№ 182
гр. Благоевград, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.ева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „А.С.В” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Бор“ № 6 представлявано от
управителя *** против Наказателно постановление № 01-2400387/06.01.2025г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл.78, ал.1 ЗТМТМ е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.10, ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Излагат се съображения за маловажност на нарушението, като
било възможно нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му по
предвидения с КТ ред.
Сочи се, че съставеният АУАН и издаденото НП съдържат неяснота за датата на
извършване на нарушението. Твърди се, че санкционираното нарушение не е доказано
по изискуемия се безспорен начин.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание санкционираното дружество, редовно призовано, не се
представлява процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което се
поддържат изложените във въззивната жалба доводи.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт
Портокалска, която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че доказателствата по
делото установявали извършването на санкционираното нарушение. Сочи, че в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила. Прави анализ на събраните доказателства и моли съдът да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
1
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 28.06.2024 г. между дружеството-жалбоподател и *** с ЛНЧ *** е сключен
трудов договор № 00000077/28.06.2024 г., с който *** е назначена на длъжност
„сервитьор” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв. Съгласно
трудовия договор, работникът е назначен на работно време – пет дни в седмицата 4
часа и с място на работа- гр. Благоевград. В трудовия договор е посочено, че
работникът е постъпил на работа на 26.06.2024 г.
На 22.10.2024 г., с цел установяване спазването на трудовото законодателство,
служителите на ДИТ-Благоевград – Й. К. и Г. Т. извършили проверка в обект кафе-
бърза закуска „Еко“, находящо се в гр. Благоевград, пл. „Македония“ №2, стопанисван
от санкционираното дружество.
При проверката служителите на ДИТ-Благоевград установили в обекта да работи
лицето *** с ЛНЧ ***, гражданин на Република Украйна.
*** попълнила предоставената й декларация, с която удостоверила извършвана от
нея трудова дейност на длъжност „сервитьор” с месечно възнаграждение в размер на
467.00 лева, с определено работно време при сменен режим на работа, с
продължителност на работните смени „от.10.00ч. до 14.00ч. и от 16.00ч. до 20.00ч.“ с
определени почивни дни – 2. В декларацията *** отразила, че работи в обекта от 7
месеца.
На 27.07.2023 г. дружеството е предоставило в ДИТ- Благоевград изискана с
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК вътрешно фирмена документация за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и трудовите правоотношения, включваща и
трудовото досие на ***.
Съгласно справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
сключеният с *** трудов договор е регистриран в ТД на НАП на 28.06.2024 г.
От представената платежна ведомост на дружеството за м. 06.2024 г. било
установено, че за отработените през този календарен период 3 дни от ***, на същата е
начислено трудово възнаграждение в размер на 54.70лв.
В депозирана от законния представител на дружеството писмена декларация е
отразено, че *** е започнала действителното изпълнение на служебните си
задължения на 28.06.2024 г.
Проверяващите извършили служебна справка в Информационната система на ИА
ГИТ, от която установили, че от „АСВ“ ЕООД не е постъпвало уведомление относно
*** в законоустановения 7-дневен срок от действителното й започване на работа .
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2442261/05.11.2024 г.
Предвид направените по време на проверката констатации свидетелката К.
приела, че „АСВ" ЕООД, в качеството си на „местен работодател" по смисъла на §1, т.
11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ не е уведомил писмено ИА ГИТ, респ.
териториалното й поделение ДИТ със седалище Благоевград или друго поделение на
Агенцията в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа -
28.06.2024 г. на работника /служителя/ ***, гражданин на трета държава - Украйна, на
длъжност „Сервитьор" в „АСВ" ЕООД, като така дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ
На 05.11.2024 г. в присъствието на законния представител на дружеството и
свидетеля Г. Т. – присъствал при установяване на нарушението, К. съставила АУАН №
2
01-2400387.
Актът е връчен управителя на дружеството –жалбоподател, който го подписал без
да обективира възражения.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган е депозирано
писмено възражение .
Въз основа на АУАН, при идентичност на словесното описание и правната
квалификация на нарушението е издадено обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 22.01.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели, Й. К. и Г. Т. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Заповед № 3-0693 от
15.08.2022 година на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" -
София; Акт за установяване на административно нарушение № 01-2400387/05.11.2024
г.; Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2442261/05.11.2024 г. на обект - Кафе -
Бърза закуска „ЕКО"; Призовка до "АСВ" ЕООД - гр. Благоев град с изх. №
24093053/23.10.2024 г.; Декларация от ***; ТД № 00000077/28.06.2024 г. на ***;
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от
ТД на НАП от 28.06.2024 г.; Разрешение за пребиваване на ***; Служебна справка от
Информационната система на ИА“ГИТ"; Платежна ведомост на "АСВ" ЕООД – град
Благоевград за м. 06.2024 г.; Декларация от Асен Вучков; Идентификационна карта на
"АСВ" ЕООД – град Благоевград; Сертификат за контрол № 631/16.07.2018 г.;
Възражение срещу АУАН от "АСВ" ЕООД – град Благоевград с вх. №
24132342/13.11.2024 г.; Удостоверение от търговския регистър на "АСВ" ЕООД – град
Благоевград.
При установяване на фактите по делото съдът се довери на показанията на
служителите на ДИТ- Благоевград, като съобрази тяхната последователност,
непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства.
Показанията на двамата свидетели притежават висока доказателствена стойност,
основавана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за
обстоятелства относими към предмета на доказване, както и липсата на данни за
заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите съдът установи детайли относно извършената
проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на
АУАН.
Сключеният между дружеството жалбоподател и *** трудов договор, платежната
ведомост, депозираната от управителя на дружеството писмена декларация са
доказателствен източник за наличието на валидно трудово правоотношение, между
търговското дружество и ***, както и че тя е започнала действително изпълнение на
трудовите си задължения от 28.06.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 22.01.2025 г., а жалбата е от
07.02.2025 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
3
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на същата
разпоредба, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на съставителите на актове. На основание чл. 67, ал. 2
ЗТМТМ, специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл.6, ал.2, т.21 от Устройствения правилник на ИА "Главна инспекция по
труда"-действащ към 21.11.2023г. /УП/ изпълнителният директор издава наказателни
постановления по актове, съставени от служители на Агенцията, в случаите,
определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да
предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени
за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните
актове.
На следващо място АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им /чл.79, ал.2
ЗТМТМ/ и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл.
57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи
нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание на деянието.
Ясно се установява датата на санкционираното нарушение, доколкото изрично
е посочено, че процесното уведомление не е подадено в предвидения 7-дневен срок от
действителното започване на работа на ***, а именно 28.06.2024 г.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че наказаният
търговец е нарушил забраната на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят
уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Санкционираното с атакуваното НП дружество има качеството на работодател
съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена с §1 от ДР на КТ, според която
такова е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество
и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
4
правоотношение. Ето защо дружеството е адресат на разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗТМТМ.
Според на §1. т. 4 от ДР на ЗТМТМ„ Гражданин на трета държава" е лице, което
не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Предвид това, че
Република Украйна не е държава членка на ЕС и не е държава –страна по
споразумението на ЕИП, безспорно *** е гражданин на трета държава по смисъла на §
1. т. 4 от ДР на ЗТМТМ.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
дружеството жалбоподател в качеството си на работодател, не е подало писмено
уведомление в 7-дневен срок от действителното започване на *** на работа, считано
от 28.06.2024 г..
Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице,
въпросът за вината не следва да бъде обсъждан, предвид това, че тяхната отговорност
винаги е обективна и безвиновна.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид.
Санкционираното нарушение представлява "формално нарушение", като същото
е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез
бездействие – неизвършване в определения с чл.10, ал.1 ЗТМТМ срок, считано от
датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава
писмено уведомяване за това на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда,
без законът да изисква настъпване на определен противоправен резултат извън самото
деяние.
При извършване на преценката за маловажност на нарушението не може да бъде
пренебрегнато, че по делото не са ангажирани доказателства за подаването на това
уведомление и след законоустановения 7-дневен срок, което не се твърди и от
дружеството-жалбоподател. Горното наред с липсата на други смекчаващи
отговорността на наказаното лице обстоятелства обуславя извода, че деянието на
дружеството не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 ЗАНН.
На следващо място правилно описаното нарушение е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ, която предвижда,
че за нарушения по този закон, за които няма специална санкционна норма следва да
се наложи санкция в размер от 1500 до 5000 лв. В случая обосновано
административнонаказващият орган е определил санкция в минимално предвидения от
законодателя размер на 1500,00 лева, с оглед липсата на изложени обстоятелства за
завишаването му. Така наложената имуществена санкция е адекватна на обществената
опасност на деянието и би осигурила постигането на предвидените с чл.12 ЗАНН цели
на наказанието.
Предвид горното съдът приема, че не са налице основания за изменение или
отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което депозираната жалба
следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно
постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
5
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. На основание ал.5 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът
намира, че за производството пред Районен съд-Благоевград на ДИТ- Благоевград
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер малко над
минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ, а именно сумата от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 01-2400387/06.01.2025г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград, с което на
„А.С.В” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,
ул. „Бор“ № 6 представлявано от управителя *** на основание чл.78, ал.1 ЗТМТМ е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1500лв. за нарушение на чл.10, ал.1
ЗТМТМ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „А.С.В” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Бор“ № 6 представлявано от
управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград сума в
размер на 100лв /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството пред РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6