№ 133
гр. гр. Д., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20243200500163 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна
район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, чрез упълномощен юрисконсулт Я. Н., въззивна жалба вх.
№ 6 от 02.01.2024г. по регистратурата на Районен съд – Д. срещу решение №
954/11.12.2023г. по гр.дело № 3508/2022г. по описа на Районен съд - Д., в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника против П. И. С. с
ЕГН **********, гр. Д., ***, искове по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 875/2022г. по описа на ДРС, а именно: - за сумата
от 143,37 лв. (разликата над уважената част от иска от 55,20 лв. до
претендирания размер от 198,57 лв.) по следните фактури: ФП0281720200 от
20.06.2019г. с падеж 10.07.2019г. на ст-ст 0,50 лв; ФП0282882910 от
22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на ст-ст 9,91 лв; ФП0284032802 от
20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на ст-ст 32,68 лв; ФП0285207794 от
20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на ст-ст 39,76 лв; ФП0286371056 от
21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на ст-ст 60,52 лв, издадени в периода
20.06.2019г. – 21.10.2019г.; - за сумата от 34,02 лв. (разликата над уважената
част от иска от 12,18 лв. до претендирания размер от 46,20 лв.),
представляваща мораторната лихва върху главницата по всяка от горните
фактури от падежа й до 11.03.2022г., както и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
1
окончателното изплащане.
Жалбоподателят намира решението за неправилно поради неправилно
прилагане на материалния и на процесуалния закон към установените по
делото факти. Според оплакванията в жалбата, при постановяване на
решението съдът не съобразил ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по-конкретно дадените в т. 9 от същото
разяснения, според които с разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е създадено
изключение от общото правило на чл. 125 от ГПК относно момента на
предявяване на иска и възникване на съответните правни последици, вкл.
прекъсване и спиране на погасителната давност. Заповедното производство
било образувано въз основа подадено по пощата на 22.03.2022г. заявление по
чл. 410 от ГПК и към тази дата давностният срок за вземанията с падежи
10.07.2019г., 12.08.2019г., 10.09.2019г., 10.10.2019г. и 11.11.2019г. не бил
изтекъл. Отправено е искане за отмяна на решението в оспорените с жалбата
части, уважаване на исковете и присъждане на разноски.
От въззивника П. И. С., представляван от особен представител адвокат
Д. Д., не е постъпил отговор на жалбата.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Д.
установи следното:
Постановеното неизгодно за „Енерго - Про Продажби“ АД решение му е
връчено на дата 19.12.2023г. Жалбата е подадена на 28.12.2023г. (дата на
пощенско клеймо) - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна с правен
интерес от оспорване на отчасти неизгодното за нея решение и е допустима.
Решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по
предявени допустими искове.
По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата
оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Производството по гр.д.№ 3508/2022г. по описа на Районен съд - Д. е
образувано по повод искова молба на „Енерго - Про Продажби“ АД, с която
против П. И. С. са предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 3 и ал. 1, т. 2 от
ГПК искове за установяване вземанията на ищеца, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 875/2022г.: 198,57 лв. -
неплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени в периода 20.06.2019г. -
20.11.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; 46,20 лв. - сбор от обезщетения
за забава върху главницата по всяка от фактурите падежа й до 11.03.2022г.
В исковата молба ищецът е изложил обосноваващи исковете
обстоятелства, че ответникът е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД с
клиентски номер кл. №: *** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес гр.
Д., ***. Отношението между страните е регламентирано от Общите условия
2
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби" АД. Ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената
на доставените му услуги, съгласно съставени в периода 20.06.2019г. -
20.11.2019г. фактури на обща стойност 198,57 лева, а поради неизпълнението
на паричните задължения в срок дължал и обезщетение за забава в общ
размер 46,20 лв. за период от падежа на всяко отделно задължение по
фактурите до 11.03.2022г. След подадено заявление, издадена на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и по указанието на заповедния съд ищецът
предявил исковете за съдебно установяване на вземанията си.
Ответникът, чрез назначения му особен представител на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, в писмения отговор е възразил за неоснователност на
исковете поради изтекъл кратък тригодишен давностен срок, считано от деня,
в който всяко от вземанията е станало изискуемо, който не бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установява се от приложеното по делото ч.гр.д.№ 875/2022г., че същото
е образувано по повод заявление с вх.№ 4959/24.03.2022г., изпратено по
пощата на 22.03.2022г., от "Енерго - Про Продажби" АД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. И. С. за сума от 198,57 лв.
- неплатена цена на ел. енергия по фактури, издадени в периода 20.06.2019г. -
20.11.2019г. (описани подробно) за обект в гр. Д., ***, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението и за сума от 46,20 лв. - сбор от обезщетения за забава върху
главницата по всяка от фактурите падежа й до 11.03.2022г. Заявлението е
уважено и е издадена заповед № 420 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 25.03.2022г. за заявените суми, като са присъдени и
разноски в размер на 75 лв. (25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение). Съобщението до длъжника за издадената заповед за
изпълнение е връчено по реда на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, а
справката в регистъра на трудовите договори не е показала наличие на такъв,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е дал на
заявителя указание да предяви исковете по чл. 415, ал. 3 от ГПК в
едномесечен срок. Съобщението е връчено на заявителя на 03.11.2022г. и той
в срок е подал искова молба с вх.№ 21005/30.11.2022г., изпратена по пощата
на 29.11.2022г. Установителните искове са предявени своевременно и
предметът им е идентичен с предмета на заявлението по чл. 410 от ГПК,
поради което обжалваното решение е допустимо. С него исковете са отчасти
(в предмета на въззивното обжалване) отхвърлени по съображения за
възникване на претендираните вземания на предявеното от ищеца основание
и в посочения от него размер, но за основателност на направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, изведени от
разясненията в мотивите по т. 14 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е приел, че подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а това става с
предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК
3
и тъй като исковата молба е подадена на 29.11.2022г., кредиторът е изгубил
правото си да търси принудително изпълнение на главните задължения с
настъпил падеж преди 29.11.2019г., респективно и на обезщетенията за
забавеното им плащане.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а течението й се
прекъсва с подаването на исковата молба за установяване на вземането, но
съдът не е отчел, че съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 вр. ал. 4 от
ГПК. Само ако иск изобщо не е предявен или е предявен, но след изтичане на
едномесечния срок, давността не се счита прекъсната от датата на подаване
на заявлението – в този случай настъпват последиците на чл. 415, ал. 5 от
ГПК (заповедта за изпълнение бива обезсилена). В този смисъл са дадените
разяснения в т. 14 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, а също и тези в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Кредиторът "Енерго - Про Продажби" АД е предявил в едномесечния
срок, след указанието на съда, установителните искове относно вземанията по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради
което ефектът на прекъсването на давността настъпва от момента на
подаването на исковата молба, който се определя от датата на подаване на
заявлението, установена от районния съд с необжалваното в уважителната му
част решение като 22.03.2022г. (датата на изпращане на заявлението по
пощата). Следователно правото на кредитора да претендира принудително
изпълнение е погасено за вземанията му, които са станали изискуеми преди
22.03.2019г. За вземанията по нито една от фактурите, издадени в периода
20.06.2019г. - 20.11.2019г. (с падежи съответно 10.07.2019г., 12.08.2019г.,
10.09.2019г., 10.10.2019г. и 11.11.2019г.), а и за обезщетенията за забава в
тяхното плащане, тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (за
главницата) и чл. 111, б. „б“ от ЗЗД (за обезщетението за забава) към датата
22.03.2022г. не е изтекъл. Давностният срок би изтекъл съответно на
10.07.2022г., 12.08.2022г., 10.09.2022г., 10.10.2022г. и 11.11.2022г.), но преди
това - с подаването на исковата молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, той е
прекъснат, съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.03.2022г. по силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. След като
възникналите в тежест на ответника задължения не са погасени чрез плащане
(доколкото такова не е твърдяно и доказано), нито по давност (доколкото
исковете се считат предявени от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение с материалноправна последица на
прекъсване течението на погасителната давност), претендираното
установяване на тяхното съществуване е основателно.
По изложените съображения в обжалваната му част
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като
въззивният съд постанови уважаване на исковете.
4
Съответно на този резултат в полза на ищеца се следват допълнително
разноски в първата инстанция: в заповедното производство още 18,12 лв.
внесена държавна такса и още 36,24 лв. юрисконсултско възнаграждение; в
исковото производство още 72,47 лв. юрисконсултско възнаграждение и още
54,35 лв. внесена държавна такса. Внесената сума като депозит за особен
представител на ответника е присъдена с обжалваното решение в пълния й
размер от 300 лв. в полза на ищеца, поради което не се налага в тежест на
ответника да се възлага допълнителна сума.
При основателност на жалбата възивникът има право на направените
разноски в производството пред окръжния съд – 50 лв. внесена държавна
такса, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Внесената сума за
особен представител не се присъжда в тежест на въззиваемия, защото не е
използвана по делото и подлежи на възстановяване на страната при писмено
поискване в срока по чл. 82 от ГПК.
При постановяване на решението районният съд е допуснал очевидна
фактическа грешка в адреса на обекта на потребление и абонатния му номер,
която не се отразява на законосъобразността на акта, а следва да бъде
поправена, вкл. и по почин на съда, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 954/11.12.2023г. по гр.дело № 3508/2022г. по
описа на Районен съд - Д., в частта, с която са отхвърлени предявените от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна район р-н
Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
против П. И. С. с ЕГН **********, гр. Д., ***, искове по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 875/2022г. по описа на ДРС, а
именно: - за сумата от 143,37 лв. (разликата над уважената част от иска от
55,20 лв. до претендирания размер от 198,57 лв.), представляваща главница за
ел.енергия по следните фактури: ФП0281720200 от 20.06.2019г. с падеж
10.07.2019г. на стойност 0,50 лв.; ФП0282882910 от 22.07.2019г. с падеж
12.08.2019г. на стойност 9,91 лв.; ФП0284032802 от 20.08.2019г. с падеж
10.09.2019г. на стойност 32,68 лв.; ФП0285207794 от 20.09.2019г. с падеж
10.10.2019г. на стойност 39,76 лв.; ФП0286371056 от 21.10.2019г. с падеж
11.11.2019г. на стойност 60,52 лв., за обект на потребление, находящ се на
адрес гр. Д., ***; - за сумата от 34,02 лв. (разликата над уважената част от
иска от 12,18 лв. до претендирания размер от 46,20 лв.), представляваща
мораторната лихва върху главницата по всяка от горните фактури от падежа й
до 11.03.2022г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна район р-н
Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
срещу П. И. С. с ЕГН **********, гр. Д., ***, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 875/2022г. по описа на ДРС, а
именно: - сумата от 143,37 лв., представляваща сбор от дължими суми по
договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление,
находящ се на адрес гр. Д., ***, по следните фактури: ФП0281720200 от
20.06.2019г. с падеж 10.07.2019г. на стойност 0,50 лв.; ФП0282882910 от
22.07.2019г. с падеж 12.08.2019г. на стойност 9,91 лв.; ФП0284032802 от
20.08.2019г. с падеж 10.09.2019г. на стойност 32,68 лв.; ФП0285207794 от
20.09.2019г. с падеж 10.10.2019г. на стойност 39,76 лв.; ФП0286371056 от
21.10.2019г. с падеж 11.11.2019г. на стойност 60,52 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 143,37 лв. от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по пощата (22.03.2022г.) до окончателното
изплащане; - сумата от 34,02 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата по всяка от горните фактури от падежа й до 11.03.2022г.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН **********, гр. Д., ***, да плати на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, гр. Варна район р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, разноски: в
заповедното производство - още 18,12 лв. внесена държавна такса и още 36,24
лв. юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство пред районния
съд - още 72,47 лв. юрисконсултско възнаграждение и още 54,35 лв. внесена
държавна такса; във въззивното производство - 50 лв. внесена държавна
такса, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6