О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 340 10.05.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав, в закрито съдебно заседание,
проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1152 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано
е по частна жалба на П.Т.З. *** против определение № 1237 от 02.04.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1365/2019 г. по описа на Районен съд –Стара Загора, с
което исковата молба е била върната като нередовна, а производството по делото
е било прекратено.
Излагат се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение с доводи, че изискванията за
редовност на исковата молба са били спазени, в нея не са налице противоречия, а
искът е бил насочен срещу п процесуално-легитимирана страна .
Претендира се отмяна на прекратителното
определение и връщане на делото на Районен съд – Стара Загора за продължаване
на съдо-производствените действия.
След
обсъждане на твърденията на страните и доказателствата по делото съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд –Стара Загора е била
депозирана искова молба от П.Т.З. *** Загора, с която са били предявени
обективно съединени искове по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр., с
искания да се приеме за установено, че Общински съвет Стара Загора е
дискриминирал ищеца при заплащането на читателски карти в Читалищна библиотека
„Родина“ –гр.Стара Загора като нежител на старозагорска община, да бъде
задължен ответника да преустанови нарушението си и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, както и Община Стара Загора да бъде осъдена да му
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 37,00 лв., причинени му пряко
от разпоредбите на т.1 подт.1.1 и 1.5, и т.5 към т.ІІ от Приложение № 3 към
чл.53 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Стара Загора /НОАМТЦУТОСЗ/.
В обстоятелствената част на исковата си
молба ищецът е за ползване на услугите в Читалищна библиотека „Родина“
–гр.Стара Загора е заплатил на 19.09.2016 г. такса от 1,00 лв., на 09.05.2018
г. такса от 1,00 лв., на 13.02.2019 г. такса от 5,00 лв. за едногодишна
читателска карта и депозит от 30,00 лв. за заемане на две книги за дома.
Цените били уредени в т.1-6 от Приложение № 3 към чл.53 от
НОАМТЦУТОСЗ, приета с решение № 107/29.03.2012 г. на Общински съвет Стара
Загора, като според ищеца тези цени били дискриминационни с оглед възраст, трудова
заетост, здравословно състояние, местожителство и други, и нарушавали
равнопоставеният и свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване на
гражданите, гарантирано от Закона за обществените библиотеки.
Ищецът твърди, че общо заплатената от него
сума от 37,00 лв. е в пряка причинно-следствена връзка с дискриминационните
разпоредби на т.1 подт.1.1 и 1.5, и т.5 към т.ІІ от Приложение № 3 към чл.53 от
НОАМТЦУТОСЗ, поради което се явяват имуществена вреда от непозволено увреждане,
подлежаща на обезвреда.
Посочил е, че пасивно-легитимиран като
ответник е Община Стара Загора, т.к. Общински съвет Стара Загора не е
юридическо лице, а е правно и материално обвързан с бюджета на общината, а
съгласно задължителната съдебна практика по приложението на закона исковете по чл.71
от ЗЗДискр. са подсъдни на районния съд.
Направил е искане по реда на чл.17, ал.2
от ГПК за косвен съдебен контрол съдът инцидентно да се прогласи нищожността на
разпоредбата на т.1-6 от Приложение № 3 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ като издадена
от некомпетентен орган, т.к. Народно читалище „Родина-1860“ е юридическо лице с
нестопанска цел, със 100 % частна собственост.
С разпореждане от 07.03.2019 г., съобщено
на ищеца на 20.03.2019 г., първоинстанционният съд е оставил исковата
молба без движение с указания до ищеца да уточни дали предявява иск за
обявяване на нищожност на разпоредбата на т.1-6 от Приложение № 3 към чл.53 от
НОАМТЦУТОСЗ, с оглед на това да уточни ответника по предявените искове, както и
да отстрани противоречията между обстоятелствената част и петитума на исковата
си молба кааещи твърденията, че имуществени вредите вреди от 37,00 лв. са му
причинени пряко от разпоредбата на т.1-6 от Приложение № 3 към чл.53 от
НОАМТЦУТОСЗ, което обуславя правен интерес от иск срещу Общински съвет Стара
Загора за обявяване на нищожността й по реда на АПК, а предявяване на иска за
присъждане на обезщетение в размер на 37,00 лв. срещу Община Стара Загора.
На 01.04.2019 г. в Регистратурата на СтРС
от пълномощника-адвокат на ищеца е постъпило пояснение, в което в отговор на
разпореждането е посочено, че иск за нищожност на т.1-6 от Приложение № 3 към
чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ реда на чл.185 от АПК и сл. ищецът не предявява, ответник
по иска е Община Стара Загора по чл.71, ал.1 т.1-т.3 от ЗЗДискр. вр. чл.27 от ГПК, т.к. Общински съвет Стара Загора не е материално правоспособен, а
обезвредата за 37,00 лв. се дължи от Община Стара Загора, защото не са налице
условията на чл.194 и чл.195 от АПК.
Пояснението е било изпратено по пощата на
29.03.2019 г., видно от пощенското клеймо на приложения на л.13 по делото плик,
и към него липсва представен препис.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря
на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е
подадена от процесуално-легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, в предвидения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Редовността на исковата молба
представлява една от положителните процесуални предпоставки за надлежното
упражняване на правото на иск от ищеца, а едно от изискванията за редовност на
исковата молба представлява посочването на обстоятелствата, на които ищецът
основа своят иск и съответствието им с търсената с петитума на исковата молба
защита.
Значимите от правна гледна точка
обстоятелства, на които ищецът основава своят иск, се отнасят до елементите на
правоотношението, по отношение на което се търси защитата на исковия процес –
страни, юридически факти, които го пораждат и съдържание.
Изискване за редовност на исковата молба
и за допустимост на процеса представлява и наличието на правен интерес у ищеца,
който се обуславя от надлежно посочения като ответник правен субект и от
възможността претендираната от ищеца защита да бъде получена посредством
предявения иск в исковото производство.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло
споделя правните изводи на районния съд за нередовност на исковата молба на П.Т.З.
предвид наличието на съществени противоречия в заявените от ищеца
обстоятелства, поради които счита, че са накърнени неговите лични и имуществени
права, и отправените до съда искания за защита.
Ищецът е изложил твърдения, че дикриминиращият
го акт, от който са произтекли пряко и твърдените от него имуществени вреди
представлява разпоредбата на т.1-6 от
Приложение № 3 към чл.53 от НОАМТЦУТОСЗ, приета с решение № 107/29.03.2012 г.
на Общински съвет Стара Загора, за която твърди да е нищожна поради липса на
компетентност за административния орган.
В тази връзка и в петитума на исковата
молба е поискал на основание чл.71, ал.1 т.1 от ЗЗДискр. да се приеме за
установено, че Общински съвет Стара Загора е го дискриминирал при заплащането
на читателски карти в Читалищна библиотека „Родина“ –гр.Стара Загора като
нежител на старозагорска община, а по реда на чл.17, ал.2 от ГПК съдът да
извърши косвен контрол за законосъобразност на тази разпоредба от Наредбата.
Защита на това твърдяно свое накърнено
право обаче ищецът може и следва да получи по реда на АПК, а не на общия
граждански процес, т.к. Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, а в
компетентността на административните съдилища е контрола за законосъобразност
на подзаконовите нормативни актове.
За гражданския съд липсва правомощие да
извършва по реда на чл.17, ал.2 от ГПК косвен контрол за законосъобразност на
подзаконови нормативни актове.
При положение, че твърденията на ищеца са
причинените му имуществени вреди да произтичат пряко от нищожната разпоредба на
Наредбата липсва правен интерес да се претендира обезщетяването им от Община
Стара Загора като самостоятелен правен субект, т.к. нормите на раздел ІІІ, глава Х от АПК уреждат правния ред по който
се оспорват подзаконовите административни актове и правните последици от
обявяването им за нищожни или отмяната им като унищожаеми.
С оглед на така посочените съображения
въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е дал на ищеца правилни и
законосъобразни указания за отстраняване на нередовности на исковата му молба.
Законоустановеният преклузивен срок е
изтекъл на 27.03.2019 г., който е работен ден за съда, а до изтичането му
нередовностите на исковата молба не са били надлежно отстранени.
Същите не са били надлежно отстранени и с
подаденото по пощата пояснение, т.к. с него не са били изпълнени в пълнота
указанията на съда, а освен това същото е и нередовно процесуално действие по
смисъла на чл.102 от ГПК, а на ищеца са били дадени ясни и конкретни указания
във връзка с правилото на тази норма още с полученото от него на 20.03.2019 г.
съобщение.
Тъй като в конкретния казус ищецът П.Т.З.
не е отстранил надлежно нередовностите на исковата си молба, то обжалваното
определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на
основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1237 от
02.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 1365/2019 г. по описа на Районен съд
–Стара Загора, с което исковата молба е била върната като нередовна, а
производството по делото е било прекратено.
Определението подлежи на касационно обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен
срок от връчването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.