РЕШЕНИЕ
№ 2492
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120104361 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по искова молба на Н. Ж.
К. против „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за неизплатено
трудово възнаграждение на ищеца.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска.
С определение № 4968/16.08.2024 г. съдът откри на основание чл.193 от ГПК
производство по оспорване истинността (автентичността) на следните документи: трудов
договор № *** г., длъжностна характеристика към същия, справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, допълнително споразумение № 01-11,
Допълнително споразумение № 02-11, Допълнително споразумение № 3-11, Допълнително
споразумение № 5-11, Допълнително споразумение № 6-11, Допълнително споразумение №
7-11, Заповед № 1 от 29.12.2017 г. досежно положените в тези документи подписи. Със
същото определение съдът указа на страните доказателствената тежест, както следва: в
тежест на ответника е да докаже оспорването си по отношение на всички оспорени
документи, с изключение на справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ, като по отношение на нея в тежест на ищеца е да докаже истинността на
документа – положеният от него подпис върху уведомлението.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи иска
и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г. ищецът сключва с ответното дружество трудов договор № 11, по силата на
1
който приема да изпълнява длъжността „управител база“ при основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 550 лева, с период на изплащане до 25-то число на следващия
месец, и с допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизащо на
0,6 % за всяка прослужена година. С няколко допълнителния споразумения размерът на
трудовото възнаграждение на ищеца е променен, като с последното допълнително
споразумение от *** основното трудово възнаграждение е увеличено на 933 лева.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от *** г. Според
показанията на свидетеля Н. Г. Г. ищецът е полагал труд през месец май 2024 г. в ответното
дружество като „началник склад“ (по думите на свидетеля) в гр. Българово.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична
експертиза представените от ищеца документи по делото, свързани с трудовото му
правоотношение, са оригинали. Подписите за „работодател“ във всички документи (без
длъжностна характеристика) са изпълнени от управителя на ответното дружество.
Подписите в същите документи за „работник“, включително длъжностна характеристика, са
положени от ищеца. По делото не бе проведено доказване от ищеца дали положеният в
справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е изпълнен от
него.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля Н. Г. Г. и на
заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.128, т.2 от КТ.
Възражението на ответника, че не е налице трудово правоотношение между страните,
остана недоказано. Трудов договор е подписан от страните, но и дори изискването за форма
на трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при
действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, ако се установи, че
работникът е добросъвестен и действително е положил труд – в този смисъл Решение № ***
от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № ***/2013 г., IV г. о. От изготвената от съда служебна
справка за регистрираните трудови договори на ищеца следва, че ответникът „признава“, че
в периода *** г. – *** г. е съществувало трудово правоотношение между страните. Установи
се, че през месец май 2024 г. ищецът е полагал труд в ответното дружество. В тежест на
ответника бе да докаже, че за процесния период (май 2024 г.) е изплатил на ищеца трудово
възнаграждение, но такова доказване не бе проведено.
На следващо място, дори и да се приеме, че трудов договор не е подписан между
страните и липсват сигурни данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, той
се определя от съда, като бъде съобразен размерът на минималната работна заплата –
аргумент от цитираното вече решение на IV г.о. на ВКС. Минималната работна заплата за
месец май 2024 г. е 933 лева, в какъвто размер ищецът претендира да му бъде изплатено
трудово възнаграждение и има право на такова.
В молба от 11.09.2024 г. ищецът изрично е посочил, че претендира брутно трудово
възнаграждение. В този смисъл, за месец май 2024 г. ответникът дължи изплащане на
брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди брутно трудово
възнаграждение, като това се отрази ясно в диспозитива на съдебното решение – аргумент
от Решение № *** от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № ***/2009 г., III г. о. Когато е присъдено
брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят
от събраните суми в изпълнителното производство – в този смисъл цитираното решение на
ВКС.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
2
изпълнение на решението в частта за присъдениото трудово възнаграждение.
По оспорването на документи:
Оспорването на истинността (автентичността) на документите трудов договор № ***
г., длъжностна характеристика към същия, допълнително споразумение № 01-11,
Допълнително споразумение № 02-11, Допълнително споразумение № 3-11, Допълнително
споразумение № 5-11, Допълнително споразумение № 6-11, Допълнително споразумение №
7-11, Заповед № 1 от 29.12.2017 г. досежно положените в тези документи подписи, остана
недоказано. Установи се, че подписите в тези документи са положени от ищеца, респективно
от представляващия ответното дружество. Оспорването на истинността на справка от НАП
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ също остана недоказано. Това е
така, защото видно от трудовия договор К. е следвало да постъпи на работа в седемдневен
срок от връчване на заверено от НОИ (според съда има се предвид НАП) уведомление. В
трудовия договор изрично е посочено, че „лицето е постъпило на работа“ на *** г., като
уведомлението до НАП е от същата дата *** г. Освен това, справката за приети и
отхвърлени уведомления по КТ (л.10 от делото) касае информация, отнасяща се само до
ищеца, и е логично само той да бъде запознат с нея срещу подпис. Следователно
уведомление му е връчено и подписът в справката е на ищеца.
Съдът се произнася по оспорването само в мотивите, но не и в диспозитива –
аргумент от т.9 от ТР № 1/04.01.2001 г., по гр. д. № 1/2000 г., на ОСГК.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ищецът има право на разноски, които са в размер на
500 лева, изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът няма право да получи сумата,
платена като депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-графологичната
екпертиза, тъй като оспорването на документи остана недоказано.
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Искът, предявен
от ищеца, произтича от трудово правоотношение, поради което той не е внесъл държавна
такса за него. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на съда сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за
уважения иск по чл.128, т.2 от КТ.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Н. Ж. К.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, следните суми: 933 (деветстотин тридесет и три) лева,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. – *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 500 (петстотин) лева, представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на БРС сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за уважения иск.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 03.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3