№ 541
гр. Русе, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500796 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. М. Ц., от гр.Русе, против Решение №
1081 от 26.07.2024 г., постановено по гр.дело № 3879/2023 г. по описа на РРС,
с което било признато за установено, че дължи на “Водоснабдяване и
канализация“ ООД–Русе сумата 1 312,31 лв.-цена за консумирана вода и такса
канал за аб.№ 144050 за периода 12.02.2021 г.- 17.03.2023 г., 103,01 лв.-
обезщетение за забавено плащане за времето 01.05.21 г.-10.05.2023 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2023 г. до окончателното
плащане, за които вземания била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2501/2023 г. по описа на РРС.
Въззивницата била осъдена да заплати на насрещната страна и сумите от 52,31
лв. и 74,18 лв., представляващи разноски съответно за заповедното и за
производството по чл.422 от ГПК.Счита обжалваният акт за необоснован по
изложените в жалбата съображения.Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемата страна “Водоснабдяване и канализация“ ООД–Русе, чрез
пълномощника адв.С. Д. от АК-Русе, изразяват становище за неоснователност
1
на жалбата.Считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
искат същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият
състав намира, че Решение № 1081 от 26.07.2024 г., постановено по гр.дело №
3879/2024 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.
Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Русе намира за
установено следното:
Производството пред районния съд е било образувано по молба на
“Водоснабдяване и канализация” ООД-Русе срещу П. М. Ц. да бъде признато
за установено, че същата дължи на дружеството присъдените суми със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 97/2024 г.
по описа на РС-Русе, съставляващи неплатена цена за консумирана вода и
такса канал за аб.№ 144050 през периода 12.02.2021 г.- 17.03.2023 г. в размер
на 1 312,31 лв., 103,01 лв.-обезщетение за забавено плащане за времето
01.05.2021 г.-10.05.2023 г., със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2023 г.
Възраженията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба,
изготвен от назначения на лицето особен представител, са били, че няма
извършвано реално отчитане от инкасатор на показанията на водомера на
абоната за целия процесен период, а всички кубици са начислени служебно
при прилагане на чл.24 ал.3 и ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, без обаче дружеството да е представило протокол, съставен в
присъствие на свидетел, че не им е бил осигурен достъп до имота и по каква
причина.Били оспорени размерите на присъдените вземания.
За да постанови обжалваното решение, районният съдия е съобразил, че
по делото е нямало разногласие по въпроса, че страните са в облигационни
отношения във връзката с предоставяните от дружеството услуги за обект,
находящ се в гр.Русе по ул.“Босилеград“ № 1Б, с абонатен номер 144050.
Нямало е спор и че имотът на ответницата се намира в сграда, в която има още
едно самостоятелно жилище, собственост на трето лице и потребената от
абонатите вода се измерва с общ и с индивидуални водомери. Били
представени 25 бр. фактури на обща стойност 1 312,31 лв., издадени от
дружеството за периода 12.02.2021 г.-17.03.2023 г. с получател П. М. Ц..
Ищецът е потвърдил, че сумата е формирана от служебно
2
отчетени показания за водомера на потребителя.Представени са заповеди на
управителя на дружеството относно начина на формиране цените на услугите,
както и действащите през процесния период Общи условия, одобрени от
ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 09/11.08.2014
г. За мораторната лихва е изготвена справка-изчисление.
На практика по делото няма спор,ангажирани са писмени доказателства
/протоколи, съставени по реда на чл.24 ал.4 от ОУ/, а това се потвърждава и от
въззивницата пред настоящата инстанция, че тя не е осигурила достъп на
инкасатор, за да отчете индивидуалния й водомер.В този случай, съгласно
разписаните правила в ОУ, на абоната били начислени сумите по процесните
фактури при спазен ред за „служебно“ определяне на потреблението за
процесния имот, като са взети предвид показанията на общия водомер на
сградното отклонение.Правилно първоинстанционният съд е приел, че за
доказване по основание и размер на исковите претенции не е необходимо да
бъде установено дали действително и в какъв обем ответницата е потребила
заявеното за заплащане количество вода или не. Няма спор, че П. М. Ц. е
ползвала услугите на дружеството през процесния период и е в забава за
плащане на следващата се за това цена. Не се установява търговецът да е
надвишил ограниченията по чл.49 от ОУ, поради което главницата се явява
доказана по размер. Неотносимо към решаването на казуса е релевираното във
въззивната жалба възражение, че има разминаване между дължимата сума и
периода, посочени в исковата молба, и тези в получената от длъжника покана
за доброволно плащане №34768/09.10.2024 г.Ищецът е изпълнил поетото в
чл.33 ал.1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума
за предоставените през месеца ВиК услуги. Моментът, от който възниква
изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ,
според която абонатът дължи престиране на суми за ползваните ВиК услуги в
30 дневен срок след датата на фактуриране.При наличието на уговорен срок за
плащане на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане,
за да изпадане длъжникът в забава.Няма данни въззивницата да се е
възползвала от правото си по чл.34 ал.1 от ОУ да подаде писмено възражение
срещу определената дължима сума за използвани В и К услуги в 30-дневния
срок за плащане по някоя от процесните фактури.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено „служебно“ отчитане на доставяните от ищеца ВиК
3
услуги за процесния период, както и че въз основа на тези отчети ищецът на
основание чл.33, ал.1 от ОУ правилно е издавал ежемесечни фактури за
ползваните от ответника услуги. Няма данни ответницата да е подала
предвидените в чл.34 от ОУ възражения против фактурите, поради което за
нея е възникнало насрещно задължение да плати посочената във фактурите
стойност на потребените услуги. В тежест на ответницата е било да докаже
погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за това не са
представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден изцяло.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1081 от 26.07.2024 г., постановено по
гр.дело № 3879/2023 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4