№ 1822
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502130 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. Д. чрез
процесуалния му представител адвокат А.К. срещу решение № 78 от 25.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 11300 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети
състав, в частите, с които е осъден М. Д. - гражданин на Република Малта с документ за
самоличност /ID card/ № *** - да заплати на ХР. Г. Г. сумата от 4 207,50 лева,
представляваща нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и
достойнството на ищеца, авторитетът му в обществото, включително в социалния му кръг и
в средите, в които работи, както и в психологически и физически дискомфорт, следствие на
клеветнически твърдения, изнесени от ответника на 22.10.2018 г. в интернетблога на същия
www.mamteldelia.com в статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да
мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-andhow-i-
let-them-bully-me-into-silence, a именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни
полицейски служби по света, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и
анализ на финансови услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу
ищеца, че терминалите на „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ се ползват за
измами, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на присъденото обезщетение; осъден е
М. Д. да преустанови непозволеното увреждане, като премахне от интернетблога
www.manueldelia.com статия със заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да
мълча.", намираща се на интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and-how-i-
let-them-bully-me into silence; осъден е М. Д. да заплати ХР. Г. Г. сумата от 2 213,53 лева,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на
решението, както и за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила.
1
На първо място се твърди, че първоинстанционният съд неправилно се е определил като
компетентен съд и е отхвърлил възражението за неподсъдност. Сочи се, че ВРС с
определение от 21.09.2020 г. е констатирал нередовности на исковата молба и е дал
възможност на ищеца да ги отстрани, което е сторено с молба от месец октомври 2020 г., а с
друга молба е представил писмени доказателства. Поради това и за съдът е съществувало
задължение да връчи на ответника и преписи от допълнителните молби за отстраняване
нередовностите по исковата такава, което не е сторено. Освен това проектът за доклад е
допълнен в съдебно заседание с факти и обстоятелства, съдържащи се в непредставени в
срок на ответника молби, с които той не е могъл да се запознае, нито му е дадена такава
възможност от първоинстанционния съд въпреки нарочна молба, като по този начин е
нарушено правото на страните на равенство в процеса. Сочи се, че съдът не е приел
приложимия материален закон на **********който е бил представен. Излагат се и други
нарушения на процесуалните правила – извършена служебна справка от съда, каквото
процесуално действие няма предвидено в ГПК; позоваване на електронна кореспонденция,
която е изрично оспорена; приети като доказателства по делото статии на английски език
без превод на български език. Навеждат се доводи, че атакуваното решение не се основава
на анализ на всички доказателства и обсъждането им – прието е, че ответникът не е оспорил
връзката между ищеца и „Сатабанк“, което не отговаря на действителността; не е обсъдено
обстоятелството, че са налице две публикации със сходен предмет, но ищецът се позовава
само на втората, без да споменава първоизточника, респективно как е била приета всяка
една от статиите и какви са били последиците и от първата; прието е, че цитирането на
други статии не е достатъчно, за да бъдат доказани конкретни факти, въпреки наличието на
достатъчно други публично достъпни материали; не е взета предвид заинтересоваността на
единствения разпитан по делото свидетел – жената, с която ищецът живее на съпружески
начала и негов адвокат; също така са приети за доказани факти и обстоятелства без връзка с
предмета на спора. Първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че за да бъдат
противоправни дадени фактически твърдения, те трябва не само да са неверни, но и
позорящи. Също така не е отчетено, че ищецът е бил визиран в процесната публикация в
качеството си на бизнесмен и управител на банка, а публичните фигури са длъжни да
търпят критика в по-голяма степен от частните лица, както и, че след като са налице и други
публикации, то е вероятно те да са били действителния източник на притеснения за ищеца.
Твърди се, че е абсурдно твърдението за проценти в засягане на територията на различни
държави, за което не са представени доказателства. В допълнителна молба навежда доводи
за недопустимост и на решението в частта относно неоценяемия иск за премахване на
статията, тъй като такива искове могат да бъдат предявени само, когато се касае за
предписани в закон дължими действия.
Иска се отменя на така обжалваното решение и отхвърляне изцяло на исковете.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Подробно се излага становище, че исковете са подсъдни на български съд,
че не са налице допуснати описаните процесуални нарушения, както и, че решението е
обосновано и правилно.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
2
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът е предприемач - собственик на редица
търговски дружества в страната и на територията на ЕС, опериращи в различни сфери. Една
от основните от тях е свързана с предоставяне на платежни услуги и услуги за електронни
пари по смисъла на ЗПУПС. На българският пазар дейността се осъществява с дружеството
„Айкарт" АД - лицензирано дружество за електронни пари под надзора на Българска
народна банка, в което ищецът е основен краен акционер. На територията на ЕС ищецът е
краен собственик и на други юридически лица. Такива са и дружествата „майПОС Европа"
ООД /„myPOS Europe" Ltd./ - лицензирано дружество за електронни пари под надзора на
Финансовия надзорен орган /"Financial Conduct Authority/, регистрирано във
Великобритания -, „Сатабанк" АД /Satabank P.L.C./, регистрирано в Република
**********осъществяващо дейност под лиценз за кредитна институция /банка/ по местното
законодателство на страната, като ищецът притежава банката, както чрез пряко акционерно
участие, така и посредством участие в холдинга - основен собственик на същата /Signia
Holding Ltd/. Ищецът сочи, че е човек с репутация на почтен човек с почтен бизнес, която е
дълго градена през годините. Получавал е признания от най-различни, включително и
държавни, институции и организации. Дружествата му осигуряват работа и заплати на
множество хора, а платените към държавата ни, а и към други държави на територията на
ЕС, данъци и осигуровки през годините надвишават милиони. Известен е с построяването и
създаването на Бизнес парк – Варна, осигуряващ дом на множество търговски дружества, в
това число и международни,и способствал за множество реализирани инвестиции в района.
Ответникът М. Д. е гражданин на Република Малта и списва интернет блог
www.manueldelia.com. На 22.10.2018 г. ответникът е публикувал в блога си статия със
заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.". В статията се твърди
относно ищеца: „Документирах личното досие на собственика на „Сатабанк" Х.Г. и
разследванията срещу него от различни полицейски служби по света, докато беше приютен
тук, в **********от правителството на Д. М.. Също така документирах разследванията на
поведението му, продължили с месеци, от страна на Малтийския орган за финансови услуги,
които дотогава не бяха довели до никакви действия." „Част от моята история касае друго
дружество, в което участваше Х.Г., компания в Обединеното кралство за продажба на
терминални устройства за продажба. Терминалите се използвали за измама, при която
граждани на Гърция и Венецуела незаконно източвали капитали, въпреки валутните
ограничения в техните държави." Г. намира, че тези твърдения на ответника са
клеветнически и неотговарящи на истината. Твърди, че не е вярно, че е налице разследване
срещу него от различни полицейски служби по света, както и не е вярно, че е налице
разследване на малтийския орган за разследване и анализ на финансови услуги - Financial
Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу него. Вярно е, че ищецът участва в
дружество от Обединеното Кралство, чиято дейност е свързана с терминални точки за
продажба - става въпрос за регистрираното във Великобритания „myPOS Europe" Ltd., но не
е истина, че терминалите се ползват за измами, съгласно посоченото в статията. Ищецът
излага, че се е запознал с процесната статия на следващия ден след публикацията й.
Служители от „Сатабанк" АД го уведомили за наличието на статията, след което той я
прочел. Разбрал, че служители на „Сатабанк"АД също са научили за статията, за което
самите те го уведомили. Целият борд на директорите на „Сатабанк" АД /Satabank P.L.C./ е
бил запознат, както и служителите в офиса на банката, като е било обсъждано между тях,
доколкото касае ищеца и самата банка. Бордът на директорите на банката коментирал
статията с ищеца, защото изпитвали притеснения за репутацията на самата банка, съответно
и относно отражението на статията върху дейността й. Изразили пред ищеца и свидетели
това свое притеснение, разпитвайки дали твърденията са верни. Създало се е съмнение у
3
борда на директорите, че управляват нечисти капитали на съмнителен човек, буквално, че
става дума за едва ли не международен престъпник. Наложило се Г. дълго да ги уверява, че
това не отговаря на истината. Това се отнасяло и за борда на директорите на регистрираното
в Обединеното Кралство дружество „myPOS Europe" Ltd. и борда на директорите на
свързаното с него "myPOS World" Ltd, тъй като дейността на тези дружества е стриктно
регулирана от Комисията по финансов надзор в Англия и статията засяга тези компании,
чиито собственик е ицецът. За процесната статия се е разчуло сред служителите и на тези
дружества и до Г. достигнала информация, че между служителите в съответните дружества
са се водили разговори, в които са коментирали личността на ищеца. Излага се, че става
въпрос за период от около седмица-две след публикуването на статията. Коментарите били
във връзка дали изнесеното е истина или не, изразявани били съмнения дали не работят в
компании - собственост на съмнителен човек, на международен престъпник, който пере пари
или нещо подобно, защото такова било внушението на статията. Ищецът разбрал за тези
коментари от служители на дружествата, които му споделили, че между тях са обсъждани
такива неща. Роднините на ищеца, които разбрали за статията, са най-близките му /майка му,
баща му, дъщеря му/, на които той споделил няколко седмици след публикацията, защото
установили, че е изключително притеснен за нещо и съответно им разказал за какво - че се
притеснява за бизнеса си, защото се разпространяват неверни и позорящи неща, както за
личността му, така и за бизнеса му. Съответно са последвали съмнения и въпроси и от тях да
не би тези неща за ищеца да са истина. Г. излага, че в резултат на твърденията на ответника
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му,
авторитетът му в обществото, включително в средите, в които работи. Процесиите
твърдения на ответника са предизвикали негативни коментари за ищеца, имали са широк
отзвук в професионалните му и социалните му кръгове, създали съмнения за почтеността му
у редица близки и непознати хора. Също така е претърпял неимуществени вреди и в
емоционалната си сфера, изразяващи се в психологически и физически дискомфорт, а също
така и в редица притеснения относно това какво си мислят или биха си помислили близките
му за него. Дълго време е имал проблеми с концентрацията си във връзка с ежедневните си
бизнес дела, често бил и гневен или притеснен, като тези му състояния продължават. С
молба от 19.10.2020 г. ищецът уточнява, че вредите за него от процесната статия, настъпили
в **********оценява на 5 % от общо претендираните вреди или 247,50 лева от
претендираните общо 4 950 лева, като те се изразяват в увреждане на доброто име на ищеца
пред служителите на „Сатабанк“ АД; вредите, настъпили във Великобритания, оценява на
15 % от общо претендираните вреди или 742,50 лева от претендираните общо 4 950 лева,
като се изразяват в увреждане на доброто име на ищеца пред служителите на „myPOS
Europe“ Ltd; вредите, настъпили в България, оценява на 80 % от общо претендираните вреди
или 3 960 лева от претендираните общо 4 950 лева, изразяващи се в увреждане на доброто
име на ищеца пред служителите на „Айкарт" АД, както и други. Разбралите за процесната
статия в България са служители на дружеството „Айкарт" АД - българска компания, в която
Г. е акционер към датата на процесната статия – и това са М. Д. и Я. П. - мениджъри и
членове на съвета на директорите в това дружество. Те са обсъждали помежду си за какви
разследвания става дума и са разпитвали ищеца дали са верни изложените в процесната
статия твърдения за него. Също така са искали обяснения и дали е вярно, че терминалите на
регистрираното във Великобритания дружество „myPOS Europe" Ltd. се използват за
измами, тъй като тези терминали всъщност се предоставят от и се оперират чрез българската
компания „Айкарт" АД, а тези мениджъри в крайна сметка отговарят и за това.
Обстоятелството, че на ищеца се е наложило дълго да уверява членове на съвета на
директорите на „Айкарт" АД, че не е вярно нищо от изнесеното персонално за него, нито
относно свързаността му с измами с терминали на „myPOS Europe" Ltd. са го накарали да се
чувства зле психически, да се чувства злепоставен пред тях, да се чувства „заподозрян" от
колегите си, че е извършвал някакви нередности. М. Д. и Я. П. са разбрали за процесната
4
статия от интернет няколко дни след публикуването й, тъй като служители от „myPOS
Europe" Ltd. /директорите в британското дружество/, по повод съвместната работа на
„Айкарт" АД и „myPOS Europe" Ltd., са им обърнали внимание, че има такава статия. М. Д.
и Я. П. са споделили за наличието на процесната статия с М. В., която също е член на съвета
на директорите на „Айкарт" АД, както и финансов директор и член на Съвета на
директорите на друго българско дружество, в която ищецът е имал акционерна собственост
към датата на процесната статия - „Интеркепитал Холдинг" АД. В. също обсъждала с ищеца
в телефонни разговори и на срещи какво се е случвало и вярно ли е изнесеното. За
процесната статия се е разчуло и сред други служители и на двете български дружества и до
ищеца е достигнала информация, че между тях са се водили разговори, в които са
коментирали личността на ищеца.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Прави
възражения за подведомствеността на спора на българските съдилища, както и за
неподсъдност на делото на Районен съд - Варна. Съгласно член 105, алинея 2 от КМЧП,
когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на
вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага
се правото на тази държава. В настоящия случай според представените по делото данни,
ищецът има място на дейност в Република **********а ответникът има обичайно
местопребиваване в Малта. От изложеното следва, че приложимият материален закон е
законодателството на Република Малта. Отделно от това приложимият материален закон
следва да се определи като законът в Малта и предвид разпоредбата на член 105, алинея 3 от
КМЧП, тъй като от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в
значително по-тясна връзка с Република Малта. Процесната публикация безспорно е
публикувана на територията на **********като се коментират събития и обстоятелства,
изключително свързани с обществения живот в **********и се засягат интереси,
съсредоточени на територията на Малта. Още повече, че е в нарушение на принципа за
предвидимост на закона, заложен в член 10, алинея 2 от Европейската конвенция за правата
на човека, да се изисква от автора на публикация, изготвена и разпространена в една
държава, да познава и предвижда действащите правни норми в други, непознати за него
държави и да се съобразява с тях. Предвид изложеното счита, че е приложим е действащият
в Република Малта Закон за медиите и клеветата от 2018 г. /Media & Defamation Act 2018/.
Прави възражение за изтекла давност, тъй като давностният срок за подаване на иск по
малтийския Закон за медиите и клеветата от 2018 г. е изтекъл. Следователно настоящото
производство следва да бъде прекратено поради погасяване на претенцията. Счита, че
конкретната статия е изразяване на мнение, което е защитено от законодателството,
свързано със защитата на свободата на словото. В исковата молба не е отчетено, че
свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява
информация, са гарантирани с член 39 – член 41 от Конституцията на Република България,
член 10 от ЕКПЧОС, член 19 от Международния пакт за гражданските и политическите
права, член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според приетото от
Конституционния съд, Върховния касационен съд и Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ тълкуване тези права се разглеждат като принцип, а ограничаването им - като
изключение, което подлежи на стеснително /ограничително/ тълкуване, като тези принципи
са от особено значение, когато става въпрос за медиите и журналистите. Това е така, тъй
като те имат не само правото да получават и разпространяват информация, но и аудиторията
има правото да я получи. Що се отнася до лицата, извършващи публични дейности или
заемащи публични длъжности, при тях защитата на личната сфера е много по-занижена от
тази на обикновените граждани, като се набляга, че според практиката на ЕСПЧ понятието
„публични фигури" включва широк кръг лица от обществения и дори от частния сектор,
които влияят или са в състояние да влияят на общественото мнение. Оспорват се изцяло
5
твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, свързани с всички твърдени елементи
на фактическия състав на твърдения деликт, включително свързаните с твърдените деяние,
деец, противоправност, причинно-следствена връзка, засегнатост и вреда за ищеца.
Процесната статия е резултат от добросъвестно журналистическо проучване. Авторът на
статията не познава ищеца, не познава засегнатия и не е целял по никакъв начин уронването
на авторитета на когото и да било. Предмет на журналистическото проучване не са
личности, а единствено бизнес политиките и спазването на приложимите регулаторни
стандарти от страна на една търговска банка, оперираща на територията на Република
Малта. Единствената цел на публикацията е била удовлетворяването на обществения
интерес от получаването на общественозначима информация и запазването на имуществото
на клиентите на банката в Малта. Твърдението, че Малтийския орган за финансови услуги е
разследвал засегнатия в контекста на участието му като собственик на дружеството
„Сатабанк" не е неистинно. Напротив, то се потвърждава от публичнодостъпни публикации
в издания, според които на дружеството е била наложена глоба в размер над 3 милиона евро
за извършени сериозни нарушения, в резултат на тези разследвания. Оспорва се и размера
на неимуществените вреди, които ищецът твърди че е претърпял вследствие на процесната
статия. Липсват каквито и да е доказателства репутацията му да е била засегната. От друга
страна, репутацията на посоченото в процесната статия лице в професионалните среди е
накърнена по причини, независещи от същата статия. Разследването на малтийските органи
не е било провокирано от публикацията, а тъкмо обратното - публикацията е била направена
в резултат на журналистическо проучване по информацията за съществуващото разследване.
Следователно твърдените от емоционални страдания за засегнатия от публикацията са
произтекли до голяма степен от обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на
автора на процесната статия.
По международната компетентност
Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела разграничава правила за изключителна, обща, специална компетентност и
компетентност в полза на по-слабата страна, като дава предимство на съда от държавата
членка, когато международното гражданско дело попада под нейната юрисдикция поради
наличие на изключителна компетентност /член 24/. Такава в случая липса, поради което
следва да се извърши проверка за приложение на общата компетентност на съда по
местоживеенето на ответника /глава ІІ, раздел 1/ или специалната компетентност /глава ІІ,
раздел 2/ с оглед основанието на спорния предмет . Съгласно член 7, алинея 2 от Регламента
срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове
в друга държава членка по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт —
в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.
Доколкото нормата на член 7, алинея 2 от Регламента се явява специална по отношение на
нормата на член 4 от Регламента, която е обща, то в случая следва да се приложи правилото
на член 7, алинея 2. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/,
който в решение на голям състав от 25 октомври 2011 г. /преюдициални запитвания от
Bundesgerichtshof, Tribunal de grande instance de Paris - Германия, Франция/ - eDate
Advertising GmbH/X, Olivier Martinez, Robert Martinez/MGN Limited по съединени дела C-
509/09 и C-161/10 е постановил, че в случай на твърдяно нарушение на правата на личността
чрез публикуване на информация в уебсайт лицето, което счита, че е увредено, може да
сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда или юрисдикциите на държавата
членка по мястото на установяване на лицето, което публикува информацията, или
юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.
По приложимото право
В настоящия случай следва да се приложат правилата на Регламент /ЕО/ № 864/2007 на
6
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения /“Рим ІІ“/. Съгласно член 2 от Регламент Рим ІІ понятието
„вреда“ обхваща всички последици, произтичащи от непозволеното увреждане. За целите на
установяване на закона, приложим към извъндоговорно задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, член 4, алинея 1 от посочения регламент посочва правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
За да се определи мястото на настъпване на вредата, трябва да се вземе предвид, видно също
и от съображение 16 от преамбюла на споменатия регламент, къде е настъпила пряката
вреда. В съответствие с това при дела за неимуществени вреди държавата, в която е
настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията
или съответно е увредено имуществото - съображение 17 от преамбюла на Регламент Рим ІІ.
Член 4, алинея 2 е изключение от този общ принцип, тъй като създава специална
връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на страните е в една и съща
държава, каквото в случая не е налице, тъй като от доказателствата по делото се установява,
че обичайното местопребиваване на ищеца Х.Г. е в България, а на ответника М. Д. е в
Малта.
В случая не може да бъде приложена и клаузата за дерогация по член 4, алинея 3 от
Рим ІІ, а именно когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е
явно по-тясно свързано с друга държава.
Крайният извод е, че приложимо в случая е българското материално право.
По същество на спора
Първоинстанционният съд е описал подробно събраните доказателства и установената
фактическа обстановка, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни, като на
основание член 272 от ГПК препраща към тази част от мотивите на Районен съд – Варна.
Правната квалификация на предявените от ищеца иск е член 45 от Закона за
задълженията и договорите. За да се ангажира отговорността на ответника за непозволено
увреждане е необходимо да бъде установено кумулативно наличие на деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, противоправност на деянието, причинна връзка между
вредите и това поведение, вина от страна на причинителя на вредите. В конкретният случай
с оглед твърденията, изложени в исковата молба, които ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, тъй като от тези обстоятелства зависи изхода на
спора, следните факти: противоправно действие от страна на ответника, твърдяните
неимуществени вреди, настъпили от описаното действие; ангажираността на ответника към
това действие; причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Тъй като съобразно
нормата на член 45, алинея 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, то в
тежест на ответника е да докаже, че не е действал виновно.
Не се спори по делото, а и се установява, че на 22.10.2018 г. в интернет-блога
www.manueldelia.com, който е на М. Д., е публикувана статия със заглавие „Сатабанк: И как
им позволих да ме принудят да мълча.". Авторството по отношение на статията на практика
не се оспорва от ответната страна.
Също така не се спори, че на 03.03.2018 г. в същия блог ответникът е публикувал
статия „Собственик на Сатабанк Малта разследван за изпиране на пари“, по повод на която е
сключено споразумение от 09.04.2018 г. между Х.Г. и М. Д.. В тази първа статия, която не е
представена по делото, но в приетата по делото като доказателство кореспонденция по
повод сключеното споразумение са цитирани частите от нея, които ищецът Х.Г. е счел, че не
отговарят на истината и засягат репутацията му, са изложени същите факти – че срещу
собственика на „Сатабанк" Х.Г. има разследвания от различни полицейски служби по света,
също така е разследван от Малтийския орган за финансови услуги, че е собственик на
7
„myPOS Europe" Ltd., чиито терминали са се използвали за измама, при която граждани на
Гърция и Венецуела незаконно източвали капитали.
От съдържанието на статията „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.",
която ответникът е публикувал, може да бъде направен извод на първо място, че поводът за
нея е въпрос на читател дали авторът се чувства оправдан, след като малтийският регулатор
е замразил дейността на „Сатабанк“. По-нататък Д. обяснява какви действия е извършил
/документиране личното досие на Х.Г., разследванията срещу него от различни полицейски
служби, разследването на Малтийския орган за финансови услуги/; че след първата статия
/от 03.03.2018 г./ е оповестил отрицанията им, но не били доволни; че адвокатите на банката
го заплашвали със съдебни действия. Журналистът си отправя самокритика, упреквайки се,
че не е изпълнил журналистическия си дълг - отговорността, която е носел, към клиентите
на банката; че е избрал лесния път, като се е отказал от работата по този случай, огъвайки се
пред надвисналата срещу него заплаха. Накрая заявява, че не се чувства оправдан, а
неудобство за това, че се съгласил със „Сатабанк“ да оттегли разкритията си за тях, докато
не са се намесили действителността и по-добри журналисти от Times Malta.
При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация съдът е длъжен да
изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат. Г.
твърди, че е било засегнато доброто му име и неговата чест, доколкото са наведени от
ответника в статията неверни позорящи твърдения, а именно: че не е разследван от различни
полицейски служби по света; че не е разследван от страна на Малтийския орган за
финансови услуги; че чрез терминали на друго дружество, в което участва Х.Г. /компания в
Обединеното Кралство за продажба на терминални устройства/, се използвали за измама,
при която граждани на Гърция и Венецуела незаконно източвали капитали.
Съответно в мотивите към акта си, с който разрешава спора по същество, съдът е
длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения за факти и кои - оценка на фактите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките /мненията/
не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако
представляват обида. В мотивите съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в
исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява
твърдение за факт и каква - оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали
оценките са в рамките на свободата на словото по член 11 от Хартата на основните права в
Европейския съюз /ХОПЕС/ и член 10, алинея 1 от Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧОС/. Свободата на изразяване съставлява една от най-
значимите основи на всяко едно демократично общество. Задължение на пресата е да
представя информация и идеи от обществен интерес; обществото има право да ги получи.
Това трябва да става при съблюдаване на баланса между правото да се информира,
разкриване на обективната истина и защита правата на индивида.
Пресата и разследващата журналистика гарантират стабилното функциониране на
демокрацията, като излагат действията или бездействията на държавата и отделни личности
на обществен контрол, улеснявайки участието на гражданите в процеса на вземане на
решения. Тази функция на пресата е значителна, когато действа заедно с правото на
обществото да получава информация. Журналистите трябва стриктно да спазват
задълженията и отговорностите си, както и професионалната етика, за да не правят обидни
изявления, както и да не изнасят факти за личния живот на частни лица. В конкретният
случай обаче следва да се подчертае, че с оглед положението на ищеца като собственик не
само на „Сатабанк“ АД, но и на другите посочени дружества, не може да бъде прието, че
изложеното в статията е било насочено към засягане правото му на личен живот, доколкото
същият поради положението си е бил сравним с публична личност, което подсилва правото
8
на обществото да бъде информирано. Границите на допустимата критика по отношение на
публичните личности са по-широки, отколкото за обикновените граждани.
Безспорно се установява, че посочените по-горе твърдения от ищеца са изложени в
първата публикувана от ответника статия на 03.03.2018 г., а в конкретната статия са
посочени само като пояснение към основното изложение, което е насочено към критика за
неговото поведение, че се е съгласил да публикува опровержение и „да замълчи“. Тоест,
като краен извод се налага, че с процесната статия нито се разпространяват неверни факти,
нито да се засяга достойнството на ищеца, а осигурява свободната оценка на фактите и
възможността тя да се отстоява. От събраните по делото доказателства това би било вярно за
първата публикувана статия, но не и за процесната, на която основава своята претенция
ищеца. Авторът с начина, по който е поднесъл структурирал въпросната статия от
22.10.2018 г., използваните думи и препратки към минали факти, не е излязъл извън
рамките на информацията и оценката. Оценъчните съждения като мнения и коментари не
подлежат на доказване, но трябва да имат достатъчно фактическо основание. Установено е
по делото, че в конкретният случай ответникът е имал такова, доколкото са били наложени
рестрикции на банката от Малтийският орган за финансови услуги. Процесната статия не
представлява безпочвена персонална атака към ищеца, тъй като ответникът е представил
разбираемо обяснение за нея.
Освен това изнесеният факт, че Х.Г. е собственик на „Сатабанк“ АД не е позорен, тъй
като да си акционер в търговско дружество, в случая банка, спрямо която се твърди, че се
извършват разследвания, не е позорно обстоятелство, тъй като това не е нито неморално,
нито недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото.
Същото се отнася и за физическото лице Х.Г.. В този смисъл позорността е обективно
качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към
казаното за него. Следователно, щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е
без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно
преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло
в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй
като от изложеното по-горе е видно, че поведението на ответникът не може да се окачестви
като противоправно по смисъла на член 45 от ЗЗД.
Изложеното е достатъчно да бъде прието, че претенцията се явява неоснователна, но за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване причинените и твърдени от него в исковата молба вреди, а
именно: уронване на честта и достойнството му, авторитетът му в обществото, включително
в средите, в които работи; психологически и физически дискомфорт, притеснения относно
това какво си мислят или биха си помислили близките му за него, проблеми с
концентрацията си във връзка с ежедневните си бизнес дела. Като свидетел по делото за
установяване посочените неимуществени вреди е разпитана жената, с която ищецът живее
на съпружески начала. Нейните показания съдът следва да цени при условията на член 176
от ГПК, доколкото същата се явява заинтересована. На следващо място съдът счита, че от
показанията на посочената свидетелка не става ясно кога точно започнала промяната у
ищеца, тъй като тя също знае за предходната статия и за изложените в нея от ответника
идентични твърдения. Дори да бъде прието, че свидетелката е незаинтересована, то с оглед
посоченото за двете статии, не може категорично да бъде установено точно коя статия е
предизвикала твърдените неимуществени вреди. Претърпените неимуществени вреди
подлежат на пълно и главно доказване, защото не се презюмират. В случая са налице само
твърдения на ищеца, които не бяха установени в процеса чрез ангажираните от него гласни
доказателства.
С оглед изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд намира предявения
иск с правно основание член 45 от ЗЗД за неоснователен.
9
Поради различния краен извод, до който достигна въззивният съд, то решението
в обжалваната му част следва да бъде отменено, като се постанови ново с посочения в
предходния абзац резултат.
По разноските
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено и решението на ВРС в частта му
досежно присъдените на ищеца разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 78 от 25.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 11300 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частите, с които е осъден М. Д. -
гражданин на Република Малта с документ за самоличност /ID card/ № *** - да заплати на
ХР. Г. Г. сумата от 4 207,50 лева, представляваща нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищеца, авторитетът му в
обществото, включително в социалния му кръг и в средите, в които работи, както и в
психологически и физически дискомфорт, следствие на клеветнически твърдения, изнесени
от ответника на 22.10.2018 г. в интернетблога на същия www.mamteldelia.com в статия със
заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на
интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-andhow-i-let-them-bully-me-into-
silence, a именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни полицейски служби по
света, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и анализ на финансови
услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу ищеца, че терминалите
на „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ се ползват за измами, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение; осъден е М. Д. да преустанови
непозволеното увреждане, като премахне от интернетблога www.manueldelia.com статия със
заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на
интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and-how-i-let-them-bully-me into
silence; осъден е М. Д. да заплати ХР. Г. Г. сумата от 2 213,53 лева, представляваща разноски
по делото съразмерно на уважената част от исковете, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ХР. Г. Г. ЕГН ********** от *** против М. Д. - гражданин на
Република Малта с документ за самоличност /ID card/ № *** – с правно основание член 45
от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 207,50 лева, представляваща нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищеца, авторитетът му в
обществото, включително в социалния му кръг и в средите, в които работи, както и в
психологически и физически дискомфорт, следствие на клеветнически твърдения, изнесени
от ответника на 22.10.2018 г. в интернетблога на същия www.mamteldelia.com в статия със
заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на
интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-andhow-i-let-them-bully-me-into-
silence, a именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни полицейски служби по
света, че е налице разследване на малтийския орган за разследване и анализ на финансови
услуги - Financial Intelligence Analysis Unit /FIAU/ персонално срещу ищеца, че терминалите
на „майПОС Европа" ООД /„myPOS Europe" Ltd./ се ползват за измами, ведно със законната
10
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение; и за преустановяване
непозволеното увреждане, като премахне от интернетблога www.manueldelia.com статия със
заглавие „Сатабанк: И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на
интернет-адрес: https://manueldelia.com/2018/10/satabank-and-how-i-let-them-bully-me into
silence.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 1,
изречение първо от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11