Присъда по дело №258/2022 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 2
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 15 март 2024 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20222130200258
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Карнобат, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Наказателно дело частен
характер № 20222130200258 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М. И. - ******, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 29.05.2022 г. в гр. Сунгурларе, обл. Бургас, около
06,30 – 07,00 часа, пред ресторант, намиращ се в центъра на гр. Сунгурларе,
чрез нанасяне на удар със стъклена бутилка от бира в главата, причинил на Д.
В. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: *** лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в леко изразен
травматичен отток на меките черепни обвивки в лявата половина на челната
област, на границата между окосмена и неокосмена част с леко изразена
палпаторна болезненост, кръвонасядане със синкав цвят, обхващащо долния
клепач и външния очен ъгъл на лявото око, с травматичен отток на
регионалните меки тъкани и линейно охлузване /драскотина/ на кожата в
лявата слепоочна област с размери 1/0,2 см – престъпление по чл. 130 ал.1 от
НК, като на същата дата и място пострадалият Д. В. Д., ЕГН ********** с
настоящ адрес: *** е отвърнал веднага на подсъдимия Р. М. И. и му е
причинил същата такава по вид лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК,
1
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в охлузване на
кожата над лявата вежда с размери 2/1,5 см и кръвонасядане с червеникав
цвят с размери 4/2 см, линейни охлузвания /драскотини/ на кожата,
разположени надлъжно в дясна слепоочна област с размери 9/3 мм,
травматичен отток на меките черепни обвивки, обхващаш лявата тилна и
странична половини на главата с изразена палпаторна болезненост и
травматичен отток на меките черепни обвивки в левите челна и слепоочна
области с палпаторна болезненост, поради което и на основание чл. 130 ал. 3
от НК, във връзка с чл. 130 ал.1 от НК освобождава подсъдимия Р. М. И. и
тъжителят Д. В. Д. от налагане на наказание.
Вещественото доказателство 1 бр. компакт диск (CD-R), представен на
съда от „Районен център 112“ - Бургас към Дирекция „Национална система
112“ към МВР, който е с надпис 105840-634 с дата 06.12.2022 г. и е
представен с писмо рег. № 105840-634 от 06.12.2022 г., вх. № 5668 от
07.12.2022 г., находящ се към лист 34 от настоящото дело да остане
приложено към материалите по делото.
Направените от страните разноски по настоящото дело остават за
сметка на страните така, както са ги направили, тъй като съдът приложи
института на реторсията.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в 15-
дневен срок, считано от ДНЕС.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 2 по НЧХД № 258/2022 г.

Съдебното производство е образувано по тъжба на Д.В.Д. против
Р.М.И., за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, посочено по-горе и налагане справедливо
наказание на същия за извършеното от него престъпление.
Частния тъжител чрез повереника си претендира и осъждането на
подсъдимия да му заплати направените от него по настоящото дело съдебни
разноски.
Подсъдимият редовно призован се явява лично в съдебно заседание и
като заедно с него се явява и надлежно упълномощения от него защитник,
като чрез защитникът си изразява становище, че е извършител на
престъплението в което е обвинен, като е причинил на тъжителя твърдяната в
тъжбата лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, като изразява
искане, че тъй като тъжителя е нанесъл на подсъдимия същата по вид такава
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, съдът да приложи
института на реторсията, уреден в разпоредбата на чл. 130 ал. 3 от НК и да не
наложи и на двамата – на него и на тъжителя наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 29.05.2022 г. вечерта тъжителят Д.Д. заедно със свидетелите П.Х.К. и
Х.Н.Н. отишли в дома на свой познат в гр. С., за да гледат финала на
Шампионската лига по футбол, където употребили алкохол – ракия и
известно време след приключване на футболния мач тъжителят Д. си отишъл
в къщи, а свидетелите К. и Н. около 03,00 ч. сутринта отишли в лятната
градина на ресторанта, находящ се в гр. С., където продължили да
употребяват алкохол. На същото място се намирал и подсъдимият Р.И. заедно
с друго лице – К.Д., които също употребявали алкохол, като същите седели на
една от масите в същата лятна градина на ресторанта заедно със свидетелите
П. К. и Х. Н., както и свид. Н.Ц., като цялата компания употребявала алкохол,
като по късно лицето К.Д. си тръгнал. Около 06,00 часа сутринта подс. Р.И.,
който бил във видимо нетрезво състояние и който имал стари пререкания с
тъжителя Д.Д. свързани с неуредени финансови отношения между него и
респ. лица от неговото семейство и лица от семейството на тъжителя Д.,
вземал телефона от някой от горепосочените свидетели и се обадил на
1
тъжителя Д., като му казал, че му е приготвил около 5-6000 лева и го чакал да
му ги даде, като същият трябва да дойде и да ги вземе ако иска с баща си, с
дядо си, с майка си, с цялата си рода, като след това двамата се скарали по
телефона във връзка с инцидент, който станал за някакво счупено сепаре
миналата година от роднини на тъжителя, след което разговора отново се
прехвърлил във връзка с неполучаване на някакви заплати, които някой от
семейството на подсъдимия И. не бил заплатил на роднина на тъжителя Д.,
след което тъжителят Д. прекъснал разговора, тъй като подс. И. започнал да
го заплашва, че ще му счупи главата. След това тъжителят Д. се обадил на
свид. Х. Н. и го попитал къде е, къде се намира, както и дали при него не е
подс. И. и след като научил, че свид. Н. е заедно с подс. И. в лятната градина
на ресторанта в гр. С. му затворил телефона, след което към 06,20 часа
тъжителят Д. отишъл в същия ресторант, като седнал на една от масите в
ресторанта. На същата маса седяли освен тъжителя Д. и подс.И. също и
свидетелите К., Н. и Ц.. Тогава тъжителя Д. запитал подсъдимия И. как смее
да му говори по този начин и да го заплашва, тъй като му пояснил освен това,
че някой от роднините му за които говорил подс. И. са починали. След това
намиращите се на същата маса лица си поръчали шкембе-чорба, а тъжителят
Д. си поръчал бира, като подс. И. му казал, че няма да може да я изпие без да
му обясни защо, като след известно време същият подсъдим вземал шишето с
бира на тъжителя Д., пресегнал се през масата и ударил с него тъжителя Д. в
слепоочието - в лявата половина на челната му област, след което шишето с
бира след удара паднало на земята и се пръснало. След това двамата
започнали да се дърпат едни други, като съборили масата и след това подс. И.
побягнал навън от ресторанта към центъра на гр. С., като същият бил
подгонен от тъжителя Д. и свидетелите К. и Н.. Същите го настигнали, като
тъжителя Д. се сбил с него, като го ударил с ръце няколко пъти, след което
тъжителя Д. съборил подсъдимия И. на плочките на земята, след което го
ритнал с крак в главата. По същото това време на същото място се намирала
свидетелката Т.Н.П., която след като видяла, че тъжителя заедно със
свидетелите К. и Н. гонели подсъдимия и след като го стигнал го ударил
няколко пъти с ръце, след което го съборил на земята, и след като тъжителят
Д. ритнал с крак главата на подсъдимия И., отишла при тях и ги разтървала,
като за това й помогнали нейния зет и брат й, след което същите завели подс.
И. до дома му. След това тъжителят Д. отишъл до РУ-С., за да подаде жалба
срещу подс. И. за случилото се, където подал същата след известно време.
В следствие на сбиването с подсъдимия И. на същия тъжител в
следствие на нанесените му удари със стъклена бутилка от бира в лявата
половина на челната му област на същия му е била причинена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в леко изразен травматичен отток на меките
черепни обвивки в лявата половина на челната област, на границата между
окосмена и неокосмена част с леко изразена палпаторна болезненост,
2
кръвонасядане със синкав цвят, обхващащо долния клепач и външния очен
ъгъл на лявото око, с травматичен отток на регионалните меки тъкани и
линейно охлузване /драскотина/ на кожата в лявата слепоочна област с
размери 1/0,2 см, които телесни увреждания са посочени в съдебно-
медицинско удостоверение № 214 от 31.05.2022 г. издадено от д-р С.Ш. –
ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр. Бургас при
извършения на тъжителя Д. преглед на 31.05.2022 г., както и в назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза № 267 от 27.12.2023 г., изготвена от
вещото лице д-р Й.И.С. – управител на СМДЛ *** ЕООД гр. С., което вещо
лице има специалност по патоанатомия, следдипломна квалификация по
съдебна медицина, които са посочени от същите медицински лица, че същите
получени наранявания отговарят да са получени по време и начин при
действието /удар с или върху/ на твърди, тъпи и/или тъпоръбести предмети,
каквито могат да са ударите със стъклена бутилка и/или с ръце.
В следствие на сбиването с тъжителя Д. на подсъдимия И. в следствие
на нанесените му удари от тъжителя Д. с ръце и крака в главата и респ. над
лявата му вежда, в дясната му слепоочна област и в лявата му тилна и
странични половини на главата му е била причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяваща се в охлузване на кожата над лявата вежда с размери 2/1,5 см и
кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4/2 см, линейни охлузвания
/драскотини/ на кожата, разположени надлъжно в дясна слепоочна област с
размери 9/3 мм, травматичен отток на меките черепни обвивки, обхващаш
лявата тилна и странична половини на главата с изразена палпаторна
болезненост и травматичен отток на меките черепни обвивки в левите челна и
слепоочна области с палпаторна болезненост, които телесни увреждания са
посочени в съдебно-медицинско удостоверение № 38 от 30.05.2022 г.,
издадено от д-р Г.М. – началник-отделение по съдебна медицина при
УМБАЛ-Бургас АД гр. Бургас при извършения на подсъдимия И. преглед на
30.05.2022 г., както и в назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза № 267 от 27.12.2023 г., изготвена от вещото лице д-р Й.И.С. –
управител на СМДЛ *** ЕООД гр. С., което вещо лице има специалност по
патоанатомия, следдипломна квалификация по съдебна медицина, които са
посочени от същите медицински лица, че същите получени наранявания
отговарят да са получени по време и начин при действието на /удар с или
върху/ на твърди, тъпи и/или тъпоръбести предмети, каквито могат да са
ударите с ръце и/или крака.
Същите горепосочени увреждания, получени от тъжителя и подсъдимия
съдът кредитира като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК,
като съдът намира, че същите телесни повреждания са от вида на телесните
повреди, които причиняват съответно телесно увреждане по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК, в който смисъл е и съответната постоянната практика на ВС
3
на РБ. В същия смисъл е и Постановление № 3/27.09.1979год. на Пленума на
ВС на РБ, както и Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н.д. №
41/1989 г. на ОСНК, където се посочва, че лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК е налице, когато са налице разстройство на здравето,
извън случаите на тежка или средна телесна повреда, като в случая се касае за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и в по-леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданията. В
същите постановления и по специално в Постановление № 3 от 27.09.1979 г.
на Пленума на ВС на РБ е посочено, че леки телесни повреди с разстройство
на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК са случаите на нараняване на
кожата, насиняване на части на тялото, счупване на ностни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието и контузни рани /както е в настоящия
случай/ и мн.други, включително и тези, които са си нанесли тези две страни
по делото. Тука съдът намира, че съгласно НК и горепосоченото
Постановление на ВС на РБ нанесената лека телесна повреда на тъжителя Д.,
а именно: изразяваща се в леко изразен травматичен отток на меките черепни
обвивки в лявата половина на челната област, на границата между окосмена и
неокосмена част с леко изразена палпаторна болезненост, кръвонасядане със
синкав цвят, обхващащо долния клепач и външния очен ъгъл на лявото око, с
травматичен отток на регионалните меки тъкани и линейно охлузване
/драскотина/ на кожата в лявата слепоочна област с размери 1/0,2 см са
довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, които
са причинени на същия тъжител от подсъдимия И. и с които е причинено
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота и следва да се
квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Тука съдът намира, че съгласно НК и горепосоченото Постановление на ВС
на РБ нанесената лека телесна повреда на подсъдимия И., а именно:
изразяваща се в охлузване на кожата над лявата вежда с размери 2/1,5 см и
кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4/2 см, линейни охлузвания
/драскотини/ на кожата, разположени надлъжно в дясна слепоочна област с
размери 9/3 мм, травматичен отток на меките черепни обвивки, обхващаш
лявата тилна и странична половини на главата с изразена палпаторна
болезненост и травматичен отток на меките черепни обвивки в левите челна и
слепоочна области с палпаторна болезненост са довели също до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота, които са причинени на
същия подсъдим от тъжителя Д. и с които е причинено временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота и следва да се квалифицират
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ
Горепосочената така установена от съда фактическа обстановка по
настоящото дело се подкрепя от приложените по делото писмени
4
доказателства – съдебно-медицинско удостоверение № 214/2022 г., издадено
от д-р С.Ш. – ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД
гр. Бургас на дата 31.05.2022 г. за тъжителя Д., съдебно-медицинско
удостоверение № 38/2022 г., издадено от д-р Г.М. – Началник-отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас АД гр. Бургас на дата 30.05.2022 г. за
подс. И., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 015876 от 29.05.2022 г. за
подс. И., фактура № ********** от 30.05.2022 г., издадена от УМБАЛ-Бургас
АД гр. Бургас за заплатеното от подсъдимия И. съдебно-медицинско
удостоверение, както и от заключението на вещото лице Й.И.С. по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 267 от 27.12.2023
г., което заключение като неоспорено от страните по делото съдът кредитира
като абсолютно доказателство, както и от заключението на вещото лице
З.С.С. по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което също
като неоспорено от страните по делото съдът приема като абсолютно
доказателство, а така също и свидетелство за съдимост на подсъдимия, както
и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Т.Н.П.,
А.Д.А. и Р.Й.Д., както и от части от показанията на свидетелите П.Х.К.,
Х.Н.Н. и Н.Б. Ц..
В тази връзка съдът намира, че с оглед на показанията на свидетеля
Т.Н.П., която се явява един от свидетелите очевидци допълнени с показанията
на свидетеля Р.Й.Д., който не се явява свидетел очевидец, а така също същите
допълнени и от части с показанията на свидетелите К., Н. и Ц., както и А.,
чиито показания на свидетелите макар същите да са без родство със страните
по делото – тъжителят и подсъдимия, макар и същите свидетели да се явяват
заинтересовани от изхода на настоящото дело, тъй като всеки от
горепосочените свидетели – П., Д. и А. са в приятелски отношения с
подсъдимия , а останалите свидетели К., Н. и Ц. са в приятелски отношения с
тъжителя, то съдът кредитирайки същите показания в тяхната съвкупност
намира, че подсъдимият И. е извършил престъпление по чл. 130 ал.1 от НК
срещу тъжителя Д..
Същите показания на горепосочените свидетели допълващи се и
подкрепящи се отделно и с приложените по делото писмени доказателства и в
тяхната цялост доказват за извършеното престъпление от подсъдимия срещу
тъжителя, както и извършеното също такова престъпление по същото време и
място от страна на тъжителя срещу подсъдимия. Съдът приема, че същите
доказателства изключват всякакво друго възможно авторство на
престъплението извършено срещу тъжителя от страна на подсъдимия, както и
такова престъпление по вид извършено от страна на тъжителя срещу
подсъдимия, както и всякакъв друг произход на телесните увреждания,
нанесени на тъжителя и подсъдимия, извън същите страни по делото. По този
начин съдът намира, че може да се установи и закрепи фактическата
обстановка по делото, посочена по-горе само въз основа на показанията на
горепосочените свидетели, които пък свидетелски показания, подкрепени и от
5
горепосочените писмени доказателства допринасят за цялостно изясняване на
обективната истина по делото. Съдът не кредитира като достоверни
показанията на свидетелите К., Н. и Ц., че тъжителят не е извършил
горепосоченото престъпление по чл. 130 ал.1 от НК срещу подсъдимия, тъй
като същите показания на тези свидетели отричат установените от съда
горепосочени факти по делото, че тъжителят е извършил престъпление по чл.
130 ал.1 от НК срещу подсъдимия, поради факта, че същите свидетели се
намират очевидно в много близки отношения с тъжителя и с техните
показания, тези същите свидетели се стремят да оневинят тъжителя за
извършеното от него престъпление срещу подсъдимия с оглед избягване на
осъществяване на евентуална наказателната репресия спрямо същия за
извършеното от него престъпление, а освен това, това установено
противоречие на техните свидетелски показания с останалите свидетелски
показания по делото води съда до извода, че същите показания се явяват
недостоверни в тази им част, тъй като те противоречат в тази им част и на
събраните по делото писмени доказателства. Затова, тъй като не кредитира
тези свидетелски показания в тази им част като достоверни, съдът не ги взема
в предвид с оглед установяване въз основа на тях на обективната истина по
настоящото дело.
В тази връзка съдът не приема като доказателства по делото
заключенията по извършените съдебно-медицинските експертизи, които са
три на брой, извършени от вещото лице П.П., като първата се отнася за
тъжителя Д., втората за подсъдимия И., а третата се отнася за тъжителя и
подсъдимия и са свързани с установяване механизма на причиняване на
телесни повреди, както и вида и характера им, както и респ. какъв е ходът и
продължителността на оздравителния процес за същите страни по делото с
оглед нанесените им телесни повреди, тъй като същото вещо лице в същите е
посочило погрешно нанесените такива телесни повреди на същите страни по
делото, като не се е съобразило с горепосочените издадени съдебно-
медицински удостоверения на тъжителят и подсъдимия, както и с
фактическата обстановка по делото, като е посочило различна фактическа
обстановка и различен по характер и вид телесни увреждания на същите
страни по делото вместо действителните нанесени им такива, като по този
начин е допуснало фактически грешки в същите негови заключения, както и
че заключенията на същото вещо лице в третата експертиза, която не е и
приета от съда по настоящото дело, поради отказа на същото вещо лице да се
яви в съдебно заседание и да потвърди заключението си коренно противоречи
на заключението на същото вещо лице в първата и втората експертиза, като
дори съдът не е приел последната като доказателство по настоящото дело. Ето
защо съдът не кредитира заключенията на вещото лице П. по извършената от
него първа съдебно-медицинска експертиза относно тъжителя Д. като
недостоверна и респ. поради това че не е съобразена с фактическата
обстановка по делото и нанесените действителни телесни увреждания на
същия тъжител, като в същия смисъл не кредитира и извършената от същото
6
вещо лице втора съдебно-медицинска експертиза по отношение на
подсъдимия И. с оглед установяване механизма на причиняване на телесните
увреждания на същия, както и вида и характера им, както и респ. какъв е
ходът и продължителността на оздравителния процес по отношение на
подсъдимия с оглед нанесената му лека телесна повреда, пак поради същите
основания, както и че фактически съдът не е приел заключението на вещото
лице по същата експертиза, като съдът не кредитира и последната трета
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице, отнасяща се за същите
обстоятелства по отношение на тъжителя и подсъдимия, тъй като вещото
лице не се яви в с.з. въпреки многобройните му призовавания, за да потвърди
заключението си по същата съдебно-медицинска експертиза.
От горепосочената така приета от съда фактическа обстановка по
настоящото дело, подкрепена от горепосочените събрани по делото
доказателства, съдът приема, че с горепосочените си деяния подсъдимия И. е
осъществил спрямо тъжителя Д. престъпния състав на чл. 130, ал.1 от НК.
Въз основа на същата така приета от съда фактическа обстановка по
настоящото дело, подкрепена от горепосочените събрани по делото
доказателства, съдът приема, че с горепосочените си деяния тъжителя Д. е
нанесъл на подсъдимия И. също лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал.1 от НК по същото време и място.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на защитата на
подсъдимия, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от които
да се направи обоснован извод относно авторството на извършеното
престъпление от страна на тъжителя срещу подсъдимия. Напротив, в
противовес на тезата на защитата са приложени според мнението на
настоящия съд достатъчно писмени и гласни доказателства по делото, които
подкрепят по несъмнен начин това, че тъжителят е нанесъл на подсъдимия
същата еднаква по вид лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
С оглед на това, респ. с оглед на събраната по делото доказателствена
съвкупност съдът счита за доказан по несъмнен начин факта, че:
1. Подсъдимия Р.М.И. на 29.05.2022 г. в гр. С., обл. Бургас, около 06,30
– 07,00 часа, пред ресторант, намиращ се в центъра на гр. С., чрез нанасяне на
удар със стъклена бутилка от бира в главата, причинил на Д.В.Д., ЕГН
********** с настоящ адрес: ****** лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в леко изразен травматичен отток на
меките черепни обвивки в лявата половина на челната област, на границата
между окосмена и неокосмена част с леко изразена палпаторна болезненост,
кръвонасядане със синкав цвят, обхващащо долния клепач и външния очен
ъгъл на лявото око, с травматичен отток на регионалните меки тъкани и
линейно охлузване /драскотина/ на кожата в лявата слепоочна област с
размери 1/0,2 см – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, както и че
7
2. На същата дата и място пострадалият Д.В.Д., ЕГН ********** с
настоящ адрес: ****** е отвърнал веднага на подсъдимия Р.М.И. и му е
причинил същата такава по вид лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в охлузване на
кожата над лявата вежда с размери 2/1,5 см и кръвонасядане с червеникав
цвят с размери 4/2 см, линейни охлузвания /драскотини/ на кожата,
разположени надлъжно в дясна слепоочна област с размери 9/3 мм,
травматичен отток на меките черепни обвивки, обхващаш лявата тилна и
странична половини на главата с изразена палпаторна болезненост и
травматичен отток на меките черепни обвивки в левите челна и слепоочна
области с палпаторна болезненост – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
С оглед нанесените еднакви по вид телесни повреди,
продължителността с точност и на двете, но това което е по-важно, че и двете
деяния и на подсъдимия и на тъжителят попадат в хипотезата на чл. 130, ал. 1
НК, поради което и съдът счете, че за същите следва да намери приложение
институтът на реторсията и за ненаказване и на двамата, като следва да се
посочи, че за да приложи института на реторсията, не е нужно да има
насрещна тъжба, както и не е важно кой пръв е нанесъл удара. /виж – арг. т.
16 от ППВС № 3/1979 г, Решение № 208 от 29.05.1989 г. по н. д. № 211/89 г., I
н. о. относно приложението на реторсията, при разглеждане на дело от
частен характер, Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 38, чл. 130,
ал. 3 НК-Когато при разглеждане на дело от наказателно частен характер за
престъпление по чл. 130 НК, образувано по тъжба на пострадалия, се съберат
доказателства, че последният е отвърнал веднага също с такава телесна
повреда, съдът е длъжен да обсъди въпроса за прилагане на реторсията по чл.
130, ал. 3 НК и да изложи съображения, независимо от това дали я прилага
или не - Решение № 283 от 22.06.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о., докладчик
член-съдията Т.П. Относно реторсия. -Съдебна практика, Бюлетин на ВС на
РБ, бр. 10/1992 г., № 3, стр. 5, чл. 130, ал. 3 НК, където е посочено, че – "При
реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво
върху деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното деяние.
С оглед на това закона е предоставил възможността на съда да освободи от
налагане на наказание и двете страни. Следователно, за да прецени наличието
на законовите изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е
задължен да провери не само съставомерността на описаното в тъжбата
деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е. с ответното поведение
на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство срещу
последния не е подадена насрещна тъжба. В това се състои всъщност и едно
от процесуалните изключения при реторсията. ", което и съдът стори в
настоящото производство, за да изведе решаващите си правни изводи/. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41/89 г.,
ОСНК - относно реторсията при леките телесни повреди, както и
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела -
8
1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 181 - чл. 130, ал. 3 НК, където е подчертано
и че - Реторсия по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са
причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди - само по
чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК., каквато е именно и процесната
хипотеза, като и двете деяния са съставомерни именно под посочения състав
на чл. 130, ал. 1 НК, виж-Решение № 184 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. №
416/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ж.Н., чл. 130, ал. 3 НК, Относно
съставомерността на инкриминираното деяние.
Ето защо съдът постанови при изложените мотиви своя съдебен акт, с
който - призна подсъдимия Р.М.И. - ******, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, че на 29.05.2022 г. в гр. С., обл. Бургас, около 06,30 – 07,00 часа,
пред ресторант, намиращ се в центъра на гр. С., чрез нанасяне на удар със
стъклена бутилка от бира в главата, причинил на Д.В.Д., ЕГН ********** с
настоящ адрес: ****** лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в леко изразен травматичен отток на меките
черепни обвивки в лявата половина на челната област, на границата между
окосмена и неокосмена част с леко изразена палпаторна болезненост,
кръвонасядане със синкав цвят, обхващащо долния клепач и външния очен
ъгъл на лявото око, с травматичен отток на регионалните меки тъкани и
линейно охлузване /драскотина/ на кожата в лявата слепоочна област с
размери 1/0,2 см – престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, като на същата дата и
място пострадалият Д.В.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: ****** е
отвърнал веднага на подсъдимия Р.М.И. и му е причинил същата такава по
вид лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в охлузване на кожата над лявата вежда с размери
2/1,5 см и кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4/2 см, линейни
охлузвания /драскотини/ на кожата, разположени надлъжно в дясна слепоочна
област с размери 9/3 мм, травматичен отток на меките черепни обвивки,
обхващаш лявата тилна и странична половини на главата с изразена
палпаторна болезненост и травматичен отток на меките черепни обвивки в
левите челна и слепоочна области с палпаторна болезненост, поради което и
на основание чл. 130 ал. 3 от НК, във връзка с чл. 130 ал.1 от НК освободи
подсъдимия Р.М.И. и тъжителят Д.В.Д. от налагане на наказание.
Тук следва да се посочи допълнително относно обективната и
субективната страна на деянията: Относно престъплението по чл. 130, ал. 1
НК - Обект на престъплението е засягане на здравето и телесната цялост на
пострадалия. Съгласно чл. 130, ал. 1 от НК - За лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка или страдание с разстройство на
здравето, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация,
като в случая видно от дотук изложеното и подсъдимия и пострадалия са си
нанесли в конфликта точно такива телесни повреди, субсумиращи се видно и
9
от съдебно-медицинската експертиза, именно под посочения състав на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние
"причини" следва да бъде осъществено чрез действие. В резултат на
конкретно физическо въздействие от страна на подсъдимия следва на
пострадалия да е причинен противоправния резултат, в случая и от
пострадалия на подсъдимия, като няма значение кой от двамата е причинил
първи съответното телесно увреждане на другия за приложението на
института на реторсията. В случая това в съвкупност води до приложение на
института на ретортията и респ. макар и признаване на подсъдимия за
виновен за това деяние, то при положение че и тъжителя е деец на същото
деяние, то съдът освободи и двамата от налагане на наказание.
От обективна страна деянията са извършени чрез действие, довели до
причиняване на леки телесни повреди, изразени в увреждането на всяка от
страните по делото посочени по-горе.
От субективна страна деянията са извършени виновно, при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като и подсъдимият и тъжителят са съзнавали
общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са техните
общественоопасни последици и са целяли настъпването им, като всеки е
действал при разновидност на умисъла - внезапен такъв, като решението е
взето мигновено, след причиняване на съответните болки и страдания. Следва
да се посочи относно внезапния умисъл, че освен че съдържа всички
особености на волевия и интелектуалния момент на прекия умисъл, то
същият наслагва и други особености над тези характеристики, а именно, че
при него деецът взема решението за извършване на престъплението, веднага
след като осъзнаване потребността от изменение на действителността и
изпълнява решението незабавно, след като го е взел, каквато съдът намира, че
е процесната хипотеза / в този см. Виж стр. 263, уч-к Наказателно право обща
част, на Ал. С./. В този смисъл както подсъдимият, така и тъжителят, съдът
намира, че са действали при своите противоправни деяния един към друг от
субективна страна при внезапен умисъл.
Доказва се и интелектуалния и волевия момент на внезапния умисъл за
тези увреждания, като и двете деяния са при равнопоставеност на
отегчаващите и смекчаваите вината обстоятелства, всеки е бранел своята
телесна неприкосновеност и своето благо и се е опитвал да се позиционира в
ситуацията.
От обективна страна и двете деяния са извършени чрез действие, а от
субективна виновно Деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК за всеки от двамата в разновидността му на
внезапен такъв.
Причини за извършване на деянията са трайно влошените
взаимоотношения между тях, занижени волеви задръжки и незачитане
телесната неприкосновеност на личността в конкретната ситуация.
10
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приетата за
установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът приема, че всяка
от страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана от
другата, е причинила на другата лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК. В този аспект налице са предпоставките за приложение на
института на реторсията по чл. 130, ал. 3 НК, тъй като се касае за взаимно
причинени еднакви по степен телесни увреждания /Тълкувателно решение №
51 от 16.09.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г на ВС/.
Последицата, която произтича от прилагането на посочения правен
институт - освобождаване на дееца и на пострадалия от наказание е само
възможност, не задължение на съда. Затова, при решаване на този въпрос –
дали да освободи и двамата от наказание или напротив – да накаже този,
срещу когото е повдигнато обвинение, следва да се изхожда от спецификата и
многообразието на ситуациите за всеки конкретен случай. Особеностите на
настоящия казус мотивират у съда категорично убеждение за прилагане на
посочения правен институт. Законовото изискване за взаимно причиняване на
лека телесна повреда /еднакви по степен/ е доказано по съображенията, които
се изложиха. Законът не се интересува от това коя от страните първа е
осъществила престъпното посегателство срещу личността и коя първа е
сезирала съда с частна тъжба, определяйки по този начин качеството си на
тъжител в образувания съдебен процес. В случая, съобразявайки изяснените
чрез събраните писмени и гласни доказателства, за трайно установени
конфликтни взаимоотношения между страните по делото, съдът намери, че е
справедливо да бъде приложен института на реторсията. На основание чл.
130, ал. 3 от Наказателния кодекс съдът освободи и двете страни от наказание
за цитираните деяния.
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приетата за
установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът прие, че всяка от
страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана от
другата, е причинила лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. В този
аспект налице са предпоставките за приложение на института на реторсията
по чл. 130, ал. 3 НК, тъй като се касае за взаимно причинени еднакви по
степен телесни увреждания /Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по
н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г на ВС/. В случая страните са си
причинили увреждания, представляващи лека телесна повреда, съгласно
хипотезата на ал.1 на чл. 130 НК. Макар и различни по брой и интензитет,
същите са еднакви по характер от гледна точка на материалния закон –
същите се изчерпват единствено с причинена болка с разстройство на
здравето. Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от
материално-правен и процесуален характер от принципни положения в
правото. Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност
за дееца, чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на
съответно наказание, но при реторсията с оглед по-ниската степен на
11
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството,
че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния
закон, законодателят е предоставил възможността на съда да освободи от
налагане на наказание и двете страни – т. е. касае се за изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание. Без значение в тези случаи е коя от
двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против
личността и коя първа сезира съда. Следователно, при извършване на
преценка за наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 130,
ал. 3 НК, наказателният съд е задължен и проверява не само съставомерността
на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е.
с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това
производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В това се
състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията.
При формирането на правните си изводи съдът отчете разпоредбата на
чл. 130, ал. 3 от НК, според която, ако в случаите на предходните алинеи
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда,
съдът може да освободи и двамата от наказание. В същото време в
Тълкувателно решение № 51/89 г. на ВС, ОСНК, се приема, че реторсия по
чл. 130, ал. 3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл. 130, ал. 1 или само по
чл. 130, ал. 2 от НК. Доколкото както тъжителят, така и подсъдимия са
получили увреждания, представляващи такива по чл. 130, ал. 1 от НК, не са
налице пречки за приложение на института на реторсията. В Решение №
255/92 г. на ВС, I н. о. се приема, че в основата на реторсията е идеята на
законодателя, че страните са изравнили позициите си, като са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон. В настоящия случай съдът
намира, че тежестта на деянията, осъществени от двете страни, е сходна, като
при това положение приложението на чл. 130, ал. 3 от НК би осигурило
постигането на целите на специалната и генералната превенции. В тази връзка
съдът съобрази константната съдебна практика, според която при реторсията
задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху
деянието, предмет на частната тъжба, и насрещно извършеното деяние. В
Решение № 283 от 22.06.1992 г. по н. д. № 221/92 г., I н. о., ВС, се посочва
изрично, че при реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на
обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните
вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството,
че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния
закон. За да прецени наличието на законовите изисквания за приложението
на чл. 130, ал. 3 НК, съдът е задължен да провери не само съставомерността
на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното деяние, т. е.
с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това
производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В цитираното
12
решение е указано, че в тези случаи съдът следва да освободи и двамата от
наказание, независимо от липсата на насрещна тъжба, като настоящият
съдебен състав съобрази всички гореизложени постулати в случая при
постановяване на своя съдебен акт. При наличието на предпоставките,
предвидени в чл. 130, ал. 3 НК, съдът приложи института на реторсията и
освободи и двамата - подсъдимия и тъжителя, от наказание за посочените
деяния.
ІІІ. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
По отношение направените разноски съдът отчете константната
съдебна практика, според която при прилагане на реторсия разноските
остават за сметка на страните така, както са направени /Решение № 255/92 г.
на ВС/, в този смисъл и Решение № 53/1957 г. на ОСНК на ВС, Решение №
96/1972 г., Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н. д. № 144/1992 г., I н. о. на
ВС, Решение № 464/24.09.1981 г. по н. д. № 466/1981 г., I н. о. Поради това
разноските, сторени от частния тъжител, не следва да бъдат възлагани в
тежест на подсъдимия. /виж и Решение № 208 от 29.05.1989 г. по н. д. №
211/89 г., I н. о. - относно приложението на реторсията, при разглеждане на
дело от частен характер, Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 38,
чл. 130, ал. 3 НК, Решение № 96 от 26.02.1972 г. по н. д. № 48/72 г., I н. о.
Когато съдът освободи подсъдимия и тъжителя от наказание, не следва да се
присъждат разноски, съгласно Решение № 255 от 17.06.1992 г. по н. д. №
144/92 г., I н. о., съгласно което при прилагане на реторсия разноски не се
присъждат, - остават за сметка на страните така, както са направени. В този
смисъл е постоянната практика на Върховния съд - р. 53 - 57 - ОСНК, р. 96 -
72 - I н. о.; По отношение на разноските при реторсия такива не се присъждат,
а остават за страните така, както са направени, Р-96-72-І НО, Р-464-81- І НО,
Р-255-92- І НО.
В този смисъл, настоящият съдебен състав с оглед изхода на делото и
съобразно цитираната съдебна практика, която същият споделя, намира, че
разноските направени от страните по делото следва да останат за тях, така
както са направени. Предвид, че съда освободи подсъдимия и тъжителя от
наказание, то разноски за страните не следва да се присъждат, а същите
следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили/ Решение
№ 96 от 26.02.1972 г. по н. д. № 48/72 г., I н. о.: Решение № 255 от 17.06.1992
г. по н. д. № 144/92 г., I н. о., Решение № 184/15.05.2013 г. на ВКС н. д. №
416/2013 г. ІІ н. о /-Ж. Н.а наказателно дело № 416 по описа за 2013 г. /.
Освен това съдът постанови вещественото доказателство 1 бр. компакт
диск (CD-R), представен на съда от „Районен център 112“ - Бургас към
Дирекция „Национална система 112“ към МВР, който е с надпис 105840-634 с
дата 06.12.2022 г. и е представен с писмо рег. № 105840-634 от 06.12.2022 г.,
вх. № 5668 от 07.12.2022 г., находящ се към лист 34 от настоящото дело да
остане приложено към материалите по делото.
13
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
14