РЕШЕНИЕ№ 245
гр. Пловдив, 26.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова гр.
дело № 2127 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 287/04.07.2017 г., постановено по гр.д. № 517/2017
г. по описа на Районен съд – Карлово, III граждански състав, е прието за
установено по отношение на ответника Община Карлово, че ищците М.Й.Г. и Н.Й.С. –
наследници на Й. С. Й., починал на 09.12.1977 г., са собственици на основание
реституция и делба на следния недвижим имот: нива с площ от 3.705 дка, пета
категория на земята, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Над
селото“, при граници от изток - път, от запад - общински поземлен фонд, от юг С.
Х. С. и от север – Д. А. Б., съставляващ част от общински имот с № 000097 по
картата на същото землище и местност, с проектен ИД 000106 и проектен ИД
000108, и обозначена между точките 29, 26, 25, 24, 14, 12, 11, 10, 9, 8, 4, 37,
35, 34, 33, 32, 30 и 29 от скица № 2 (л.81) към заключението на вещото лице Б.
Й. с вх. № 9773 от 11.09.2017 г., прието в съдебно заседание на 19.09.2017 г.,
представляваща неразделна част от постановеното решение.
Производството пред въззината инстанция е образувано
по въззивна жалба вх. № 8081/19.07.2018 г. на Община Карлово с доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че фактическият състав на производството по
възстановяване на собствеността не е завършен, тъй като към решението на
Поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху процесния
имот не е приложена скица на имота и съответно такава не е била издавана. Счита
за неправилен извода на съда, че процесният имот е индивидуализиран от вещото
лице, изготвило допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
след осъществен оглед и геодезическо заснемане на имота. Счита, че имотът не е
индивидуализиран по ясен и категоричен начин и в констативния нотариален акт,
доколкото границите не са недвусмислено посочени. Твърди, че при липса на
индивидуализация на имота решението на Поземлената комисия не може да произведе
правните последици, предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Въззиваемите - ищци са депозирали в законоустановения
за това срок по чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи
за нейната неоснователност. Твърдят, че прилагането на скица към решението на
Поземлената комисия не е условие за възстановяване на собствеността, тъй като
последното е издадено преди приемане на промените в материалния закон.
Процесната земеделска земя е в достаъчна степен индивидуализирана в приложеното
към исковата молба решение, в което макар границите на имота да са изписани
нечетливо, последните са удостоверени надлежно в съставения констативен
нотариален акт. При съставяне на констативния нотариален акт районният съдия
надлежно удостоверил и че пред него е представена скица на имота, издадена от
Поземлената комисия на 16.01.1995 г. Посочват, че макар ответната община да
оспорва правото на собственост на ищците, последната не противопоставя
самостоятелни права върху имота, който не е актуван като частна общинска
собственост.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Със задължителните за съдилищата разяснение, дадени с т. 1
на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до
установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищците са собственици на
3 633 дка от нива с обща площ от 5 895 дка, находяща се в село ********“,
съставляващ част от общински имот с идентификатор № 000097 по Картата на
възстановена собственост в с. Кърнаре, на основание Решение № 181/6249 от
23.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници, в качеството им на наследници на Й. С. Й.
От приложеното по делото Удостоверение за
наследници с изх. № 44/22.03.2017 г. се установява, че Й. С. Й., починал на
09.12.1977 г., е оставил за свои законни наследници ищците по делото М.Й.Г. и Н.Й.С.,
както и Ц. Й. А. – негови дъщери.
Между страните не е спорно обстоятелството,
че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот - нива с площ от
5.900 дка, находяща се в землището на село *******“, както и че последната е
била обобществена и включена в масивите на ТКЗС. Това обстоятелство се
установява от изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-техническа
експертиза, в която е посочено, че по отменения кадастрално-регулационен план
от 1924 г. за с. Кърнаре е предвидено регулацията на населеното място да бъде
тепърва съставяна чрез разширяването му на север, поради което и по отменения
план регулацията на населеното място не е достигала до процесния имот. От
заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че
с одобряване на Картата за възстановена собственост с ДВ, бр. 125 от 29.12.1997
г. процесният имот със стари възстановими граници не е бил заснет и отразен.
В производството пред първоинстанционния съд
е приложена преписка по заявление вх. № 1876/1993 г., подадено от наследниците
на Й. С. Й., които са заявили пред Поземлената комисия – гр. Карлово, шест
земеделски земи за възстановяване, сред които не е посочена процесната нива с площ
от 5.900 дка, находяща се в местността „Над селото“ в землището на село Кърнаре.
С Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г., взето по преписка вх. № 1876 от
10.09.1991 г. на Поземлена комисия Карлово на наследници на Й. С. Й. е
възстановено правото на собственост върху нива с площ 5.900 дка, пета категория
на земята, находяща се в землището на село Кърнаре, в местността „Над селото“,
както и върху овощна градина с площ от 0.500 дка, находяща се в землището на
село Кърнаре, в местността „Дермен кър“. В решението не са описани границите на
посочените земеделски земи. По преписката е приложено и Решение №
2326/27.11.1992 г. за възстановяване правото на собственост в полза на
наследниците на Й. С. Й. на овощна градина с площ от 0.500 дка, находяща се в
землището на село Кърнаре, в местността „Дермен кър“ с описани граници на
земята, като решението на Поземлената комисия е подписано от председател,
секретар и четиримата членове на комисията. С Протокол № 18209/21.10.1993 г.,
подписан от председател, секретар и членовете на Поземлената комисия е взето
решение, с което са признати и определени за възстановяване останалите пет,
освен овощната градина с площ от 0.500 дка, заявени за възстановяване
земеделски земи.
В производството пред въззивната инстанция в
изпълнение на указанията на съда, дадени на основание чл. 186 ГПК, Общинска
служба „Земеделие“ – Карлово е депозирала писмо вх. № 2583/25.01.2019 г., в
което е посочено, че в архива не се намира Решение № 181от 23.02.1993 г., което
да е подписано от членовете на Поземлената комисия, председателя и секретаря,
към което е приложен и заверен препис от посоченото решение.
С констативен нотариален акт № 35 от
81.01.1995 г., том І, дело № 66/1995 г. на Районен съд – Карлово, М.Й.Г., Н. Й.С.
и Ц. Й. А. са признати за собственици на нива с площ от 5.895 дка, находяща се
в землището на село Кърнаре, област Пловдив, община Карлово, местността „Над
селото“, при граници: от север - общински поземлен имот, от изток-път, от запад
- общински поземлен фонд и от юг С. Х. С. В нотариалния акт е удостоверено, че
последният е издаден на основание Решение № 181/6249 от 23.02.1993 г. на Общинска
поземлена комисия – гр. Карлово, скица от 16.01.1995 г. на Общинска поземлена
комисия – гр. Карлово и удостоверение за наследници.
С договор за доброволна делба от 18.01.1995
г. досежно нивата с площ от 5.895 дка наследниците на Й. С. Й. са се съгласили,
че в дял на ищците се разпределят 3.633 дка в южната половина на посочената
земеделска земя, при граници: от изток-път, от запад - общински поземлен фонд и
от юг С. Х. С. и от север – Ц. Й. А., а в дял на тяхната сестра Ц. Й. А. - 2.262
дка в северната половина, при граници: от изток-път, от запад - общински
поземлен фонд, от юг М.Й.Г. и Н. Й.С. и от север - общински поземлен фонд. С
нотариален акт № 34 от 18.01.1995 г., том І, дело 76/1995 г. на Районен съд -
Карлово Ц. Й. А. е продала на Д. А. Б. поставената й в дял нива с площ от 2.262
дка.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която е извършило геодезическо заснемане на имота,
се установява, че процесната южна част на нивата в местност „Над селото“ на
землище Кърнаре попада в ПИ 000097 с проектен ИД 000106 и с проектен ИД 000108
и е между точките 29, 26, 25, 24, 14, 12, 11, 10, 9, 8, 4, 37, 35, 34, 33, 32, 30
и 29, нанесени на съставената от вещото лице скица. Експертизата е уточнила, че
при изработването на ПЗ - КВС на землище Кърнаре, община Карлово, обявен в ДВ
бр.125/29.12.1997 г., е бил оформен имот № 000081 с площ от 13,751 дка., който
бил разделен на имот № 000095 с площ от 2,262 дка със собственик – Д. А. Б. и ПИ
000097 в местност „Над селото“, землище Кърнаре, представляващ частна общинска
собственост. При осъщественото геодезическо заснемане на имота вещото лице е
установило точното му местонахождение, както и че последният е с площ от 3 705 кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ж от
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи – в редакцията му действаща към момента на издаване на процесното решение
за възстановяване на собствеността – ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г., в едномесечен
срок от постъпване на заявлението по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ общинската поземлена
комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях.
Изискването за прилагане към решението на скица
на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на
населените места - и от техническата служба на общината, е въведено с
изменението на материалния закон с ДВ, бр. 45 от 1995 г. и с ДВ, бр. 48 от 1995
г., т.е. след постановяване на процесното решение от 23.02.1993 г., което
ищците представят за установяване на своята легитимация като собственици на
земеделската земя, поради което в разглеждания случай последното не
представлява условие за възстановяване на собствеността. В този смисъл е и
константната практика на Върховния касационен съд, съгласно която правното
действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата
към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14,
ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ, бр. 45 от 1995 г. не поставя изискване
към решението за възстановяване на собственост в съществуващи (възстановими)
реални граници да се прилага скица. Съгласно действащата през този период
редакция на чл. 18 ж ППЗСПЗЗ в решението за възстановяване на собственост в
съществуващи или възстановими реални граници се описват размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с основанията за тях. С оглед на това се приема, че до
изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45 от 1995 г. наличието на скица
към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на
реституцията на имотите в съществуващи /възстановими/ реални граници.
С Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 1/1997
г., ВС, ОСГК се приема, че решението на общинската поземлена комисия по чл. 18 ж,
ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници има конститутивно действие,
тъй като с него се индивидуализира обекта на собственост. С влизането в сила на
този индивидуален административен акт възниква правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация на процесната земеделска земя.
Тъй като ответникът не е участвал в административното
производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото
на собственост върху спорния имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва
да извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на
този индивидуален административен акт.
Косвеният съдебен контрол е контрол за
законосъобразност на съответния административен акт и предполага проверка дали
са съобразени изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му.
Следователно и в спора за собственост, по
какъвто е постановено обжалваното решение, следва да се осъществи косвен
съдебен контрол и да се обсъди преюдициалният въпрос за законосъобразността на
акта с реституционен ефект.
Възстановяването на правото на собственост
върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт/актове на
специализирания административен орган по поземлената собственост - Поземлената
комисия, сега Общинската служба по земеделие. Правото на собственост се
възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили - чл. 13, ал.
1 ППЗСПЗЗ, и след изпълнение на определена процедура от оправомощения орган.
Поради това то не се възстановява по силата на закона. До произнасянето на
поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като собственик на
определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото ще бъде
възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари, съществуващи
или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за
земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ - т. е.
точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се
възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18
ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Същевременно, за да породи правните
последици, към които е насочено - възстановяването на правото на собственост
върху земеделска земя, решението на административния орган следва да отговаря
на изискванията за валидност, едно от които е то да бъде подписано. Дали
решението за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на фактическо установяване, след
преценка за съответствие на административния акт със законоустановените
изисквания.
Решението на Поземлената комисия представлява
индивидуален административен акт, поради което за валидността му следва да са
спазени изискванията за издаване на административни актове - да е постановено
от административен орган в състав и при кворум, предвидени в закона. До
приемането на чл. 60 а от ППЗСПЗЗ с ДВ, бр. 31 от 2003 г. е липсвала нормативна
регламентация, установяваща в какъв състав поземлената комисия следва да
постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения, доколкото и
разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определяла единствено щатния състав
на поземлената комисия. Поради това и за решенията на този административен
орган, издадени преди 2003 г. следва да намерят приложение общите разпоредби на
от Закона за административното производство (отм.). В разпоредбата на чл. 15,
ал. 2, т. 6, изр. 2 ЗАП (отм.) е установено, че административният орган взема
решение, като съставеният административен акт се подписва от председателя и секретаря. Следователно валидността на
постановеното решение на поземлената комисия изисква последното да носи
подписите на председателя и секретаря на този колективен орган, удостоверяващи
обективираната в акта воля на мнозинството. В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд, формирана на основание чл. 290 ГПК – напр. Решение №
179/21.06.2013 г. по гр. д. № 857/2012 г., ГК, I г.о.
Предмет на петиторна защита може да бъде само
земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект
на собственост, възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на
земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено
позитивно решение на Поземлена комисия, сега – Общинска служба „Земеделие“.
Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт -
решение на Поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента
на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските
имот.
В случая съдът в настоящия съдебен състав намира,
че решението на Поземлената комисия, приложено по делото не представлява годен
титул за собственост, доколкото последното е невалиден индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК, доколкото не отговаря на
императивните изисквания, установени в нормата на чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2
от действащия към момента на издаването му Закон за административното
производство (редакция ДВ, бр. 19 от
6.03.1992 г.). Това е така, доколкото приложеният по делото официално заверен
от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Карлово препис на Решение № 181/6249 от
23.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост по отношение процесната
земеделска земя, не е подписано. Последното не носи подписите нито на
председателя на Поземлената комисия и секретаря, нито на а някой от нейните
членове.
Нещо повече – решението на Поземлената
комисия е постановено в нарушение и на разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Видно
от приложената по делото преписка, образувано по заявление вх. № 1876/1991 г.
на наследниците на Й. С. Й, посоченият имот не е бил заявен за възстановяване.
С Решение № 2326/27.11.1992 г. в полза на наследниците на Й. С. Й. е
възстановена собствеността на овощна градина с площ от 0.500 дка, находяща се в
землището на село Кърнаре, в местността „Дермен кър“ с описани граници на
земята, като решението на Поземлената комисия е подписано от председател,
секретар и четиримата членове на комисията. По отношение на останалите посочени
в заявлението на наследниците земеделкски имоти е взето решение за
възстановяването им с Протокол № 18209/21.10.1993 г., подписан от председател,
секретар и членовете на Поземлената комисия. Процесното решение досежно земеделската
земя, предмет на делото е издадено след съставяне на посочените административни
актове, обективиращи волята на Поземлената комисия досежно заявените за възстановяване
земеделски земи. Последното е съставено
без тази земеделска земя да е била заявена за възстановяване по смисъла на чл.
13, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Предвид изложеното според настоящия съдебен
състав решението на Поземлената комисия представлява нищожен индивидуален
административен акт, тъй като не обективира волята на колективния
административен орган, поради което не е проявило и конститутивното си действие
досежно собствеността на процесната земеделска земя. Следователно в настоящото съдебно производство ищците не успяха да
докажат своята активна материална легитимация.
Предвид изложеното съдът в настоящия съдебен
състав намира, че решението на Поземлената комисия не легитимира ищците като
собственици на процесната земеделска земя, поради което и предявеният петиторен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и в този смисъл –
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата съдебна инстанция в полза на ответника Община Карлово следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуална защита и съдействие
пред първоинстанционния съд в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски и пред въззивната инстанция в размер
от общо 125 лв. – 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 25 лв. – държавна
такса за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.
Въззивното решение подлежи на касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при
обосноваване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран,
Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 287/04.07.2017 г., постановено по гр.д. №
517/2017 г. по описа на Районен съд – Карлово, III граждански състав, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Й.Г. и Н.Й.С. – наследници на Й. С. Й., починал на 09.12.1977 г.,
положителен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника Община Карлово, че ищците
са собственици на основание реституция и делба на следния недвижим имот: нива с
площ от 3.705 дка, пета категория, находяща се в землището на село Кърнаре, в
местността „Над селото“, съставляващ част от общински имот с № 000097 по картата
на същото землище и местност.
ОСЪЖДА М.Й.Г., ЕГН **********, с адрес *** и Н.Й.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на Община
Карлово, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 517/2018 г. на Районен съд –
Карлово и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 125 лв. – разноски пред въззивната
инстанция по възз.гр.д. № 2127/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.