№ 109
гр. Смолян, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100712 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*“ чрез клон България
против Р. С. К., в която се твърди от ищеца, че на 17.05.2019 г.между страните е сключен
договор за потребителски паричен кредит № * , посредством който са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 5000.00 лева за срок от
36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.05.2022 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния
размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен
на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 188.42 лева, като в договора е посочена
и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната
дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника,
декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На основание на чл. 3 във връзка с
чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 36 месечни
1
вноски, всяка по 188.42 лева, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Между „*“ и кредитополучателят е сключено споразумение за отсрочване на
погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит. Споразумението е
постигнато предвид подадено от кредитополучтеля заявление до кредитора, съдържащо
данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица
от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание
на Република България, във връзка с обявената от Световната здравна организация
пандемия, причинена от вируса COVID - 19. Страните по договора за кредит са постигнали
съгласие заплащането на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски
да се отложи. Вследствие на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и
срокът на кредита се изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Годишният процент на разходите по договора за кредит остава
непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по
време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в
погасителния план на споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 25,
като новият размер на месечната погасителна вноска съответно е 198.56 лева.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № * г., като към тази
дата са погасени 15 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „*“ става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 05.04.2021 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника.
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от
кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Смолян за дължимите суми по договор за
потребителски паричен кредит № *, като по образуваното ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение ,поради което и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия иск за
установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение , с което да се признае за установено по
2
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 3509.13 лева — главница
по договора за кредит, - 506.27 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.03.2021г. до 05.11.2022 г., 397.33 лева — мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.04.2021 до 16.05.2022 , ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№*г. на
СмРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производства.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение предявява
осъдителен иск за посочените суми.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
оспорва иска. Твърди, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се
претендират плащанията е нищожен, поради липсата в него на изрично предвидено в Закон
за потребителските кредити съдържание, съответно и поради противоречие на съдържанието
с императивни правила на закона. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за заем следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран. Налице е несъответствие между годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите без да е ясно от какво се формира разликата. В представения погасителен план не
е уточнена, коя част от вноската е лихва и коя главница и въобще от какви компоненти
помесечно се формира. В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските,
следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа
във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена
преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от нея плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря
и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Недължима, като формирана въз основа на нищожна клауза, е такса ангажимент.
Недопустимо е предвидена такава, а да не говорим, че не е и преведена с общата отпусната
по кредита сума. Неясно е застраховка с какви рискове е покривала сумата, предвидена като
застрахователна премия, и защо на получателя на тази услуга дори не е предоставена
застрахователна полица, за да ползва евентуално права по нея. Начислените суми като
„такса ангажимент“ и „застрахователна премия“ не са дължими, не е следвало и да се
3
олихвяват. Оспорва и претенцията за договорна - възнаградителна лихва за периода след
прекратяване на договора.
Претенцията за нея е неоснователна на самостоятелно основание, тъй като тя е
възнаграждение за ползване на паричния заем, каквото очевидно е преустановено след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно се претендират едновременно
законна лихва и договорна лихва. Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК
сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен . Съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или
други разходи по кредита.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.
Ответницата р. пр. не се явява. Вместо нея исковете се оспорват от пълномощника
й адв.В. *.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д№*г.,образувано по подадено заявление от „*” клон България,
Смолянският районен съд е издал Заповед №*/16.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , с която е разпоредено длъжникът Р. С. К. да заплати на
кредитора „*” клон България следните суми: 3 509,13лв.- главница, ведно със законната
лихва от 27.05.2022г. до изплащане на вземането, сумата 506,27лв.-договорна лихва за
периода 05.03.2021г. до 05.11.2022г., сумата 397,33лв.- мораторна лихва за периода
05.04.2021г. до 16.05.2022г., както и ДТ в размер на 88,25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Длъжникът Р. С. К. е подала в срок възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане
№1002/08.07.2022г. съдът е указал на заявителя „* клон България”, че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника Р. С. К. иск за установяване на
вземанията си по издадената по ч.гр.д. №*г. на РС-Смолян Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 18.07.2022г. и на 26.07.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от представения Договор за потребителски кредит СARU- *г., сключен
между БНП Пъриба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, като кредитор и Р. С. К., като
кредитополучател, ищецът е отпуснал на ответника потребителски кредит в р азмер на
5 000,00лв., застраховка „Защита на плащанията“ -675,00лв. и такса ангажимент- 125,00лв.
Договореният лихвен процент е в размер на 13,81лв., а ГПР-16,82лв.
Съгласно договорения погасителен план, кредитополучателят се задължава да
4
изплати кредита на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 188,42 лв., като
общия размер на плащанията е 6 783,12 лв. Първата погасителна вноска е с падеж
05.06.2019г., а последната - с падеж 05.05.2022г.
На 20.06.2020г. страните са сключили Спорезумение за отсрочване на погасителни
вноски по процесния Договор за потребителски кредит СARU- *г., с което в т.1 са
уговорили ,че плащането на месечните погасителни вноски по посочения договор за кредит
с №12,13, 14, 15, 16 и 17 се отлага за срок от 6 месеца/ гратисен период/. В следствие на
отлагането по т.1 срокът на кредита се удължава със срока на гратисния период, съгласно
погасителния план към споразумението.-т.2. В т.3 и 4 страните са уговорили промяна на
размера на вноската , като в т.6 е уговорено, ч е вследствие на промените общата дължима
сума от кредитополучателя се променя на 7 036,62 лв.
Съгласно погасителния план към спорзумението вноските от 12 до 35 вкл. стават в
размер на 198,56 лв. всяка, като падежът на 12-та вноска е 05.11.2020г., а на последната- 36-
та вноска- на 05.11. 2022г.
По делото изслушана СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че за периода
от усвояване на кредита до датата на заявлението ответницата- кредитополучател е внасяла
периодично различни суми, с които са покривани дължимите суми в последователност
разноски, лихва, главница, които към 27.05.2022г. са в общ размер на 2 864,00 лв., с които
са погасени: Главница-1846,78 лв., лихви- 695,41лв., застрахователна премия- 281,25лв. и
увеличение в резултат на разсрочване-40,56лв.
Размерът на задълженията на ответника към датата на завеждане на заявлението
по чл. 410 ГПК -27.05.2022г. са общо в размер на 4 285,12 лв., от които: - Главница –
3 153,22 лв., Лихви – 412,71 лв. 1 застрахователна премия- 506,25лв. и Увеличение /в
резултат на разсрочване/ - 212,94 лв. В размер на посочените суми са задълженията на
ответницата и към момента на изготвяне на заключението.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
5
от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично снователен, по следните
съображения:
Сключеният между страните договор за кредит по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми
при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.
23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. Той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
Съдът счита, че процесния договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11
т.10 и т.12 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора да кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчислявани на годишния процент на разходите по определения в
Приложение № 1 към закона начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите 16,82 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Освен посоченото, видно от процесния договор за кредит към него не е налице и
ясен погасителен план, което е в противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В
договора-„Параметри и условия“ са посочени 36 месечни погасителни вноски ( всяка в
размер от по 188,42 лв.), но не е отразено как се формират същите т.е. неясно е каква част от
посочената месечна вноска представлява главница, каква част сума за застраховка
„Сигурност на плащанията“ , съответно за такса ангажимент и за договорна лихва.. Предвид
това, потребителят не би могъл да установи кои пера от кредита погасява с месечното
внасяне на сумата в размер от 188,42 лв., а след сключване на споразумението за отсрочване
на погасителните вноски - със сумата в размер на 198,56 лв. Само посочването на
6
оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря на изискването
на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който погасителния план трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
С оглед посоченото съдът счита, че Договор за потребителски кредит № CARU- *г.
на основание чл. 22, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК е недействителен. Съобразно
нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. В случая чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс
възлиза на главница в размер на 5 675,00 лв. ( от които 5 000,00 лв. цена на стоката и 675,00
лв. застраховка „Сигурност на плащанията“/ . От заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че ответницата- длъжник по договора за кредит е
заплатила по процесния договор сума в размер от 2 864,00 лв. След като договорът за
потребителски кредит е недействителен, то ответницата не дължи предвидените в договора
договорна и мораторна лихви, поради което заплатената по договора от потребителя сума
следва да бъде насочена единствено за погасяване на дължимата по договора главница. От
заключението на вещото лице се установи, че ответницата е заплатила по кредита сумата от
2864,00 лв., като с оглед недействителността договора със същата следва да се погаси
съответната част от дължимата по договора главница от 5 675,00 лв., която се явява чистата
стойност на кредита, но не и други задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК такива
не се дължат. Така искът е основателен и доказан в частта за главницата до размер на сумата
2 811,00лв., а за разликата над тази сума до претендирания размер от 3 309,13 лв. е
неоснователен. Изцяло неоснователен е искът за сумите от 506,27лв.-възнаградителна лихва
за периода 05.03.2021г. до 05.11.2022г., за сумата от 397,33лв.-мораторна лихва за периода
05.04.2021г. до 16.05.2022г.
Ще следва , с оглед изхода на делото ответницата да бъде осадена да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство за ДТ и юриск.възнаграждение в
размер на общо 87,92 лв. и разноски в настоящото производство за ДТ, СИЕ и
юриск.възнаграждение в размер на общо 307,12лв., съобразно уважената част от иска.
Ищецът да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответницата адв.В.*
разноски за осъществената безплатна правна помощ по чл.32 ал.2 от ЗА в настоящото
производство в размер на 269,03 лв. , определен съгл.чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ., съобразно
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. С. К., ЕГН * с адрес гр. Смолян, *
вх.А, ет.2, ап.6, че същата дължи на „*” С.А. *, чрез „*“ С.А., клон България, ЕИК * със
седалище и адрес на управление * сумата от 2 811,00лв.- непогасена част от главница,
7
дължима по Договор за потребителски кредит № СARU-*г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението- 27.05.2022г. до окончателното й изплащане,
за която сума по ч.гр.д.№*г. на РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*” С.А. *, чрез „*“ С.А., клон България, ЕИК * със
седалище и адрес на управление ** 4, * против Р. С. К., ЕГН * с адрес гр. Смолян, * вх.А,
ет.2, ап.6, иск за установяване на дължимост на главницата- В ЧАСТТА за разликата над
2811,00лв. до претендирания 3509,13лв., както и изцяло В ЧАСТТА за сумите от 506,27лв.-
възнаградителна лихва за периода 05.03.2021г. до 05.11.2022г., за сумата от 397,33лв.-
мораторна лихва за периода 05.04.2021г. до 16.05.2022г. , за които суми по ч.гр.д.
№492/2022г. на РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН * с адрес гр. Смолян, * вх.А, ет.2, ап.6 да заплати на „*”
С.А. *, чрез „*“ С.А., клон България, ЕИК * със седалище и адрес на управление * разноски
в заповедното производство за ДТ и юриск.възнаграждение в размер на общо 87,92 лв. и
разноски в настоящото производство за ДТ, СИЕ и юриск.възнаграждение в размер на общо
307,12лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „*” С.А.* чрез „*“ С.А., клон България, ЕИК * със седалище и адрес на
управление * да заплати на адв.* * от АК-Смолян адвокатско възнаграждение в размер на
269,03 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8