Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2019 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 99 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 226,ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с молба с вх.№ 7770/13.11.2018 г. (п.кл. от 12.11.2018 г.), подадена от Н.К.М., ЕГН **********  и М.А.Г., ЕГН **********, двете с адрес: ***, срещу „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., с посочено правно основание чл.226 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД с цена на иска 200 000 лева- частичен от 400 000 лева.

Пред Ловешкия окръжен съд е образувано и гр.дело № 101 по описа за 2018 година, във връзка с искова молба с вх.№ 7773/13.11.2018 година, подадена от Л.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от същия пълномощник, срещу  „*****” ЕАД, ЕИК *****, с посочено правно основание чл.226 КЗ (отм.) и чл.86 и цена на иска 100 000 лева- частичен от 200 000 лева.

С определение № 586 от 31.12.2018 година по т.дело № 101/2018 година Ловешкият окръжен съд е съединил производствата по двете дела и прекратил производството по т.дело № 101/2018 година.

В исковата молба ищците Н.К.М., М.А.Г. и Л.М.И. излагат, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.08.2015 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност", сключена преди 01.01.2016 г., водач, е причинена смъртта на Г.А.Г., ЕГН ********** – сестра на Н.К.М. и М.А.Г., и внучка на Л.М.И., вследствие от което ищците търпят неимуществени вреди.

Считат, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Деянието се изразява в това, че на 13.08.2015 г. Б.М.Н. е управлявал л. а. марка „Алфа Ромео", модел „145" с д. к.№ ***в гр. Ловеч. на ул.„Осъмска", зад хотел „Ловеч", с посока на движение към „Покрит мост" на гр.Ловеч, нарушил правилата за движение по пътищата, при което реализирал ПТП с пешеходката Г.А.Г.. Вследствие на настъпилия удар е причинена смъртта и.

Изтъкват противоправния характер на деянието, тъй като произшествието е настъпило по изключителната вина на водача Н., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал. 1,т. 1 от ЗДвП, чл. 15,ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП.

Сочат, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, тъй като причина за настъпването на смъртта на Г.А.Г. са множеството несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Позовават се на присъда № 1 от 09.01.2017 г., постановена по НОХД № 355/2016 г., по описа на Ловешки окръжен съд, с която Б.М.Н. е признат за виновен в извършване на престъплението.

Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди, като описват, че  в деня на трагичния инцидент е била сватбата на Н.К.М., цялото семейство на ищците, заедно с приятели и роднини празнували в хотел „Ловеч". Най-прекрасният момент от живота на всяко семейство бил помрачен с новината за смъртта на Г..

И трите ищци изпаднали в шок и не можели да повярват какво се случва. Ищците Н.К.М., М.А.Г. твърдят, че били изключително близки със своята сестра и споделяли най-близките си тайни, живели заедно в едно домакинство,отраснали са заедно, грижели се една за друга, посрещали заедно празниците, разчитали една на друга и си помагали. Между тях и починалата съществувала трайна и дълбока емоционална връзка.Помежду им имало взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В резултат на смъртта на Г.търпят морални болки и страдания.

Ищцата Л.М.И. твърди, че преживява изключително тежко загубата на своята внучка, която твърде млада е напуснал света, което прави мъката още по-голяма. Между нея и починалата е съществувала особено силна дълбока и трайна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. След смъртта на Г., Л. се сринала, не можела да повярва, че е загубила внучка си, която е отгледала с много любов, грижи и внимание от самото й раждане. Със сълзи на очите си спомня за моменти, в които е гледала Г., докато родителите и са били на работа, водила я на детска градина, на училище, учила я да чете, пише, смята, плете. Двете били изключително близки, като ищцата се гордяла много с внучка си, която била много жизнено и емоционално дете. Починалото дете се отнасяло с уважение към баба си и винаги се отзовавало насреща, а от своя страна Л. я подкрепяла материално и морално. Новината за случилото се е причинила на ищцата емоционален шок, прераснал в депресивно състояние. Тя е съкрушена. След смъртта на Г., Л. страда от безсъние - вечер трудно заспива, а през нощта се буди често, като мисълта за загубата на Г.не и дава нито миг покой. Не спира да говори за Г., нейното име присъства във всеки един разговор и във всеки един спомен. В сърцето и е останала само голяма болка, мъка, тъга и никаква надежда. Тя никога няма да бъде на нейната сватба. Мъката на Л. не намалява, а състоянието, в което се намира се задълбочава,всеки ден за нея е ден на изпитание, страдание и безсилие.

Ищците изтъкват, че смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-големи. В конкретния случай се касае до смъртта на сестра и внучка, при изключително тясна поддържана емоционална връзка между ищците и починалата, както и при взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че за тях загубата на Г.е била внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно   от   посрещане   на   смъртта   на   близък   след   негово продължително боледуване. Внезапната смърт им причинила неопису­ема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Ищците Н.К.М., М.А.Г. твърдят, че изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив” в отношенията с другите и живота като цяло.Загубили са Г.като емоционално присъствие, опора в живота и надежда за сигурност в бъдещето им.Това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у тях. Вследствие на настъпилата смърт на внучката си и Л. развила остра стресова реакция и душевно разстройство.

Позовавайки се на TP 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, ОСНГТК считат, че са материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.

Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, твърдят, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 200 000 (двеста хиляди) лв. за всяка от тях би било справедливо.

Като основание за насочване на прекия си иск срещу застрахователя и легитимацията му като ответник, сочат, че лекият автомобил марка „Алфа Ромео", модел „145" с д. к.№ ***, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО" в *****" ЕАД, ЕИК *****, полица № 06114002881350, валидна от 29.11.2014 г. до 29.11.2015 г., което ангажира отговорността на „*****" ЕАД за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.

Молят да бъде осъден ответника да заплати на всяка от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лв., представляващи част от общо дължимите 200 000 (двеста хиляди) лева, настъпили вследствие смъртта на Г.А.Г. при ПТП от 13.08.2015 г., виновно причинено от застрахован по задължителна застраховка „ГО" при ответника водач Б.М.Н..

Молят върху определената като обезщетение сума да бъде присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането - 13.08.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Молят да им бъдат присъдени и направени разноски по делото.

Направени са доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, който е връчен редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*****” ЕАД, в който предявения иск се оспорва изцяло по основание и размер.

На първо място оспорва правото на ищците да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в качеството им на сестри и съответно баба на починало в резултат на ПТП лице.

Изтъква, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, на което се позовават ищците, разширява кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, но това не е безусловно и в тази връзка извежда аргумент от Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС, че това право не е абсолютно  и същото следва да се допусне по изключение- само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Сочи, че ищците и починалата им сестра са били в родствена връзка, която предполага близост и отношения на привързаност и обич, но поддържа, че според ВКС лицата, извън посочените в двете постановления  имат право на обезщетение само по изключение и то само, когато е създадена приживе с починалия особена, дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива.

Подчертава, че в случая не са налице критериите по ТР № 1/2016 г., а именно: изключителни обстоятелства, различни от обичайните, нормалните и естествени взаимоотношения между сестри, които да налагат присъждане на обезщетение на ищците.

При условията на евентуалност оспорват претенциите на ищците като завишени по размер и не съответстващи на критериите за справедливост, установени в чл.52 ЗЗД.

На трето място застрахователят се позовава и на приетото изменение в КЗ, с което е въведен лимит  в размер на 5 000 лева на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг.

Отново при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете, което с поведението си е допринесло за настъпване на вредоностния резултат. В тази връзка твърди, че то е оставено без родителски надзор, пресякло е пътното платно на нерегламентирано за целта място, с което е нарушило правилата за движение по пътищата и в частност чл.113, ал.1 от ЗДвП. Детето е излязло на пътното платно неочаквано, с което е нарушило разпоредбата на чл.114,т.1 ЗДвП и е представлявало за водача на МПС внезапно възникнала опасност и ударът е бил непредотвратим.

Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищците за законна лихва, считано от датата на настъпване на ПТП- 13.08.2015 г. и се позовава на чл.111, б.”в” ЗЗД  за периода от 13.08.2015 г. до 13.11.2015 г.

Ангажирани са доказателства.

В допълнителна искова молба, чрез пълномощника им –адвокат С.С.Ч., ищците оспорват възраженията на ответника, че искът е неоснователен и че не са от кръга на лицата които имат право на обезщетение. Оспорват и възражението за съпричиняване на вредоностния резултат- от фактическа и правна страна, както и възражението за погасена по давност претенция за законна лихва, считано от датата на настъпване на ПТП. Не са съгласни и с възражението на ответника, че новите разпоредби на КЗ, предвиждащи лимит на застрахователното обезщетение, са приложими в конкретния случай. Поддържат доказателствените си искания и правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско, и/или юрисконсултско възнаграждение.

Подаден е допълнителен отговор от „*****” ЕАД, в който ответникът поддържа всички възражения, които е изложил в отговора на исковата молба, както и направените доказателствени искания. По-конкретно поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на § 96 (1) от КЗ, че до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493,ал.4 се определя в размер на 5000 лева.

В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат Евелина П.от САК, представляващ Адв.дружество, която поддържа исковата молба и представя в срок писмена защита.

Ответникът „*****” ЕАД е подал писмено становище, в което поддържа направените възражения.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие са установени с влязлата в сила присъда № 1 от 09.01.2017 година, постановена по НОХ дело № 355 по описа за 2016 година, с която Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Б.М.Н., роден на *** ***, български гражданин, ЕГН **********, за виновен в това, че на 13.08.2015 год., около 22.30 часа в гр.Ловеч, ул.”Осъмска”, зад хотел „Ловеч” , в посока на движение към „Покрит мост” на гр.Ловеч, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео”, модел „145”, с рег.№ ***, собственост на Н. ***, нарушил правилата за движение: чл.15,ал.1 ЗДвП (в сила от 01.09.1999 г. и изм.) като водач на МПС не се е движел възможно на-вдясно по платното за движение и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране на скоростта си на движение в населено място за категория „В” на управляваното от него МПС, превишил максималноразрешената скорост на движение от 50 км./ч., като се движел със скорост от 73.84 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Г.А.Г. ***, ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в",  във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК и чл.373, ал.2 НПК  го осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода при условията н чл.66 НК.

Страните по делото не спорят, че непосредствената причина за смъртта на Г.А.Г. е черепно мозъчна травма, довела до бърза и неминуема смърт, както е приел съдът, постановил осъдителната присъда срещу Н..

От удостоверенията за родствени връзки с изх.№№№ 0203- 905, 0203- 906 и 0203- 907  от 06.11.2018 г. на Община-Троян, се установява, че  Н.К.М. и М.А.Г. са сестри на Г.А.Г., а Л.М.И. е нейна баба по бащина линия.

От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от Н., както и пътната обстановка, пътните знаци и сигнализация, вертикална и хоризонтална маркировка в района на местопроизшествието, траекторията на движение на пешеходеца и това заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката К.Н.М. е майка на Н. и М..Твърди, че четирите и деца са живели заедно , обитавайки една стая в собствена на семейството къща в гр.Троян. Двете ищци и загиналото дете са ходели заедно на училище, не са се карали, а по-големите са гледали Г.. Заявява, че след смъртта на Г. всичко в тях „се разпаднало”, всеки ден говорят за смъртта на Г., която много им липсва и ходят на гробища.

Свидетелката М.М. Д.няма роднинска връзка с ищците, а познава семейството от работата им в гробищния парк на гр.Троян по програма на общината.Описва ,че преди катастрофата цялото семейство е ходело да работи, включително и четирите сестри. Винаги са и правили впечатление добрите и изключително близки отношения между сестрите, а Г. е била обгрижвана като най-малко дете. Твърди, че шокът за семейството е бил голям. Продължават да ходят на гроба на Г., двете сестри се променили, а Н. изпитва и вина, че случилото се е станало на нейната сватба.

Според свидетелката М.Б.М., която е леля на майката на първите две ищци, децата са били едно цяло, неразделни, спели и се движели заедно.  Според нея Г. е обичала своята баба Л. и е ходела при нея. Л. е помагала след раждането и в продължение на 40 дни е ходела всяка вечер в дома им да помага, и след това е продължила да помага на своята снаха и на сина си.Имало е моменти, когато се е грижела сама за децата, когато родителите са излизали. Също се е променила след инцидента.Една година след смъртта на Г. е била оперирана от рак на гърдата и в момента живее в с.Анево, като от време на време ходи в къщата си в гр.Троян.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Спорът е търговски и предявените от ищците Н.К.М., М.А.Г. и Л.М. Иванов срещу ответника срещу „*****” ЕАД, ЕИК ***** субективно и обективно съединени осъдителни искове са:

- главни, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от всяка от тях неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, настъпили вследствие на смъртта на Г.А.Г. при ПТП, виновно причинено на 13.08.2015г. от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО”, водач на МПС, Б.М.Н., които искове са предявени като частични от по 200 000 лева.

-и акцесорни  по чл.84,ал.3 ЗЗД –за компенсаторна лихва върху всяка от главниците в размер на законната по чл.86, ал.1 ЗЗД от деня на увреждането- 13.08.2015 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Ответникът не оспорва наличието на пасивна процесуална и материалноправна легитимация, поради което и на основание чл.146,ал.1,т.3 от ГПК съдът е приел в доклада си по делото, че между страните няма спор относно настъпването на ПТП на 13.08.2015 г.  година в резултат от действията на водача Б.М.Н. при управление на лек автомобил със сключена с „*****” ЕАД застраховка „Гражданска отговорност” и настъпилата смърт на Г.А.Г..

В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г., приложимата норма е чл.226, ал.1 КЗ (отм.), която регламентира правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска обезщетение пряко от застрахователя. Със сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят- в случая „*****” ЕАД се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди- чл.223, ал.1 КЗ (отм.).

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

На основание чл.300 ГПК следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по НОХ дело № 355/2016 година на Ловешкия окръжен съд, която е задължителна за гражданския състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, че деянието е извършено от Б.М.Н., неговата противоправност и виновността му за настъпилото ПТП.

Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства в настоящето производство.

Съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

Не се оспорва от ответника съществуването на застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП, поради което искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) има основание.

Възражението на ответника е, че ищците нямат право да получат обезщетение във връзка със загубата на своята близка родственица.

Кръгът на лицата, които са  материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уредена в закона.

Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.

В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С оглед на тези указания сестрите и възходящите на починалото лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по ентензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.

Съобразявайки показанията на свидетелите съдът приема, че между сестрите в семейството на К.М. е съществувала дълбока връзка, привързаност и обич. Те са живели заедно в една стая, ходели са заедно, помагали са на родителите си, а по-големите сестри Н. и М. са обгрижвали по-малката Г.. Смъртта и по време на сватбата на ищцата е било силен шок за тях.Според свидетелката М.Дочева, която няма роднинска връзка с ищците, добрите отношения в семейството винаги са и правели впечатление, както и изключително близките отношения между сестрите. Заявила е в с.з.: „Аз имам две деца, но такава силна връзка, каквато е между тях, не съм виждала.Г. я обгрижваха, като най-малка дъщеря.” Свидетелката сочи, че и в настоящия момент семейството съпреживява загубата на детето и продължава да носи на нейния гроб цветя, лакомства и играчки.

С оглед на това съдът приема съществуването на трайна и емоционална връзка между двете ищци и тяхната сестра, загубата на която обосновава извода, че те са претърпели значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка.Поради изложеното съдът намира, че материалноправната легитимация на ищцата е доказана и са налице предпоставките за уважаване на иска.

По размера на неимуществените вреди:

При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение  са приложими разпоредбите на част четвърта от КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, различен от посочения в §27, ал.1, б.б) на КЗ(отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.  В нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ПЗР на ЗИДКЗ (Д.в. бр.101/07.12.2018 г.) е предвидено, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 (изключението за други лица, извън най-близкия кръг роднини) се определя в размер до 5000. 00 лв.

Разпоредбата на ал. 3 от същия параграф предвижда, че размерът на обезщетението за тези лица по предявените от тях съдебни претенции в периода от 21.06.2018 г. (датата на постановяване на ТР № 1, т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС) до влизането в сила на ЗИДКЗ, обн. Д.в, бр. 101/07.12.2018 г. се определя в размера по ал. 1. При тази законодателна уредба, съдът намира, че посочената разпоредба в действащия КЗ, макар и да придава обратно действие на определения максимален размер на обезщетението, не се отнася за настоящият случай, защото действащият КЗ се прилага за застрахователни договори, сключени след 01.01.2016 г., какъвто процесният не е.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –причинените болки и страдания на двете ищци в резултат на смъртта на 11-годишната им сестра, техния интензитет и продължителност, като не е доказано твърдението в исковата молба за развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство, при съобразяване и с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че справедливо, според посочените критерии, е обезщетение в размер от по 50000 лева за  Н.К.М. и М.А.Г..

Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията за неимуществени вреди на Л.М.И.. Същата не проведе пълно и главно доказване на твърденията си в исковата молба.Показания за отношенията и със загиналата Г.е дала свидетелката М.Б., но от тях не може да се направи извод, че между баба и внучка е съществувала особена близост, житейски обстоятелства и ситуации, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Не се доказаха вреди, които превишават обичайните неимуществени вреди от загубата на близък родственик-внуче. Л. не е живяла в една къща и домакинство със семейството на своя син, а е имала свое жилище, в което внучките и са ходели заедно и което тя е напуснала една година след смъртта на Г.. Отношенията, които е имала с Г.не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката баба- внуче.Тя е помагала при необходимост, но не е осъществявала непрекъснати грижи за детето Г., тъй като децата са били отглеждани изцяло от своите родители (св.показания на К.М.).  

По възражението за съпричиняване на вредите:

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалото дете за настъпване на вредите. В тази връзка следва да бъде съобразено ППВС № 17/18.11.1963 г., в т.7 на което се приема, че  от значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а наличието на вина е ирелевантно обстоятелство. Върховният съд приема, че когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, следва да се приложи нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо, че това лице не може да действа виновно. Изводът е, че приложението на разпоредбата е обусловено от доказана причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В този смисъл е Решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017 г., I т. о., ТК.

Експертът, изготвил съдебно автотехническата експертиза е основал заключението си на приложените протоколи за оглед на ПТП и снимковия материал. Установено е, че лекият автомобил, управляван от Б.Н. се е движел в посока откъм транспортния мост (над „ Покрит мост”) в посока хотел „Ловеч” – от юг на север.Скоростта на движение на автомобила, установена от АТЕ на база на кадри от запис на видеокамера на ПИБ-Ловеч на 13.08.2015 г. , е 73.8 км./ч. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е 59.65 км./ч. Формиран е извод, че при така определената скорост водачът на л.а. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, а това би могъл да направи при движение със скорост 50 км./ч. или по-малка в дясна пътна лента (тази откъм река „Осъм”).

Според вещото лице в района на местопроизшествието не е имало и няма обозначена пешеходна пътека. Козирката (терасата на рест.Ловеч) над пътя стъпва над множество колони, част от които са вдясно от пътното платно на ул.”Осъмска” и на тротоар, оформен между нея и каменната стена, ограничаваща левия бряг на река „Осъм”.Именно между тези колони излиза пешеходката на пътното платно в опит да го пресече в напречно (перпендикулярно)  направление, както и спрямо траекторията на движение на лекия автомобил отдясно наляво. Появата на детето зад колоната е било внезапно със спокойно бягане (изтичване) с приета средна скорост от 9.1 км./ч. При съпоставка на опасните зони на спиране на лекия автомобил при установената скорост на движение и при допустимата по закон, е формиран извод, че детето попада в опасната зона и водачът е бил в техническа невъзможност да спре и предотврати удара, тъй като опасните зони и при двете скорости са по-големи от отстоянията на възприемане на детето от водача.

Съдът приема, предвид механизма на настъпване на произшествието, че детето е допринесло за настъпване на ПТП - предприело е внезапно пресичане на пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗДвП, а родителите не са изпълнили задължението си по чл.125, ал.3 СК да осигурят постоянен надзор на своето малолетно дете.

Последователна е съдебната практика, че при преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя, което са могли и са били длъжни да предвидят. Поради това съдът приема, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е много по-малка и я определя в размер на 1/5, поради което определеното обезщетение на ищците Н.М. и М.Г. от по 50 000 лева следва да бъде намалено с размера на приетото съпричиняване, т.е. с 1/5  или исковете им се явяват основателни за сумата от по 40 000 лева.

По отношение претенциите за лихви:

За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение и това е момента на причиняване на вредата- арг. от чл.84, ал.3 ЗЗД.Тъй като се касае за парично задължение, обезщетението за забавено изпълнение е в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл.223, ал.2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй като отговорността на застрахователя по "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането- 13.08.2019 година. Предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност и на основание чл.111,б.”б” ЗЗД, на ищците не следва да се присъжда законна лихва за периода преди 13.11.2015 година.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищците разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая те са освободени от заплащане на държавни такси, а адвокатската им защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Представен е списък по чл.80 ГПК от адвокат Евелина Петкова, в който пълномощникът е поискал присъждане за всяка от тях на адвокатско възнаграждение в размер на 4 236 лева или общо 12 708 лева в включен ДДС от 20%.Предствени са доказателства за регистраация на адвокатското дружество по ЗДДС. Възнаграждението е в минимален размер, предвид разпоредбата на чл.7, ал.12, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.” общо сумата 3 388.80 лева (по 1694.40 лева за адв.възнаграждение на първите две ищци), с включен ДДС.

Съобразно отхвърлената част от иска ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото общо в размер на 344.67 лева.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 3200.00 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). На основание чл.11 от Тарифата дължи и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на Н.К.М., ЕГН **********  с адрес: ***, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015 година и до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Г.А.Г., ЕГН **********, нейна сестра, вследствие на ПТП на 13.08.2015 година в гр. Ловеч, на ул.„Осъмска", зад хотел „Ловеч", настъпило по вина на Б.М.Н., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Арфа Ромео”, с рег.№ ***,  собственост на Н. С.М. със сключена застраховка „Гражданска отговорност” (полица № 06114002881350), като иска до пълния претендиран размер от 100 000 лева (сто хиляди) лева, предявен като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева за обезщетение, както и за лихва за периода от 13.08.2015 г. до 13.11.2015 г., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД да заплати на М.А.Г., ЕГН *********, с адрес: ***, сумата 40 000 (четиридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2015 година и до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Г.А.Г., ЕГН **********, нейна сестра, вследствие на ПТП на 13.08.2015 година в гр. Ловеч, на ул.„Осъмска", зад хотел „Ловеч", настъпило по вина на Б.М.Н., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Арфа Ромео”, с рег.№ ***,  собственост на Н. С.М. със сключена застраховка „Гражданска отговорност” (застр.полица № 06114002881350), като иска до пълния претендиран размер от 100 000 лева (сто хиляди) лева, предявен като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева за обезщетение, както и за лихва за периода от 13.08.2015 г. до 13.11.2015 г., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Л.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 (сто хиляди ) лева, предявен като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 година и до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Г.А.Г., ЕГН **********, нейна внучка, вследствие на ПТП на 13.08.2015 година в гр. Ловеч, на ул.„Осъмска", зад хотел „Ловеч", настъпило по вина на Б.М.Н., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Арфа Ромео”, с рег.№ ***.

ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.”, седалище и адрес на управление: гр.***, ет.8, Булстат ***, сумата 3 388.80 лева с включен ДДС, възнаграждение за процесуално представителство на двете ищци, при условията на чл.38, ал.2 ЗА и съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН **********  и М.А.Г., ЕГН *********, двете с адрес: ***, да заплатят на „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., на основание чл.78, ал3 ГПК разноски по делото в размер на 344.67 (триста четиридесет и четири лева и 67 стот.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, представлявано от Е.Й.Б. и К.Х.Ч., на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***, държавна такса в размер на 3200 (три хиляди и двеста) лева и евентуално ДТ в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: