Решение по дело №1039/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			22.12.2020
					Дупница

 

Номер                                             Година                                          Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24  ноември		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1039		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбоподателят И.Д.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Р., със служебен адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Николаевска“ № 11 е обжалвал наказателно постановление 20-5310-000896/16.09.2020 г. на Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е санкциониран с  административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р. ***, който поддържа жалбата и пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно, позовавайки се на субективния елемент.

 Наказващият орган не  е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.

     Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 3 – НП е връчено на жалбоподателя на 21.10.2020г., като жалбата е депозирана в същия ден -на 21.10.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 18.08.2020 г., около 14:30 часа, на път II-62, км. 34+200, в посока  гр. Дупница, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200”, с рег. номер КН 0297 ВС, собственост на Евгени Драганов, с ЕГН **********, като новия собственик не е спазил двумесечния срок да изпълни задължението си -регистрацията на автомобила е автоматично прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е установено  чрез извършване справка с техническо средство РСОД (таблет) и чрез допълнителна справка с оперативен дежурен. Водачът е представил АУАН сурия АА № 578051, заместващ контролния талон с изтекъл срок на валидност.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. С.Н., в състав със св. Н.Т., който чрез РСОД (рилейна станция за отдалечен достъп) установил нарушението, тъй като след като е изповядана сделката за покупко-продажба на МПС нотариусът въвежда  датата на сделката в масива на МВР, от който ден тече двумесечен срок за новия собственик за пререгистрация на автомобила. Ако срокът не бъде спазен при въвеждане на номера не излиза информация за собственик на автомобила, което води на извод, че автомобилът е служебно деригистриран от името на стария собственик.  Актосъставителят направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена. Водачът на автомобила е бил ползвател и не е знаел, че автомобила е дерегистриран, същият представил документи при проверка.

За констатираното св. Н., съставил АУАН серия АА, с бл. № 232696, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на същия АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 и чл. 157, ал. 6  ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушението на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които твърдят, че трето лице –ползвател на автомобила, няма практическа възможност да знае, че автомобила е служебно дерегистриран, ако не  е двумесечния срок след закупуването му от собственика да го регистрира, тъй като автомобилът е с документи. Контролните органи установяват това нарушение с техническо средство РСОД (таблет).

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Относно нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, е бил оправомощен да издава НП, видно от служебно известната на съда Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В конкретния казус при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. А именно нарушени са чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е било извършено. Не е посочена датата от кога регистрацията на автомобила е прекратена, респ. начина по който е установено нарушението, за да бъде установено дали АУАН е съставен в сроковете предвидени в чл. 34, ал. 1 от  ЗАНН,  поради което съдът не дължи произнасяне по съществото на спора. От друга страна-  не са приложени доказателства в тази посока, от която да е видно,  датата на сключване на договора за покупко-продажба на МПС, приложена е справка, от която е видно собствениците на автомобила, но на същата не е е отбелязано датата на дерегистрацията на МПС.  Доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.

Не на последно място за конкретното нарушение следва да се вземе предвид субективната страна на деянието.  Това обстоятелство за служебно прекратена регистрация на МПС не е било известно на К., тъй като същия бил с регистрационни номера и притежавал  необходимите документи, а освен това тъй като жалбоподателят не е собственик на МПС и не му е вменено задължение да знае тези обстоятелства. Задължението за регистрацията на МПС след закупуването му,  е на собственика, а не на ползвателя.  

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП,  съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента  на проверката жалбоподателят К., не е  бил  собственик на управлявания от него автомобил, тъй като не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144, ал.2 ЗДвП. Управляваният от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи. Към момента на твърдяното нарушение 18.08.2020 г. К., не  е бил юридически  собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което по силата на чл. 145, ал.2 ЗДвП няма задължение в  двумесечен  срок от придобиването  да регистрира на свое име закупения от него автомобил.   Липсват доказателства собственика Евгени Драганов да е уведомил ползвателя на автомобила И.К., че  автомобила е със  служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145, ал.2 ЗДвП. Очевидно собственика Евгени Драганов не изпълнил това си задължение, поради което последвало служебно прекратяване на регистрацията (без да е посочена дата) и без това обстоятелство да е известно на ползващият автомобила към 18.08.2020 г. жалбоподател. Към момента на проверката 18.08.2020 г. автомобила  е бил с поставени регистрационни номера , като ползвателят К. е разполагал  с всички други  необходими документи за него и не е  уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията, тъй като  в информационните масиви на КАТ той не се е водил като собственик. Това обстоятелство изключва  субективния елемент  на възведеното нарушение  по чл. 140, ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация  води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП не е  извършено от него виновно  по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП изключват умисъла относно това умишлено нарушение  –арг. от 14, ал.1 НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. При тези доводи, след като процесното  нарушение не е извършено виновно от  К.,  то неправилно за него е  ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна и като неправилно.

Относно нарушението на чл. 157, ал. 6 ЗДвП.

            С наказателното постановление е наложено административно наказание  при приложението на субсидиарния наказателен състав- чл. 185 от Закона за движение по пътищата, тъй като е констатирано, че водачът и жалбоподател „носи акт за нарушение по Закона за движението по пътищата с изтекъл срок на валидност“, което като нарушение е свързано с разпоредбата на  чл. 157, ал.6 от ЗДвП. Всъщност, при извършената проверка на горепосоченото място и време, водачът не е носил контролен талон съм СУМПС,  а е носил АУАН с изтекъл срок. Съгласно  чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като в разпоредбата на чл. 157, ал. 7 от ЗДвП е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл. 157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно приложената санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Съотнасянето на разпоредбите на чл. 157, ал. 6 до ал.8, включително от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение при отнет талон към СУМП, водачите да носят съставеният им АУАН, съответно издаденото НП – в регламентираните в правната норма срокове. Последното следва не пряко от нормите на чл. 157, ал. 6 до ал.8, включително от ЗДвП, а от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл съдът счита, че  посочването като нарушена единствено на нормата на  чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не представлява пълна и годна правна квалификация на едно нарушение. Съдът намира, че доколкото със съставяне на АУАН контролният талон се отнема, като АУАН и НП заместват същия, то от разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и  чл. 157, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП, следва задължението на водачите да носят при управление било АУАН, било издаденото им НП. Съответно, административно нарушение по чл. 185 във вр. с  чл. 157, ал. 6 във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е налице, когато водачът управлява МПС след едномесечния срок от съставяне на АУАН, при което е бил отнет и контролния му талон, без същият да носи съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача вече съществува задължението да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния срок по  чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е пряко следствие от вмененото с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН задължение на административно- наказващия орган да се произнесе по преписката в месечен срок от получаването й. При положение, че НП не е било издадено, т.е. ако административно наказващият орган не е спазил задължението си да се произнесе по административнонаказателната преписка в едномесечния срок, то управлението на МПС, без да се носи НП, което замества контролния талон, не може да се вмени във вина на лицето. В конкретния случай, точно обратното на това, което е описано в обжалваното НП, е отразено в АУАН- че водачът, вместо Контролен талон към СУ на МПС, носи акт за установяване на административно нарушение, но същият е с изтекъл срок /може би срока по  чл. 157, ал.6 изречение последно от Закона за движение по пътищата. Но от друга страна, така както е описано административното нарушение именно в обжалваното наказателно постановление „ носи акт за нарушение с изтекъл срок на валидност“, първо, съществено се различава от констатациите в АУАН, и второ, според съда това описание отново означава категорично несъобразяване с изискванията, установени в чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което задължава наказващият орган да опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.Тъй като задължението за носене на контролен талон респективно АУАН е в чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и прецизната правна квалификация на нарушението е чл. 100, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 157, ал. 6 ЗДП.

На следващо място липсват каквито и да е обстоятелства, обосноваващи твърдението, че такъв срок е изтекъл. Не е описано от кога е започнал да тече такъв срок, кога е изтекъл, както и за какво се отнася този срок, както и дали този АУАН е влязъл в законна сила. Не става ясно изобщо каква е причината да се приеме, че водача е следвало да управлява автомобил с АУАН, независимо дали валиден, или с изтекъл срок.            Непълнотата в правната квалификация на деянието е довела до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което по същество представлява допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза. Това дава повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление в тази част и отмяна на наложеното наказание на основание чл. 185 ЗДП.

            Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-5310-000896/16.09.2020 г. на Началник Група към  ОД МВР гр. Кюстендил КПДГПА Кюстендил, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на  И.Д.К., с ЕГН **********,***, чрез адв. К.Р., със служебен адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. „Николаевска“ № 11 му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лв. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: