№ 1051
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601819 по описа за 2022 година
Частният жалбоподател П. Н. Г. е оспорила пред СГС по реда на чл. 243, ал.7
НПК постановеното в закрито заседание Определение № 1141/11.04.2022 г. по н.ч.д. №
4257/22 г. на СРС (НО, 121 с.), с което е била оставена без разглеждане подадената от
нея жалба срещу прокурорското постановление от 02.11.2021 г. за прекратяване на д.п.
№ 135/21 г. на СДВР, пр. пр. № 19330/21 г. на СРП.
Г. е несъгласна с тезата на Районния съд, че не притежава качеството
„пострадал“ по смисъла на чл. 243, ал.4 НПК, поради което не разполага и с
процесуалните права по чл. 75 НПК, защото самата тя твърди, че вследствие на
изготвеното от в.л. Секулов заключение по гр. д. № 15851/14 г. на СГС (ГО, 9 с.) е
претърпяла вреди (по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК), изразяващи се в неблагоприятен за
нея финален резултат от делото.
СГС намери, че следва да потвърди обжалваното определение.
Жалбоподателят не е пострадало лице по смисъла на чл. 243, ал.4 и сл. НПК.
Конкретното досъдебно производство е водено за изготвено от в.л. Секулов
невярно експертно заключение по цитираното гражданско дело (квалифицирано като
престъпление по чл. 291, ал.1 НК), но след приключване на разследването прокурорът
е приел деянието за несъставомерно и - на осн. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, е прекратил
производството. Следователно – преди изобщо да се обсъжда дали изводите на СРП са
правилни, следва да се прецени дали жалбоподателят Г. има право да ги оспорва по
съдебен ред (чл. 243, ал.4 и сл. НПК). Именно тази нейна претенция (правото на жалба)
в случая се явява недопустима, защото вредите по чл. 74 НПК (морални или
материални), дори и да не са задължително съставомерни, следва да са пряка и
непосредствена последица от инкриминираното деяние. Въпросното условие не е
изпълнено, доколкото – според самата Г. – за нея те произтичат от начина, по който
СГС се е произнесъл с финалното си решение по гр. д. № 15851/14 г. Ето защо, дори и
такива вреди в действителност да са настъпили, те не са пряко следствие на
изготвеното експертно заключение, а на начина, по който съдът го е оценил като
източник на доказателства. Освен това, от фактическа страна в постановлението си
прокурорът при СРП е приел, че въпросното заключение е било потвърдено от
1
допълнителната комплексна експертиза с участието на други три вещи лица, което още
повече осуетява възможността да се обоснове някаква причинна връзка между
евентуалното увреждане на жалбоподателя и поведението на експерта Веселин
Секулов.
Изложеното дотук се явява пречка прокурорските изводи „по съществото“ на
делото да бъдат проверени по съдебен ред, но не отнема на жалбоподателя Г.
възможността й да сезира по-горестоящата прокуратура (чл. 243, ал. 10 НПК) с искане
за служебна проверка на прекратителното постановление.
Ръководен от изложеното и съобразно чл. 243, ал.8 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен
състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1141/11.04.2022 г. по н.ч.д. № 4257/22 г. на
СРС (НО, 121 с.).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2