Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.12.2016 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на първи ноември две
хиляди и шестнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: Ц.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2420 по описа за 2016 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 1959а-1468
от 30.06.2016 година на Началника на Първо РУ, към ОД на МВР град Стара Загора,
с което на П.Д.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба”
в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.64, ал.1, във връзка с
чл.257, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 1959а-1468 от 30.06.2016 година на Началника на Първо РУ, към
ОД на МВР град Стара Загора, с което на П.Д.П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение по чл.64, ал.1, във връзка с чл.257, ал.1 от ЗМВР.
В
жалбата си и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Милен Алексиев взема
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
П.Д.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 24.06.2016
година, за това, че на 24.06.2016 година около 12.45 часа в град Стара Загора
на булевард „Никола П.” до магазин „VW”, при извършена проверка на лек автомобил „БМВ” с ДК№ СТ
8536 АН и лицата в него, П. слезе от автомобила без разрешение и след оправено
му устно полицейско разпореждане,
многократно да представи документ за самоличност и да влезе в автомобила с
който се придвижваше, той категорично отказва да изпълни разпореждането. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от
това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1
от ЗМВР е наложено административно наказание – „глоба” към максималния
предвиден закона размер от 400 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно
нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като
разпорежданията се издават писмено. При
неизпълнение на писмено разпореждане на полицейски орган, виновното лице носи
наказателна отговорност по реда на чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Не
се спори по делото, че на посочената дата органи на полицията са извършили
проверка на П.Д.П. и във връзка с изпълнение на служебните си задължения са
отправили устни разпореждания към него, който
той не е изпълнил. Независимо от така описаната в тази насока фактическа
обстановка е приложена нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, а не тази на чл.64, ал.2
от ЗМВР.
В
тази насока съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност неправилно е приложен материалния закон, което е довело до
опорочаване й.
Предвид
на това съдът приема, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.
Както бе посочено в същото и в акта е посочено неизпълнение на устно полицейско
разпореждане. Същевременно административно наказателната отговорност на нарушителя
е ангажирана за нарушение на чл.
64, ал.1 от ЗМВР. Както бе посочено по горе съобразно посочената като
нарушена разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания, когато
това е необходимо за изпълнение на възложените им функции като разпорежданията
се издават писмено. В случая в административната преписка не се съдържа писмено
разпореждане, което не е изпълнено от жалбоподателя, а това именно е визираната
като нарушена разпоредба. Действително, съгласно чл.
64, ал.2 от ЗМВР при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията се
издават устно, но тази нарушена разпоредба не е посочена от
административно-наказващия орган. Административно-наказателната отговорност на нарушителя
е ангажирана за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане - чл.
64, ал.1 от ЗМВР.
Предвид
горното Съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
изискванията на чл.
57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като посочената в наказателното постановление
като нарушена разпоредба не съответства на описаната в акта и в наказателното
постановление фактическа обстановка. За разлика от нередовността на акта
относно неговото съдържание, която може да бъде санирана стига да е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина с оглед разпоредбата на чл.
53, ал.2 от ЗАНН, то липсва аналогична разпоредба по отношение на пороци на
наказателното постановление. Нормата на чл. 57
от ЗАНН е императивна, поради което нарушението й е достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление. Неточното посочване на нарушената
разпоредба съществено ограничава правата на наказаното лице, тъй като вменява
друго нарушение, което налага отмяната на наказателното постановление.
Предвид
на това съдът намира, че не следва да разглежда делото по същество, тъй като
дори и да се приеме, че нарушителя, действително не е изпълнил устните
разпореждания на контролните органи, то неправилното прилагане на материалния
закон не би променило крайния резултат при постановяване на съдебния акт.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: