№ 2803
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20251100502987 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 22432/11.12.2024 г. по гр.д. № 43499/2024 г. по описа на СРС, 66
състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
извършеното на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 513-з-
6758/26.06.2024 г. на Главния комисар на СДВР, уволнение на А. Б. М. от длъжността
„системен оператор“ в 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства“ на 04
сектор „Пътни превозни средства“ при СДВР-МВР, А. Б. М. е възстановена на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност
„системен оператор“ в 02 група „Регистрация и отчет на превозни средства“ на 04
сектор „Пътни превозни средства“ на СДВР – МВР и Столична дирекция на
вътрешните работи е осъдена да заплати на А. Б. М. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 225 КТ сумата от 13335,30 лева – обезщетение за оставане без работа
за периода 28.06.2024 г. до 26.11.2024 г., вследствие незаконното уволнение,
извършено със Заповед № 513з-6758/26.06.2024 г. на Главния комисар на СДВР, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.07.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до
претендираните 16002,36 лева и за периода от 27.11.2024 г. до 27.12.2024 г. като
неоснователен.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила
1
въззивна жалба вх. № 420335/27.12.2024 г., подадена от Столична дирекция на
вътрешните работи, в която са изложени съображения за неговата неправилност.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд бил възприел повратно
установената фактическа обстановка, което било довело до неправилни изводи при
постановяване на решението и не е съобразил обстоятелствата, изложени в заповедта.
Посочва, че на стр. 7, абзац 1 от заповедта безусловно се установявало, че
работодателят бил спазил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ и на А. М. била
връчена покана рег. № 513р-62499/17.06.2024 г. от работодателя – директора на СДВР
за запознаване със справка рег. № 4332р-41942/29.05.2024 г. по описа на СДВР и цялата
административна преписка от извършена проверка по докладна записка № 4332р-
38405/15.05.2024 г. и даване на писмени обяснения относно извършеното от нея
нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че поканата й е връчена на 17.06.2024 г.
в 16.02 часа, което било отбелязано собственоръчно на нея, с положени дата, имена и
подпис. Твърди, че А. М. е представила обяснение под формата на сведение, в което не
изложила нови факти по случая. Посочва, че обясненията й били обсъдени в
заповедта. Поради тази причина, поддържа, че неправилно районният съд е приел, че
не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ. Поддържа, че А. М. е извършила
нарушението на трудова дисциплина, явявайки се на работа под въздействие на
алкохол, в състояние, което не й позволявало изпълнение на възложените й задачи, за
което били снети сведения и била изготвена докладна записка, които били отразени в
заповедта. Следвало да се приеме, че нарушението, извършено от А. М. било тежко.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
85939/11.03.2025 г., подаден от въззиваемия А. Б. М., с който я оспорва като
неоснователна. Поддържа, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, както и не е представил доказателства. В проведеното
съдебно заседание не бил изпратен представител. Първоинстанционният съд
постановил акт, основан на представените и приети в пода на производството
доказателства. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 43499/2024 г. по описа на СРС, 66 състав е
образувано по искова молба, подадена от А. Б. М., с която са предявени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда против Столична
дирекция на вътрешните работи.
Ищцата твърди, че работила при ответника на длъжност „системен оператор“ в
2
02 група Регистрация и отчет на превозни средства на 04 сектор „Пътни превозни
средства“ при СДВР на МВР. Със Заповед № 513з-6758/26.06.2024 г. на основание чл.
192, ал. 1 КТ, чл. 195, ал. 1, чл. 187, ал. 1, т. 2, чл. 190 от КТ при спазване на
изискванията на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 194, ал. 1 от КТ й било наложено
наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено
трудовото й правоотношение с работодателя. Поддържа, че уволнението й е
незаконосъобразно, извършено при нарушаване на процесуалните и
материалноправните изисквания на Кодекса на труда. Посочва, че заповедта не е
мотивирана, тъй като липсвало точно и пълно описание на това, в какво точно се
състояло самото нарушение, не били изложени мотиви и аргументи, а единствено било
посочено наличието на алкохол при извършеното тестване и е прието, че е нарушена
разпоредбата на чл. 126, т. 2, пр. 1 от КТ. Поддържа, че този извод бил необоснован,
неправилен и прибързан, тъй като в длъжностната й характеристика не били вменени
допълнителни изисквания, а длъжността, която заемала не била източник на повишена
опасност – работата й била единствено с компютър и не представлявала потенциална
опасност за себе си или колегите си. Не отговаряло на истината, че била
неориентирана и лъхала на алкохол. На следващия ден била тествана отново и дала
отрицателен резултат, поради което това не било обичайно поведение на работното
място. Поддържа, че процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ била нарушена. В заповедта
не било посочено и нарушението, в което е обвинена. Налице било противоречие в
изложеното от работодателя, тъй като било посочено едно предходно нарушение, но
не и кога е било извършено и какво е. Моли заповедта да бъде обявена за незаконна и
отменена, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 16002,36 лева за периода от 27.06.2024
г. до 27.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична дирекция на вътрешните
работи не е представил отговор на исковата молба, а в съдебно заседание, проведено
на 27.11.2024 г. не е заявил становището си по предявените искове.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и с
оглед процесуалното поведение на страните, районният съд е приел, че работодателят
не е ангажирал доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, както и че е
изискал обяснения на А. М. по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което е приел, че
исковете са основателни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
3
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, като ищцата А. Б. М. е изпълнявала
длъжността „системен оператор“ в 02 група Регистрация и отчет на превозни средства
на 04 сектор „Пътни превозни средства“ при СДВР-МВР.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения.
Установяването на обстоятелствата, свързани с изискване на обяснения от работника
или служителя е възложено в тежест на работодателя. По делото не са представени
доказателства, че работодателят е поискал обяснения от ищцата, поради което и
правилно районният съд е приел, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 193,
ал. 1 от Кодекса на труда и само на това основание заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконосъобразна. Приложените към
въззивната жалба писмени доказателства не са приети по делото, тъй като
възможността за представянето им от ответника е преклудирана с изтичане на срока по
4
чл. 131 от ГПК и въззивният съд не може да ги съобрази при преценка на
правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд.
Неоснователни са и доводите, че изискването на обяснения се установявало от
самата заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, тъй като
съдържащото се в мотивите й изявление на представител на ответника, може да се
цени единствено във връзка с останалите събрани по делото доказателства. Доколкото
само по себе си то е твърдение относно изгоден за страната факт, а други
доказателства не са ангажирани, то и ответникът не е изпълнил задължението си да
установи при условията на пълно и главно доказване, спазване на процедурата по чл.
193, ал. 1 от Кодекса на труда.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание е описано нарушението на трудовата дисциплина
като е посочено, че на 15.05.2024 г. била извършена рутинна проверка за алкохол с
техническо средство, което е отчело наличие на алкохол в кръвта на А. М., което не й
позволявало да изпълнява възложените й задачи – нарушение на чл. 187, т. 2 от
Кодекса на труда. В конкретния случай, заповедта съдържа ясно и точно посочване на
нарушението и съответно заповедта е мотивирана.
В тежест на работодателя, обаче, е било да установи, че на посочената в
заповедта дата ищцата А. М. е извършила, нарушението, за което й е наложено
дисциплинарно наказание. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а ответникът
не е подал отговор на исковата молба и не е заявил становището си по нея в
първоинстанционното производство. Наведените с въззивната жалба твърдения и
оспорвания, както и представените с нея писмени доказателства, не могат да бъдат
съобразени при преценка на правилността на първоинстанционното решение, тъй като
не са заявени своевременно в предвидените в ГПК срокове. Следователно и доколкото
ответникът не е изпълнил задължението си да установи, че А. М. е извършила
нарушението, за което й е наложено дисциплинално наказание, уволнението се явява
незаконосъобразно.
Предвид на изложеното, заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” се явява незаконосъобразна и правилно първоинстанционният
съд я е отменил. Въззивната жалба се явява неоснователна и в частта, с която е
направено искане да бъде отменено решението по предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
5
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
за заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски в
размер на 700 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22432/11.12.2024 г. по гр.д. № 43499/2024 г. по
описа на СРС, 66 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Столична
дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. Антим І, № 5 да заплати на А. Б. М.,
ЕГН-**********, от гр. София, ж.к. ****, вх. В сумата от 700 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6