№ 15087
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110100981
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р., в качеството им на наследници на Д. Р. П. и О. Б. Р., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като те не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което
претендира същите при условията на разделност, а именно: 1 817,27 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 368,64 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г.; 24,99 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 4,36 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане, при следните
квоти: по отношение на Б. Д. Р. – 1/2, а именно: 908,63 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 184,32 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
1
до 12.11.2021 г.; 12,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 2,18 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане; по отношение на М. Д. Р. –
1/2, а именно: 908,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г.; 184,32 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г.; 12,49 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
2,18 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
От страна на ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. е подаден отговор на исковата молба, с
който оспорват исковете при твърдението, че не е консумирана топлинна енергия в обекта.
Сочат, че до смъртта си през м. Февруари 2016 г. в него е живяла майка им - О. Р., но
впоследствие същият не се е обитавал. Сочат, че сметките за него са били заплащани от Б. Р.
при редките му прибирания в България, тъй като от 35 години живее във Франция. Не
оспорват, че по време не отчетите от фирмата за дялово разпределение не са осигурили
достъп, но считат, че това не е равнозначно на отказ от тяхна страна, тъй като по това време
ответникът Р. е имал здравословни проблеми във Франция. Сочат, че през целия исков
период – до 21.02.2022 г. радиаторите са били изключени, като всички дължими суми до м.
февруари 2019 г. са били заплатени, в подкрепа на което представят доказателства.
Допълват, че за отчетен период 2019 г. – 2020 г. отчетът е бил с нулеви показатели, но за
отчета за отчетен период 2018 г. – 2019 г. ответникът Р. е бил в чужбина, поради което не е
могъл да осигури достъп, а ответницата Р. не е имала достъп до имота. Заявяват, че от м.
февруари 2022 г. радиаторите отново са били включени и погасяват фактурите си към
ищеца. С тежи съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че услугата
дяловото разпределение в сградата – етажна собственост е била законосъобразно
извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
2
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото,
обективиран в определение от 16.05.2022 г., съдът е отделил за безспорни между страните и
не нуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответниците
Б. Д. Р. и М. Д. Р. са били собственици на процесния наследствен имот при посочените от
ищеца квоти, а именно: по 1/2 за всеки от тях, както и, че същият се намира в сграда –
етажна собственост, която е топлоснабдена. Нещо повече, така отделените за безспорни
факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по
делото – нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 184,
том ХХХI, нот. дело № 6184/21.10.1974 г. /л. 9-10 от делото/ и удостоверение за идентичност
от ГИС София ЕАД /л. 13 от делото/, установяващи, че приживе родителите на ответниците
по делото са придобили собствеността върху процесния апартамент № 34, находящ се в ....,
който след смъртта им съответно на 25.10.2014 г. и на 26.02.2016 г. е придобит по
наследяване от наследниците им по закон – Б. Д. Р. /син/ и М. Д. Р. /дъщеря/. В случая, по
делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически
факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. всяко едно от посочените лица се легитимира като
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него.
Ето защо, следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. се явяват потребители на топлинна
енергия през исковия период по отношение на процесния имот, респ. са задължени лица за
заплащане на потребената такава съобразно обема на участието си в собствеността – по 1/2,
в какъвто смисъл са и изложените от ищеца с исковата му молба фактически твърдения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците Б. Д. Р. и М. Д. Р. да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи
условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради
което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период всеки от
тях е бил носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент № 34 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
3
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.05.2002 г., списък към него и
договор от 19.06.2002 г. /л. 14-19 от делото/, представените изравнителни сметки и
протоколи за отчет /91-93 от делото/, както и с оглед изложеното от вещото в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в
сградата, находяща се на адрес: ....., са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице – помагач - .....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на
всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са наичислени на база мощност с четири
радиатора поради неосигурен достъп за отчет за отчетен период м.11.2018 г. – м.04.2019 г., а
за отчетен период м.11.2019 г. – м.04.2020 г. такива не са били начислявани, сумите за
битово гореща вода също са начислени на база за 1 брой потребител за отчетен период
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и въз основа на показанията на 1 брой водомер за отчетен период
м.05.2019 г. – м.04.2020 г., като експертът се е запознал със съставените протоколи за отчет
съответно от 14.05.2019 г. и от 17.05.2019 г., в които действително е удостоверено, че по
отношение на апратамент № 34 абонатът не е осигурил достъп. Изяснява се още, че сумите
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 160 куб.
м. и на етажната собственост – 9 155 куб. м. От техническа гледна точка индивидуалните
изравнителни сметки също са изготвяни от фирмата за дялово разпределение в съответствие
с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено
реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между
начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични
проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2 140,78 лв., представляваща разлика между прогнозно
4
начислените суми по фактури /2 171,57 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителните сметки /30,79 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. В случая, недоказано е останало
възражението на ответниците, че не е консумирано твърдяното количество топлинна
енергия, тъй като по делото не се установява преустановяване на топлоподаването до
процесния апартамент през исковия период. Нещо повече, съдът приема за доказано по
делото основанието за начисляване на база на суми за отопление и битово гореща вода за
част от исковия период, доколкото според представените от третото лице – помагач
протоколи за отчет абонатът действително не е осигурил достъп, а в същото време от страна
на ответниците не се твърди да са отправяли до фирмата за дялово разпределение искане за
извършване на допълнителен отчет. По отношение на начислена от ищеца топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да изясни, че
потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като ирелевантно се явява
реалното ползване или не ползване на такава от собствениците и носителите на вещни
права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е обща част по своето
предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на самостоятелен
обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия, то всеки
следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. В допълнение, с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС)
приема, че българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно управление, да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на
потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките
за използваната топлинна енергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки
собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, правилното начисляване на топлинната енергия за имота
на ответниците и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото
разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в
имота им топлинна енергия, чиято стойност възлиза на посочения по-горе размер от 2 140,78
лв.
В случая, от страна на ответниците се твърди погасяване на част от процесните суми,
позовавайки се на представената от тях разписка за извършено плащане чрез каса на
„Изипей“ АД /л. 63 от делото/, като при внимателно проследяване на съдържанието й се
установява, че част от общо платената сума от 51,03 лв., а именно: сумата от 50,14 лв. е
послужила за погасяване на вземането за цена на топлинна енергия по фактура №
**********/28.02.2019 г., отнасяща се за м. февруари 2019 г., т. е. извършеното с тази
разписка плащане действително касае процесния период. Ето защо, общото задължение в
размер на 2 140,78 лв. следва да се намали с платената от ответниците сума в размер на
50,14 лв., при което същите са останали задължени за разликата от 2 090,64 лв. Тук следва да
се отбележи, че сумата по фактура № **********/28.02.2019 г., която съдът прие за платена,
отразява прогнозната стойност на задължението за м. февруари 2019 г., а доколкото според
данните по таблица № 6 от заключението по съдебно-техническата експертиза за отчетен
период м.05.2018 г. – м.04.2019 г., обхващащ и задължението за м.02.2019 г., се предвижда
сума за доплащане, то не би могло да се приеме, че задълженията на ответниците за тази
5
част от исковия период следва да се считат за изцяло погасени, независимо от извършеното
от тях плащане. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците – по 1/2, то всеки един
от тях се явява задължен за сумата от по 1 045,32 лв. /1/2 от 2 090,64 лв./, поради което
предявените срещу тях искове за цена на топлинна енергия в размер от по 908,63 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. се явяват основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца общ размер от 24,99 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и .... /л. 27-34 от делото/, страните
са договорили заплащане от ... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за
следващия отчетен период. Както се посочи по-горе, по делото е представен и договор от
19.06.2002 г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и
индивидуални сметки – 4,20 лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът ... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 24,99 лв., която не се доказва да е била заплатена от
ответниците, доколкото разписката за извършено плащане чрез каса на „Изипей“ АД /л. 63
от делото/ касае сумата от 2,39 лв., представляваща дялово разпределение за м. февруари
2019 г., т. е. преди процесния период. Отново при съобразяване на дълга на всеки от
ответниците – по 1/2, то всеки един от тях се явява задължен за сумата от по 12,49 лв. /1/2 от
24,99 лв./, колкото е и заявеният от ищеца размер, поради което предявените срещу тях
искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.
също се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.01.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
6
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие за доказани
по основание и размер, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава /така решение №
4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 398,79 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г. При съобразяване на
дълга на всеки от ответниците – по 1/2, то те се явяват задължени за сумата от по 199,39 лв.
/1/2 от 398,79 лв./, поради което предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия в размер от по 184,32 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.11.2021 г. също се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на задължението за цена за услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда – 11.01.2022 г. и касаеща процесния
период, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 487,54 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на СУ, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото, протекло в рамките на едно открито съдебно заседание, в което
е даден ход, без събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално
допуснатите. При това положение всеки един от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 243,77 лв. /1/2 от 487,54 лв./, представляваща разноски по
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в
този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 908,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
7
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; сумата от 12,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 184,32 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 2,18 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 908,63 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; сумата от 12,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното им
заплащане, както и сумата от 184,32 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 2,18 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 12.11.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 243,77 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ..., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 243,77 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД – ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8