Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.06.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 523 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – Л.П.Л., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Я.Д. от САК, със съдебен адрес *** е предявил срещу Застрахователна компания „Л” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 21.10.2019г. около 06:50 часа на път ГП 1-6, в района на 194км +200 между л.а. марка „БМВ“, модел „320Д” с рег. № СО 3757 СХ, управляван от Б.С.П. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № СО 2583 СС, управляван от Н.Д.Н. с ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 18.03.2019г. до 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2020 год. – датата, на която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й заплащане.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че е бил пътник по време на ПТП в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № СО 2583 СС, управляван от Н.Д.Н. Излага, че ПТП се е осъществило изцяло по вина на водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „320Д” с рег. № СО 3757 СХ, управляван от Б.С.П., който не спрял на знак „Б2” – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство и така отнел предимството на правомерно движещият се автомобил Ауди. Изложено е още в исковата молба, че в резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, бил откаран в болница и там му било проведено лечение.

По повод ПТП ищецът сезирал ответника с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 729 от 16.01.2020г., но последният не бил взел отношение по предявената претенция.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът З. „Л.И.” АД, е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Д.Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора на исковата молба ответникът е направил и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като последният бил пътувал без поставен обезопасителен колан.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП № 25 от 21.10.2019г. съставен от дежурен по КАТ, при РУ на МВР – Пирдоп е, че ищецът е участник в ПТП и е пострадал от него.

Установява се по делото, че с молба от 16.01.2020г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП, като с молбата е поискано от ищеца и изплащането на обезщетение за претърпените вреди.

От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на КСМАТЕ се установява, следния механизъм на процесното ПТП:

На 21.10.2019 година, около 6,50 часа, при сухо асфалтово покритие, в зоната на населено място - град З., област Софийска по улица „Владислав Варненчик" в посока от центъра на града, към изхода към гр. П., се движил лек автомобил „БМВ“ 320Д, с регистрационен номер СО 37 57 СХ, управляван от Б.С.П., като същият навлязъл в зоната на регулирано с пътни знаци кръстовище, образувано между улица „Владислав Варненчик“ и първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа. За посоката на движение на този автомобил, на 6 метра преди началото на платното за движение по първокласния път се е намирал трайно монтиран на метална стойка пътен знак „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Придвижвайки се по този начин, лек автомобил „БМВ” навлязъл в платното за движение по първокласния път.

Платното за движение по улица „Владислав Варненчик” и по първокласния път, в зоната на ПТП било двупосочно, като това на първокласния път също било съставено от две ленти за движение - по една за противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната, слабозабележима линия „М1”, като дясната лента за движение по отношение посоката от София към Пирдоп била с широчина 5,60 метра, а лявата е с широчина 5,00 метра.

В същото време и условия на движение, по първокласен път №1, в посока от град П., към гр. С. се движил лек автомобил „Ауди А6” с регистрационен номер СО 25 83 СС, управляван от Н.Д.Н. Траекториите на движение на двата автомобила се пресекли и настъпил удар между предната част на л.а. „Ауди А6“ и лявата странична част на лек автомобил „БМВ 320D". След удара автомобилите се се установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед.

Според вещите лица причините, довели до инцидента от техническа гледна точка следвало да се търсят в субективните действия на водача на лек автомобил „БМВ 320D“ - Б.С.П., който навлязъл в кръстовището без да спре и да пропусне л.а. „Ауди А6”, който се е движил по пътя с предимство. Субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди А6“ – Н.Д.Н, също оказали влияние за възникването на ПТП, защото той в зоната на ПТП се е движел със скорост 91 км/час, поради което двата автомобила се срещнали в мястото на удара. Ако се бил движил със скорост 50 км/час, л.а. „Ауди А6" щял да премине зад лек автомобил „БМВ 320D", без да се налага водачът на лек автомобил „Ауди А6” да предприема действия с волан или спирачка.

В момента на навлизане на л.а. „БМВ 320D“ в дясната лента пред лек автомобил „Ауди А6", водачът на последният нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лек автомобил „БМВ" обаче имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се бил съобразил с приближаващият се лек автомобил „Ауди", с неговата посока и скорост на движение и ако бил пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди“.

В резултат на ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: Тежка коремна травма изразяваща се в травматично разкъсване на тънкото черво с размер на дефекта 2см. и разкъсване на външната обвивка на дебелото черво във възходящия му отдел с размер около 3 см. и две подобни увреждания на сигмоидното черво с размери около 3 см. В резултат на травмата настъпил излив на тънкочревно съдържимо в коремната кухина и се развил дифузен еритонит. Тези травматични увреждания и последвалото развитие на перитонит реализирали медико-биологичните критерии за ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Това било така, защото без своевременно прилагане на високоспециализирана медицинска помощ, неминуемо щяла да настъпи смърт. След причиняване на уврежданията била налице болка, която с напредването на възпалителния процес се засилвала до степен на нетърпимост. След проведеното оперативно лечение болката намаляла и отзвучала в рамките на около 30 дни. За в бъдеще вещите лица сочат, че при ищеца ще се наблюдава болка в резултат на получените от перитонита сраствания по хода на червата, която болка щяла да се засилва при грешка в диетата. Вещите лица установяват още, че причинените на ищеца увреждания били в причинна връзка с процесното ПТП.

Отчитайки механизма на пътнотранспортното произшествие, както и вида, характера и най-вече анатомичната локализация и размерите на констатираните травматични увреждания, вещите лица сочат, че единствено възможно било уврежданията на ищеца да бъдат причинени от действието на поставен обезопасителен колан.

По делото са събрани и гласни доказателства относно съществуването и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди – показанията на свидетеля Димитрова, майка на ищеца. От тези показания се установява, че ищецът е претърпял операция на тънкото и дебелото черво. Бил девет дни в болница. Болките му били ужасни, постоянно му давали обезболяващи. След изписването му от болницата се прибрал, но бил прегънат на две, бил с колан, който носел три месеца, диета също спазвал. След престоя му в болницата започнал леко постепенно захранване с каши и сокчета в малки количества. И към настоящия момент продължавал да е на диета - бобови, пържени и пикантни храни не можел да консумира. Не излизал, лежал постоянно на легло, постоянно се свивал, затворил се и около три-четири месеца не искал да контактува, да говори, отслабнал много и се сринал физически и психически. Към настоящия момент се бил повъзстановил, но продължавал да е на диета. Прекъснал обучението си в университет – бил първа година към момента на ПТП, не искал да продължава да учи, не знаел накъде и какво да прави, нищо не го интересувало. Много се променил след ПТП - не бил толкова лъчезарен, както преди, не контактувал с компанията си, не искал да си спомня за ПТП.

            Не се спори по делото, а и с протоколно определение на съда от 23.03.2021г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на л.а. „БМВ", модел „320Д” с peг. № СО 3757 СХ.

     При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай по делото бе установено от събраните писмени доказателства, както и от заключението по назначената експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил „БМВ 320D“ - Б.С.П., който навлязъл в кръстовището без да спре и да пропусне л.а. „Ауди А6”, който се е движил по пътя с предимство.

При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещите лица досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че не само противоправните действия на водачът на лек автомобил „БМВ 320D“ - Б.С.П. са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания. Това обаче в случая е без значение, поради следното:

 Според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.226, ал.1 от КЗ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД, тъй като не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл.226, ал.1 КЗ. Имайки предвид последното, както и разясненията дадени от ВКС в свое решение № 121 от 18.09.2014г., постановено по т.д. № 2859/2013г. на първо т.о., че „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ”, следва да се приеме, че настоящият ответник следва да отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.

Налице е и установена по несъмнен начин в случая причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.

            Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от него възражение за съпричиняване. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан към момента на ПТП. Нещо повече – от заключението на КСМАТЕ се установи изрично, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.

            По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - л.а. „БМВ", модел „320Д” с peг. № СО 3757 СХ, участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2019г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика за справедливият размер на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените в настоящия случай от ищеца неимуществените вреди - болки и страдания, продължаващи за период от около месец, тяхната интензивност, физическия дискомфорт, както и болезнеността продължаваща във  времето до края на живота на ищеца при неспазване на строга диета, е в размер на 40 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.

С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.04.2020г. – датата следваща деня, в който изтича законоустановения тримесечен срок на ответното дружество за произнасяне и съответно извънсъдебно заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното му заплащане, като следва да се отхвърли предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с определение от 24.09.2020г. ищеца с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1600 лева /4 % от 40 000 лева/.

            В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в общ размер на 250 лева – за депозити за възнаграждения на в.л. по назначената КСМАТЕ. С оглед на това, изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 166.66 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

Тъй като, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021 год., сключен между ищеца и адвокат Я.Д. от САК, последният е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете /40 000 лева/. С оглед на горното съдът определя възнаграждение в размер на 1 730 лева /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 1730 лева/, за процесуално представителство на ищеца, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на адв. Я.Д. от САК.

В хода на производството по делото ответникът също е направил разноски за вещо лице в размер на 250 лева и 40 лева за призоваване на свидетел. Същият, чрез процесуалния си представител адв.Т. претендира направените съдебни разноски. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 96.66 лева, съставляваща съдебни разноски - възнаграждение на вещо лице и свидетел, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на Л.П.Л., с ЕГН **********, сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 21.10.2019г. около 06:50 часа на път ГП 1-6, в района на 194км +200 между л.а. марка „БМВ“, модел „320Д” с рег. № СО 3757 СХ, управляван от Б.С.П. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № СО 2583 СС, управляван от Нено Д. Ненов с ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 18.03.2019г. до 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2020 год. – датата, на която изтича тримесечния срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният главен  иск за разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1600 лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Я.Д. от САК, сумата от 1730 лева, съставляваща определено от съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Л.П.Л., с ЕГН ********** сумата от 166.66 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Л.П.Л., с ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК сумата от 96.66 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: