№ 9897
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110143906 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът установи, че исковата
молба в частта по предявения иск по чл. 86 ЗЗД e нередовна, поради което следва да даде указания
на ищеца за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е
допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като с оглед процесуална
икономия и обемa на докуметните съдът намира, че същите не следва да бъдат приобщавани, а
вещото лице следва да се запознае на място с тях по указания на съда.
Следва да бъде допуснато изслушванетo на поисканата ССчЕ.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК и чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от съобщението в
нарочна писмена молба до съда с препис за насрещната страна да изложи конкретни фактически
твърдения за началния момент, от който твърди, че ответникът е изпаднал в забава, като го
предупреждава, че при неизпълнение исковата молба в частта по предявения иск по чл. 86 ЗЗД
подлежи на връщане,
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените от
ищеца с исковата молба въпроси.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да направи проверка при ответника и в ГД НП, където
се съхранява кадровото досие на ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.В., тел. ***, ***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 200 лева, платим от
бюджета на съда.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2022 г. – 11.30 часа , за когато да се
призоват страните и вещото лице.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
1
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от м. септември 2014г. до месец юли 2019г. е бил в служебно
правоотношение с ответника на длъжност „Разузнавач“ в група „Престъпления против
собствеността“ към сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, по което е
изпълнявал служебните си задължения при ненормиран работен ден. Сочи, че в периода 17.9.2018
г. – 17.10.2018 г. е положил 66 часа труд извън редовното работно време над нормата (до 12 дни),
за който не му е заплащано полагащото се допълнително възнаграждение. Твърди, че за
положения извънреден труд над ограниченията по чл. 187 ал. 7 ЗМВР му се дължи парично
възнаграждение в размер на 290,70 лева. Ето защо претендира същото, заедно със законната лихва
от 27.7.2021 г. до погасяване и мораторна лихва в размер на 109,19 лева за периода от 01.11.2018г.
до предявяване на иска.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че за служители по служебни правоотношения по
ЗМВР не намира приложение КТ. Оспорва ищецът да е положил извънреден труд в процесния
период, както и размера на възнаграждението. Твърди, че приложимата нормативна уредба към
процесния период не предвижда възможност за компенсиране на положения извънреден труд с
парично възнаграждение.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно правоотношение между страните,
размера на възнаграждението по него за всеки месец от процесния период, часовете на носене на
служба в процесния период, настъпването на падежа на възнагражденията за извънреден труд.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже своевременното
заплащане на възнаграждението за извънреден труд и дължимите лихви.
Като неоспорени от ответника не подлежат на доказване следните факти: че за процесния
период между страните е съществувало твърдяното служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е носил служба при установен ненормиран работен ден, че ищецът е изпълнявал точно
служебните си задължения в процесния период и за ответника е възникнало задължение да заплати
основно възнаграждение за службата, дадена през него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2