ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 921
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано
по жалба на Ж. С. Т. против Определение №1094/19.10.2022 г. по ЧНД
№3660/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VІІ н.с., с което е
потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 10.12.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство №425/2021 г. по
описа на Първо РУ на МВР-Пловдив, пр.пр. №11430/2020 г. по описа на РП-
Пловдив за престъпление по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. Претендира се отмяна
както на съдебния акт, така и на прекратителния прокурорски такъв.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие
за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано по повод на жалба,
подадена от Ж. Т. до РП-Пловдив с оплакване за извършено посегателство от
общ характер по чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в
1
прекратителното постановление:
Ж. С. Т. работела като *** в *** в гр. К. за времето от 1973 г. до
06.02.2020 г. На 07.02.2020 г. същата подала в ТП на НОИ гр.Пловдив
заявление с вх. № 2113-15-389/07.02.2020 г. за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. От учреждението й били изискани
допълнителни документи, сред които и образец УП-2 с осигурителен доход за
три последователни години до 31.12.1996 г. След като се консултирала със
специалист - счетоводител, Т. посочила годините 1982-1984 г., които били
трите най-благоприятни за нея за изчисляване на индивидуален коефициент
за пенсия. Също така изискала горепосочения документ от Община К., но
получила отговор, че в архивите на Общината липсвали ведомости от
посочения период, поради което й е предоставена възможност да избере друг
период, но същата настоявала на вече посочения. При това положение на
основание чл. 40, ал. 5 НПОС от страна на Община К. било издадено
служебно удостоверение, вземащо предвид минималната работна заплата за
страната за съответния период. В конкретния случай било издадено
удостоверение образец УП-2 на Т., като били взети предвид минималните
работни заплати за страната през периода 1982-1984 година. Документът бил
истински, издаден в съответствие с всички правила от свид. Р. С. – *** в
Община К.
Държавният обвинител е отчел, че деянието не е обективно и
субективно съставомерно по чл.308 НК или друг престъпен състав по НК.
Прието е, че не се установява по какъвто и да е начин да е налице поправка,
невярно документиране или съставяне на неистински официален документ,
поради което досъдебното производство е било прекратено на осн. чл.243,
ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 вр. чл.243, ал.2 НПК.
Във връзка с така изложената фактология, първоинстанционният съд е
счел за обоснована констатацията на представителя на държавното обвинение
за липса на съставомерно по НК деяние, поради което прекратителното
постановление е прието за законосъобразно, обосновано и съответстващо на
законовите изисквания и потвърдено.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала пострадалата Т.,
депозирала жалба срещу същия чрез Районна прокуратура- - Пловдив. В този
смисъл последната е допустима, но разгледана по същество – неоснователна
поради следните съображения:
2
Не се спори по делото, че жалбоподателката е била трудово
ангажирана като *** в *** в гр.К. за периода 1973-06.02.2020 г.
Пенсионирането й наложило да подаде заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което тя сторила още на 07.02.2020 г. На същата
била предоставена възможност да посочи три последователни години,
явяващи се най-благоприятни за изчисляване на индивидуален коефициент за
пенсия. Оказало се, че такъв период бил за нея бил 1982-1984 година, поради
което за този изискала нарочен документ от Община К. Последната била
създадена през 2001 година, когато била отделена от Община Р., като при това
отделяне й били предадени архивната документация, касаеща бюджета и
ДМА. Звено Детска ясла било част от Поликлиника К., като след
реализираната в Община К. проверка било установена липсата на ведомости
от 1982, 1983 и 1984 г. за детската ясла. За това била уведомена и Т., поради
което й била дадена възможност да посочи различен период от време за
изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Тя обаче не сторила
това, а настоявала да получи служебно удостоверение именно за цитирания
вече период. В тази връзка и предвид констатацията за липсващи ведомости
за въпросния период, служителите в съответната Община не разполагали с
възможност, различна от указаната в нормата на чл.40, ал.5 Наредба за
пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която „ В случаите, когато документите по ал. 3
липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.“ Очевидно
други автентични документи не се били установени, поради което и напълно
законосъобразно и обосновано е било издадено служебно удостоверение на
09.06.20220 г., в което за изискания от Т. период 1982-1984 г. е посочено като
брутно трудово възнаграждение или доход за определяне размера на пенсията
сумата от 3640 лева, като в графа „ЗАБЕЛЕЖКА“ е отбелязано, че за
посочените три години в Община К. няма налични ведомости, поради което
сумите във въпросната графа са вписани на база минималната работна заплата
за страната за съответния период. Да, очевидно напълно права е
жалбоподателката, че указаната в цитираното удостоверение сума не е
получаването от нея брутно възнаграждение за въпросния период и това е
така поради липсващи данни за трудовото й възнаграждение за това време,
което е било установено след надлежно реализирана проверка. В този смисъл
напълно законосъобразно издаващият удостоверението е вписал като брутно
3
трудово възнаграждение минималната работна заплата за страната за
съответния период в съответствие с изискването на чл.40, ал.6 от цитираната
Наредба, като е направил и изрично отбелязване в този смисъл в същото.
Доколкото така цитираният официален документ действително изхожда от
лицето, отбелязано като негов автор, то несъмнено той е истински по
аргумент от противното на чл.93, т.6 НК и то с вярно документирани факти на
база цитираната правна регламентация. В същото липсва каквото и да е
посочване това да е било действителното брутно трудово възнаграждение на
Т. за периода, а напротив, указано е как то е изчислено поради липсата на
ведомости. Очевидно самият законодател не е предоставил право на преценка
на издаващия орган какво да впише във въпросното удостоверение, а именно
минимална, средна или максимална работна заплата за съответния период, а
изрично е поставил изискването като такава да се впише минималната
работна заплата. Ето защо напълно неоснователни се явяват направените в
тази насока възражения в жалбата.
Несъмнено липсват каквито и да е съмнения относно автора на
документа, съдържанието и целта му. След като самата Т. е била надлежно
уведомена за липсата на ведомости за заплати касателно желания от нея
период от време, то на същата е била предоставена възможност да посочи
друг такъв, което й тя по-късно е направила и всъщност така е бил изчислен
индивидуалният й коефициент за пенсия. Единствено нейно се явява
предположението, че би била получила по-голяма пенсия, ако за
първоначално желания период от време налични бяха ведомостите за заплата.
След като такива липсват, при което самият законодател е установил как
следва да процедира в тази хипотеза издаващият удостоверението орган, то
напълно несъстоятелна е претенцията, че издаденият й документ е било
неистински, било с невярно съдържание.
В контекста на изложеното, съвсем правилна се явява констатацията на
контролирания съд за законосъобразност, правилност и обоснованост на
прекратителното постановление, поради което постановеният от същия
съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1094/19.10.2022 г. по ЧНД
№3660/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив, VІІ н.с.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5