СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
……………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 20.11.14г. /с участието
на секретаря С. В./ гражданско дело № 4018/10г. и констатира следното:
Предявен е иск от К.
П. против М. Г. с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 26 000 лева. Претендира се и законна лихва върху горната сума за
периода след 30.03.05г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Главният иск е – неоснователен:
Съдържанието на процесната искова молба /което съдържание не беше конкретизирано или допълнено впоследствие по делото, в това число и чрез съдействието на назначените на ищеца служебни защитници/ сочи, че: в процесната хипотеза ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на деяние на ответницата
/конкретен инцидент между страните
по делото/ от 19.03.10г. Нито едно
обаче от представените по делото писмени
доказателства не може да бъде съотнесено към такова деяние /такъв
инцидент/. Показанията на разпитаната по делото свидетелка също не
позволяват да се констатира принципно
- „наличието” на такъв инцидент
/деяние/, и конкретно – моментът на
неговото настъпване. От друга страна
- и констатациите на приетата по делото медицинска експертиза не могат да фиксират причинно следствена връзка между такъв инцидент и конкретното
физическо и психическо състояние на
ищеца /в тази експертиза са направени изчисления и на сторени от ищеца
разходи за лечение – въпреки, че по
делото не е заявена надлежно и не е приета за разглеждане претенция за
присъждане на имуществени вреди/.
Изложеното налага – отхвърляне
на процесния главен иск /доколкото съобразно изложеното в случая предпоставките на чл. 45 от ЗЗД следва да се приемат за –
неудостоверени/. С оглед това следва
да бъде отхвърлена и акцесорната претенция /в тази връзка следва да се отбележи принципно, че – не може да бъде уважен иск за законна
лихва – считано от 05г. за
деяние от 10г./.
В
заключение следва да се
отбележи и това – на практика по делото твърденията на ищеца останаха неконкретизирани и недоказани надлежно /въпреки
изрично предоставената на последния няколкократна
възможност в тази връзка; в това число
и чрез назначените на ищеца служебни
защитници – на които ищецът така и не
оказа необходимото съдействие в процеса с оглед обезпечаване на възможността им да защитят адекватно
неговите права/. По делото са представени писмени
доказателства /в това число и присъда от 07.12.06г., обсъдена от медицинската
експертиза/, удостоверяващи други /предходни/ отношения между страните по
делото, които доказателства обаче – председателят на състава не обсъжда /предвид факта, че тези доказателства не могат да бъдат съотнесени към конкретните твърдения на ищеца, към конкретния предмет на делото – очертан
от исковата молба/. В тази
връзка следва да се допълни и това, че – отговорност на дадено лице по чл. 45 от ЗЗД може да бъде ангажирана само за конкретно деяние, деяния – надлежно индивидуализирани по – вид, естество, време на извършване и т.н. /а не - по принцип, за множество инциденти между съответните страни, или за цялостно
поведение на ответника/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на К.В.П. ЕГН ********** против М.Г.Г. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: