№ 922
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501881 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Р. Г. срещу
решение № 262276/06.04.2021г. на СГС, ГО, 2ри състав, постановено по гр.д.
№ 3927/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до пълния размер от 265 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Р. Г. твърди, че в обжалваната от нея част
първоинстанционното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът е нарушил принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД.
Определеното обезщетение не е достатъчно за репариране на претърпените
от нея неимуществени вреди. Неправилно е прието, че то съответства на
причинените й болки и страдания. Установени са невъзстановими увреди в
двигателната неврологична симптоматика на двете ръце. Обективни
инструментални данни за статична аномалия на шийния гръбначен сегмент и
персистираща увреда на С5-С6-С7 нервни коренчета двустранно. Според
вещото лице не може да се прогнозира каква е перспективата за в бъдеще.
Счита, че съдът се е отклонил от ППВС № 4/68г.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
1
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения
иск.
В депозиран отговор ответникът оспорва жалбата. Счита я за
неоснователна. Поддържа, че определенията размер на обезщетението е
справедлив и съответстващ на претърпените и доказани душевни болки и
страдания.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Р. Г. твърди, че на
01.12.2019г. около 18.10ч. е пострадала при ПТП на път Е 871- Скоростна
магистрала на гр. Перник с посока на движение от гр. Перник към гр. София.
Пътувала е като пътник на задна дясна седалка с поставен предпазен колан в
лек автомобил „Форд Ка“ с рег. № ***, управляван от Д. Т. Г.. Тя е навлязла
в кръговото движение под автомагистрала Люлин и непосредствено преди
изхода за с. Драгичево е блъснат от лек автомобил „Део Ланос“ с рег. №
***. От силния удар ищецът е получила камшичен удар и е усетила силна
болка във врата. Била е прегледана във ВМА- гр. София. Получила е
травматична медианна дискова херния на ниво С4-С5 с компресия върху
миелона, предна вертебродеза на ниво С4-С5, Вертебрален синдром за шиен
отдел, Полирадикулерен синдром с болка, хипестезия и парестезии по С5 и
С6, дерматоми двустранно, повече в ляво, Контузия на шията, Коренчева
увреда на С5-С6-С7, Липсва F- вълна на С6. Намелена проводимост за N.
Medianus BIL. Елементи на денервация за M. OPPONENS BIL.
M.BRAHIORADIALIS BIL.- 2ра степен. След инцидента ищецът е била
прегледана от неврохирург и от извършено образно изследване е установена
Контузия на шията. Имала е болки в шията, ограничена подвижност в
шийната област. Поставена й е шийна яка. На 04.12.2019г., поради
продължаващи болки в областта на шийния отдел, е направено Магнитно-
резонансно изследване на шийния отдел на гръбначния стълб, от което е
доказана посттравматична дискова херния на ниво С4- С5 с компресия върху
миелона. На 06.12.2019г. е постъпила в Клиника по неврохирургия във ВМА-
МБАЛ София поради засилващи се болки в шията, ирадираща към двете
2
ръце с поява на слабост в тях. Проведена е била терапия с Парацетамол,
Дексофен и Тримал. Установен е Вертебрален синдром за шиен отдел.
Полирадикулерен синдром с болка, хипестезия и парестезии по С5- С6,
дерматоми двустранно, повече в ляво. Слабост за флексия и екстензия за
горните крайници. На 09.12.2019г. е била изписана с назначена
медикаментозна терапия. На 17.12.2019г. ищецът е била приета в Клиника по
неврохирургия в УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД- София с
продължаващи засилващи болки в областта на шията, ирадиращи и по двете
ръце, с поява на слабост в тях. Въз основа на изследвания е взето решение за
оперативна интервенция. След нея Р. Г. е настанена в ОАИЛ. На
30.12.2019г. е била изписана с препоръки да избягва физически натоварвания
и провеждане на физиотерапия, да носи шийна яка в продължение на 1,5
месеца. След болничното лечение на ищецът е била извършена
електромиография, при което е установена Коренчова увреда на С5-С6-С7.
Намалена проводимост за N. Medianus BIL. Елементи на денервация за M.
OPPONENS BIL. M.BRAHIORADIALIS BIL.- 2ра степен. В резултата от
травматичните увреждания Р. Г. е изпаднала в невъзможност да извършва
трудова дейност, констатирана с болнични листа. Тя е майка на три деца и е в
невъзможност да се грижи за тях. Възстановяването от травмите е
изключително бавно и е в невъзможност да извършва елементарни дейности
по ежедневното си обслужване. Телесните увреди са довели до затруднения в
движенията в областта на шията, продължителни болки и страдания и
отрицателни изживявания- бърза уморяемост, непълноценност, безнадежност
и потиснатост. Оздравителният процес е дълъг и продължителен. Към
настоящият момент ищецът продължава да изпитва силна болезненост в
шийния отдел и не се наблюдава пълно възстановяване на здравословното й,
емоционално и психологично състояние. Във връзка с ПТП е образувано
досъдебно производство по описа на РП- Перник. За лек автомобил „Део
Ланос“ с рег. № *** е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, която е била валидна към момента на
ПТП. С молба вх. № 310В0625576/04.12.2019г. е отправила застрахователна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Такова й е
определено и изплатено в размер на 35 000лв. Счита, че то не репарира
изцяло болките и страданията й. Затова ищецът моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3
265 000 лв., в едно със законната лихва от 10.03.2020г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
заявява, че оспорва иска. Поддържа, че неоспорва, че е застраховал
„Гражданската отговорност“ на водача на „Део Ланос“ с рег. № *** към деня
на събитието. Не оспорва, че е настъпило ПТП, в което е пострадала ищецът.
Оспорва всички претендирани вреди да са във връзка с него. Намира, че
претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишен. Неоспорва, че е изплатил на Р. Г. 35 000 лв. обезщетения за
болките и страданията, които е изпитвала и така е изпълнил задължението си
коректно и в цялост.
Безспорно е, че на 01.12.2019г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „Део Ланос“ с рег. № *** е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валидна към
датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 04.12.2019г. С писмо
от 14.01.2020г. ответникът е определил застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000лв. и 2 362лв. за имуществени вреди,
които са изплатени.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът Р. Г. е представила
медицински документи- История на заболяването от ВМА МБАЛ- София и
от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, болнични листа, амбулаторни листове.
Не е спорно, че ищецът е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност от 02.12.2019г. до 26.10.2020г. С ЕР на ТЕЛК № 3788/
157/25.11.2020г. й е призната 50% трайно намалена работоспособност за две
години.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар неврохирург, в която са описани
травматичните увреждания, получени от ищеца: Контузия на шията,
Травматична дискова херния на ниво С4-С5. Полирадикулерен синдром с
болка, хип и перистезия по С5 и С6 дерматоми двустранно, повече в дясно.
4
Слабост на дисталната мускулатура на двете ръце. Травмата е предизвикала
трайно затруднение на движенията на горните крайници за повече от 30 дни.
Описаните увреждания са в причинна връзка с ПТП. Ищецът е била
имобилизирана с шийна яка непосредствено след инцидента и след
операцията. Проведено е оперативно лечение като е поставен изкуствен диск
и плака. Окончателната диагноза е травматична шийна дискова херния на
ниво С4-С5 Лечението е продължило домашно- амбулаторно с
медикаментозно и физиотерапевтично лечение. Следоперативния
възстановителен период е в рамките на 10-12 месеца. Тя е търпяла
интензивни болки за срок от 2 месеца, умерени до шест месеца и
продължаващи в по- лека степен до момента. Възстановяването на
неврологичните увреждания- двустранна отпадна и възбудна коренчова
симптоматика, може да продължи повече от една година. Вещото лице е
извършило личен преглед на ищеца на 15.10.2020г., при който е установило,
че сегашното й състояние е задоволително. Налице са ограничени и
болезнени движения във врата, общо намалена мускулна сила на горните
крайници, при пълен обем на активните и пасивни движения, запазена
сетивност и рефлексна дейност. Има белег от оперативна рана в лявата
предно- шийна област с дължина от 4 см., походка и координация – запазени.
Има отпадна двигателна неврологична симптоматика за двете ръце. От
проведените актуални изследвания МРТ-ЕМГ, се установяват обективни
инструментални данни за статична аномалия на шийния сегмент и
персистираща увреда на С5-С6-С7 нервни коренчета двустранно. На този
етап, по- малко от една година от ПТП, вещото лице не се е ангажирало с
прогноза за развитието на възстановителния процес и за крайния изход.
Ищецът продължава да търпи умерени болезненост при движения във
врата. И затруднени и болезнени движения на горните крайници, които
възпрепятстват ежедневните й битови действия. Вещото лице е посочило, че
дегенеративните промени в дисковата област/шийна, гръдна и поясна/,
започват след 20 годишна възраст. Според него може да се направи извод за
начални дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб при
ищеца, които нямат съществено значение за развитието на травмата.
Оперативното лечение на травматичните увреждания на гръбначния стълб се
извършват в спешен порядък в първите 6 до 8 часа. Първоначалния отказ на
ищеца за оперативно лечение не е оказал въздействие върху периода на
5
лечение и възстановяване. В съдебно заседание експертът е допълнил
заключението си, а именно, че по анамнестични данни ищецът изпитва по-
лесна уморяемост на двете ръце. При прегледа обективно движенията в
двете ръце са в пълен обем и запазена сила, но има по- бърза умора.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно. Заключението е изготвено въз основа на писмени
доказателства, приети по делото и с преглед на ищеца. Експертът е дал
заключение въз основа на науката и професионалния опит.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Той
заявява, че съпругата му е претърпяла ПТП. Преди катастрофата тя е била
здравословно добре. След катастрофата свидетелят я е видял на другия ден.
Обадила му се е по телефона, а след това и на баща си. Р. Г. не може да върши
определени неща с ръцете си. Затруднява се да мие чинии. След един час се
оплаква от болки в ръцете. От време на време се схващат краката й.
Непосредствено след катастрофата е имала оплакване от силно главоболие,
болки в ръцете, болките във врата са били постоянни. Сега също има болки
във врата по- рядко. Оплаква се от болки в ръцете. Само за операцията е била
на легло и след рехабилитацията. Ходи нормално. Проблемът е единствено в
ръцете й. Ходела е сама до тоалетната, като свидетелят й е помагал някой
път. Трудно й е било да се грижи за трите й деца. Когато не е бил на работа
свидетелят се е грижел за тях, а когато него го е нямало майката и сестрата на
съпругата му. След катастрофата ищецът е била една година в отпуск по
болест. На 18.01.2021г. е съкратена от работа, тъй като не могат да й намерят
работа с решение на ТЕЛК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при
условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между нея и ищеца,
а именно съпрузи, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв.
като след приспадане на доброволно платеното от застрахователя е присъдил
10 000лв.
6
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е определил и
изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., което
Р. Г. счита за недостатъчно да репарира болките и страданията й С оглед на
това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
7
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Ищецът извежда своето субективно материално право като пострадало
лице от ПТП, за което вина има застрахования при ответника деликвент. Това
го легитимира да предяви прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„Део Ланос“ е била застрахована при ответника. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Пред въззивния
съд не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. По отношение на него,
както и относно наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД е формирана
сила на пресъдено нещо, поради което застрахователят е пасивно материално
и процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
8
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната медицинска експертиза е посочила получените от
ищеца травми: Контузия на шията, Травматична дискова херния на ниво С4-
С5. Полирадикулерен синдром с болка, хип и перистезия по С5 и С6
дерматоми двустранно, повече в дясно. Слабост на дисталната мускулатура на
двете ръце. Травмата е предизвикала трайно затруднение на движенията на
горните крайници за повече от 30 дни. Описаните увреждания са в причинна
връзка с ПТП. Ищецът е била имобилизирана с шийна яка непосредствено
след инцидента и след операцията. Второто обездвижване на шията е било з
а1, 5 месеца. Проведено е оперативно лечение като е поставен изкуствен диск
и плака. Болничният й престой е бил 16 дни общо в двете болнични
заведения. Първоначалното лечение на Р. Г. е било консервативно с
медикаменти и поставена шийна яка. В последствие е приложено оперативно
лечение, което е било свързано с предна вертебродеза с кейдж и плака на
ниво С4-С5. Травматичните увреди, които е получила Г. са й създали
временен дискомфорт в обичайния й начин на живот, създали са й
затруднения в движението на врата и двата горни крайника . Първоначално е
изпитвала слабост в тях и по- интензивни болки за период от 2 месеца, за
шест месеца умерени и продължаващи в по- лека степен до момента.
Според свидетеля тя е изпитвала затруднения при ежедневната домакинска
работа и грижата за децата й, но се е придвижвала и хранела сама. Не е
имал нужда от чужда помощ. Към настоящият момент движенията във врата
са умерено болезнени. Има отпаднала двигателна неврологична
симптоматика за двете ръце. Запазен е пълният обем на движение и сила на
горните крайници. Вещото лице е установило към момента на прегледа на
15.10.2020г., че локалната травматична увреда е стабилизирана, но все още
при наличие на статична аномалия на шийния гръбначен сегмент.
Възстановителният период след оперативна интервенция на увреден шиен
гръбначен сегмент на С4- С5 е 10-12 месеца. Възстановяване на
неврологичните увреждания- двустранна отпадна и възбудна коренчова
симптоматика може да продължи повече от една година. При ищеца той е
бил около 10 месеца, видно от представените болнични листа. Няма
настъпило пълно възстановяване като не може да има категорична прогноза
9
за развитието на възстановителния процес и за крайния изход като цяло.
Съдът съобрази, че ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност за
период от две години до 01.11.2022г. в резултат на получената
посттравматична дискова херния на ниво С4-С5. Като взе предвид
обективното състояние на Р. Г. непосредствено след инцидента, болките и
страданията, които е изпитвала и които са продължили общо около една
година, както и че към момента на прегледа от експерта възстановителният
период не е бил приключил, дългият възстановителен и оздравителен период,
проведеното оперативно лечение и рехабилитация, наличието на клинични и
инструментални данни за многокоренчова увреда, статична аномалия на
шийния гръбначен сигмент, общото добро здравословно състояние,
запазеният пълен обем на движенията и сила на горните крайници, запазена
сетивност и рефлексна дейност при тях, но по- лесната уморяемост в ръцете,
липсата на нужда от чужда помощ за обслужването й в ежедневието, както и
възрастта й към момента на ПТП- 29 години, съдът счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение е 60 000лв. От тази сума следва да се
приспадне доброволно платеното от застрахователя от 35 000лв. Или следва
да се присъдят още 15 000лв. Съдът приема за недоказани твърденията за
отрицателни изживявания- непълноценност, безнадежност и потиснатост.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2019г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на ищеца от 60 000 лв. представлява 107 минимални работни заплати за
страната за 2019г./560 лв. МРЗ за 2019г./ и 44 средно месечни заплати при
1349 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец декември на
2019г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към правнорелевантния момент.
10
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която искът е отхвърлен над 10 000лв. до 25 000лв. като в останалата част, в
която той е отхвърлен до пълния предявен размер се потвърди.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на „Дженерали
застраховане“ АД са присъдени разноски по делото над 90, 57 лв. и
юрисконсултско възнаграждение над 181, 13лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за
производството пред САС в размер на 3лв. и още 16, 98 лв. за СГС.
На адв. О. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 390лв. за
въззивната инстанция.
На застрахователното дружество се дължат разноски за САС от 188,
23лв.
В тежест на ответното дружество е да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 600лв., а на САС -300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 262276/06.04.2021г. на СГС, ГО, 2ри състав,
постановено по гр.д. № 3927/20г. в частта, в която е отхвърлен искът на
Р. Р. Г. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до 25
000лв., както и в частта, в която са присъдени разноски на „Дженерали
застраховане“ АД за СГС над 90, 57 лв. и юрисконсултско възнаграждение
над 181, 13лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049, гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на Р. Р. Г., ЕГН **********, гр.
***, ул. „ ***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и със съдебен адрес: гр.
София, ул. „ ***“ № 38, партер, ап.2 чрез адв. В.О. сумата от 15 000лв. /
петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в едно със законната лихва, считано от 10.03.2020г. до
окончателното й изплащане, както и 3 лв./ три лева/ разноски по делото пред
САС и още 16, 98 лв. /шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/
11
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049, гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати по сметка на СГС държавна такса
от 600 лв. и държавна такса от 300 лв. по сметка на САС.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049, гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адв. В.В. О., гр. София, ул. „
***“ № 38, партер, ап.2 сумата от 390 лв. / триста и деветдесет лева/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. за
производството пред САС.
ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“, бл. ***, вх. ***,
ет. ***, ап. *** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „ ***“ № 38, партер, ап.2
чрез адв. В. О. да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК030269049,
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата от 188, 23 лв. / сто
осемдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът с правно
основание 432, ал.1 от КЗ е отхвърлен над сумата от 25 000лв. до пълния
предявен размер от 265 000лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 10 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12