№ 1135
гр. Пазарджик, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101825 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Н. М." ООД, ЕИК ***, с
адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д.,
чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч. т.“ № 6, против Е. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М. с.“ № 2 А, като моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1732,28 лева, представляваща
1526 лева неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 56325/02.04.2021 г.,
сключен за сумата от 3478 лева, ведно със законна лихва върху същата от датата на
завеждане па молбата по чл.390 ГПК - 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 206,28 лева, представляващ обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит № 56325/02.04.2021 г. между страните, в размер на законната лихва за
периода от деня след датата на падежа, а именно 13.01.2022 г. до 27.04.2023 г.. Претендира
разноски.
На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка за доброволно изплащане на
задължението на ответника, а именно: IBAN: BG93STSA93000019852182, BIC: STSABGSF
при Банка ДСК.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 02.04.2021 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 56325/02.04.2021 г., с който кредиторът -
ищецът предоставил на ответницата сумата в размер на 3478 лева. С подписване на
договора, кредитополучателят бил удостоверил получаването на сумата. Бил му издаден и
разходен касов ордер за същата. Неразделна част от договора бил погасителен план, който
съдържал брой вноски, сума за внасяне и падежна дата. Погасителните вноски съставляват
1
изплащане на главница по договора, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0
%. Кредитът следвало да бъде изплатен с 37- седмични вноски, всяка в размер на 94 лева.
Посочва, че ответникът е заплатил частично задълженията си по процесния договор,
като е внесъл общо 1952 лева, с които е погасил вземанията си до 20-та вноска включително
(съгласно представен погасителен план) и е изпаднал в забава с непогасявапе на вноската с
падеж 22.09.2021 г.. Остатъкът по кредитът бил в размер на 1526 лева, за главница.
Поради неизпълнение на задължението си за заплащане на дължимата главница,
ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 206,28 лева, за периода от деня след
датата на падежа, а именно 13.01.2022 г., до датата на предявяване на молбата по чл.390 от
ГПК -27.04.2023 г.
Към настоящия момент Кредитополучателят не е погасил задължението по Договора
за кредит.
Излага твърдения, че поради иеиздължаване на вземането по договора, ищецът е
подал молба за обезпечаване на бъдещ иск до Районен съд П., на основание на която е
образувано ч.гр.д № 1795/2023 г. и въз основа на което е допуснато обезпечение на
бъдещите осъдителни искове. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, срещу
длъжника било образувано изп.дело № 207/2023г. По описа на ЧСИ М. А., per. № 884 от
КЧСИ.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява и не
изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, в която моли съда да уважи исковата претенция,
като основателна и доказана. Моли съда, ако са налице условията за постановяване на неприсъствено
решение да бъде поставено.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Е. В. П. не депозира отговор на исковата
молба.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът не се
явява и не изпраща представител. Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Районен съд Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване
на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:
За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да
са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.238, ал.1 от
ГПК, а именно - ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото
по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от НПК.
На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника да са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
2
което с оглед данните по делото също е сторено.
Районен съд Пазарджик, XIX състав е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 240 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
От посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства – договор за потребителски кредит № 56325/02.04.2021 г., погасителен план
към него, искане за кредит, общи условия, стандартен европейски формуляр, разходен
ордер, предявените искове са вероятно основателни. При това положение са налице
предпоставките предвидени в чл.238 и 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, поради което предявените искове следва да бъде уважени.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него
разноски в общ размер от 1126,04 лева, в това число и сторените разноски по ч.гр.д.
1795/2023 г. по описа на РС П., за обезпечаване на бъдещия иск.
По искането на ищеца за присъждане на разноските сторени от него в
изпълнителното производство, образувано въз основана на допуснатото обезпечение съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход
и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. /В този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 ГПК РС-Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М. с.“ № 2 А, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н. М." ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. 80, вх.
В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д., чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес: гр.
П., ул. „Ч. т.“ № 6, сумата в размер на 1732,28 лева, представляваща 1526 лева неизплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 56325/02.04.2021 г., сключен за сумата от
3
3478 лева, ведно със законна лихва върху същата от датата на завеждане па молбата по
чл.390 ГПК - 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 206,28
лева, представляващ обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №
56325/02.04.2021 г., в размер на законната лихва за периода от деня след датата на падежа, а
именно 13.01.2022 г., до 27.04.2023 г..
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М. с.“ № 2 А, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н. М." ООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. 80, вх.
В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д., чрез адвокат К. Т. – ВТАК, със съдебен адрес: гр.
П., ул. „Ч. т.“ № 6, сумата в общ размер от 1126,04 лева, представляваща сторени разноски в
производството.
ПРИСЪДЕНАТА сума може да се заплати по следната банкова сметка: IBAN:
BG93STSA93000019852182, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на
страните следва да се изпрати съобщение за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4