Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1272 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „ТРАГО-Н“ ЕООД, ЕИК *********, с. Царевци, община Аврен, област Варна, чрез адв. К.Н.К. срещу Решение № 2375/31.05.2019г. по гр.д. № 17558/2018г. по описа на ВРС, с което е прието за установено между ищеца „АТП Екзодус” ООД, ЕИК *********, гр. Русе, от една страна, и жалбоподателя от друга, че в полза на ищеца съществува вземане против „ТРАГО-Н“ ЕООД, в размер на сумата от 3.96 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 445.25 лв. - цена по договор за търговска продажба на стоки, за което е издадена фактура № **********/27.06.2017г., считано от 15.09.2018г. до 16.10.2018 г. /изплащане на задължението/ и на сумата от 55.04 лева, представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №13969/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложени съображения за неговата недопустимост и неправилност. Твърди, че съдът е извел неправилни правни изводи въз основа на съществуващите факти и обстоятелства. Цитирайки установеното в решението от правна страна, сочи, че пълно и главно доказване не е осъществено от ищеца в производството по делото, тъй като едностранно издадената и неподписана от страните фактура с № **********/27.06.2017г. на обща стойност 445.25 лв. не е и няма как да бъде доказателство за каквото и да е било споразумение между тях. Въпреки, че законът не изисквал писмена форма за да бъде валиден договорът за търговска продажба, фактурата е представена пред съда, като доказателство за установяване на валидно сключени облигационни правоотношения. Твърди, че както сам и първоинстанционният съд е отбелязал, при сключването на търговска сделка за продавача възниква задължението да предаде вещите, а посочената фактура не е годно доказателство за установяване на този факт, и доколкото такова не било представено в хода на съдебното производството, съда, по свой почин е стигнал до погрешното заключение, че вещта е предадена на 27.06.2017г. на купувача. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 327 ал.1от ТЗ сочи, че купувачът е длъжен да плати цената при предаването на вещта или на документите, които му дават право да я получи, което в настоящия казус означава, че задължението му да заплати продажната цена е възникнало при получаване на фактурата, тъй като тогава е станало и предаването на стоката. Доколкото липсвало доказателство за получаване на фактурата на 27.06.2017г., което обосновавало заключението, че същата не била сведена до знанието на купувача, съответно стоката не е получена до момента на узнаване съществуването на издадената фактура. Поради изложеното заключава, че не е изпаднал в забава, съответно липсва основание за заплащане на претендираната мораторна лихва. Въззивникът излага становище за недопустимост на извода на първоинстанционния съд, че извършеното плащане на цената на стоката, представляващо извънсъдебно признание на факти, говори в полза на извода, че стоката е доставена от ищеца и приета от ответника. Горното обосновава както с твърдението си, че към 27.06.2017г. не е знаел за издадената насрещна фактура от ищеца, но и с това, че заплащането на задължението е извършено чак на 16.10.2018г. Оспорва извода на съда, че заплащането на суми по едностранно подписаната фактура представлява признание на факти, защото същото можело да бъде сторено и поради елементарно допускане на грешно преводно нареждане, което в последствие да доведе до иск за неоснователно обогатяване от страна на извършилият плащането. По изложени съображения за липса на доказателства за съществуването на основание за претендиране на процесната мораторна лихва в размер на 55.04 лева, отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „АТП Екзодус“ ООД, ЕИК 20070451, чрез ад. Х.А., в депозирания писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно. Твърди, че на 27.06.2017 г. между страните бил сключен неформален договор за търговска продажба, по който въззиваемият продал на купувача ТРАГО - Н ЕООД един брой водна помпа, марка АТР, код 306-0031-19-В000000046, с единична цена 530.06 лв. без начислен ДДС и с търговска отстъпка в размер на 30%. Цената след отстъпката била уговорена в размер на 371.04 лв. без начислен ДДС или 445.25 лв. с начислен ДДС. Сочи, че стоката е предадена от продавача на купувача на 27.06.2017 г., а с оглед неформалния характер на договора за търговска продажба за неговата валидност не се изисква форма, счита се сключен и произвежда целеното правно действие и за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Твърди да се установява още така, че на 16.10.2018 г., след издаване на Заповедта за изпълнение ответникът е заплатил претендираната сума, чрез преводно нареждане по банковата сметка на ищеца. Въззиваемият излага твърдения, че извършеното плащане на цената на стоката представлява извънсъдебно признание на факта за доставена от ищеца и приета от ответника стока, В заключение твърди, че лихвата за съответния период остава дължима. Претендира присъждане на извършените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание и в писмена защита
всяка от страните поддържа собствените си аргументи, чрез процесуален
представител.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В развилото се заповедно производство
по ч.гр.д. № 13969/2018 г. по описа на ВРС е удовлетворено заявление на „АТП
ЕКЗОДУС“ ООД и издадена Заповед № 6944/19.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредено длъжникът „ТРАГО –Н“ ЕООД да
заплати на кредитора сумите, както следва: 445.25 лева главница по фактура за
доставка на стока с № **********/27.06.2017 г., лихва за забава за периода
27.06.2017 г. до 14.09.2018 г. – 55.04 лева, законна лихва от депозиране на
заявлението – 15.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата както и
разноските в това производство.
Предвид
депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника и след указания на
заповедния съд, в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил и настоящия иск
за установяване вземането по заповедта – само за лихвите /искът за главница е
оттеглен/ при извършено плащане на главницата на 16.10.2018 г., при твърдения
за валидно възникнало правоотношение по договор за търговска продажба, забава в
плащанията и начислена лихва. Твърди се, че стоката е получена на датата, на
която е издаден първичният счетоводен документ 27.06.2017 г.
Ответникът
е възразил по два основни елемента, които поддържа и във въззивното
производство – няма доказателства стоката да е доставена на 27.06.2017 г. –
датата, твърдяна от ищеца и не е узнал за издадената фактура на тази дата. Не е
в забава плащането до узнаване за издаване на фактурата.
Пред
настоящата инстанция с оглед поддържаните възражения, спорът се концентрира
върху горните въпроси:
По делото
е представена фактура, неподписана от страните /вероятно разпечатка от
софтуеърен продукт на ищеца/ с № **********/27.06.2017 г. за сумата от 445.25
лева, представляваща стойност на стока по търговска продажба – водна помпа АТР.
Като падеж на задължението за плащане е посочена датата на фактурата и плащане
по банкова сметка.
Извършено е плащане на главницата на
16.10.2018 г. /представено преводно нареждане/, факт, който не е спорен по
делото.
Горните
две обстоятелства и факта, че търговската продажба е неформален договор сочат
на обвързаност по облигационно правоотношение между страните за продажба на
посочената във фактурата стока. Твърдението във въззивната жалба, че
заплащането на стока по издадена фактура не следва да се възприема като
извънсъдебно признанието на факти, защото можело да се дължи на грешка в
превода теоретично може и да е вярно, но фактически не кореспондира на
поведението на ответника, който при грешка логично би завел иск по чл. 55 ал.1
предл.1 в хипотеза на плащане при липса на основание.
Оспорени
са твърденията на ищеца за доставката на стоката на 27.06.2017 г., на същия е
указано от съда с доклада по чл. 140 от ГПК, че не сочи доказателства за
предаване на стоката, поради което и този факт е недоказан.
При
горното правилото на чл.327 ал.1 от ТЗ разпорежда, че най-ранният момент, от
който доставчикът може да претендира плащане е този, в който е предал
документите, даващи основание на контрагента да получи стоката, в държане на
последния като
ал.3 на разпоредбата препраща към нормата на чл. 303а от ТЗ относно сроковете за
плащане.
Факт е,
че ответникът оспорва да е имал знание за издадената фактура на 27.06.2017 г. и
заявява, че не е в забава до узнаването.
Ищецът на своя страна не е доказал предаване на фактурата на ответника на
посочената на неподписаната фактура дата на данъчното събитие /която между
другото съгласно чл. 25 ал.3 т.1 от ЗДДС е тази на доставката – недоказан
факт/, нито е доказал при отсъствие на подписи върху фактурата уговорка между
страните за посочената дата на плащане във фактурата, а именно 26.07.2017 г.
Следователно
по правилата на чл. 303а ал.3 от ТЗ, когато деня на получаване на фактурата от
купувача не е установен, срокът /14 дневен/ тече от деня, следващ този на
доставка на стоката. Последният факт е недоказан като дата и при липса на
отправена покана за плащане към длъжник за да изпадне в забава, единствено
дължимата лихва е тази от депозиране на заявлението в съда, към който момент се
счита и настоящият установителен иск за предявен до момента на плащането.
При
горното решението на ВРС е частично незаконосъобразно и следва да бъде
ревизирано съобразно мотивите на настоящото решение – отменено за присъдената
лихва за периода до подаване на заявлението.
Разноски
се следват на двете страни.
Общият
материален интерес за въззивното производство е 59 лева.
От
въззивника са направени разноски 575 лева, от които 25 лева за държавна такса и
550 лева адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
възнаграждението, отправено от другата страна е основателно предвид отсъствието
на каквато и да била фактическа и правна сложност на делото, т.е. съдът го
редуцира до 300 лева, а при уважения материален интерес от 55.04 лева се
присъждат общо 303 лева за държавна такса и разноски. На въззиваемата страна се
следват 20.16 лева или въззиваемата ще бъде осъдена да заплати на «Траго-Н»
ЕООД сумата от 282.84 лева за адвокатско възнаграждение след съдебна
компенсация.
Възнаграждението
за първата инстанция следва да се редуцира на база уважен материален интерес
главница 445.25 лева плюс лихвата от 3.96 лева, доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на иска и плащането е след депозиране
на заявлението, към който момент иска се счита предявен. Така на база уважен
материален интерес /сбор от горните суми/ дължимата за държавни такси и
адвокатско възнаграждение е общо 334.07 лева от направени 375 лева. На
ответника се следва адвокатско възнаграждение на база 55.04 лева материален
интерес при доказан разход от 450 лева без възражение за прекомерност от страна
на ищеца, т.е. сума 49.19 лева или след компенсация ответникът дължи на ищеца
сумата от 284.88 лева. Така общо за двете инстанции ответникът дължи сума на
ищеца в размер на 2.04 лева.
Разноските
в заповедното следва да се редуцират и присъдят на ищеца в размер на 289.24
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2375/31.05.2019г. по гр.д. № 17558/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с което е прието за установено между ищеца „АТП Екзодус” ООД, ЕИК *********, гр. Русе, от една страна, и жалбоподателя от друга, че в полза на ищеца съществува вземане против „ТРАГО-Н“ ЕООД, в размер на сумата от 55.04 лева, представляваща мораторна лихва върху върху главницата от 445.25 лв. - цена по договор за търговска продажба на стоки, за което е издадена фактура № **********/27.06.2017г., начислена за периода от 27.06.2017 г. до 14.09.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №13969/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 2375/31.05.2019г. по гр.д.
№ 17558/2018г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА
за разноските.
ОСЪЖДА „Траго-Н“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Царевци, общ. Аврен, обл. Варна да заплати на „АТП ЕКЗОДУС“ ООД, ЕИК *********,
гр. Русе сумата от 2.04 /два и 0.04/ лева разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
ОСЪЖДА „Траго-Н“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Царевци, общ. Аврен, обл. Варна да заплати на „АТП ЕКЗОДУС“ ООД, ЕИК *********,
гр. Русе сумата от 289.04 /двеста осемдесет и девет и 0.04/ лева разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 13969/2018г. на ВРС.
Оставя в сила решението в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.