Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 17.06.2019 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                                                            НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

  

     Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 5994/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба от С. Г.В. срещу действията на ЧСИ Р.А.по изп.дело N 20178480400182, по което е наложен запор върху банковата сметка на жалбопоподателя в „Б. ДСК“ ЕАД. Сочи се от жалбоподателя, че по тази сметка постъпват и възнаграждения за труд, които за защитени от налагане на запор и принудително удовлетворение. Иска се от жалбоподателя да се отмени наложеният запор върху  несеквестируемата част на вземанията за труд по банковата сметка в „Б. ДСК“ ЕАД.

     С молба от 06.06.2019 г. жалбоподателят е уточнил, че не обжалва определението за допускане на обезпечение чрез налагане на запор, а действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху несеквестируемата част от вземането по банковата сметка. Сочи се, че жалбоподателят има дете, поради което сумата от 840 лв. е несеквестируема.

     Ответниците по жалбата А.А.Б.и А.В.Б.са подали отговор, с който оспорват жалбата като недопустима, защото наложеният запор е обезпечителен, а не изпълнителен. По същество оспорват жалбата като неоснователна, защото е недоказано сумите по запорираната сметка да са от трудово възнаграждение, както и няма данни кога са постъпили по сметката на жалбоподателя.

   Представени са мотивите на съдебния изпълнител,  в които се сочи, че няма данни за произхода на сумите по запорираната банкова сметка.

    Изп.дело N 20178480400182 на ЧСИ Р.А.е образувано по молба на А.А.Б.и А.В.Б.въз основа на обезпечителна заповед от 19.01.2017 г. на СРС, 37 с-в, по гр.дело N 75839/16 г., с която е наложен запор върху банковите сметки на С. Г.В. до размера от общо 3 759,40 лв.

   Със запорно съобщение от 25.02.2019 г., получено от „Б. ДСК“ ЕАД на 28.02.2019 г., съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на С. Г.В. до размера от 3 759,40 лв.

    С писмо от 13.03.2019 г. „Б. ДСК“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че в банковата сметка са налични парични суми.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    По допустимостта на жалбата. В случая не е налице същинско производство по принудително изпълнение на признато от съда вземане /право/, защото действията на съдебния изпълнител са в изпълнение на допуснато от съда обезпечение за налагане на обезпечителната мярка „запор“. Обстоятелството, че срещу жалбоподателя не е образувано същинско принудително производство по изпълнение, не го лишава от възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Да се приеме тезата, че действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителна мярка не подлежат на обжалване, това означава те да се изключат от съдебен контрол, но това е в разрез с  принципа за обжалваемост на изрично посочени в закона действия на съдебния изпълнител. 

   Според съда всички действия на съдебния изпълнител по налагане на допусната от съда обезпечителна мярка подлежат на обжалване, ако те попадат в обхвата на чл.435 ал.2 ГПК. В нормата на чл.401 ГПК е предвидено, че трето лице има възможност да се защитава по реда на чл.435 ал.4 и чл.440 ГПК срещу действието на обезпечителната мярка. След като на третото лице е предоставена изрично  възможността да обжалва действията на съдебния изпълнител, съдът приема на по-силно основание, че и страните в обезпечителното производство имат право да обжалват действията на съдебния изпълнител.

    Когато действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителна мярка засягат несесеквестируемостта, не следва да се отрича възможността за защита на длъжника чрез жалба по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Противното означава да се принуди длъжникът да чака образуването срещу него на същински изпълнителен процес, едва в който да се защитава срещу  незаконните действия на съдебния изпълнител, ако те са несъвместими с несеквестируемостта.

 

   С оглед на повдигнатите от жалбоподателя фактически твърдения, че е наложен запор върху несеквестируемо имущество, съдът приема, че предмет на контрол са действията по насочване на изпълнението – чл.435 ал.2,т.2 ГПК. С налагането на запор, макар и в изпълнение на наложена обезпечителна мярка, се ограничава възможността на длъжника по обезпечението да се разпорежда със запорираното имущество, което се подготвя за удовлетворение на кредитора в бъдещ изпълнителен процес, а според дадените в мотивите на т.1 от ТР  № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнението се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване - на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Изрично е прието в ТР, че насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане, както е в случая.

    Съдът приема, че предмет на обжалване са действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху имущество, което по твърдения е несеквестируемо. Обстоятелството, че действията са сторени от съдебния изпълнител по налагане на допусната от съда обезпечителна мярка „запор“ не лишава длъжника от възможността да се защитава чрез жалба по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

 

    Според съда действията на съдебния изпълнител не нарушават несеквестируемостта и не са несъвместими със закрилата по чл.444 и чл.446 ГПК. Запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, когато е наложен върху вземания, върху които законът не позволява да се насочва изпълнение /вземания за издръжка, за стипендия/ - чл.446 ал.4 ГПК, но в случая не се твърди, а и няма данни по банковата сметка на жалбоподателя да е превеждана стипендия или издръжка.  

 

     В писмо от 13.03.2019 г. на „Б. ДСК“ ЕАД /лист 73/ не се сочи, че наличните парични суми по запорината банкова сметка ***ение за труд. 

    По делото не са представени доказателства за факта, че по запорираната банкова сметка ***ения за труд. Няма никакви данни за произхода на наличните по банковата сметка парични суми, поради което съдът намира за недоказано тези парични суми да представляват несеквестируем доход. 

   Освен това – дори и да се приеме, че сумите по банковата сметка представляват изплатено възнаграждение за труд, няма данни, че са постъпили в рамките на месец преди налагане на запора.

 

    За пълнота на изложението следва да се спомене, че дори и изпълнението да бе насочено срещу  възнаграждение за труд на длъжника, получавано по запорираната банкова сметка, ***ика от възможността да получава несеквестируемата част от своето вземане – до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите по чл.446 ал.1 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването на закона, дадени в т.3 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.   Когато запорираното паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение. При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част – тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл.446 ал.1 ГПК.

    Следва да се спомене, че според нормата на чл.446а ал.3 ГПК, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, Б.та не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Тази норма подкрепя извода, че дори и по запорираната банкова сметка ***, действията на съдебния изпълнител не са несъвместистими с несеквестируемостта.

 

    Като краен извод -  обжалваното действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкова сметка ***, защото не е доказано по тази сметка да е превеждано възнаграждение за труд, както и няма данни кога са постъпили паричните суми по запорираната банкова сметка. ***а бе постъпил несеквестируем доход с произход възнаграждение за работа, запорът не се изпълнява от Б.та до размера на несеквестируемата част.

    С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

 

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. Г.В. срещу действията на ЧСИ Р. А. по изп.дело N 20178480400182, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу имущество на жалбопоподателя чрез налагане на запор върху откритата в „Б. ДСК“ ЕАД банкова сметка.

 

     Решението е окончателно.        

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.