Определение по дело №192/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъден, подадена
чрез защитника му, за допускане на съдебна реабилитация при условията на
чл. 87 от НК.
В молбата се твърди, че с влязла в сила на 02.07.2009г. Присъда №
31/26.11.2008г., постановена по НОХД № 504/2008г. по описа на ОС –
Сливен, потвърдена с Решение № 18/25.02.2009г. по ВНОХД № 4/2009г. по
описа на Апелативен съд – Бургас, последното потвърдено с Решение №
280/02.07.2009г. по КНОХД № 205/2009г. по описа на ВКС на РБългария
В.В.Х. е осъден за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от
НК за което му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 14г. и
11м., което да изтърпи при първоначален строг режим. С определение по
ЧНД № 169/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас той бил условно-
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието
Лишаване от свобода в размер на 2г. 9м. и 4 дни, като му бил определен
изпитателен срок в същия размер и постановена Пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2г. 9
м. и 4 дни. Пробационната мярка била изтърпяна в периода от 28.03.2016г.
до 14.12.2018г. Искането е на основание чл. 87, ал. 1 от НК да бъде
реабилитиран със съответните законови последици.
В с.з. молителят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му
представител поддържа молбата и моли съда да я уважи, като счита, че са
изпълнени всички условия за допускане на съдебна реабилитация. След
изтърпяване на наказанието, молителят създал семейство, трайно се
установил в Република Г., имал валиден трудов договор, нямал каквито и да е
други наказания и провинения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предложи съдът да
остави молбата без уважение като неоснователна и да не допуска съдебна
реабилитация по направеното искане. Действително осъденият изтърпял
наложеното му наказание и от момента на изтърпяването до настоящия
момент са изминали повече от 3 години; липсвали доказателства за други
извършени престъпления, но по делото липсвали и каквито и да било
доказателства за това, осъденият да е възстановил причинените
неимуществени вреди в резултат на умишленото престъпление от общ
характер, за което е осъден. Липсата дори и една от материално-правните
предпоставки за допускане на съдебна реабилитация водела до невъзможност
за допускане на такава.
След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът направи следните ФАКТИЧЕСКИ
КОНСТАТАЦИИ:
Молителят В.В.Х. е на 46 години, с начално образование. Осъден с
влязла в сила на 02.07.2009г. Присъда № 31/26.11.2008г., постановена по
НОХД № 504/2008г. по описа на ОС – Сливен, потвърдена с Решение №
18/25.02.2009г. по ВНОХД № 4/2009г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
1

последното потвърдено с Решение № 280/02.07.2009г. по КНОХД №
205/2009г. по описа на ВКС на РБългария за това, че на 16.08.2008г. в гр.
Сливен по особено мъчителен начин умишлено умъртвил Р.С.В. –
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК, за което при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четиринадесет години и единадесет месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е
зачетено предваритерлното задържане под стража на Х. за времето от
16.08.2008г. до привеждане в изпълнение на присъдата. Той е осъден да
заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди както
следва:
-на В.В. Х. и на М.В. Х., представлявани от особения представител адв.
Б. – по 100 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от 16.08.2008г. до окончателното им изплащане;
- на М.И.К. и на на С.В.С. – по 70 000 лева на всеки от тях ведно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от 16.08.2008г. до
окончателното им изплащане. Осъден е да им заплати и направените по
делото разноски в размер на 400 лв.
Със същата присъда Х. е осъден да заплати държавна такса върху
уважената част от гражданските искове в размер на 13 600 лв. и направените
по делото разноски в размер на 630 лв.
Видно от отбелязването върху представения препис от присъдата са
издадени изпълнителни листи за присъдените суми в полза на В. Х., М. Х. и
М.К..
С влязло в сила на 18.03.2016г. определение от 10.03.2016г. по ЧНД №
169 / 2016г. на ОС – Бургас по отношение на молителя е постановено условно
предсрочно освобождаване и определен изпитателен срок в размер на две
години девет месеца и четири дни. Със същото определение на основание чл.
70, ал. 6 от НК е постановена пробационна мярка - „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години девет
месеца и четири дни.
Видно от Удостоверение изх. № У-293 / 2022 от 28.03.2022г. на ОП –
Ямбол, при извършена справка в Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система за
противодействие на престъпността е установено, че към 27.03.2022г. срещу
молителя Х. няма обвинения по неприключени наказателни производства.
Видно от Удостоверение изх. № ПД-42 /08 от 31.12.2021г. на ОП –
Сливен, молителят Х. е изтърпял наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от 14 години и 11 месеца на 10.03.2016г. с помощта на 2
години 1 месец и 2 дни от работа в негова полза, помилване в размер на 2
години и 6 месеца и условно предсрочно освобождаване с остатък 2 години 9
месеца и 4 дни.
Видно от писмо № 579 / 03.05.2022г. на ГД „ИН“, РС „ИН“ – Сливен,
2

наложената на молителя пробационна мярка по ЧНД № 169 / 2016г. на
Окръжен съд – Бургас е изтърпяна в периода 28.03.2016г. – 14.12.2018г.
По делото е представено с превод на български език Свидетелство за
работа и поведение (характеристика) на молителя Х., изготвена на
31.03.2022г. от работодател, при когото е работил от м.06.2019г. до м.
04.2020г., а от м. 05.2020г. е самоосигуряващо се лице и извършва строителни
дейности. В характеристиката е посочено за Х., че е „изключително
мотивиран, пристъпва към трудните задачи с голям ентусиазъм и винаги
намира смислени и практични решения… Много надежден… той се отличава
особено с умелата и внимателна работа с всички обичайни строителни
машини… винаги изпълняваше възложените му задачи… Неговото поведение
по отношение на началниците, колегите и външните лица винаги беше
изключително… изключително надежден във всяко отношение и го ценим
като човек и колега особено заради неговия твърд и честен характер. Той със
сигурност представлява богатство за всеки екип…“.
От представения Документ за регистрация на дейност (с превод на
български език) е видно, че съгласно §14 или § 55 на Наредбата за
дейностите, от 01.04.2021г. Х. е регистрирал в гр. Х., Г. дейност „Сухо
строителство, домашен майстор, помощ в изграждане на градини, строителни
услуги“.
В СИС при РС – Сливен е образувано изп. дело № 117 / 2010г. с
взискател М.И.К., особен представител на малолетните деца В.В. Х., род. на
04.02.1998г. и М.В. Х., род. на 04.05.2003г. против молителя Х. за заплащане
на присъдената на двете деца издръжка. По изпълнителното дело са
постъпвали суми за дължимата издръжка в периода 13.08.2010г. –
22.06.2017г. , но не редовно и не в пълния размер на задължението, като към
последната дата – 22.06.2017г. М.В. Х. все още е бил непълнолетен - на
14години и 1 месец.
Няма доказателства за образувани против молителя Х. изпълнителни
дела за присъдените обезщетения за неимуществени вреди по НОХД № 504 /
2008г. на СлОС.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по
категоричен начин от анализа на събраните по делото безпротиворечиви
писмени доказателства, неоспорени от страните.
Въз основа на по-горе изложените констатации съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата за съдебна реабилитация на В.В.Х. е неоснователна. Не са
налице всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл. 87 от
НК, за съдебно реабилитиране на молителя относно осъждането му с влязла в
сила Присъда № 31/26.11.2008г., постановена по НОХД № 504/2008г. по
описа на ОС – Сливен, потвърдена с Решение № 18/25.02.2009г. по ВНОХД
№ 4/2009г. по описа на Апелативен съд – Бургас, последното потвърдено с
Решение № 280/02.07.2009г. по КНОХД № 205/2009г. по описа на ВКС на
3

РБългария.
Съгласно цитираната законова разпоредба на чл. 87, ал. 1 от НК, извън
случаите на чл. 86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки
осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал присъдата като първа
инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди
при умишлените престъпления.
Безспорно са изминали повече от три години от изтърпяване на
наказанието, което е било наложено на молителя В.В.Х.; той няма други
осъждания и неприключили наказателни производства; характеристичните му
данни са добри. В случая обаче, Х. е осъден за умишлено престъпление, с
което е причинил неимуществени вреди, които не е възстановил.
За да бъде реабилитиран от съда за извършеното от него престъпление,
осъденият следва да е възстановил причинените вреди, за които е осъден с
присъдата. Възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, е
условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за
съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. Такива
несъмнено в случая са налице, тъй като с присъдата по НОХД № 504 / 2008г.
на ОС - Сливен е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди на
гражданските ищци В.В. Х. и на М.В. Х. по 100 000 лева за всеки от тях, а на
М.И.К. и на С.В.С. – по 70 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от 16.08.2008г. до окончателното им
изплащане. Условието на закона е осъденият да е възстановил причинените от
умишлено престъпление вреди, без значение дали е налице възможност за
събирането им по принудителен ред, или ако не ги е възстановил – да е имал
уважителни причини за това. Съобразявайки фактите по делото и дадената в
ЗЗД регламентация относно давността за погасяване на вземането за вреди,
установено със съдебно решение – чл. 117, ал.2 от ЗЗД, към датата на
подаване от осъдения на молбата му за реабилитация, вземанията на
гражданските ищци по НОХД № 504 / 2008г. на СлОС са погасени по
давност. Бездействието на молителя в хипотеза на погасено по давност
вземане за вреди обаче не може да се счита за уважителна причина по
смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК. Доколкото изтичането на давността не
погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни
дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора
действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера
на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока,
констатирането само на факта на изтекла давност не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице хипотеза на ал.2 на чл.87 от НК. И това е така, тъй като
проявявайки добросъвестност, длъжникът (осъденият) във всеки един момент
би могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение. За да се
обоснове приложението на законова привилегия по чл. 87, ал. 2 от НК е
4

необходимо наличието и на други обстоятелства, които да са препятствали
осъдения да изпълни задължението си да възстанови вредите, причинени от
умишленото престъпление, предмет на осъждането по НОХД № 504 / 2008г.
на СлОС. Данните по делото в случая сочат, че такива обстоятелства не са
налице. Според съдебната практика такова извинително основание да не
изпълни задължението си по възстановяване на вредите от престъплението е
например задължението за плащане на издръжка на деца или близки роднини.
В случая молителят е имал задължения за заплащане на издръжка на двете си
деца, на които дължи и обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението за което е осъден, но както беше посочено по – горе, той не е
плащал редовно и в пълен размер задължението за издръжка, като към
22.06.2017г. без да сочи уважителни причини е преустановил изплащането на
същото, въпреки че към тази дата едното от децата все още е било
непълнолетно. Неизпълнението на задължението както за заплащане на
издръжката, така и на обезщетението за неимуществените вреди от
престъплението, за което е осъден с процесната присъда е по лична воля на
молителя Х.. Безспорно престоят на осъденият Х. в местата за лишаване от
свобода е бил продължителен, но това обстоятелство също не може да се
приеме за уважителна причина, препятстваща го да възстанови причинените
вреди, тъй като се касае се за фактическо състояние, в което осъденият сам се
е поставил, извършвайки престъпното деяние, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода. От представените доказателства е видно, че
от 2019г. до настоящия момент молителят работи, но въпреки това не е
предприел действия по възстановяване на причинените от собствената му
престъпна деятелност вреди. Отсъстват доказателства осъденият да се е
намирал в такова обективно положение, което да го поставя в безусловна
невъзможност да погаси дължимото, макар и да е имал воля за това.
Липсата на което и да е условие от визираните в чл. 87 ал. 1 НК, както и
липсата на уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК обуславя
неоснователността на подадената молба.
След като не са налице едновременно всички изискуеми предпоставки,
визирани в чл. 87 от НК, съдът отхвърли молбата на В.В.Х. за съдебна
реабилитация по отношение на осъждането му с влязла в сила на 02.07.2009г.
Присъда № 31/26.11.2008г., постановена НОХД № 504/2008г. по описа на ОС
– Сливен, потвърдена с Решение № 18/25.02.2009г. по ВНОХД № 4/2009г. по
описа на Апелативен съд – Бургас, последното потвърдено с Решение №
280/02.07.2009г. по КНОХД № 205/2009г. по описа на ВКС на РБългария.
Невъзможността осъденият да бъде реабилитиран по този ред не
изключва неговата реабилитация по чл. 88а от НК, при настъпване на
условията за това.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението
си.

5

Председател:

Член - съдия:

6

Номер на акта:	279
Дата:	3 август 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200192
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Определение по дело №192/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите