Р Е Ш Е Н И Е  №  322

 

гр. Сливен, 11.03.2020 год.

               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

               при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 2964 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:   

 

               Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

    Твърди се, че ищцата М. П.П. е съпруга на починалия на 20.02.2019 г. Л. П. П., а ищецът П.Л.П. е син на починалия Л. П.

   Сочи още, че наследодателят Л. П. П.е работел по трудов договор в „Напоителни системи“ ЕАД, клон С. Т. - С. на длъжност „ел. техник“, като на 20.02.2019 г. му е била поставена задача, заедно с още двама негови колеги да сменят проблемен изолатор на високо напрежение в Помпена станция - с.Ч.

Твърдят, че пострадалия се качил покрива и извършил възложената му задача, като след приключване на работата, подал инструментите и се канел да слиза, като в този момент се чуло жужене от късо съединение и П. паднал от покрива на земята. Колегите на пострадалия извикали линейка, която го откарала в болница, където по-късно починал.

Сочат, че осигурителят „Напоителни системи“ ЕАД, клон Средна Т. - С. е депозирал в ТП на НОИ - София град, декларация за трудова злополука с вх.№ 218/05.03.2019 г., като с разпореждане № 23146 от 08.05.2019 г. на НОИ Териториално поделение - София град, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „Териториално поделение „Държавно горско стопанство С. З.“, злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.

Излагат твърдения, че в резултат на трагичния инцидент са претърпели и към момента продължават да имат негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек- съпруг и баща, който е бил основна опора в семейството, а внезапната и неочаквана загуба ще  ги съпътства през целия им живот.

Сочат, че П.Л. Павлов е изгубил баща си, към който е изпитвал синовна обич и живота му продължава без бащината подкрепа и грижи, към който е бил изключително привързан, разчитал е на него в ежедневието си и във всяка житейска ситуация, връзката между баща и син е била много силна, но е прекъсната завинаги от трагичния инцидент. Смъртта на най-близкия му човек се е отразила изключително негативно.

Сочат, че ищцата М. П.П. е загубила съпруга си, с който е живеела в продължение на години и заедно са създали сплотено семейство, макар от брака си да нямат деца, живели са в общо домакинство, заедно са отглеждали децата на пострадалия от първия му брак и са се грижели един за друг, като изживява много тежко загубата на човека, на чиято подкрепа и обич ежедневно е разчитала. Връзката им е била силна, изпълнена с взаимно доверие и обич. Загубата й е изключително голяма, тъй като тя занапред няма по-близък роднина, на грижите на който може да разчита.

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Напоителни Системи“ ЕАД, клон Средна Т. С.: да заплати на М. П.П. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 20.02.2019 г., при която е настъпила смъртта на нейния съпруг Л. П. П.в, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. - датата на трудовата злополука до окончателното изплащате на сумата;

- да заплати на П.Л.П. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 20.02.2019 г., при която е настъпила смъртта на неговия баща Л. П. П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. - датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата. Претендират за направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК  е постъпил такъв от ответната страна, като счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

            Сочи се, че работодател на Л. П.е бил клонът „С. Т.“ на търговското дружество „Напоителни системи“ ЕООД, като не оспорват исковете по тяхната основателност, тъй като не са налице данни, изключващи безвиновната отговорност на работодателя.

Намират че в следствие на трудова злополука, от която е последвала смъртта на наследодателя на ищците, като нито злополуката, нито вредоносният резултат са причинени умишлено.

Оспорват исковете по размер на две основания.

На първо място считат, че размерът на предявените искове е прекомерно завишен, преценен сравнително с практиката на съдилищата, при съобразяване на всички обстоятелства от значение за остойностяването на неимуществените вреди.

На второ място считат, че стойността на обезщетението следва да бъде намалена със степен на съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена груба небрежност от страна на починалия работник, тъй като от всички, събрани при проверките факти и обстоятелства е видно, че починалият наследодател на ищците самостоятелно, непланирано и без наряд /нареждане от по-горен ръководител/, е взел решение за извършване на ремонт на ел. инсталация, който не е от спешен порядък. Пренебрегнал е и правилата за безопасна работа, работейки без предпазни средства /констатации от протокол № 5103-19-7 от 17.04.2019 г./. Не е изключил от ел. мрежа системата, като тези факти отегчават неговата лична отговорност с оглед обстоятелството, че като ръководител на звеното той организира работата по осигуряване и актуализиране на знанията на персонала за техническата безопасност при работа. Следователно, дължимото обезщетение от страна на работодателя следва да бъде намалено, съобразно степента на съпричиняване от страна на починалия, в резултат на проявена от него груба небрежност при работата с електрическите системи.

Твърдят, че като работник на „Напоителни системи“ ЕАД, Л. П.е включен в списъка на застрахованите лица по групова застраховка „Трудова злополука“ към датата на събитието. Застраховател е ЗАД „Армеец“ АД, който е заплатил застрхователната сума при смъртта от трудова злополука е 150 - кратният размер на месечната брутна работна заплата на лицето, а както пострадалите, така и работодателят, разполагат с искове за заплащане на застрахователното обезщетение, при определени от КЗ условия. Считат, че следва да бъде привлечено като трето лице – помагач в процеса на страна на ответника и застрахователя, поради което на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, молят да бъде привлечено ЗАД „Армеец“ АД. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ищците се явяват лично и с пълномощник, молят да се уважи исковата претенция в пълен размер. Претендира за разноски.

Ответното дружество чрез пълномощник моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.

Третото лице помагач ЗАД "Армеец" АД не се представлява от представител или пълномощник в с.з. С депозиран отговор-становище с вх. № 21396/16.10.2019 г. правят възражение за наличие на съпричиняване от страна на починалото лице. Счита, че работодателят единствено и само носи имуществена отговорност по чл. 200 от КТ при трудова злополука. Моли съдът да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че наследодателят на ищците Л. П.. П. е работел по трудов договор в ответното дружество „Напоителни системи“ ЕАД, клон С. Т. - С. от 16.03.2000г. на длъжност „ел. техник, енергийно осигуряване, БЗР и ППАБ“, код по НКПД 31133004, като на 20.02.2019 г. му е била поставена задача, заедно с още двама негови колеги да сменят проблемен изолатор на високо напрежение в Помпена станция - с.Ч. Установи се също, че пострадалия се качил на покрива на КРУ- по-ниската сграда до изолаторите на трафопоста намиращи се в Понпената станцията на с. Ч.и извършил възложената му задача, като след приключване на работата, подал инструментите и се канел да слиза, като в този момент се чуло жужене от късо съединение и Панайотов паднал от повален от електричеството на земята. Колегите на пострадалия извикали линейка, която го откарала в болница, където по-късно починал.

Също така не е спорно, а от приетото и приобщено към доказателствения материал по делото Разпореждане №23146 от 08.05.2019 г. на НОИ Териториално поделение - София град, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „Териториално поделение „Държавно горско стопанство Стара Загора“, злополука е приета за трудова злополука на осн. чл. 55, ал.1 от КСО. Осигурителят „Напоителни системи“ ЕАД, клон Средна Т. - С. депозирал в ТП на НОИ - С. град, декларация за трудова злополука с вх.№ 218/05.03.2019 г.

Освен това не е спорно, че работодателят е имал сключен договор за групова застраховка "Трудова злополука", сключен съгласно Наредбата за задължително застраховане на работници и служители, за риска "Трудова злополука", видно от Застрахователна полица № ********** с период на действие от 0.00 ч. на 06.10.2018 г. до 24.00 ч. на 05.10.2019 г., относно работещите 1702 лица, които са в трудови правоотношения с "Напоителни системи", като починалият е фигурирал в поименния списък. В застрахователен договор е описано, че при смърт, вследствие на трудова злополука застрахователят отговаря до 150 кратният размер на месечното брутно възнаграждение на застрахованото лице. Установи се и е безспроно, че към датата на депозиране на отговора от страна на третото неучастващо лице ЗАД „Армеец“ АД, наследниците на починалия не са предявили претенции за изплащане на суми за обезщетение на риска - "смърт, вследствие от трудови злополуки", поради което застрахователят не е образувал щета във връзка с процесното събитие.

            От представено удостоверение за наследници на починалия, с изх.№ 9400-4133/01.03.2019 г. от Общ.С., се установява, че ищците са негови законни наследници, а именно Маринка П. - съпруга на починалия, а негов син е  П.П..

            По делото е приложен Протокол № 5103-19-7/17.04.2019 г. за резултатите от извършеното разследване от злополуката станала на 20.02.2019 г., в което в т. ІХ пише, че е нарушен чл. 284 ал. 2 от КТ и чл. 59, ал. 1, т. 5 и чл. 480 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уреди на електрически и топлофикационно централи и по електрически мрежи, който обаче е оспорен многократно и въз основа на експертното заключение направено от в.л. инж. Ч. специалист по Охрана и безопасност на труда, който намира, че този протокол не съответства на действителното положение предвид и свидетелските показания кредитирани по настоящото производство и след запознаване с документацията в тази насока.

            По делото е прието и приобщено към доказателствения материал Разпореждане № 23146/08.05.2019 г. на НОИ, в което се приема, че е станала трудова злополука на осн. чл. 51, ал. 1 от КС с починалия работник Л. П..

            По делото са приложени и приети копие от трудовото досие на Л. П.- 2 тома. От последното допълнително споразумение № 24/01.12.2014 г. към трудовия договор № 02/16.03.2000 г. между работодателят и починалият работник се установява, че същият е работил 19 г. при работодателя и последно е изпълнявал длъжността "ел. техник - енергийно осигуряване, БЗР и ППАБ, с код по НКПД: 31133004, при категория персонал "техници и приложни специалисти" за неопределено време с основно трудово възнаграждение 710 лв. и допълнително възнаграждение за клас 341.51 лв.

            Следователно 150 кратният размер, който застрахователят е длъжен да плати за риска "смърт, вследствие от трудова злополука" възлиза на 157727 лв.

            По време на делото са правени периодични справки, относно воденото досъдебно производство № 22/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Сливен, като до приключване на настоящото производство не беше приключило воденото разследване.

От съдебно-техническото заключение, изготвено от в.л. Ч., специалист трудова медицина след посещение на мястото на злополуката и запознаване с личното трудово досие на пострадалия и приложените доказателствата по делото, става ясно, че са допуснати множество нарушения от страна на работодателя по ЗБУТ, като най-същественото нарушение е, че на починалия е възложена работа без необходимата квалификация, което е отразено на лист 119 по делото, тъй като от представения от ответното дружество Протокол от изпит за квалификационна група за работа с ел. уреди до 1000 V не се доказа обучение и правоспособност, като този протокол на база на който ответното дружество твърди, че е назначен не дава право на работника да работи в ел. уредби над 1000 V, а същият е назначен, за да работи и процесното КРУ е 6 000 к V. Цитирана е Наредба № 16-116/08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енерго обзавеждането и изискване на ПБЗРЕУЕТЦЕМ, а именно: чл. 4, ал. 3, съгласно която ръководителят на предприятието осигурява разработване на вътрешни експлоатационни функции с конкретни изисквания и правила от съответните нормативни актове, техническата документация на производителите и ги утвърждава, като в чл. 5 на тази Наредба е разписано, че при провеждане на техническа експлоатация по чл. 4 осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на персонала, както и пожарната и аварийната безопасност се уреждат с нормативни актове и вътрешни инструкции свързани с тях. В чл. 8 е записано, че техническата експлоатация на енергообзавеждането се осъществява от персонал, който следва да е преминал специално обучение и проверка на знанията за заемане на длъжността. В ал. 4 на чл. 8 е записано, че за прякото изпълнение на задълженията по организация и провеждане на техническата експлоатация ръководителя на предприятието следва да назначи отговорно лице именовано като "енергетик", а за потребителите със специализирано енергийно звено - "гл. енергетик". В ал. 6 е записано, че когато не е назначен енергетик задълженията му се възлагат на лице от управленския персонал, което може и да не е със специално образование, но да е преминало обучение и проверка на знанията на тази Наредба. В чл. 9 е записана организация та на техническата експлоатация какво следва да обхваща в 6 подточки.  Експерта е категоричен, че липсват данни за проведен изпит, съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредба № 16 - 116/08.02.2008 г. за техническата експлоатация за енергообзавеждане, като дори и за работа с напрежение до 1000 V не са изпълнявани изискванията за работа с наряд.

 Що се касае до направеното възражение за съпричиняване от страна на ответния работодател, че работникът приживе при осъществяване на работата си не е използвал ръкавиците, то вещото лице е дал подробни разяснения, изрично е вписано, че ръкавиците се използват само по прякото им предназначение в Правилника, съгласно чл. 192, ал. 1 от Правилника, като такива се използват само, ако не е обезопасено още работното място, на което ще се извършват съответните манипулации. На стр. 11 от експертизата 2 абзац е отразено, че на 28.10.2014 г. са отпуснати диелектрични ръкавици на пострадалия, за което е представено искане. Такива ръкавици се изпитват на всеки 6 месеца в лаборатория с напрежение, което е доста по-високо. Съществува лаборатория, която е орган за контрол, която трябва да е сертифицирана, като в ответното предприятие няма такъв орган, който да изпитва годността на ръкавиците и би следвало да ги дават на сертифицираща фирма, която да ги изпитва и съответно да има документация за годността на ръкавиците, като би следвало да има протокол дали са годни или не ръкавиците и на ръкавиците следва да се сложи печат от лабораторията и пише до какво напрежение може да работят, датата и лабораторията, а ответното предприятие не е дало данни дали ръкавиците, които е получил през 2014 г. да са проверявани. Липсата на Протокол за годност на проверяваните диелектрични ръкавици с посочване на номерата им, красноречиво доказва вината на работодателят, който в нарушение на правилата на ПБЗЕУЕТЦЕМ за изпитване във високоволтова лаборатория за диелектрична якост на ръкавиците на всеки 6 месеца е допуснал да работи работника. Ответното дружество не е дало данни нито за идентификационни номер на ръкавиците, нито дали са минавали на изискуемата проверка, поради което съдът приема за доказани, че пострадалият и групата не са разполагали с годни диелектрични ръкавици по вина изцяло на работодателя. Това означава, че щом като няма поставени в уредбата, то персонала който отива там би трябвало да разполага с такива колективни и лични предпазни средства /указател на напрежение, диелектрични ръкавици изолиращи щанги за преносими заземители, ако няма стационарни там и преносими заземители/, като тези предпазни средства също да бъдат проверявани на всеки 6 месеца, относно тяхната годност, което е в грубо нарушение на нормата на чл.182 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, което оборва отразеното в цитирания Протокол № 5103-19-7 от 17.04.2019г. на НОИ С. По принцип на уредби над 1000 волта, всички ремонтни работи, трябва да се изпълняват с нареждане или наряд, което произтича от изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Вещото лице е категорично, че дори групата, в която е работил починалия е изпълнявала работата като оперативно ремонтен персонал, "...но не е била легална, тъй като е нямало оперативен персонал, а те са ремонтен персонал, а би следвало да извършат определени действия, които са приоритет на оперативния персонал. Едно предприятие, което има енергийна система би следвало да има двукомпонентен персонал оперативен и ремонтен персонал, или оперативно-ремонтен персонал. Оперативният персонал стои в уредбите или обслужва уредбите или в определено помещение в близост до уредбите и извършва превключванията на комутационната апаратура /има прекъсвачи и разединители, които трябва да се изключат от този оперативен персонал, т.е. те включват напрежението  и изключват напрежението/. Всички, които изпълняват дейности по този Правилник трябва да са квалифицирани, да са преминали курс и да имат специалност може да са електротехници. Трябва да са преминали обучение задължително, да са изпитани от комисия. Ако фирмата е организирала изпит трябва да се явят на изпит, ако не да се явят извън фирмата и трябва да имат документ - протокол за това и талон за квалификационна група. Групите са от 2 до 5 квалификационна група на електротехник. Този, който е водил групата е трябвало да има 5 квалификационна група, тъй като те са изпълнявали задълженията на оперативно ремонтен персонал и няма друг да извърши превключванията. Пострадалият е имал 4 квалификационна група, имал е право да работи до 1000 волта, съгласно Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, обн. ДВ.бр.21 от 11.03.2005г., а работникът е работил с електричество много на 1000 волта, тъй като в ответното дружество уредбите са над 1000 волта, имат и уредби над 1000 волта, би следвало всички работници, които влизат в района на помпената станция да имат квалификационна група минимум 2, а починалият електротехник е наименован - електротехник в селско стопанство, и би следвало да има 5 квалификационна група, а всъщност е имал 4 квалификационна група, което е изначалната вина на роботодателя при неговия подбор и назначаване." За което в.л. разяснява на стр. 13 в експертизата, където пише код по НКПД - 3113 - електротехници, а в случая във фирмата, в която обследвано кода е 31133004 - техник електрификация на селското стопанство.  Експертът е констатирал е, че в предприятието не е имало такъв главен енергетик и съответно не са извършвани инструктажи. "В предприятието обективно няма как да бъдат извършвани инструктажи за беопасност, защото началниците му не са компетентни, т.е. нямат такава квалификация, което е видно от формуляр за наряд за работа в електрическа уредба. Експертът е разяснил, че ако е имало оперативен персонал - главен енергетик, той е трябвало да попълни първата част от наряда, т.е. да попълни какви технически мерки трябва да се извършат да се поставят табели и ограждения, но понеже е нямало главен енергетик, то ръководителя на ремонтната група, който е нямал нужната квалификационна група 5/пета/ не може да свърши работата на главния енергетик и да попълни първата част на наряда, защото със Заповед на ръководителя на предприятието трябва да се определят кой има право да издават наряди, кои могат да бъдат отговорни ръководители и кои могат да бъдат изпълнители на работата. Пострадалият е трябвало да бъде или издаващ наряд или изпълнител на работата, като не може да бъде едновременно и двете. Целта на тази последователност в попълване на нарядите - издаващият наряда, ако допусне грешка отговорния ръководител /ако няма такъв изпълнителя/, като отиде да извършва работата и види, че има грешка трябва да уточни проблема, което е превенция да не стане злополука. Наряда се издава по еднолинейни схеми, където се виждат съоръженията какви има. В случая работодателят няма издаден наряд, не е имало система за издаване на нарядите в предприятието. Следователно в резултат на неспазване на задълженията си по ЗЗБУТ работодателят следва да носи отговорност за неспазените си задължения, респективно за трагичната трудова злополука, тъй като не е издал заповеди, с които да се установи контрол на работата на работещите по ремонт на енергийните съоръжения. Освен това не е провел обучение за повишаване на неквалифицирания персонал, който сам е наел в нарушение на собствените и на закона изисквания, освен това не е правил актуална оценка на риска, като съзнателно е допуснал да работят хора с уредби над 1000 В, без необходимата квалификационна група за това.

 Вещото лице е категорично, че именно тези пропуски в издаването на нарядите, в липса на система за издаване на нарядите са довели до злополуката.

На следващо място, след като експертът се е запознал с длъжностната характеристика на работника/починалия/ е установил, че работодателят му е вмененил задължения, за които той не е имал квалификация да ги изпълнява, като разяснява, че "...по принцип в Правилника изрично пише, че в длъжностната характеристика се изисква, когато лицето изпълнява някаква дейност по правилника, каква квалификационна група трябва да има и това се вписва в длъжностната характеристика, което е отразил на стр. 2 т. 1 от заключението".

Законодателят е възложил на личния състав да изготви оценка на риска, което следва да се прави по Службата по трудова медицина и тя трябва да изясни според оценката на риска как трябва да бъде преодолян този риск с необходимата компетентност. Следователно работодателят при съставянето на длъжностната характеристика от личния състав в предприятието след оценка на риска, едва тогава да се поставят необходимите изисквания в длъжностната характеристика. Следователно ако персонала не е отговарял на изискванията, то би следвало работодателят да направи обучение на персонала, а липсват данни за такова. Пострадалия е работил като електротехник преди години и след това като се е върнал е съответствал на необходимите изисквания за работа с такова високо напрежение, но той не е познавал правилника толкова добре, за да знае опасностите.

Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. Ч., като въпреки че по делото експерта е констатирал, че съществуват данни за външни фирми, които са изпитвали пострадалия относно неговата квалификация, то  максимума който са му дали е 4 квалификационна група до 1000 волта, съобразно знанията му, следователно дружеството е виновно, тъй като е следвало да назначи човек с 5 квалификационна група, т.е. за работа над 1000 волта, като в чл. 10 е регламентирано, че лицето трябва да е преминало обучение и да е положило изпит успешно за това.

Що се касае до предявеното в с.з. от  пълномощника на работодателя допълнителното споразумение от 03.04.2012 г. към трудовия договор от 16.03.2000 г. работникът е нает като ръководител енергийна група, с категория персонал ръководители, въпреки че не е имал необходимата квалификационна група 5, за да бъде ръководител група. Това, че работникът и изпълнявал задълженията си според знанията и квалификцията си, няма как да се вмени като негова вина, т.е. на работника, тъй като в длъжностната му характеристика е следвало да има изискване и условие, че тази длъжност се заема от човек, който притежава 5 квалификационна група. Това в пълнота демонстрира напълно неизпълнение на задължението на работодателя, тъй като е в противоречие на чл. 9, ал. 1 от ПБЗРЕУЕТСЕМ „… изисканата квалификационна група трябва да е записана в съответната длъжностна характеристика и в ал. 2 е записано вече как се придобива, потвърждава и променя квалификационната група. Следователно вината на работодателя е напълно доказана и безспорна, тъй като е наел необучен работник, несъответстващ на нормативната база като квалификация да работи в рисков сектор от дейността на "Напоителни системи" ЕАД.

На следващо място не без значение за вината на работодателя е, че въпреки че е отразил, че в длъжностната характеристика работникът  може да работи като специалист по безопасност на труда, но от представените от ответното дружество документи не е налице проведено обучение за това. Това е в пълно противоречие с отразеното в книгата за инструктаж, тъй като там е записано, че  работникът бил осъществявал инструктаж на труда. От представените документи на Книгата за инструктаж  на страница с дата 02.07.2018 г. - лист 72 по делото в забележката е отразено, че пострадалия е написал следното: „…ел. монтьорите не са освидетелствани за работа и техника на безопасност при 20 киловолта ???” под което липсва дори подпис.

По делото е изслушана съдебно-инженерна експертиза от в.л. инж. Т., който е констатирал, че самото сваляне на шините се явява прекъсване на захранването към комплектна разпределителна уредба. Уточнява, че процесната сграда е именована като  уредба в с. Ч.на помпената станция, като разстоянието между сградите е от порядъка на 1 м. В съоръжението се намират следните сгради: ТП, т.е.трафопост и КРУ озн. като комплектна разпределителна уредба, състояща се от входен блок 1 20кВ, където се е намирал повредения проходен изолатор, блок 2 с изход за високоволтов трансформатор, блок 3 за мерене на 20кВ и блок 4 и блок 5 с изход за високоволтов трансформатор. Сградите са оградени е желязна мрежа, която се заключва с цел спиране на достъп на външни лица. От експертизата се установи, че към момента на инцидента е имало ел. захранване след разеденител открит монтаж секционен и ТП, включително до шпилките на проходните изолатори на проходната плоча на ТП. Експертът уточнява, че в постъпилия отговор, електроразпределителното дружество посочва, че „Електроразпределение Юг" ЕАД обслужва въздушна линия до РОС преди ТП, като обаче за деня на злополуката съоръжението е било включено, освен това не е постъпвало искане за обезопасяване, и съответно дружеството не е уведомявано за извършване на дейности по съоръжението. Даже на 04.02.2019 г. по искане на „Напоителни системи" ЕАД е извършена проверка за изпълнение на дадените предписания и ТП „Помпена станция 1 стъпало Ч.о" е бил включен под напрежение. Следователно към деня на инцидента са били под напрежение: въздушно отклонение за помпена станция Червенаково, както и разединител -РОС поставен на железорешетъчен стълб, от който се захранва трафопоста, който е под напрежение в момента на злополуката. В трафопоста има трансформатор за собствени нужди 20 кВ се изолира КРУ и от там нататък към КРУ няма напрежение 20 кВ. Следователно преди започване на ремонтните дейности ел. захранването е следвало да бъде изключено от РОС, т.е. би следвало от оперативна или ремонтно-оперативна група, което произтича от чл.62, табл.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ). Предполага, че ако били използвани диелектрични ръкавици и диелектрични обувки /боти/, то нямаше да има такива поражения, но по принцип когато се работи в обезопасена уредба се работи без тези предпазни ръкавици.

Поради това, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства няма безапелационни данни за това дали персонала е оперативен, ремонтен или оперативно-ремонтен, то експертът е в невъзможност да направи категоричен извод за това кой е следвало да се погрижи за изключването. Освен това до момента на злополуката не е имало практика за издаване на наряди, нито писмени разпореждания, което произтича от това че работодателят не е създал система за това и кой следва да издава такива наряди, което за съда означава допуснати нарушения на работодателя по прилагане и изпълнение на изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ.

Съдът кредитира част от свидетелските показания, тъй като същите говорят за последователност на механизма на станалият инцидент и последователността на извършените ремонтни дейности към процесното събитие. Друга част от свидетелските показания изясняват душевната близост и взаимовръзка между законните последици на починалия работник, както и изключителната близост до степен на определяне на част от живота на пострадалите и ръководене на дейностите в техния личен живот, в който пострадалият с личният си пример и действия е интервирал своята помощ за реализиране на нормалните житейски и битови дейности на двамата наследника.

            От показанията на свидетеля Ц. се доказа, че починалият бил изключително отзивчив и грижовен съпруг, баща и дядо, който познава от дете. Останал е вдовец и настоящата му съпруга е първият по делото ищец. Живеели са в сговор и любов, били прекрасно семейство, без никакви дразги помежду си, като той с доходите си е издържал изцяло собственото си семейство и това на сина му - вторият ответник. Освен това е подпомагал не само финансово, а и с физическите си усилия, отглеждането и на внуците си, бил е авторитет и пример за поведение не само във фирмата в която е работил, но и бил пример за поведение и за подражание и на семейството на сина си, като дори го е подпомагал и физически с поминака, с който се е занимавал, а именно имали са овощни дървета, за които основно се е грижил за тях.

            От свид. П. съдът установи, че в качеството си на чичо на ищеца, /т.е. брат на починалия/, свидетелства, че семейството на брат му е било безупречно, а инцидента и загубата на съпруга и бащата се отразил толкова зле, че за неговото лично семейство и за това на неговия син това е било равносилно на загуба на семействата, той е бил мъдростта и авторитета, който е управлявал фамилията, като загубата е драстична не само по отношение на липсата на финансов принос, но и относно физическа помощ за домакинството и прехраната на фамилията, като поддържане на градини и пр. способстващи както на неговото семейство, така и на това на сина му. Загубата на житейската мъдрост, която е притежавал починалия е безвъзвратна за неговите близки - ответниците. И      въпреки, че са изминали почти година от загубата му, неговите близки продължават да скърбят и да не скриват тъгата за починалия им родственик.

            Съдът кредитира и част от показанията на колегите на починалия, като от тях действително се прави заключение, че личността на починалият е била светла и се е ползвал с необходимия авторитет и уважение и сред колегите си, но за свидетелят Янев, който работел в бригадата на починалия, разяснява точно последователността на действията на него и на починалия по време на работа преди фаталния инцидент. Сочи, че са им правили инструктажна три, на пет - шест месеца, а на пострадалия е бил правен такъв преди две години. Описва подробно механизма при който е станал инцидента. Обяснява, че седмица преди инцидента са махнали шините и трите изолатора, които свързват разпределитея и трафото, зада са сигурни че няма напрежение, а когато станал инцидента никой не бил монтирал шините и те били заключени в трафопоста. На следващо място свидетелства и за втората вина на работодателя, а именно, че след инцидента е започнато да се изготвя наряд, като преди това много рядко се е правил такъв от работадателя на 3 - 6 месеца. Другата вина се състои и в това,че в ползвания служебен автомобил марка "Нисан" не е оборудван за работата, която са изпълнявали.

            Свид. В., който е главен инженер в предприятието разяснява, че в ответното предприятие има звено "Енерго механичен отдел", който се е ръководил от починалия и задължението му било да поддържа помпените станции и аварии. Разяснява подробно механизма на това, че местото би следвало да е безопасно за работа, като не бил информиран, че от енергийното дружество са спирали ел.ток по повод на тази авария, тъй като това била практика на ЕВН. Относно оперативките в складово ремонтната база същите следвало а се ръководят от инж. И.Д., а при отсъствие от инж. Иванов, но не присъствал на такива. Противоречие с предходния свидетел е налице относно това, че към датата на инцидента не са съставени наряди, а понастоящем имало вече назначен енергетик инж. Х., който съставял нарядите в писмен вид. Сочи че периодичните инструктажи се извършвали от починалия, което е в грубо нарушение на горецитираните наредби.

        Свидетелските показания на г-н Колев, който бил очевидец на инцидента е потвърдил, че изолаторите няма ток, като приключили работата  чул жужене и видял как колегата му изхвърчал във въздуха и паднал на земята, оказал и потърсил бърза помощ, но безуспешно. Свидетелят твърди, че тъй като са имали данни че в съоръжението няма ток, то не е било необходимо да се работи с ръкавици, но не си спомня дали са носили изолиращи ръкавици.

           Свидетелят Я., който е дългогодишен колега на постадалия  описва инцидента и последователността на работните действия, като още преди седмица "...от Енергото били изключили тока". Що се касае до инструктажа също свидетелства, че такъв е правен преди две години на пострадалия, а на тях на три и на пет-шест месеца.А са отишли там за да извършат ремонта по поставена им задача.

            След направените констатации и изводи, съдът намира, че в производството са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            По исковете с правно основание чл. 200 КТ. Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили смърт на работника, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.

            Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: - наличие на трудово правоотношение между работодателя и починалия работник - трудова злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му - неимуществена вреда, претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. и - причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди. В настоящия случай посоченият фактически състав е налице, освен това съпругата и сина попадат в кръга на легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, съобразно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.

            Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на НОИ, по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.

Налице са безспорно и причинени неимуществени вреди на съпругата и сина починалото лице. По време на настъпване на трудовата злополука, починалият е бил на 60 год. Установи се от свидетелските показания, че ищците са живеели в едно домакинство, тъй като починалия се е грижил освен за своето за семейството на сина си, като са били в отлични патриархални отношения. Понастоящем и двамата ищци търпят болки и страдания, които нямат паричен еквивалент. От показанията на свидетеля се доказа, че наследниците са отчаяни и страдащи от загубата на любимия си съпруг и баща. Доказа се причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания на ищците и настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на близкия им.

По несъмнен начин се доказа и силната емоционална привързаност между починалия баща и съпруг на ищцовата страна, за който загубата е огромна, тъй като бащата е бил стожер и основен двигател и на двете семейства, което се доказва от свидетелските показания, по почин и на двете страни. Същите несъмнено доказаха притежаваната личностна харизма и авторитет от техния работоспособен и отговорен родител и съпруг, което е довело до драстичната липса в живота и на двете семейства и търпяните от тях страдания и болки.

Относно размера на неимуществените вреди:Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.Единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване съдържанието на връзката между починал от деликт и претендиращ обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване преживяването на тази загуба от последния, са релевантни за преценка и съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай, съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази и най-новата съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за неимуществени вреди на родители в резултат от смъртта на техния баща и съпруг. При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта от 20.02.2019 г., съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде в размер на по 80 000 лева на всеки ищец, като до пълният претендиран размер от по 120 000 лв. на всеки един от ищците отхвърля иска, като неоснователен и недоказан. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.

По инвокираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ:Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /виж решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело № 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.Практиката по реда на чл. 290 ГПК приема и, че щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност” при условие, че допуснатата от работодателя неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа е във връзка с настъпилата злополука. Когато обаче допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда нямат отношение към причините, довели до трудовата злополука, извършените от пострадалия нарушения на тези правила не могат да бъдат елиминирани, ако съставляват „груба небрежност” /виж решение № 157/24.06.2014 година по гр. д. № 6210/2013 г. III г. о. на ВКС и решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказа, че работодателят е извършил множество нарушения по ЗЗБУТ като най-същественото е, че е възлагал работа на персонал без необходимата квалификация за това. Нарушени са и разпоредбите на Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), а именно чл.7, ал.1, чл.43 и чл.53, както и разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.8 и чл.9 на Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Освен това се доказа, че заповедта за ремонта е устна по време на сутрешната оперативка, като от издадения пътен лист се доказа, че работодателят е изпратил работника правения до обекта в Ч.. Констатациите на експерта са, че няма данни да е извършено обучение на пострадалия, нито на което и да е било лице, съгласно ЗЗБУТ. От експертното заключение се установи, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 284 от Кодекса на труда и не е предоставил на своите работници работно облекло, каски, диелектрични обувки и ръкавици. Липсват данни за предоставени от работодателя диелектрични ръкавици, указатели за напрежение, преносими заземители, изолиращи щанги за преносими заземители, изолиращи оперативни щанги, табели за безопасност, съгласно чл.182 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ табл. 4. Работодателят не е представил доказателства, че е осигурил колективни и и лични предпазни средства по чл.182 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ табл.4. В отговора на въпрос 13 (л.15 от заключението) вещото лице обобщава констатираните от него нарушения на ЗЗБУТ. извършени от работодателя: няма назначен от работодателя „Енергетик", който да организира работите по електросъоръженията; няма определен със заповед на работодателя ред и списък с лица отговорни за безопасното извършване на работите съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ; няма данни за провеждано обучение по ПБЗРЕУЕТЦЕМ; няма данни изпълняващите работи по ПБЗРЕУЕТЦЕМ в уредби над 1000V да са били с необходимата квалификация; няма акгулна оценка на риска. Посочени са и разпоредбите на ЗЗБУТ, които работодателят е нарушил: чл.1, чл.З, чл.4, чл.8. Доказа се, че въпреки опитите по делото да се изясни дали са съществували ръкавици и дали са били годни за използване ответното дружество не предостави такава информация нито на експерта, нито по делото, поради което съдът прави извод, че и дори да са съществували диалектрични ръкавици предоставени преди години, същите не са годни, тъй като не са минали необходимото изследване за годност в специализирана лаборатория и липсва сертификат за тяхната годност.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира възражението за груба небрежност за неоснователно, поради изложените по-горе изводи.

Генезисът на случилото се произтича от изначалната неизрядност още при наемане на работника от работодателя без необходимата квалификация и последващата груба небрежност, изразяваща се в това, че не е провел необходимото обучение за придобиване на квалификация за работа с високо волтови съоръжения, както и последващата небрежност и неизпълнение на задълженията от страна на работодателя, че същият не е снабдил работника с необходимите годни предпазни за работа пособия и прибори, както и липсата на регулярни и изискуеми от Наредбата за безопасност периодични инструктажи за безопасност на работа и липса на необходимата документация, тъй като в нито едно звено на предприятието не е имало практика да се издават наряди за възложената работа на ден или през месеца, относно работата с високо волтови прибори и уреди. Следователно това води до категоричният извод, че има допуснати груби отношения за безопасност и оценка на риска от страна на работодателя и липсва изпълнение на изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ.

Грубото поругаване на правилата на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя – КТ, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините /в сила от 29.12.2009 г./, според съда е в основата на възникнала трудова злополука.

Що се касае до застрахователят, тъй като видно от застрахователната полица е налице договореност с работодателя при трудова злополука смърт да се изплати 150 кратния месечен размер на брутната заплата на застрахованото лице, а не за обезщетяване на претърпените от болките на загиналия неимуществени вреди, носейки отговорност на различни основания с работодателя, като съдът намира, че са правилни възраженията на работодателя, че при липса на вина на застрахованото лице, при наличие на вина на работодателя, то застраховащият не следва да отговаря за заплащане на застрахователната сума, тъй като това би означавало приравняване на режима на задължителната застраховка със застраховката "Злополука" върху трето лице, която е уредена в нормата на чл. 233 от КТ /отм./, а настоящата застраховка е сключена на осн. чл. 50 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска "Трудова злополука". 

По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:

Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането - 20.02.2019 г., поради естеството на настоящото производство, а именно от датата на деликта. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника вследствие на трудова злополука, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ /виж решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

С оглед изхода на процеса на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество дължи на ищците направените по делото разноски в общ размер на 6055.53 лв., с оглед уважената част на исковете. Тъй като ответната страна са направили изрично волеизявление, че не претендират разноски в последното о.с.з., то съдът не следва да присъжда такива.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” АД, клон „С. Т.” С., със  седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. П.” № ., представлявано от управителя П. И. И.  да заплати на М.П.П., с ЕГН ********** *** и П.Л.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв. М. З. от АК- С.З., за всеки един от ищците по 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени, в резултат на трудова злополука на 20.02.2019 г., при което настъпила смъртта на работника Л. П. П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2019 г. - датата на трудовата злополука до окончателното изплащате на сумите, като до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” АД, клон „С. Т.” С., със  седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. П.” № ., представлявано от управителя П.И.И.  да заплати на МАРИНКА П.П., с ЕГН ********** *** и П.Л.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв. М. З. от АК- С. З. направените по делото разноски в общ размер на 6055.53 лв., /шест хиляди и петдесет и пет лева и 53 ст./, представляващи адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част  на исковите.

            Решението се постановява при участието на трето лице - помагач на ответника - „ ЗАД АРМЕЕЦ‘‘ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.С. „С.ан К." № .

Решението, подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СлОС, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: