ при
РС-Ямбол е образувано изп.дело № 820/2020 год., по което е било изпратено с
изх.№11648/04.08.2020г. покана-уведомление до молителката за спазване на
определения с посоченото Решение на ЯРС, режим на лични контакти на детето с
бабата по бащина линия.
По делото пред
районния съд е приобщена справка от „Районен център 112“ – Бургас, от която е
видно, че на 24.07.2020 год. в 17.23 часа е регистрирано повикване от мобилен
телефон от лице, представило се с имената С.С., а на 25.07.2020 год. в 09.29
часа от мобилен телефон от лице, представило се с имената Й. С.
Представени са и два броя докладни записки, изготвени
от служители на РУ-гр.Ямбол, видно от които служители на полицията са посетили
на 24.07.2020г. и на 25.07.2020 год. адресът на молителката, посочен в молбата
й, във връзка с подадени сигнали за възникнали между страните скандали,
свързани с желанието на бащата и бабата по бащина линия К. И. Д., да вземат детето в
изпълнение на Решението на ЯРС за осъществяване на определените от съда лични
контакти на бабата с детето.
В хода на първоинстанционното производство от страна
на молителката са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит в качеството
на свидетели на лицата - Я. М. Ж. /без родство със страните/ и Е. С. В. /майка на
молителката/, които съпоставени едни с други, кореспондират както помежду си,
така и с изложената от молителката в молбата й фактология по отношение на
случилото се на 24.07.2020 год. около 17.00 часа в гр.Ямбол пред жилището-
апартамент, в което в този момент се намирали детето и баба му по майчина линия
– св.В., а впоследствие е пристигнала и майката на детето – молителката В.. И
двете свидетелки в показанията си са категорични, че още с пристигането си ответникът
придружаван от своята майка /бабата на детето К. по бащина линия/, е имал агресивно
поведение, като е блъскал по вратата на апартамента с юмруци и с ритане, което
е принудило св.В. да заключи вратата на апартамента и да изведе уплашеното дете
на терасата. Шумът от блъскането по вратата и викането на ответника, е възмутило
съседите – майката на св.Ж. и самата свидетелка и същите са излезли и
са се опитали да разберат какъв е проблема и да успокоят ответника, който след
като им заявил, че желае да види детето си, е започнал да се кара с майката на
св.Желева с думите – „Аз ще правя каквото си искам, вътре е детето ми, тя не ми
дава да го видя!“, „Ти коя си? Детето ми е вътре!“. На място се е озовал и братът
на св.Желева, който живеел на горен етаж, който също се е опитал да успокои
ответника. В този момент пристигнала и самата молителка и след като успокоила
съседите си и същите се прибрали, между
нея и ответника се разразил скандал, съпътстван с „разни обиди“ според св.В., който
бил пренесен и в апартамента, в който влезли страните, но не и бабата по бащина
линия. Св.Желева сочи в показанията си, че от вътре е чувала плача на детето и
пищенето му, а по отношение на поведението на ответника докато се е разправял с
молителката в тяхно присъствие, твърди, че бил като „освирепял“. Но същата е
категорична, че не е възприела каквото и да е физическо съприкосновение между
страните, както и нанасяне на удари от когото и да е от тях. От показанията и
на двете свидетелки Желева и В. е видно, че полицаите са се озовали на място,
сигнализирани от ответника за случващото се, едва след като конфликта между
страните е бил отшумял.
Съдът в настоящия си състав цени
показанията на свидетелката Елена В. при условията на чл.172 от ГПК, като логични,
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото доказателства по отношение на изложеното от тази
свидетелка касаещо отношенията между страните преди и след случилото се на
24.07.2020г. В показанията си, майката на молителката твърди, че отношенията
между страните преди случилото се, са били нормални като се сочи, че страните
са се разбирали помежду си относно личните контакти на бащата с детето. Изтъква
се от св.В., че ответникът е помагал в отглеждането на детето – вземал го е от
градина и го е водил в дома на молителката, гледал го е като е било болно и
др., но поведението му както на 24.07.2020г., така и впоследствие на следващата
дата – 25.07.2020г., е изненадало неприятно свидетелката, която си го обяснява
с присъствието на бабата по бащина линия. За датата 25.07.2020г. св.В. твърди,
че бащата заедно с майка си отново около 09.00 часа, е пристигнал пред вратата
на апартамента на молителката, когато същата е била на работа и е започнал да
чука и да иска да вземе детето. За този ден свидетелката сочи, че след като ги
е помолила да изчакат пред блока и там да се разберат с майката, която е
лицето, което следва да предаде детето в изпълнение на определения от съда с
Решение режим на лични контакти на бабата по бащина линия с детето, ответникът
и майка му са я послушали, но свидетелката е чула отправени в този момент
„разни обиди“ по адрес на молителката Й. В..
Ответникът по молбата в хода на производството пред
ЯРС, е представил като писмено доказателство съдебно медицинско удостоверение №
307/2020 год. издадено от д-р Т. А. Ч. – Управител на СМДЛ „Медексперт д-р Т. Ч.“ ЕООД-Сливен, от което
е видно, че при осъществения на 28.07.2020г. преглед С.С. е заявил, че на
24.07.2020 год. „бившата му съпруга“, му е нанесла удари в областта на корема,
гърба и други области на тялото му , като в
ръката си е държала връзка с ключове. Вследствие на осъществения преглед,
медицинският специалист е установил като обективни находки – две кръвонасядания
в процес на резорбция в областта на долната половина на корема в ляво и в
дясно, разположени на симетрични места и кръвонасядане и охлузване на кожата в
процес на резорбция и заздравяване в областта на лявата долна половина на
гърба. Заключението на специалиста е, че описаните увреждания са причинили на прегледания
С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесните
увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както е съобщил прегледания.
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗНД, подписана от молителката Йоана П.В., с която същата декларира, че спрямо
нея в периода от 20.07.2020г. до 26.07.2020г. са извършени актове на домашно
насилие от бащата на детето й, С.Е.С. ***. Видно от тази
декларация на молителката, същата съдържа
описание на твърдяните в молбата й за посочения период актове на оказан й
психически тормоз.
И двете страни в производството пред ЯРС са
дали обяснения за случилото се през процесния период от време, като в своите
обяснения ответникът отрича да е оказвал психически тормоз спрямо молителката,
заявявайки, че само веднъж се е чул с нея по телефон и то за 2 минути, тъй като
е имал желание да види детето си, но майката му е затворила телефона. От своя
страна молителката обяснява, че се е принудила да прекъсне въпросното
тел.обаждане, тъй като е била заплашвана и обиждана от ответника, което се е
случило по време на почивката й на работното й място, когато около нея били
много от колегите й.
При изслушването й пред ЯОС, молителката –
въззивник заявява, че изпитва
притеснение и е уплашена от поведението на ответника, особено след случилото се
на 24.07.2020г.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които
съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на
страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл.269 ГПК, намира следното от правна страна :
Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице, което е
пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата,
изчерпателно посочени в чл.3 от закона. Целта на закона е да даде
възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на
съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се
предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпроса дали по
отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.2 от закона.
Следователно молбата на молителката-въззивник в настоящото производство,
следва да се разгледа в две посоки: 1) дали изложените факти
могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства,
от които с категоричност да се установява тяхното осъществяване.
Твърдяните от молителката действия на ответника-въззиваем
в периода от 20.07.2020г. до 26.07.2020г., които са я мотивирали да иска
налагане на мярка за защита се изразяват в няколко визирани от нея актове,
първият от които е за това, че на 20.07.2020г. ответникът й е позвънил по
телефона, но тя не му е отговорила, вторият е за това, че на 21.07.2020г. в телефонно обаждане
ответникът-въззиваем се е държал грубо, крещял й и й държал сметка защо не
отговаря на позвъняванията му, а в обясненията си пред ЯОС допълва, че е била
обиждана и заплашвана, без да е възведена каквато и да е конкретика за
естеството на обидите и заканите. Другият визиран акт на домашно насилие
твърдян от молителката като осъществен, е този на 24.07.2020г., когато около
17.00 часа ответникът придружен от майка си е пристигнал на настоящия адрес на
молителката, находящ се в гр.Ямбол, к-с „Златен рог“ бл.8, вх.Д, ет.5, ап.101,
и е реализирал грубо и агресивно поведение като е блъскал с юмруци и ритници по
вратата на апартамента на молителката, викайки и крещейки, че желае да види
детето си, което е привлякло вниманието на съседите, свидетели на случилото се,
които се опитали да успокоят „освирепелия“ според св.Желева баща, което още
повече разгневило ответника и същият влязъл в пререкание и с тях, а
впоследствие и с пристигналата на място молителка, която в молбата си твърди,
че е била заплашена с думите „Ще ти счупя зъбите, ще ти счупя човката!“, като в
опита си да успокои ответника и плачещото
им дете, което е станало свидетел на случилото се, е позволила на бащата,
да влезе в апартамента, за да се разберат, след като същият първоначално се е
опитвал със сила да проникне в жилището. Молителката твърди, че и на следващия
ден – 25.07.2020г., когато ответникът заедно с майка си отново са пристигнали пред жилището на Й. В., за да вземат детето
за осъществяване на определения с представеното по делото съдебно решение, за
тази дата личен контакт на бабата по бащина линия с детето, по отношение на нея,
е осъществен поредния психически тормоз, изразяващ се в отправяне на обидни
думи и квалификации по неин адрес, след като същата е поискала да узнае кога ще
й върнат детето.
Според нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН за домашно
насилие се счита „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“, извършени
спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН лимитативно е
очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на
чл.3, т.2, пр.2 и т.3 от ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката са съжителствали
на съпружески начала преди около 3 години, като от това си съжителство имат и родено
малолетно дете. Предвид изложеното съдът намира, че РС-Ямбол, е бил сезиран от
активно легитимирано по смисъла на чл. 3, т.2, пр.2 и т.3 от ЗЗДН лице, в
преклузивния едномесечен срок и с фактически твърдения за осъществени действия
от кръга на изброените в чл.2 от същия закон, намира, че молбата е процесуална
допустима.
Следва да се съпоставят описаните в молбата действия
на ответника с легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се
квалифицират като „домашно насилие“. В случая твърдените от молителката действия
не представляват физическо насилие, при което същата да е била подложена на
побои, телесни повреди, нечовешко и унизително отношение, причиняващо физическа
болка и страдание. Съдът не споделя възприетото в мотивите на атакувания акт на
ЯРС, че такъв вид акт на физическо насилие е бил осъществен на 24.07.2020г. от
страна на молителката спрямо ответника, тъй като липсват каквито и да е преки
доказателства, установяващи, че удостоверените с представеното от ответната
страна в хода на първоинстанционното производство СМУ телесни увреждания, са
причинени от молителката и то на сочената дата и по възведения в медицинския
документ начин. Това писмено доказателство от една страна се явява изолирано и
не кореспондиращо с останалите относими към инкриминираната дата писмени и
гласни доказателства, а от друга страна действително прави впечатление, че
същото е издадено едва на 28.07.2020г., на която дата е депозирана и молбата на
молителката в ЯРС. Липсват каквито и да е годни писмени и гласни доказателства,
които да установяват, че описаната във въпросното СМУ фактология, снета от
медицинския специалист по данни от самия ответник, отговаря на действителната
такава, а още повече констатираните телесни увреждания да са причинени от
молителката. Напротив от показанията на св.Желева, която се явява
незаинтересован от изхода на делото свидетел, а в същото време и пряк очевидец
на случилото се на 24.07.2020г., по несъмнен начин се установи, че между
страните не е имало каквото и да е физическо съприкосновение и саморазправа. Съдът
счита, че описаните в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и в молбата твърдения за
случилото се на 24.07.2020г. и на следващия ден – 25.07.2020г., могат да бъдат
квалифицирани като форма на психическо насилие. За прецизност и яснота следва
да се направи разграничение между психическо и емоционално насилие. Първото
представлява въздействие върху психиката на дадено лице, с което му се
причинява тормоз - като непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически
действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено,
които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице.
При психическо насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква
попадането на последното в състояние на психологическа травма, която би могла
да се изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да намали
самочувствието на жертвата на насилието, нейното достойнство и адекватно
мислене и поведение. При емоционалното насилие въздействието отново е върху
психиката на определено лице, но при него целенасочено се увреждат емоциите му,
свързани с преживявания от негативния спектър - изразява се в заплашване,
контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина
чрез интензивно обидно и унизително отношение. Преобладаващо проявите на психическо
и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и
физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са
неразривно свързани. Разликата е в продължителността на въздействието,
интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради
което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
Съгласно разпоредбата
на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в
процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по
ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие
ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този
случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното от него
оспорване, че е извършил визираните в декларацията на молителката актове на
домашно насилие в периода от 20.07. до 26.07.2020г., е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. В случая ответникът в хода
на първоинстанционното производство не е провел никакво оборване на обстоятелствата, посочени в декларацията,
изключая представеното от него съдебно медицинско удостоверение /СМУ/. По
отношение на това писмено доказателство ЯОС не споделя възприетото в мотивите на
атакувания акт на ЯРС, че представеното от ответника СМУ установява осъществен на
24.07.2020г. акт на физическо насилие от страна на молителката спрямо
ответника, тъй като липсват каквито и да е преки доказателства, установяващи,
че удостоверените с този документ телесни увреждания, са причинени от
молителката и то на сочената дата и по възведения в медицинския документ начин.
Това писмено доказателство от една страна се явява изолирано и не
кореспондиращо с останалите относими към инкриминираната дата писмени и гласни
доказателства, а от друга страна действително прави впечатление, че същото е
издадено едва на 28.07.2020г., на която дата е депозирана и молбата на
молителката в ЯРС. Липсват каквито и да е годни писмени и гласни доказателствени
източници, които да установяват, че описаната във въпросното СМУ фактология,
снета от медицинския специалист по данни от самия ответник, отговаря на
действителната такава. Напротив от показанията на св.Желева, която се явява
незаинтересован от изхода на делото свидетел, а в същото време и пряк очевидец
на случилото се на 24.07.2020г., по несъмнен начин се установи, че между
страните не е имало каквото и да е физическо съприкосновение и саморазправа.
Поради тези си съображения при липсата на
надлежно оборване в конкретния случай представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа
достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона, като изложените както в нея, така и в молбата на
молителката твърдения за случилото се на 24.07.2020г. и на 25.07.2020г., които
ЯОС възприема за установени въз основа на писмените и гласни доказателства, сочат
на осъществено психическо насилие. От доказателствената съвкупност по делото,
се установява, че се касае за проявен психически тормоз в два поредни дни от
страна на ответника-въззиваем, изразяващ се в грубо и агресивно поведение, отправяни
обиди по отношение на личността на молителката, системно ограничаване на
правото ѝ да живее спокойно и в спокойна среда и атмосфера да полага
необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Осъществяваното психическо
насилие в период от два поредни дни, се установява от показанията на свидетелката
В., която макар и заинтересован от изхода на делото свидетел, показанията й се
ценят с доверие от настоящата съдебна инстанция, поради това, че като майка на
молителката, подпомагаща последната в ежедневните грижи по отглеждането на
детето Крисия, е запозната с отношенията на страните. Показанията й за
случилото се на 25.07.2020г. се потвърждават от декларираното от самата
молителка в депозираната от нея декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, а за станалото
на 24.07.2020г. твърденията й кореспондират в пълна степен и с показанията на очевидеца
- св.Желева. За начинът, по който поведението на въззиваемия от 24.07.2020г. се
е отразило на молителката свидетелства обстоятелството, че по повод на посещението
му на следващия ден – 25.07.2020г. същата е подала сигнал до полицията, което
навява на извод, че молителката се притеснява и се чувства уплашена и застрашена.
Настоящата инстанция не споделя извода на РС-Ямбол, че
от доказателствата по делото не се установява на датата – 24.07.2020г. спрямо
молителката да е осъществен акт на домашно насилие. Съдът намира, че от
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Желева и В. по
несъмнен начин е доказано, че на 24.07.2020г. ответникът е осъществил спрямо
молителката акт на домашно насилие, изразяващ се в психически тормоз, чрез предизвикване
на скандал, употреба на обидни думи и изрази, блъскане, тропане по вратата на
апартамента, обитаван от молителката, майка й и детето на страните, на което
поведение са станали очевидци както обитателите на жилището, така и съседите. Този
психически тормоз е продължил и на следващата дата – 25.07.2020г., когато
появата на ответника и майка му пред вратата на апартамента на молителката,
която в този момент е била на работното си място, е предизвикало както
притеснение, уплаха и безпокойство у самата нея, която след като е била
уведомена по телефона от майка си, е побързала да се прибере, за да избегне
ситуацията от предходния ден, така и у св.В., която се е грижела за детето на
страните и се е опасявала действията на баща му, да не разстроят отново
внучката й, особено имайки предвид възприетите от нея изречени от въззиваемия
обидни думи и изрази по адрес на дъщеря й. В тази връзка съдът
приема, че за датите – 24.07.2020г. и 25.07.2020г., изложените в молбата обстоятелства
за упражнено психическо насилие, са действително настъпили, както с оглед
изявлението на молителката в нарочно изготвената под страх
от наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за нуждите на
производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед
разпоредбите на чл.9 ал.3 и чл.13 ал.3 от ЗЗДН, така и предвид факта,
че посочените в същата за посочените дати, обстоятелства досежно извършени актове
на насилие кореспондират напълно със събраните по делото доказателства.
Следва да се отбележи, че дори и да не се установи въз
основа на доказателствената съвкупност осъществяването на конкретен акт на
домашно насилие на датите – 20 и 21.07.2020г., за които дати молителката
твърди, че е била подложена на грубо отношение и тормоз по телефона, то безспорно
се доказва наличието на осъществено психическо насилие на 24.07.2020г. и на 25.07.2020г.
За разлика от физическото и емоционалното такова, то психическото насилие
обикновено се характеризира с трайност и системност, поради това с оглед целите
на ЗЗДН и настоящото производство е необосновано молбата да издаване на заповед
за защита от домашно насилие да се оставя без уважение единствено
с аргумента, че не е доказан конкретен еднократен акт на психическо насилие при
наличие на безспорни доказателства за осъществени два такива и то в два поредни
дни.
Макар и действително, както правилно районния съд е
приел в мотивите на обжалвания акт, поводът за възникналите между страните
скандали, да е свързан със споровете помежду им относно осъществяването на режима
на лични контакти с детето и преди всичко тези на бабата по бащина линия с
детето, то неоправдано се явява проявеното от ответника-въззиваем укоримо
отношение към молителката-въззивник и реализираният от негова страна психически
тормоз, причинил състояние на тревожност, уплаха и чувство на застрашеност у
майката на детето му.
Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат
с тези на първоинстанционния, то първоинстанционното решение следва да бъде
отменено изцяло, а молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие
уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН
Молителката, като намиращо се в риск лице, следва да
получи защита от бъдещи посегателства срещу личността ѝ. При налагане на
мерките по чл.5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки за защита по аргумент на чл.16 ал.1 от ЗЗДН.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на
актовете на насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл.5
ал.1 т.1 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в
значителна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за тази мярка и същата следва да бъде наложена без такъв.
Предвид обстоятелството, че страните имат дете и ще
продължат да контактуват помежду си, то ЯОС намира, че останалите предвидени в
чл.5 от ЗЗДН мерки за защита, не са адекватни в случая.
По размера на наложената
глоба.
Съгласно чл.5 ал.4 от ЗЗДН при уважаване на
молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие
глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази естеството на извършеното от ответника
домашно насилие и настъпилите последици за молителката, счита, че на С.Е.С.
следва да бъде наложена глоба в размер от 200,00 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за
въззивницата. Същата претендира присъждане на сторените разноски в двете
съдебни инстанции като представя списък по чл.80 ГПК за разноските,
сторени пред двете инстанции. Въззивницата доказва разноски, както следва:
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 400,00 лева и
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200,00
лева, за които е представила два договора за правна защита и
съдействие, в които като адвокатско възнаграждение са вписани претендираните
суми и изрично е записано, че същите са заплатени в брой. Предвид изложеното и
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивницата сторените от нея разноски за двете инстанции -
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, както и заплатената ДТ по
сметка на ЯОС за образуване на настоящото въззивно производство в размер на
12.50 лева или общо сумата от 612.50 лева.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Ямбол дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева.
С оглед гореизложеното, ОС-Ямбол
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260007/14.08.2020г.
по гр.д. № 1737/2020г.
по описа на РС-Ямбол, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА С.Е.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Й. П.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
к-с “З. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.
НАЛАГА на С.Е.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от
домашното насилие ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева,
платима в полза на държавния бюджет по сметка на ОС-Ямбол.
ОСЪЖДА С.Е.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Й. П.В., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
к-с “З. р.“, бл.*, вх., ет.*, ап.*, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН сумата от 612,50 /шестстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща сторените пред
двете инстанции съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.Е.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. с § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН вр. с чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса, платима в полза на държавния бюджет по сметка на РС-Ямбол.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложената мярка за защита от
домашно насилие, в
която да се отрази,че подлежи на незабавно изпълнение, както и че при
неизпълнение на заповедта, полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл.16
ал.2 във връзка с чл.21 ал.3 от ЗЗДН.
С издаването на Заповедта за защита се прекратява действието
на Заповед за незабавна защита № 37/28.07.2020 г., издадена по
гр.д.№1737/2020г. по описа на РС-Ямбол, на основание чл. 19 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото съдебно
решение и заповедта на страните и на съответното РУ на МВР - Ямбол по настоящия адрес на
извършителя и на пострадалото лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.17, ал. 6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.