РЕШЕНИЕ
№ 260018 20.08.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, II състав
На
четвърти август две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар:
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1376 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на В.Г.Р. ***, против Решение №160/02.02.2020 г. по гражданско
дело №3424/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора по иск с правно
основание чл. 200 от Кодекса на труда.
С
жалбата на В.Р. решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът над 7 500
лева до претендираните 15 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно. Иска
се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло
предявеният иск. Оплакванията му касаят съдебната преценка относно размера на
присъденото обезщетение. Счита, че то е занижено и не може да компенсира
претърпените от ищеца болки и страдания от причинените травматични увреждания.
Поддържа, че съдът не е изследвал задълбочено и обсъдил всички факти и
специфични за случая обстоятелства и не е мотивирал защо приема, че точно тази
сума справедливо ще възмезди ищеца.
В
срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият – ответник „НИК-МИ“ ЕООД, гр. Стара Загора
не е подал отговор на въззивната жалба.
С
въззивната жалба на „НИК-МИ“ ЕООД първоинстанционното решение се оспорва в
частта му, в която е уважен искът над сумата от 3 500 лева
до присъдените на ищеца 7 500 лева, като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Иска се неговата отмяна за сумата над 3 500 лева до
присъдените 7 500 лева, както и пропорционално в частта за разноските.
В
подадената въззивна жалба се съдържат оплаквания относно фактическите изводи на
съда за вида на травмата и оздравителния процес, както и размера на присъденото
обезщетение. С оглед характера на злополуката, липсата на трайни увреждания и
критериите за справедливост въззивният жалбоподател счита, че съдът
необосновано и незаконосъобразно, в нарушение на чл. 52 от ЗЗД е определил
завишено обезщетение.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещната
страна – В.Р., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
В
съдебно заседание въззивникът В.Р., редовно призован, не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и
оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание въззиваемата страна „НИК-МИ“ ЕООД, редовно призована, се
представлява от процесуален представител по пълномощие. Поддържа собствената си
въззивна жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт и оспорванията в отговорите на въззивните
жалби.
Въззивните
жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са
насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се
извлече смисъла му. Решението е допустимо – съдът е разгледал предявения иск
при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.
Районен съд Стара Загора е бил
сезиран с иск с правно основание чл. 200 от КТ.
В исковата молба ищецът В.Р. е твърдял,
че от 25.01.2019 г. е работил при ответника „НИК-МИ“ ЕООД като монтажник. На
29.03.2019 г. около 16:45 часа, в гр. Стара Загора, на ул. „Хрищенско шосе“ №1,
при придвижване към цеха за ламарина на работодателя, докато бил на обичайното
си работно място и изпълнявал трудовите си задължения, претърпял инцидент, при
който изкривил глезена на левия си крак и получил закрита фрактура на V
метатарзална кост на лявото ходило. Посочил е, че работодателят уведомил НОИ за
инцидента, а декларираната злополука била приета за трудова такава по чл. 55,
ал. 1 от КСО с разпореждане. Ищецът е поддържал, че след злополуката изпитал
силна болка и левият му крак започнал да отича в областта на ходилото. На 09.04.2019
г. посетил личния си лекар, който му дал направление за преглед при специалист
ортопед-травматолог. Направена му била рентгенография на ляво ходило, от която
се установило, че пострадалият получил фрактура на пета метатарзална кост.
Ортопедът поставил мека имобилизация на травмираната област и дал препоръка за
извършване на контролен преглед след 10 дни. Поставена била основна диагноза:
Счупване на метатарзална кост. Ищецът посещавал контролни прегледи при
специалисти и ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от
12.04.2019 г. до 15.06.2019 г. През целия този период изпитвал значителни
трудности в самообслужването, имал нужда от чужда помощ в ежедневието. Не можел
да стъпва и да ходи нормално, можел да се придвижва единствено с помощта на
патерици. Изпитвал болка и имал оток на лявото ходило, което налагало
придвижване с патерици за период над два месеца. Инцидентът се отразил
негативно и на психиката му, започнал да се чувства непълноценен, ограничил
социалните си контакти, изпитвал негативни емоции. Към датата на исковата молба
възстановяването му не е напълно приключило, продължава да изпитва болки и
страдания.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Твърдял е, че трудовата злополука била в резултат на груба
небрежност, проявена в работно време (стъпване върху палет), без това да е
свързано с извършвана в полза на предприятието на ответника дейност. Поддържал
е, че искът е прекалено завишен по размер. Сочил е, че и след злополуката
ищецът продължил да упражнява трудова дейност.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че страните са в
трудови правоотношение, както и че на посочената в исковата молба дата ищецът е
претърпял инцидент, който се характеризира като трудова злополука. Приел е още,
че в резултат на злополуката ищецът е получил увреждане, стоящо в причинна
връзка с претърпените неимуществени вреди. Достигнал е до извода, че ищецът не
допринесъл за настъпването на трудовата злополука, било то като проява груба
небрежност или умишлено, а че се касае за неумело стъпване на палет, водещо до
изкривяване на глезена, което не представлява застрашаване и поставяне в
опасност на самия него. За да определи размера на справедливото обезщетение от
7500 лева, районният съд е взел предвид следните фактори – възрастта на
увредения към момента на злополуката, предизвикания от нея стрес в живота му, характера,
измеренията и продължителността на този стрес, преживените болки, вследствие
травмата, домашно-амбулаторния престой след нея и неговата продължителност от
шест месеца, наложителната помощ за обичайни дотогава житейски операции.
Въззивният
съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди
защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба
предели на въззивното производство, намира следното.
Предявеният
осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е с
правно основание чл. 200 от Кодекса на труда.
За
да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и
страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
вреди, т.е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 от КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена
отговорност би отпаднала само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината („груба небрежност“) отговорността
на работодателя може само да бъде намалена.
От
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът е полагал
труд по трудово правоотношение при ответното търговско дружество, като от
Трудов договор №9/24.01.2019 г. се установява, че е изпълнявал трудови
задължения на длъжността „монтажник“. Именно при осъществяване на своите
трудови функции на 29.03.2019 г. ищецът е претърпял злополука – след стъпване
на палет изкривява глезена си (счупване на V метатарзална кост на лявото ходило).
Тази злополука е била призната за трудова, като това обстоятелство не е спорно
между страните, а и се установява от Разпореждане №37/17.04.2019 г., издаден от
компетентен орган при ТП Стара Загора към НОИ.
Фактът
на претърпяване на злополуката, както и последвалите болки и страдания, се
установяват от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателствени средства, а именно – амбулаторни листове, издадени от
компетентни здравни органи, и свидетелски показания. От приетата като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се изяснява,
че при инцидента ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в
закрито счупване на V предноходилна кост на лявото ходило. Това счупване е
причинило трайно затруднение на движенията на левия крак, като при правилно
протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок до два месеца.
Вещото лице е констатирало, че е проведено домашно-амбулаторно лечение с
обезболяващи медикаменти, мека шина на лявото ходило и ползване на помощни
средства за придвижване (патерици). Не са констатирани данни за настъпили
усложнения. Относно продължителността на оздравителния процес в съдебно
заседание експертът е коментирал, че същата се дължи както на натоварване на
крака през времето за възстановяване, така и на индивидуалните особености на
организма. Констатирано е, че общият оздравителен процес продължава шест месеца
и не е приключил.
Фактическата
обстановка се допълва и подкрепя и от събраните гласни доказателствени
средства, а именно – от разпита на свидетелите Г.В.Г., П.Б.Г., П.Д.П.и М.Г.К..
От техните показания се установява както настъпването на самата злополука
(макар да не са очевидци на самия инцидент, а на случилото се непосредствено
след него), така и последиците на процесното травматично увреждане.
Съгласно
даваните указания, както в ППВС №4/23.12.1968 г., така и в константната
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди. Това са видът и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. Подчертава се, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
Настоящият
състав на въззивния съд, като съобрази заключението на съдебно-медицинската
експертиза, медицинската документация и отчете показанията на свидетелите Г. и Г.,
и взе предвид следните фактори: възрастта на ищеца към датата на инцидента (61
г.), която забавя и затруднява оздравителния процес, обстоятелството, че същият
е бил трудово ангажиран и е реализирал доходи от собствения си труд, а след
инцидента е изпитвал затруднения (показанията на свид. Г.), изживените болки,
страдания, неудобства, затруднения в ежедневието, зависимостта от чужда помощ,
ограниченията в свободното придвижване, необходимостта от принудителен престой
вкъщи, рестрикциите на движенията на увредения крайник, намира, че обезщетение
в размер на 7 500 лева е справедливо и съответно на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Тази сума съставлява точният паричен еквивалент на
претърпените от него непосредствени болки и страдания, техният характер и
тяхното реално проявление във времето и до този размер трябва да бъде уважен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца от
процесната трудова злополука неимуществени вреди.
При
трудовата злополука работодателят изпада в забава за заплащане на обезщетение в
момента на настъпване на травматичното увреждане, като той дължи законна
мораторна лихва от този момент до окончателното заплащане на сумата. Поради
това следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – за заплащане на законната мораторна лихва
върху определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
датата на настъпване на трудовата злополука – 29.03.2019 г., до окончателното
ѝ заплащане.
Предвид
на изложените съображения и съвпадението в изводите на двете инстанции, съдът
намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора всяка от
страните по делото има право на разноски за един адвокат за защитата си по
неоснователната въззивна жалба на насрещната страна. В настоящото производство,
при неоснователност и на двете въззивни жалби и въведен от тях обжалваем
интерес в размер на 11 500 лева, ищецът има право на разноски за един адвокат
за защитата си по неоснователната въззивна жалба на ответника, пропорционално
на уважената част от иска му – сумата от 487.50 лева, а ответникът има право на
разноски за един адвокат за защитата си по неоснователната въззивна жалба на
ищеца, пропорционално на отхвърлената част от иска му – сумата 178.50 лева.
Воден
от горните мотиви, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№160/02.02.2020 г. по гражданско дело №3424/2019 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ОСЪЖДА В.Г.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез
адв. Ж.З., ДА
ЗАПЛАТИ НА „НИК-МИ” ЕООД, гр. Стара
Загора, ЕИК *********, с адрес: гр. Стара
Загора, ул. „Хрищенско шосе” №1, представлявано от управителя Г.И.Г., сумата от
178.50
лева, разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „НИК-МИ” ЕООД, гр. Стара Загора, ЕИК *********, с
адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хрищенско
шосе” №1, представлявано от управителя Г.И.Г., ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Г.Р., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. Ж.З., сумата от 487.50 лева, разноски във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.