Р Е Ш Е Н И Е
Номер 681
27.06.2023г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 14 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
и чл.54, ал.4 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (ЗКИР) и е образувано е по две жалби.
Първата жалба е подадена чрез ответника на
30.11.2022г. от С.Д.Н. ***, чрез упълномощения
адвокат М.К. ***, с която се оспорва законосъобразността на Заповед № 18-12186
от 15.11.2022г. на Началника на СГКК-Бургас. Сочи се, че този акт е материално
и процесуално незаконосъобразен. Липсват правни основания за нейното издаване,
тъй като органът се позовава на чл.51, ал.1, т.2, вр. с чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР, но това включва две законови хипотези /допълване на непълноти или поправяне на грешки/, а не става ясно
коя от двете хипотези прилага ответникът. Единствено е цитирано заявлението, по
повод на което се издава заповедта. Счита, че е налице грешка в посоченият
номер на идентификатора- невярно е описан идентификатора на ПИ, на сградата, а
оттам е налице грешка и в проектният идентификатор на самостоятелният обект,
който молителите искат да бъде нанесен в КККР. Погрешно е посочена и площта
/квадратурата/ на обекта. Твърди се, че е „достроена квадратура“, приобщена
незаконосъобразно към сградата в режим на етажна собственост, а това води до
промяна на площта и разпределението на общите части на сградата. Невярно са
посочени в заповедта обстоятелства, подлежащи на вписване, тъй като типовият
договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 27.11.1972г. не
съдържа каквито и да било данни относно обекта, чието нанасяне в КККР се желае.
Невярно са посочени границите на обекта, доколкото и под него и над него
съществуват самостоятелни обекти, които не са отразени в Скица-проект №
15-1004879 от 31.08.2022г. Отделно от горното се сочи и наличието на спор за
материално право между жалбоподателя С.Н. и заявителите Д.Н. и С.Н., защото е
образувано съдебно дело с предмет делба на жилищната сграда, в която се намира
и процесният имот. Посочен е номер на гражданско дело в БРС. Спорът произтичал
от това, че двамата заявители твърдят, че техният баща /насле-додател/ и брат
на жалбоподателя С.Н. е индивидуален собственик на етажа, а според тезата на С.Н.
този етаж е бил собственост на общия за страните наследодател /баща на Ст.Н./- Д.
Г.Н.. Сочи се, че именно в делбеното производство ще се реши въпросът за
спорната собственост, респективно за прекратяване на съсобствеността между
съделителите и съдът ще реши в чий дял ще бъде поставен самостоятелният обект,
а нанасянето му в КККР към този момент е преждевременно. Наличието на спор за
материално право е пречка за издаване на процесната заповед. С посочването на
увеличена квадратура на самостоятелният обект, плод на неговото незаконно
разширяване, издаденият административен акт противоречи и на целта на закона.
Иска се отмяна на заповедта.
Втората жалба
е подадена от Д.Г.Н., С.Г.Н. и К.Й.Н., тримата представлявани от пълномощник-
адвокат И.М. ***. Оспорва се заповедта, В ЧАСТТА, в която нанесеният нов обект
в КККР с идентификатор 07079.830.288.1.1 е вписан като собственост на Д. Г.Н..
Твърди се, че видно от всички представени към заявлението документи нанесеният
нов обект, намиращ се на ет.3 в сграда с идентификатор 07079.830.288.1, с площ
от 158 кв.м не е собственост на Д. Г.Н., а само на Д.Н. и С.Н.. Описва се
хронологията по придобиване на имота и построяване на сградата. Позовават се на
влязъл в сила съдебен акт по друго дело, според който съдът е приел, че С.Н. не
е доказала, в качеството на наследник на Д. Н., че по отношение на втория етаж
/посочен като жилище на ет.3/ с площ от 158 кв.м. е налице съсобственост между
нея, Д.Н. и С.Н.. Иска се отмяна на заповедта в посочената част и вместо това
да се дадат указания за вписването, че нанесеният нов обект е собственост на Д.Н.
и С.Н..
В
съдебно заседание, жалбоподателят С.Н., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си адвокат, с който поддържат жалбата и пледират за нейното
уважаване. Ангажира съдебно-техническа експертиза.
В
съдебно заседание, жалбоподателят Д.Н., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си адвокат И.М. ***, като поддържат жалбата и пледират за нейното
уважаване в оспорената част, а именно само досежно вписаните собственици.
Оспорва се, като неоснователна другата жалба подадена от С.Н..
Жалбоподателите
С.Н. и К.Н., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, като се
представляват също от адв.И.М..
ОТВЕТНИКЪТ –
Началник на СГКК – гр.Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представя административната преписка. В съпроводителното писмо се оспорват жалбите,
като се изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност.
Иска жалбите да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени на ответника напревените
по делото съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар (л.4 от делото).
ПО ФАКТИТЕ:
Подадено е
заявление до СГКК-Бургас /с вх.№ 01-275790-18.05.2022г./ -л.61 от делото, с
което е поискано нанасянето на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.830.288.1 в гр.Бургас, както и настъпили промени в КРНИ, подадено от
В.Стоянов, в качеството на правоспособно лице за извършване на дейности по
кадастъра, с приложения /л.65-70 от делото/.
Към първото
заявление е подадено и заявление до СГКК-Бургас / с вх.№ 01-312471-03.06.2022г./ от К.Н. и Д.Н., като се иска нанасяне на
настъпили промени в КРНИ за сграда с идентификатор 07079.830.288.1 в гр.Бургас,
ул.Бриз № 10, съсобственост-еднофамилна, брой етажи 4, застроена площ 130 кв.м.
и издаване на Схема на самостоятелен
обект. Приложени са удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за
процесната сграда и съдебно решение по гр.дело № 7662 от 2018г. по описа на
БРС.
Към заявлението е
представено влязло в сила Решение от 02.10.2020г. по гражданско дело № 7662 от
2018г. на РС-Бургас, влязло в сила на 19.06.2021г. /л.56-60 от делото/. Същото е постановено по искова претенция на С.Н.
против С.Н. и Д.Н. относно разпределение на ползването между страните на
обектите описани в исковата молба, находящи се на същият административен адрес:
гр.Бургас, кв.Крайморие, ул. „Бриз“ № 10, като исковата претенция е отхвърлена,
поради недоказаност на иска. В мотивите на съдебното решение се сочи, че не е
поискано разпределение само на първи етаж; втори жилищен етаж не е съсобствен с
ищцата С.Н., а за трети и четвърти жилищни етажи не се установява да са
съсобствени между страните.
Съгласно
представената към заявлението на лицензираното лице обяснителна записка /л.65
от делото/, площта на самостоятелният с идентификатор 07079.830.288.1.1 е 158
кв.м. и същият се намира на ет.3.
Видно от
представено Удостоверение за
наследници- изх.№ 94-01-2701 от 31.01.2017г. /л.69 от делото/ Д. Г.Н., б.
жител *** е починал на 13.09.2013г., а негови наследници са:
1.С.Д.Н. /дъщеря/;
2.Георги Д.ов Н. /син/, починал на
10.03.1999г.;
2.1. С.Г.Н. /дъщеря на Георги Н./;
2.2. Д.Г.Н. /син на Георги Н./;
Видно от
представено Удостоверение за
наследници- изх.№ 94-01-2700 от
31.01.2017г. /л.70 от делото/ Георги Д.ов Н., б. жител *** е починал на
10.03.1999г., а негови наследници са:
1.К.Й.Н. /съпруга/;
2.С.Г.Н. /дъщеря/;
3.Д.Г.Н. /син/;
С Уведомление от
07.06.2022г. до С.Д.Н. /л.53 от делото/, ответникът уведомява лицето, че К.Н., Д.Н.
и С.Н. *** заявление с вх.№ 01-312471-03.06.2022г., с което се иска стартиране
на процедура по изменение на КККР на гр.Бургас по отношение на сграда с
идентификатор 07079.830.288.1, изразяващо се в нанасяне на нов самостоятелене
обект- жилище /апартамент/ на трето ниво, с проектен идентификатор
07079.830.288.1.1. Описани са приложените от заявителите документи, вкл. типов
договор от 27.11.1972г., издаден от Градски народен съвет-Бургас. Уточнено е,
че при проверка в данните от КККР е установено вписването на собственост върху
засегнатата сграда в лицето на Д. Г.Н. именно въз основа на договор от 1972г.
Пратката
изпратена чрез пощенски оператор е непотърсена, видно от приложените известия
по делото и С.Н. е уведомена служебно, с поставяне на съобщение на таблото и
публикуване на електронната страница на АГКК- 04.08.2022г., премахнато на
12.08.2022г. /л.50 от делото/.
Със Заповед №
18-9152 от 31.08.2022г. на Началника на СГКК-Бургас е одобрено изменението на
КККР на гр.Бургас, като е нанесен нов обект в сграда с идентификатор
07079.830.288.1, а именно самостоятелене обект- жилище /апартамент/ на трети
етаж, с проектен идентификатор 07079.830.288.1.1. Описани са приложените от
заявителите документи, вкл. типов договор от 27.11.1972г., издаден от Градски
народен съвет-Бургас, респективно вписана е собственост върху засегнатата
сграда в лицето на Д. Г.Н.. /л.48 от
делото/.
Против посочената
заповед е подадена жалба от С.Н., като е постъпила в деловодството на СГКК,с
рег.№ 06-2071 от 19.09.2022г. /л.38 от
делото/.
Със Заповед №
17-244 от 23.09.2022г., органът-издател на оспорената заповед я ОТТЕГЛЯ, по
реда на чл.91, ал.1 от АПК, като указва, че след влизане в сила на акта, с който
е извършен отзив ще бъде издаден нов административен акт.
Не се и твърди
някоя от заинтересованите страни да е оспорила извършеният отзив на
първоначалния административен акт, като с последваща Заповед № 18-12186 от
15.11.2022г. ответникът се е произнесъл по подаденото заявление с вх.№ 01-312471-03.06.2022г. В новата заповед
се сочи, че оттеглянето на първия акт е влязло в сила, а след изпращане на
надлежни уведомления до заинтересованите лица по реда на чл.26 от АПК
възражения не са постъпили. Позовава се представени от заявителите
доказателства, вкл. типов договор за отстъпено право на строеж от 1972г.,
издаден на наследодателя на страните- Д. Н., починал на 13.09.2013г., две
удостоверения за наследници, приложени схема-проект по проекта за изменение
изготвен от правоспособен специалист- Васил Стоянов. В новата заповед се сочи,
че в сградата няма отразени самостоятелни обекти до момента, а исканото
изменение има своето правно основание в чл.51, ал.1, т.2, вр. с чл.54, ал.1 и
ал.4 от ЗКИР и чл.70 от приложимата Наредба за ССПКККР. Сочи се, че непълнотата
и грешката се изразява в липса на отразена в КККР схема на самостоятелно
жилище, разположено на третия етаж на процесната сграда, което по смисъла на
§1, т.16 от ДР на ЗКИР съставлява несъответствие на картата /в липсата на
очертания на недвижимия имот- жилището/ с действителното състояние на обекта на
място. Органът се позовава и на чл.23, т.3 от ЗКИР, във връзка с §1, т.1 от ДР
на закона, според която разпоредба жилището на ет.3 представлява самостоятелен
обект на кадастъра и подлежи на самостоятелно отразяване в КК. Изтъква се, че
данните предложени за вписване от лицензираното лице са съобразени с документа
за собственост на наследодателя на страните- Д. Н. и фактическото измерване на
площта на обекта на място- извършено от лицензираното лице. Макар, в първата
страница на заповедта да се сочи, че няма постъпили възражения от
заинтересованите страни, в следващата част на изложението са обсъдени
възраженията на С.Н.. Сочи се, че предложеният начин на вписване в КР по
отношение на самостоятелният обект- жилище не засяга правата и законните
интереси на С.Н., доколкото тя също е наследник на Д. Н., заедно с починалия си
брат- Георги Н., чийто наследници са заявителите. При това положение,
ответникът е изразил становище, че вписването на собственост в лицето на
наследодателя Д. Н. и документът, от който произтичат вещните права на
наследодателя легитимира като собственици както молителите /подали процесното заявление/, така и
заинтересованата страна С.Н., а по този начин вписването ще бъде коректно и по
отношение на образуваното гражданско дело с предмет съдебна делба- гр.д. № 1566
от 2022г. по описа на РС-Бургас.
В мотивите на втората
заповед е отразено още, че в процедурата по отразяване на границите на
самостоятелен обект адм. орган не следи за законност на извършеното
строителство, доколкото предмет на изменението са съществуващите на място
пространствени предели на обекта на кадастъра, който не е отразен като такъв в
КК, а незаконността на строителството рефлектира върху обектите в КК след
констатация на компетентния орган, водеща до заличаването им на терена.
Ответникът сочи,
че е обвързан от конкретно искане на заявителите, които са поискали нанасянето
в КК само на жилището на ет.3, а липсата на съседни самостоятелни обекти в
проекта на лицензираното лице не може да доведе до постановяване на отказ от
адм. орган. Посочено е, че тази липса/ на съседни самостоятелни обекти/ винаги
може да бъде отстранена с нов проект за нанасяне и на други обекти, т.е. на
такива намиращи се и на останалите етажи.
Изрично е
заявено, че според издателя на заповедта не е налице спор за материално право
върху обект с пр. идентификатор 07079.830.288.1.1 по смисъла на чл.70, ал.4 и
§1, т.16 от приложимата Наредба за ССПКККР от 2016г. Изтъква се, че дори да е
налице такъв в предмета на производството за съдебна делба- гр.д. № 1566 от 2022г. по описа на РС-Бургас, такъв спор не е обективиран
пред административния орган, тъй като заявителите не са поискали в КР да бъдат
вписани като еднолични собственици на обекта.
При така
изложените аргументи ответникът е постановил оспорената по настоящото дело
заповед от 15.11.2022г. и исканото изменение на КККР на гр.Бургас е одобрено, с
нанасянето на самостоятелен обект- жилище с идентификатор 07079.830.288.1.1,
площ 158 кв.м, на ет.3, собственост на Д. Н., въз основа на документ от
27.11.1972г. издаден от ГНС-Бургас. Отразено е, че НЯМА съседни сямостоятелни
обекти на същият етаж, над обекта и под обекта.
В хода на
съдебното производство по искане на жалбоподателя е ангажирана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието по делото неоспорено
от страните. Съгласно заключението на вещото лице изготвено след извършен оглед
на място, действителната площ на вписания със заповедта самостоятелен обект е 160.33 кв.м. /за разлика от отразената в заповедта площ от 158 кв.м./, а
процесният обект реално е разположен на втори
етаж на сградата, за разлика от етажът описан в заповедта- „трети“.
При тези фактически констатации, съдът обосновава
следните правни изводи:
Относно допустимостта:
Съдът намира, че
и двете подадени жалби изхождат от активно легитимирани заинтересовани лица,
участвали като такива в хода на административното производство и са насочени
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Подадени са в законния
14-дневен срок за оспорване на акта, а и двете оспорвания са направени от лица,
които имат правен интерес от обжалването. Това е така, защото С.Н. оспорва
невярното отразяване на етажа, площта на имота и издаването на акта преди да
бъде решен наличния между лицата спор за материално право, а останалите трима
жалбоподатели също имат правен интерес от оспорването, при положение, че
вписването на собствеността в лицето на общия за всички страни наследодател е
неблагоприятен за тях факт, доколкото тримата искат съсобствеността да бъде
вписана само на името на заявителите Д.Н. и С.Н..
Според чл.2,
ал.1 от ЗКИР, кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите
на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Кадастърът обхваща и данни за правото на
собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху
недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху
поземлените имоти (чл.2,
ал.2 от ЗКИР). Данните по ал.1 и ал.2, т.1 – 4 се нанасят върху кадастрална
карта и се записват в кадастрални регистри (чл.2, ал.3). Според §1,
т.13 от ДР на ЗКИР, „заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на
други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Съгласно чл.51,
ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след
влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Съгласно чл.51,
ал.2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по
ал.1 се извършват от СГКК по местонахождение на имота.
Разпоредбата на чл.51,
ал.3 от ЗКИР сочи, че измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община.
По настоящото
дело е установено, че с типов договор от 27.11.1972г. Градски народен
съвет-Бургас отстъпва право на строеж на общия на всички жалбоподатели
наследодател- Д. Г.Н. /л.68 от делото/. По делото е безспорно, че именно в този
имот е построена процесната сграда, в която се намира самостоятелния обект-
предмет на заповедта на СГКК-Бургас. Този факт обосновава правния интерес на част
от наследниците /К.Н. и Д.Н./ да заявят вписване на собствеността си в КРНИ за
гр.Бургас, което същите сторили със заявление до СГКК – Бургас (л.54) с
приложени доказателства.
Действително, със
заявлението не е посочено искане на тези лица да бъдат вписани като единствени
собственици, но следва да се отбележи, че заявлението на К. и Д. Неделчеви е
подадено на 03.06.2022г. /л.54 от делото/, като е посочено в горния ляв ъгъл на
документа, че се депозира „към вх.№
01-275790 от 18.05.2022г.“ По-горе в решението вече бе посочено, че това
първо заявление е представено от Васил Стоянов, в качеството на лице,
правоспособно да извършва действия по кадастъра /л.61 от делото/, а с първото
заявление е поискано издаване на удостоверение за приемане на проект за
изменение на КККР за сграда с идентификатор 07079.830.288.1 в гр.Бургас,
изразяващо се в нанасяне на нов обект в сградата, респективно нанасяне на
настъпили промени в КККР.
С второто
заявление от 03.06.2022г. обаче се иска нанасяне на настъпили промени в КККР на
гр.Бургас по отношение на сградата въобще, описана като жилищна
сграда-еднофамилна, брой етажи 4, застроена площ 130 кв.м. и факта, че е
съсобствена, съответно се иска издаване
на схема за самостоятелен обект. Отразено е, че към заявлението е приложено
влязло в сила съдебно решение, а именно по гр.дело № 7662 от 2018г. по
описа на БРС. Видно от съдържанието на съдебният акт, исковата претенция на С.Н.
за разпределение ползването на съсобствения недвижим имот /сградата/ е
отхвърлена, като неоснователна. Изрично е посочено, че не е установено наличието на съсобственост
по отношение на втори, трети и четвърти жилищен етаж между ищеца С.Н.
и ответните страни- С.Н. и Д.Н..
В издадената
заповед, административният орган приема, че като собственик и на
самостоятелният обект, респективно на цялата сграда следва да бъде посочен
общия наследодател Д. Н., а в тази насока излага мотиви, че не е налице спор за
материално право заявен пред административния орган, а би могло такова
оспорване да е предмет само на производството за съдебна делба- гр.дело № 1566
от 2022г. на РС-Бургас. В подкрепа на този извод се излага доводът, че
собствеността остава непроменена и като единствен собственик е вписан само
общият за всички страни наследодател- Д. Н.. Този извод на административния
орган е необоснован и е направен в
противоречие с ангажираните в административното производство писмени
доказателства, представени към заявлението.
На първо място,
следва да се отбележи, че волята на заявителите досежно конкретните искания за
нанасяне на изменения в КККР следва да бъде заявена ясно и недвусмислено. В
нарушение на чл.35 от АПК, без да са изяснени фактите, на които се основава
подаденото заявление, ответният орган е издал оспорената по настоящото дело
втора заповед от 15.11.2022г., без да изиска уточнение от заявителите кое лице
или лица искат да бъдат посочени като собственици на въведения в КК и КРНИ нов
самостоятелен обект. Такова уточнение е било наложително, доколкото това
отразяване /изменение/ се въвежда именно по волята на заинтересованите лица, а
не служебно от страна на органа-издал заповедта. Първо е нелогично да се
приеме, че заявителите са желали вписване на собственост в лицето на общия
наследодател Д. Н., при положение, че са представили удостоверение за
наследниците му, а освен това към заявлението от 03.06.2022г. е представено и
изрично упоменато съдебно решение за отхвърляне на исковата претенция на един
от тези наследници, с аргументи, че не е установена съсобственост на процесната
сграда в хода на проведено гражданско производство. Освен това, за да се
осъществи такова изменение следва заинтересованите лица /заявители/ да посочат изрично
волята си относно отразяване на съсобствениците на имота, подлежащ на
самостоятелно вписване, а не намеренията им да се извеждат по тълкувателен път.
В случаят, такова уточняване не е направено и не е изискано въобще от ответният
орган, поради което издаденият акт е постановен в разрез с основния принцип да
бъде постановен акт след като бъдат изяснени всички факти и обстоятелства по
процедираното изменение. Показателно за тази констатация е обстоятелството, че
три от четирите заинтересовани лица /С., К.
и Д. Неделчеви/ са подали жалба срещу постановеният акт от 15.11.2022г.
само в тази връзка, като изразяват несъгласие с постановеното от ответника, че
като собственик следва да бъде посочен единствено общият наследодател и
заявяват, че като съсобственици следва да бъдат посочени само Д.Н. и С.Н..
На следващо
място, заповедта е издадена при невярно отразяване на индивидуализиращи белези
на обекта. Това е така, защото приетото и неоспорено заключение на вещото лице
по делото установява, че отразената площ от 158 кв.м. не отговаря на
действителната му площ- 160.33
кв.м., а освен това невярно е отразен и етажът, където е разположен този СО и
вместо реалният втори етаж е посочен
„трети“ етаж.
Както вече бе
посочено, с вписването на самостоятелният обект органът е изтъкнал, че нито под
него, нито над него има вписан друг самостоятелен обект и отразяването на
действителният етаж на сградата, където се намира този обект е от съществено
значение за неговата индивидуализация. Освен местоположението в сградата,
размерът на жилището, т.е. неговата площ също е част от основните данни
подлежащи на вписване, съгласно нормативната уредба и нейното вярно отразяване
е от съществено значение за целите на КРНИ.
Данните за
собствеността също следва да бъдат коректно отразени, защото са част от основните данни поддържани
от КРНИ, макар фактът на самото вписване да не оказва влияние върху притежавани
вещни права.
Не може да се
приеме тезата на ответника, че спорът за материално право не е заявяван от
страните в хода на административното производство. Самият факт, че заявителите
се позовават на съдебно решение, с което е отхвърлена исковата претенция на С.Н.
за разпределение ползването на съсобствен имот, както и заявеното от самата С.Н.
в подадената жалба, по повод на която е извършен отзив на първата постановена
заповед, ясно сочат за наличие на такъв спор. Изрично в жалбата /рег.№ 06-2071
от 19.09.2022г./ С.Н. е заявила пред административния орган, че в
производството по съдебна делба /гр.дело № 1566 от 22г. на РС-Бургас/ другите
две заинтересовани лица твърдят, че „техният
баща и наследодател /мой брат/ е индивидуален собственик на етажа, а моето
твърдение е, че този обект е бил съсобственост на общия за страните
наследодател- мой баща- Д. Г.Н.“. Освен това, в жалбата обусловила
оттеглянето на първата заповед се прави и друго изрично възражение, а именно
относно площта на имота, като се заявява, че отразената в схемата-проект квадратура не отговаря на
действителната площ.
При тези данни,
очевидно е налице спор за материално право по смисъла на §1, т.16 от Наредбата
за ССПКККР от 2016г., защото представеното съдебно решение по предходно
гражданско дело от 2018г. установява липса на съсобственост между всички
заинтересовани лица, доколкото се сочи, че такава съсобственост не е налице по
отношение на ищеца в делото /С.Н./, поради което направеният от ответния орган
извод, че собствеността следва да бъде отразена на името на общия наследодател
е извън компетентността на административния орган след като спорът за тази
собственост не може да се реши от него. Вярно е, че решението по гр. дело №
7662 от 2018г. на БРС няма сила на пресъдено нещо досежно наличието
или липсата на вещни права у жалбоподателя С.Н., тъй като този акт само
замества решението на мнозинството от съсобствениците и съставлява т.нар. акт
на спорна съдебна администрация, но до постановяването на влязъл в сила съдебен
акт по заведената съдебна делба не би могло да се прецени дали С.Н. притежава
такива права или не, респективно дали СО вписан в КККР е съсобствен между
всички наследници на Д. Н. или само между наследниците на Георги Н..
Фактите относно
наличието и на второ гражданско производство са били заявени в хода на
подаденото заявление и са известни на ответния орган, а несъобразяването им при
постановяване на административния акт води до извода, че същият е постановен
незаконосъобразно, при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила /чл.35 от АПК/ без да е
изяснено каква е волята на заявителите досежно изменение на данните относно
съсобствеността, при положение, че се представя съдебно решение в тази връзка.
Постановената заповед е издадена от компетентен
орган- Началника на СГКК-Бургас /чл.54, ал.4 от ЗКИР/ и в предвидената от
закона писмена форма, но противоречи на материалния закон и неговите
цели, тъй като не отразява вярно местоположението на самостоятелния обект /погрешно отразен етаж/ и неговата площ, в разрез с указаното в чл.2, ал.1
от ЗКИР, съответно правото на собственост /чл.2, ал.2, т.1 от ЗКИР/ и въпреки
наличието на хипотеза по чл.70, ал.4, вр. с §1, т.16 от Наредбата.
При тези констатации, се
обосновава извода, че и двете подадени жалби са ОСНОВАТЕЛНИ и следва да бъдат
уважени, респективно заповедта да се отмени. Съдът няма правомощия да отменя
заповедта само досежно отразените площ или етаж, респективно само в частта
относно вписването на собственика, както предлагат жалбоподателите. В случаят, е
издаден един административен акт, чийто диспозитив гласи, че се „ОДОБРЯВА“
исканото изменение на КК и КР. Част от характеристиките на самостоятелният
обект, нанесен в КККР с одобреното изменение дори не се съдържат в самия акт, а
в приложената към заповедта „схема-проект“, например етажа на жилището. Отделен е въпросът, че наличието на спор за
материално право въобще е отрицателна предпоставка за издаване на заповед с
процедираното „изменение на КККР“. В този смисъл, заповедта следва да се отмени
изцяло. Произнасянето по същество относно подадените заявления не е в
компетентността на съда, поради което и на основание чл.173, ал.2 от АПК
преписката по заявленията от 18.05.2022г. и от 03.06.2022г. следва да се
изпрати на ответника за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона, за което да се определи и 1-месечен срок от
влизане в сила на настоящото решение, съобразно предвиденото в чл.174 от АПК.
По делото е направено искане за
присъждане на направени разноски и от жалбоподателя С.Н. и от останалите трима оспорващи.
Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че
разноски следва да бъдат присъдени в полза и на четиримата жалбоподатели, на
основание чл.143, ал.1 от АПК. В тази връзка, СГКК-гр.Бургас, към чиято
структура принадлежи ответният административен орган следва да възстанови на
жалбоподателя С.Н., както следва: 500 лева платено адвокатско възнаграждение за
един адвокат, 10 лева за внесена държавна такса и 420 лева платено
възнаграждение на вещото лице или разноски общо в размер на 930 лева. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя, направено в съпроводителното писмо с изпращане на преписката е
неоснователно, предвид указаният размер на минимално адвокатско възнаграждение
в Наредба № 1 от 2004г. за този вид дела. Колкото до останалите трима
жалбоподатели, същите са внесли държавна такса в общ размер на 30 лева, а
липсват доказателства за други извършени разноски по делото, доколкото не са
внасяли депозит за вещо лице, нито има доказателства за платено адвокатско
възнаграждение. Приложено е само пълномощно на общият им процесуален
представител /л.80 от делото/, в което обаче няма данни за платено
възнаграждение. Ето защо, в полза на Д.Г.Н., С.Г.Н. и К.Й.Н. следва да се
присъди само сумата от 30 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-12186 от 15.11.2022г. на Началника на
СГКК-гр.Бургас, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ИЗПРАЩА преписката по подадените заявления /с вх.№ 01-275790-18.05.2022г. и вх.№ 01-312471-03.06.2022г./
от К.Н. и Д.Н.,*** за ново произнасяне при съблюдаване на указанията в съдебния
акт, съгласно чл.173, ал.2 от АПК.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за новото произнасяне, на основание
чл.174 от АПК, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър- гр.Бургас
/СГКК-Бургас/ да заплати на С.Д.Н. *** сумата от 930 лв. разноски по делото
пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър- гр.Бургас
/СГКК-Бургас/ да заплати на Д.Г.Н., С.Г.Н. и К.Й.Н. *** сумата от 30 лв.
разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: