№ 11540
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110122418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Д. С. П. с ЕГН
********** и М. С. П. с ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на
за сумата 1799,36 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 323,41 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г.
до 20.12.2021 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 41,40
лв. - главница за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
04.02.2022 г. до изплащане на вземането и 8,86 лв. - мораторна лихва за периода от
31.01.2019 г. до 20.12.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5656/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав в условия на разделност при квоти, както следва:
1. Д. С. П. с ЕГН ********** - 1/2, а именно: сума в общ размер на 1086,51 лева, от
които 899,68 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, 161,70 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 20.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 20,70 лева -
главница за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и 4,43 лева - лихва за периода от 31.01.2019 г.
до 20.12.2021 г.
2. М. С. П. с ЕГН ********** -1/2, а именно: сума в общ размер на 1086,51 лева, от
които 899,68 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до
1
окончателното изплащане на вземането, 161,70 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 20.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 20,70 лева -
главница за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането и 4,43 лева - лихва за периода от 31.01.2019 г.
до 20.12.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК депозират отговори, с които оспорват
основанието, но не оспорват размера на предявените искове. Навеждат възражение за
давност на вземанията за ТЕ за периода от м.май 2018г. до м.12.2018г.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на
топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в
редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова
дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата
на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като
ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на
задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и
Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
2
По делото е установено, че по отношение на процесния имот е било учредено право
на ползване в полза на неучастващо по делото лице - Д. Г.И.. От приложения към исковата
молба нотариален акт за дарение на недвижим имот ..., дело № 8137/94 г. се установява, че
Д. Г.И. е дарил на ответниците Д. С. П. и М. С. П. правото на собственост върху процесния
имот - апартамент № 16, находящ се в гр. С. като е запазил за себе си пожизнено правото на
ползване върху имота.
Ползвателя Д. Г.И. е починали преди началото на процесния период, за който се
претендира заплащане на потребена топлинна енергия, и с неговата смърт правото му на
ползване се е погасило.
Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответниците Д. С. П. и М. С. П. са
били единствени собственици на процесния имот и като такива имат качеството потребител
на топлинна енергия и са страни по облигационно отношение с ищеца във връзка с
предоставянето й.
Като страни по това правоотношение, потребителите дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - Е.С..
Доколкото ответницата не оспорва размера на дължимата сума, исковете за
доставената ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези
факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 8,86 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
3
неоснователен
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответницата, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 04.02.2022 г., от която дата
установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б” ЗЗД. В
случая са приложими ОУ в сила от 11.07.2016 г., според чл. 33, ал. 1, от които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 20.12.2018 г., са погасени по давност. Тук обаче следва да бъде зачетено времето от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през което съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти спират
да текат.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.09.2018 г. и обхваща дължимата цена за
потребена енергия за месеците 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. от процесния период, която
възлиза на сумата от 1650,82 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за
4
останалата част от периода, претендиран с исковата молба - от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
вкл. са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Ето защо, искът за ТЕ се явява
основателен за сумата от 1650,82 лева.
По отношение на вземането за дялово разпределение, възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за
период по-кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК съразмерно с уважената част от претенциите в размер на 142,04 лева (от общо
направени в размер на 186,97 лв., от които 86,97 лв. - д. такса, и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г., в който
е декларирано, че ответника Д. С. П. е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна
адвокатска помощ на лицата по ал. 1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна
следва да бъде осъдена да го заплати. За посочения материален интерес в размер от 2173,03,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждението за адвокатска защита се определя на 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. Съдът намира, че е спазено изискването за представяне на договор, който да
отразява насрещната воля на доверител и довереник за представителство по делото, с което
е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от ЗАдв и възнаграждение следва да се
присъди в размер на 700 лева (300 лева в заповедното и 400 лева в исковото производство).
В този случай, в полза на адвоката - адв. С. К. - САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 168,22 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По отношение на ответника М. С. П. по делото е представен договор за правна защита
и представителство, с договорен и платен хонорар в размер на 400 лева в исковото. Ето
защо и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника М. С. П. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 96,13 лева съразмерно отхвърлената част от исковете.
Видно от приложения списък по чл. 80 ГПК, относно заповедното производство е
представен договор за безплатна правна защита и представителство, на основание чл. 38, ал.
2, т. 3 от ГПК. Съдът намира, че е спазено изискването за представяне на договор, който да
отразява насрещната воля на доверител и довереник за представителство по делото, с което
е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от ЗАдв и възнаграждение следва да се
присъди в размер на 300 лева. В този случай, в полза на адвоката - адв. И. Н. - САК следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 72,09 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. С. П. с ЕГН
********** и М. С. П. с ЕГН **********, дължат на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ... на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1650,82 лева - цена на доставената топлинна
енергия за периода от м.10.2018 г. - м.04.2020 г., и сумата от 41,40 лева - цена за услугата
дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена
ТЕ за сумата над 1650,82 лева до пълния предявен размер от 1799,36 лева и за периода от
м.05.2018 г. до м.09.2018 г. като погасена по давност, както и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 323,41 лева за
периода от 15.09.2019 г. - 20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 8,86 лева -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. -
20.12.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5656/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, както
следва по квоти:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. С. П. с ЕГН
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата от 825,41 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. - м.04.2020 г., и сумата от 20,70 лева - цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 825,41
лева до пълния предявен размер от 899,68 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва
за забава върху главницата за ТЕ в размер на 161,70 лева за периода от 15.09.2019 г. –
20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 4,43 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. - 20.12.2021 г., като
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. С. П. с ЕГН
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ, сумата от 825,41 лева - цена на доставената топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. - м.04.2020 г., и сумата от 20,70 лева - цена за услугата дялово разпределение за
периода от м.12.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 825,41
6
лева до пълния предявен размер от 899,68 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г.
като погасена по давност, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва
за забава върху главницата за ТЕ в размер на 161,70 лева за периода от 15.09.2019 г. –
20.12.2021 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 4,43 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. - 20.12.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. С. П. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., разноски в размер от 71,01 лева.
ОСЪЖДА М. С. П. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., разноски в размер от 71,01 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК
„ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ..., да заплати на адв. С. К. - САК, сумата от 168,22 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и на адв. И. Н. - САК, сумата от
72,09 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ..., да заплати на М. С. П. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 96,13 лева - съдебни разноски
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на
ищеца - „ФИРМА“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7