№ 241
гр. Разград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101633 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Е. М. Е., чрез пълномощника адв. М. М. от АК гр.
Разград, с която е предявен иск срещу Ж. Е. Е. и Д. Е. Е. за разваляне на договор за
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу поето задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 40, том 5, рег. № 5540, дело №
712/09.08.2017 г. на Нотариус № 378 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 3382/09.08.2017 г., акт
№ 17, том 10, дело № 191/2017 г. на Службата по вписванията Разград, с който договор
ищецът прехвърля собствеността върху собствения си имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 61710.502.1994.3.9, находящ се в ********************, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със заповед № РД-
18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София, който обект се намира в
сграда с идентификатор 61710.502.1994.3, построена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1994, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със
застроена площ от 36.23 кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня и сервизни помещения,
брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
61710.502.1994.3.5, 61710.502.1994.3.8, под обекта: 61710.502.1994.3.4, над обекта:
61710.502.1994.3.14, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с полезна площ от
8.98 кв.м., при граници: коридор, избено помещение № 8, избено помещение № 10, както и
2.61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответен процент идеални части от правото на
строеж върху мястото.
Твърди, че предприел прехвърлянето на имота в полза на ответника, по време на
брака му с втората ответница, сключен на 07.10.2000 г., поради което е придобит от тях в
режим на съпружеска имуществена общност. Ответникът, негов син, много настоявал за
това и се ангажирал да се грижи за него и да го издържа, но през годините след прехвърляне
на имота, ищецът не получавал каквито и да било грижи и издръжка от ответниците.
Сочи още, че през 2016 г. прехвърлил в собственост на ответника друг имот в гр.
Разград също срещу задължение за издръжка, като през 2022 г. се отказал от вещното право
на ползване върху този имот и ответникът го продал на трето лице, като с парите от
продажбата трябвало да закупи имот в чужбина. По-късно ищецът разбрал, че бил подведен
от ответника, който изхарчил парите от продажбата, вместо да ги използва за покупката на
друг имот, което влошило отношенията им и от тогава не поддържали контакт.
Твърди, че сключеният алеаторен договор е с непрекъснато и продължително
изпълнение, а ответникът не изпълнявал поетото основно задължение да гледа и издържа
1
ищеца, което пораждало за него правен интерес да поиска от съда развалянето му, поради
виновно неизпълнение на задълженията да го гледат и издържат от страна на Ж. Е. Е. и Д. Е.
Е., ведно с всички законови последици от това.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди
нововъзникнали обстоятелства след депозиране на исковата молба, които са от значение за
делото по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК и представя доказателства за тях, свързани със
здравословното му състояние, а именно: през м. ноември 2024 г. бил опериран по повод
вентрална херния. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори, в които считат
предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърдят, че прехвърлителят пожелал
грижата и издръжката за него да се изразява в три направления: да запази правото си на
ползване на прехвърления имот, ответниците да му заплатят парична сума в размер на 40
000.00 лв., която му била необходима за дейността в търговията с МПС-та, вместо грижа и
издръжка, първият ответник да съдейства за тази дейност на ищеца в Кралство Белгия. В
изпълнение на така поетите ангажименти, още при прехвърляне на имота, ответниците се
съгласили и учредили право на ползване на ищеца върху имота. Ищецът и понастоящем
продължавал да живее в това жилище, без да го притесняват. На 15.03.2022 г. двамата
ответници продали търговски обект за сумата от 49 999 евро, за което бил съставен
Нотариален акт № 63, том 2, рег. № 2485, дело № 229. От тази сума веднага заплатили на
ищеца еднократно и в брой сумата от 40 000.00 лв., с което изпълнили и това свое
задължение спрямо него. Дотогава отдавали обекта под наем за сума в размер от 500.00 лв.
на месец, като по настояване на ответниците този наем се предавал на ищеца, за да се
издържа.
Твърдят, че заедно като семейство, ответниците от 25 години живеели и работели в
Кралство Белгия, а в страната се завръщали предимно през летните месеца. През последните
15 години помагали на ищеца и на по-малкия му син, роден от втория брак на ищеца, в
дейността им в търговията с автомобили, затова считат, че от прехвърляне на собствеността
досега са изпълнили в пълен обем договорените си задължения по алеаторния договор.
Считат задълженията си за напълно съпоставими с конкретните нужди на ищеца.
Същият бил в трудоспособна възраст, работел в *******************, като развивал и
частна дейност със същия предмет. Нямал здравословни проблеми и нужда от специални
грижи, както и от средства за лечение. Разполагал със средства и нямал нужда от финансова
помощ.
Досега никога ищецът не се бил оплаквал от неизпълнение на сключения между тях
договор за гледане и издръжка, нито бил предявявал искания, които да не били изпълнени.
Затова били много изненадани да разберат, че ищецът е предявил настоящия иск. Считат, че
това не е негово желание, а го прави по настояване и натиск от страна на другия си син, с
който ответниците от години били във влошени отношения именно, заради този имот.
Считат, че целта е след разваляне на договора, имотът да бъде прехвърлен на него.
Поради изложеното молят за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Претендират направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от представения нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 40, том 5, рег. № 5540, дело №
712/2017 г. по описа на нотариус Роска Иванова, вписана под № 378 в Регистъра на НК, с
район на действие Районен съд Разград, вписан в служба по вписванията с вх. рег. №
3382/09.08.2017 г., акт № 17, том 10, дело № 1911/2017 г. се установява, че на 09.08.2017 г. Е.
М. Е. е прехвърлил на Ж. Е. Е. правото на собственост върху собствения си недвижим имот
с административен адрес ***************************************, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.1994.3.9, с предназначение на
обекта жилище, апартамент със застроена площ 36,23 кв. м., състоящ се от коридор, стая,
кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му избено помещение № 9 с площ
от 8,98 кв. м., както и 2,61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на последния да поеме гледането
и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
досега, докато е жив, като прехвърлителят си е запазил правото на пожизнено и
2
безвъзмездно ползване на този недвижим имот. Установява се от доказателствата по делото,
че процесният недвижим имот е закупен от ищеца на 18.03.2016 г. за сумата от 20 000 лв., за
което ОББ АД е предоставила на същия банков кредит за покупката на имота, за срок до
10.03.2026 г.
Видно от удостоверение за граждански брак (л. 103) на 07.10.2000 г. в с. Киченица,
общ. Разград е сключен граждански брак между Ж. Е. Е. и Д. Е. М..
От представените епикризи, издадени от УМБАЛ „Канев“ гр. Русе се установява, че
през м. ноември 2024 г. на два пъти ищецът е постъпвал в отделение по хирургия, където е
опериран по повод вентрална херния, а от представения болничен лист се установява, че е
бил в отпуск общо 41 дни от 05.11.2024 г. до 15.12.2024 г.
Установява се още, че с нотариален акт № 2, т. 5, рег. № 5510, дело № 716/2016 г., на
01.08.2016 г. ищецът е прехвърлил на първия ответник по време на брака му с втората
ответница, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.615.3.3, с предназначение на обекта: за офис, със застроена площ 47.60 кв. м.,
срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя,
като последният си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на този имот.
Не се спори по делото, че този нежилищен имот е отдаван под наем и ищецът е получавал
наемната цена. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, т. 2, рег. №
2485, дело № 229 от 15.03.2022 г., ответниците продали недвижимия имот – офис, на трето,
неучастващо в настоящото производство лице, за сумата 49 999 евро. Няма спор по делото,
че ответниците са предоставили на ищеца сумата от 40 000 лв. от тази продажна цена.
По делото са разпитани като свидетели К.Х.П., Ю.Д.Р. и Е.М.Д.. Св. П. работи с Е.
повече от 20 години във фирмата на жена му. Оттогава познава и първия ответник. Е.
работел като продавач-консултант и получавал минималната заплата за този вид дейност.
Знае, че Е. е прехвърлил имоти на Ж. на доизглеждане – магазин и апартамент, тъй като те
самите споделяли това с него. Когато Е. се разделил със съжителката си, свидетелят го
прибрал в тяхното таванско помещение, защото нямало къде да живее. Търсили му жилище
и когато излязла една малка боксониера, ищецът я закупил с банков кредит. Според
свидетеля, ищецът имал един магазин на бул. България и вземал наем от него, но този имот
вече бил продаден, защото ответниците, които живеели в Белгия, харесали някаква къща
там, която била много скъпа – около 300 000 и Е. трябвало да им помогне с първоначалната
вноска за закупуването й. Затова уговорката била да се продаде този магазин, което станало
малко преди пандемията. След това свидетелят се чувал по телефона с Ж. и той му казал, че
трудно ще купи тази къща, но магазинът вече бил продаден. Ж. така и не купил къщата в
Белгия. Свидетелят и ответникът се чували по телефона и последният казвал „Баща ми се
сърди, но става страшно тук с имотите. Не можем да си го позволим. Банката не ме одобри“.
От една-две години Ж. не му бил звънял. Според свидетеля, Е. получил 20 000 от
продажбата на имота, но не знае дали евро или лева, които пари ответниците му оставили, за
да си покрива текущи разходи, да си купи по-хубав автомобил, тъй като бил с по-стара кола
и той си купил по-нов автомобил. По повод продажбата обаче, Е. казвал, че синът му щял да
му дава парите от наема, а сега нито къща купил, нито пари му давал. Когато станала
сделката, двамата дошли при свидетеля на работа и били в добро настроение, били в добри
отношения. За влошените отношения между ищеца и ответниците знае, че Ж. си купил
някаква скъпа кола и Е. се подразнил, че не дал тези пари за жилище, а за кола. От Ж. знаел,
че баща му се сърдел, защото дал пари на родителите на жена си да си ремонтират къщата,
но това жилище щяло да остане в наследство за тях, щяло да бъде преписано на тях и затова
инвестирали в него. Понастоящем Е. и Ж. не контактували помежду си, откакто станала
продажбата на магазина били в обтегнати отношенията. Не знае Ж. да изпраща някакви
средства на Е.. Последната зима, почти цялата зима Е. отсъствал от работа, тъй като му
правили операция за херния и три месеца бил в болнични. През това време не е разговарял с
Ж., не поддържали отношения от две-три години с него. Не му е известно дали Ж. знае за
здравословните проблеми на Е.. Е. теглил 20 000 лв. банков кредит за процесния имот,
когато го купил. Докато Е. бил в болницата, никой от близките му не се интересувал от
неговото състояние, само приятелите му се интересували. Твърди, че Е. не е продавал
автомобили, изпращани от Ж., през автокъщата. Е. не получавал бонуси и премии за
работата си. Ако е препродавал личните си автомобили, това е било преди продажбата на
магазина. Имало изпращане на автомобили от страна на Ж., но към малкия му брат и като
лични превозни средства на Е.. Заплатата на Е. била за 4-часов работен ден и в момента е
около 500-600 лв. В останалото време Е. пътувал до гр. Русе при негови колеги, които се
занимавали с автомобили, но нищо съществено. Ходел по пазарите, но не си докарвал
3
допълнителни доходи от това. Преди да започне при тях във фирмата, Е. пътувал често до
Белгия и Германия, от където носел коли за препродажба. Когато пътувал до Белгия, отсядал
при Ж., който бил там от години. Въпреки, че търговският обект бил прехвърлен на Ж., Е.
получавал парите от наема. Понастоящем Е. продължавал да живее в боксониерата, бил
неин собственик с право за гледане и издръжка, а Ж. щял да получи апартамента след
смъртта на Е.. В момента двамата не си говорели и не знае Е. да е искал от Ж. издръжка. Е.
сам се издържал и долу-горе се справял. Не знае Е. да е споделял на сина си, че има
здравословни проблеми. Те като не си говорели, нямало как да знае сина му за операцията, а
имало и усложнения след нея, възпалило се мястото, ходил отново в болницата. Всичко това
било свързано с разходи. В момента живеел с една жена и тя много му помагала. Докато бил
на легло, жената си взела отпуска да го гледа. Лежал един месец след операцията, но сега
бил по-добре, идвал на работа, движел се, работел.
Св. Р., като ****** на с. Киченица, познава страните по делото, тъй като Д. била от
селото, а Ж. бил зет там от доста време. Е. го познавал от бизнеса с коли, той се занимавал с
този бизнес от много години. Не знае дали работи от името на фирма, но знае, че ги продава.
И сега продължавал да се занимава с този бизнес. Откакто живеел в Белгия, Ж. помагал на
Е., като му намирал коли. След това Е. ходел, вземал ги и ги внасял в България. В такива
случаи Е. отсядал в техния дом. Ж. му споделял, че баща му ще му прехвърли апартамента,
имал и магазин в гр. Разград, който Е. искал да се продаде и да му даде малко пари за
неговия бизнес с колите, като оборотни. За последно свидетелят виждал Е. преди две-три
седмици, като шофирал, минавал през с. Киченица и външно бил прав и здрав. Преди нова
година го видял, но не забелязал да има някакъв здравословен проблем. Не е чувал и от Ж.
баща му да има здравословен проблем. Не знае Е. да е искал помощ от сина си за лекари.
Св. Д. е тъст на Ж. и баща на Д., поради което съдът преценява показанията му
съгласно чл. 172 от ГПК. Ответниците били женени от 20 години и живеели в Белгия в
собствено жилище, което закупили преди 8-10 години с кредит. Мислели да купуват и друг
имот в Белгия, но цените скочили много и затова се отказали. Знае, че Е. искал да продаде
магазина, защото се занимавал с коли. След продажбата на магазина Ж. дал на баща си 20
000 евро, а с останалите пари Ж. трябвало да си купи имот в Белгия. Когато Е. ходел в
Белгия на две-три седмици за коли, оставал при зет му. В България тези коли Е. ги продавал,
като парите от продажбата оставали за него. Знае, че Е. прехвърлил на Ж. магазина и
апартамента. Е. искал да се продаде магазина, защото имал кредит, за да може да помогне на
сина си и да му даде пари за закупуване на автомобили. Магазинът се давал под наем за 500
лв. и наема го вземал Е.. Апартаментът бил даден на Ж. на доизглеждане. Е. не бил искал
помощ от Ж.. Преди години Е. бил опериран от херния, за друго не знаел и не бил чувал да
се е оплаквал, че няма пари или да иска пари от Ж. за лекарства. Знае, че Е. продавал колите
за себе си и не работел другаде. Свидетелят заявява, че е правил ремонт на къщата си и зет
му не му е давал пари за този ремонти. Е. и Ж. били в много добри отношения до момента, в
който продали магазина, след което се скарали и тогава им се влошили отношенията. Не е
чувал Е. да е лежал в болницата, освен преди години в гр. Разград, когато бил опериран от
херния.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявените субективно съединени искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между
него като прехвърлител и първия ответник като приобретател по време на брака му с
втората ответница. Ответниците носят тежестта да установят при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че са изпълнявали точно задълженията си по сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне правото на
собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните
съгласие. При тълкуването волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и
грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, които включват
изцяло осигуряване на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите
4
си, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя,
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че
паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради
което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и
издръжка – в този смисъл Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г., IV г. о. на
ВКС. Точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните
от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно в договорения обем.
Приемайки задължението да бъде изпълнявано от няколко лица (двамата ответници),
кредиторът по същество изисква от тях пълно и точно да престират, макар да не е
едновременно и заедно, но по силата на облигационното отношение, длъжниците трябва да
престират, т. е. да осъществят един резултат – било лично или чрез трето лице, като осигурят
спокоен и нормален живот на прехвърлителя.
В настоящия случай ответниците нито са навели твърдения, нито са ангажирали
каквито и да било доказателства за това, че през какъвто и да било период от сключването на
договора до предявяване на исковата молба от прехвърлителя са изпълнявали поетото към
него задължение за издръжка и гледане. Единствено твърдят предоставяне на сумата от 40
000 лв. след продажбата на друг, нежилищен имот, върху който също е имало учредено
право на ползване в полза на ищеца. Получаването на тази сума се признава от ищеца, но
съдът приема, че нейното изплащане е форма на компенсация за изгубения доход от наем,
който ищецът е получавал като ползвател на този имот, различен от имота – предмет на
настоящото производство. Ответниците твърдят, че прехвърлителят сам пожелал грижата и
издръжката за него да се изразява в три направления: да запази правото си на ползване на
прехвърления апартамент, а ответниците да му заплатят сумата от 40 000.00 лв., която му
била необходима за дейността в търговията с МПС-та, вместо грижа и издръжка, като
първият ответник ще съдейства за тази дейност на ищеца в Кралство Белгия. Доводите,
поддържани от тях не се споделят от настоящия състав на съда. При прехвърляне на имота,
ответниците твърдят, че се съгласили и учредили право на ползване на ищеца върху имота,
като той и понастоящем продължавал да живее в това жилище, без да го притесняват. Но
видно от съдържанието на нотариален акт № 40, том 5, рег. № 5540, дело № 712/09.08.2017 г.
на нотариус № 378 на НК, не ответниците са учредили правото на ползване, а
прехвърлителят си е запазил това право пожизнено и безвъзмездно, с която клауза
ответниците се съгласили. На следващо място твърдят, че на 15.03.2022 г. продали търговски
обект за сумата от 49 999 евро и от същата сума веднага заплатили на ищеца еднократно и в
брой 40 000.00 лв., с което изпълнили и това свое задължение спрямо него. Дотогава
отдавали обекта под наем за сума в размер от 500.00 лв. на месец, като по настояване на
ответниците този наем се предавал на ищеца, за да се издържа. Като ползвател, именно
ищецът е имал право да получава наема, като граждански плод на отдаваната под наем вещ,
следователно не е било необходимо ответниците да настояват за това. За съда обаче е
необяснимо, как към датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 09.08.2017 г., ответниците са
били наясно, че близо пет години по-късно ще продадат друг имот, от продажната цена на
който ще изплатят 40 000 лв. на ищеца, в изпълнение на задължението си за издръжка и
гледане. Друг е въпросът, че изобщо такава уговорка в писмена форма към 09.08.2017 г. не е
правена и не е доказана по делото, а и както беше посочено по-горе паричната престация не
може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а
длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.
Наред с горното, от показанията на разпитаните свидетели П. и Д. е видно, че
ответниците, които и сами признават, че от 25 г. живеят в Белгия, са искали да закупят
недвижим имот в чужбина, за което се нуждаели от пари и това наложило продажбата на
нежилищния имот, от който ищецът получавал доход под формата на наем. Тъй като
намеренията им за тази покупка не се осъществили, а имотът бил продаден, отношенията
между ищеца и ответниците се влошили и от продажбата на магазина през 2022 г. били
скарани и не поддържали връзка, нито ответниците са посещавали ищеца, още по-малко
може да се приеме, че през този период са полагали, каквато и да било грижа за него в
изпълнение на задълженията си по алеаторния договор.
Според св. П., след оперативните интервенции от есента на 2024 г., никой от близките
му не е посещавал ищеца и не се е интересувал от него, нито е получавал грижи и издръжка
от ответниците. В съдебно заседание това се потвърди и от процесуалния представител на
ответниците, който заяви, че те не знаели за здравословните проблеми на ищеца и
представените от него доказателства представляват за тях нови обстоятелства. Действително
5
това са нови обстоятелства, възникнали след депозиране на исковата молба, поради което
съдът допусна и прие същите, но логично възниква въпросът – как ответниците са
изпълнявали задълженията си по алеаторния договор и как са предоставяли грижи и
издръжка на прехвърлителя на процесния имот след като дори не са наясно какво е
здравословното му състояние и от какво се нуждае именно, защото от 2022 г. отношенията
им са влошени и не поддържат връзка по между си. Неизпълнението на задълженията за
предоставяне на дължимата по алеаторния договор грижа и издръжка на праводателя,
според съда е с давност поне от 2022 г.
По изложените съображения следва да се приеме, че са осъществени всички
предпоставки за разваляне на процесния договор, поради което предявеният конститутивен
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД следва да се уважи, като основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от него разноски в общ размер 834,79 лв., от които: 181,63 лв. –
държавна такса, 600 лв. – адвокатско възнаграждение, 18,16 лв. – за вписване на исковата
молба, 20 лв. – за издаване на скица и 15 лв. – за издаване на удостоверение за данъчна
оценка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иск на ищеца Е. М. Е. с ЕГН
**********, с адрес в **************************************, предявен срещу
ответниците Ж. Е. Е. с ЕГН **********, с адрес: *************************************
и Д. Е. Е. с ЕГН **********, с адрес: *************************************, сключения
между Е. М. Е. с ЕГН ********** и Ж. Е. Е. с ЕГН ********** по време на брака му с Д. Е.
Е. с ЕГН **********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.1994.3.9, находящ се в
********************, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград,
одобрени със заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София,
който обект се намира в сграда с идентификатор 61710.502.1994.3, построена в поземлен
имот с идентификатор 61710.502.1994, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, със застроена площ от 36.23 кв.м., състоящ се от: коридор, стая, кухня и
сервизни помещения, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 61710.502.1994.3.5, 61710.502.1994.3.8, под обекта: 61710.502.1994.3.4, над обекта:
61710.502.1994.3.14, заедно с прилежащото му избено помещение № 9 с полезна площ от
8.98 кв.м., при граници: коридор, избено помещение № 8, избено помещение № 10, както и
2.61 % ид. ч. от общите части на сградата и съответен процент идеални части от правото на
строеж върху мястото, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 40, том 5,
рег. № 5540, дело № 712/09.08.2017 г., поради неизпълнение на договорните задължения на
приобретателите по договора.
ОСЪЖДА Ж. Е. Е. с ЕГН **********, с адрес:
************************************* и Д. Е. Е. с ЕГН **********, с адрес:
************************************* да заплатят на Е. М. Е. с ЕГН **********, с
адрес в ************************************** разноските по делото в общ размер на
834,79 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6