Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 442 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 889/2017
г. на РС – Лом била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу длъжниците „К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН 78Е.“ ЕООД и Я.А.И..
Ответниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. подали възражения по чл. 414 ГПК, поради което
за банката бил налице интерес да установи съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение. Вземането произтичало от следните обстоятелства: На
03.02.2009 г. между „Б.П.Б.“ АД от една страна и „А.“ ООД – кредитополучател, „Л.“
ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ООД и Я.А.И. – поръчители, бил сключен Договор за
издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006 за кредит в размер на
450 000 евро. Съгласно чл. 3 от договора, в случай на извършено плащане по
гаранцията, клиентът бил длъжен да върне платените суми заедно с начислените
лихви в срок до един месец, но не по-късно от 30.01.2010 г. С анекс № 1 срокът
за издължаване бил удължен до 30.10.2010 г.
Анекс № 2/08.10.2010 г. бил подписан и от солидарните длъжници „К.В.Е.У.“
ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД и „И. Е.“ ЕООД. С последващи анекси били изменени условията
по кредита, като с Анекс № 9 страните удължили срока за издължаване на кредита
до 30.05.2015 г. С Анекс № 9-А/01.03.2012 г. страните се съгласили, че Анекс №
9 не е влязъл в сила, поради което срокът за издължаване на кредита останал
30.05.2013 г. Поради забава в плащането на погасителни вноски, започнала на
29.02.2012 г., на осн. чл. 19, предл. 1 от договора за кредит на длъжниците
били връчени нотариални покани за доброволно изпълнение, съдържащи изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на дължимите суми
в предоставения срок. Предсрочната изискуемост настъпила на 05.11.2012 г.
Ищецът сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 262/2013 г. на РС – Разлог за 399 973 евро – главница,
12 387.73 евро – възнаградителна лихва, 42 436.54 евро – наказателна
лихва, 2024.10 евро – административна такса и 211.47 лева – разноски и 9404.10
лева – юрисконсултско възнаграждение. След депозирани възражения по чл. 414 ГПК
банката предявила установителен иск, като по образуваното дело била сключена
съдебна спогодба за установяване задължение за част от главницата в размер на
30 000 евро. Поради това издадената заповед за изпълнение била частично
обезсилена. За друга част от главницата – 150 000 евро, била подадено ново
заявление, по което било образувано ч.гр.д. № 889/2017 г.
Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че „Б.П.Б.“ АД има валидно и изискуемо вземане в размер
на 150 000 евро – част от дължимата главница по договора за кредит (цялата
в общ размер от 348 476.31 евро), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението до окончателното погасяване на
задължението.
Ответниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. са депозирали отговор на исковата молба,
в който оспорват иска. Твърдят, че не дължат претендираните вземания, тъй като
същите били погасени по давност. Поясняват, че предсрочната изискуемост на
кредита настъпила на 27.09.2012 г. – седем дни след връчване на нотариалните
покани и именно от тази дата започнал да тече давностният срок, който изтекъл
на 27.09.2017 г. Поддържат, че течението на давностния срок не е спирано или
прекъсвано. Твърдят освен това, че със сила не пресъдено нещо било установено
чрез съдебна спогодба, че задължението на ответниците към 30.11.2012 г. е в
размер на 30 000 евро, представляващи част от падежирала главница. Тази
сума била изплатена на ищеца по изп.д. № 925/2014 г. по описа на ЧСИ № 790,
като изпълнителното дело е прекратено по отношение на настоящите ответници.
Задължението на ответниците било установено към дата следваща настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита и към ответниците не можело да бъдат
предявявани други претенции. Твърденията на банката, че през 2014 г. е
предявила частичен установителен иск за 30 000 евро било неточно, тъй като
заповедта за изпълнение не била издадена за част от вземането, а за цялото вземане,
а освен това при установителните искове не било допустимо предявяване на
частичен иск. Ответниците намират още, че предвид постигнатата съдебна спогодба
по гр.д. № 119/2014 г. на ОС – Благоевград, повдигането на същия спор за друга
различна дължимост по същия договор е недопустим.
С допълнителната си искова молба, ищецът е
взел становище по възраженията на ответниците, като излага доводи за тяхната
неоснователност. Сочи, че давностният срок за вземането изтича на 15.11.2017
г., а заявлението за издаване заповед за изпълнение е входирано на 29.03.2017
г., поради което, дори да се приемело, че предсрочната изискуемост е настъпила
на 27.09.2012 г., давността не е изтекла към 29.03.2017 г. Ищецът поддържа още,
че със съдебната спогодба било установено само част от вземането за главница, а
не цялото вземане, поради което няма пречка за останалата част да се депозира
ново заявление, съответно да се предяви установителен иск за тази част. Сочи,
че доказателствата за погасяване на част от вземането по изп.д. № 925/2014 г.
на ЧСИ Р.М.не касаят частта от вземането, предмет на настоящото производство.
Ответниците
са депозирали допълнителен отговор, в който възразяват, че тъй като заповедта за изпълнение била част от
изпълнителното производство, то тя не прекъсвала давността. Прекъсването на
давността настъпвало с инициирането на исков процес, а в процесния случай
давността изтекла преди предявяването на иска. Вземането се установявало към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което следвало
да се вземат предвид фактите, настъпили след предявяване на иска. Излага и
доводи, че предсрочната изискуемост е настъпила от най-късната дата, на която е
връчена нотариална покана до всеки от съдлъжниците, като изискуемостта спрямо
всеки солидарен длъжник настъпвала от различен момент.
С
молба-становище от 27.03.2019 г. ищецът е пояснил исковата си молба, като е
посочил кои вноски са били просрочени към момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а именно това били следните вноски: 30 083.71 евро с падеж 30.12.2011 г., представляващи отложени
вноски по главницата съгласно чл. 2 от Анекс № 7 (вноски от 30.06., 30.07.,
30.08 и 30.09 2011 г.); 8000 евро с
падеж 30.01.2012 г. съгласно погасителен
план към Анекс № 5; 6000 евро с
падеж 31.01.2012 г., представляващи отложена главница по чл. 2, от Анекс № 8,
дължима на 31.10.2011 г.; 8000 евро,
с падеж 29.02.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 6000 евро с падеж 02.03.2012 г. -
отложена главница съгласно Анекса А9А, дължима на 30.11.2011 г.; 8000 евро с падеж 30.03.2012 г.
съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000
евро с падеж 02.05.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 30.05.2012 г.
съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000
евро с падеж 02.07.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; 8000 евро с падеж 30.07.2012 г.
съгласно погасителен план към Анекс № 5; 218 410.25
евро с падеж 01.10.2012 г., представляващи вноска по главница за извършено
плащане по гаранция, съгласно чл. 3 от договора за кредит и 8000 евро с падеж 30.10.2012 г. съгласно погасителен план към
Анекс № 5.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Към доказателствата по
делото е приобщено ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС – Лом. Същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,
депозирано от „Б.П.Б.“ АД първоначално пред РС – Монтана на 29.03.2017 г.
против „К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН78Е.“ ЕООД и Я.А.И. за вземане в размер
на 150 000 евро, представляващо част от главница по договор за кредит в
общ размер на 348 476.31 евро. Посочено е, че паричното вземане произтича
от извлечение от счетоводните книги на банката и Договор за издаване на банкова
гаранция и кредит под условие № 006/03.02.2009 г., сключен между „Б.П.Б.“ АД и
„А.“ ООД. Претендира се и законната лихва от датата на заявлението до пълното
изплащане на задължението. По това заявление първоначално е образувано ч.гр.д.
№ 707/2017 г. на РС–Монтана.
С определение от 31.03.2017 т. РС-Монтана е прекратил
производството по ч.гр.д. № 707/2017 г. и го е изпратил по подсъдност на РС - Лом.
Пред РС-Лом е образувано ч.гр.д. № 889/2017 г. и на 27.04.2017 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците„К.В.Е.У.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „БН**Е.“
ЕООД и Я.А.И. солидарно да заплатят на „Б.П.Б.“ АД сумата 150 000 евро,
представляващи част от главницата по договор за кредит, която е в общ размер на
348 476.31 евро, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
изплащане на вземането и 11 331.23 лева – разноски по делото.
На 24.07.2018 г. по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК
от Я.А.И. лично и като управител на „Д.Д.“ ЕООД, в което е посочено, че те
инцидентно разбрали за издадената заповед.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ Н.В.с район на
действие гр. Плевен по изп.д. № 20168140400980, видно от което ПДИ по делото
въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС – Лом е
връчена на длъжниците „Д.Д.“ ЕООД и Я.А.И. на 30.07.2018 г.
По делото са постъпили възражения по чл. 414 ГПК от двамата
длъжници и на 10.08.2018 г.
С разпореждане от 17.09.2018 г. РС – Лом е приел възраженията от
10.08.2018 г. и е указал на „Б.П.Б.“ АД да предяви иск за вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 05.10.2018 г. На 02.11.2018 г. е
предявен установителен иск пред ОС – Монтана, като по-късно, по възражение на
ответниците за местна подсъдност, делото е изпратено на СГС по подсъдност.
Представен е Договор за издаване на банкова гаранция и кредит под
условие № 006/03.02.2009 г., подписан
между „Б.П.Б.“ АД – кредитор, „А.“ ООД – кредитополучател, „Л.“ ООД, „П.“ ООД,
„А.Г.“ ЕООД и Я.А.И. – поръчители. С договора за кредит банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 450 000 евро за издаване на
банкова гаранция или Стенд бай акредитив, или контра-гаранции в полза на
италианска банка. Уговорено е, че в случай на извършено плащане по гаранцията
от страна на банката, кредитополучателят е длъжен да върне платените суми
заедно с начислените суми до един месец, но не по-късно от 30.01.2010 г. Всички
суми по кредита се издължават до 12 месеца от сключване на договора но не
по-късно от 30.01.2010 г. Дължимата лихва, в случай на ефективно отпускане на кредита,
с е изчислява ежемесечно и се изплаща заедно с главницата.
Уговорено е още, че поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията на последния по договора,
включително и за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до
окончателното им погасяване.
В чл. 9 са уговорени условията, при които кредитът може да бъде
обявен за предсрочно изискуем, включително при неплащане на падежа на коя да е
дължима сума.
С Анекс № А1-006/2009 от
04.11.2009 г. е удължен срокът на договора до 30.10.2010 г.
С Анекс А2-006/2009 от 08.10.2010 г. е уговорена солидарна
отговорност към банката по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД между длъжниците „Л.“
ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ЕООД, „И. Е.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.А.И.. Освен това срокът за ползване и
издължаване на кредита е удължен до 30.10.2011 г.
С Анекс А3-006/2009 от 08.11.2010 г. е уговорено, че сумата
78 290.49 евро ще бъде усвоена чрез плащане по акредитив. Уговорено е още,
че същата ще бъде издължена на 8 вноски по погасителен план до 30.11.2011 г.,
като видно от погасителния план, падежът на всяка вноска 30-то число на
съответния месец, считано от 30.11.2010 г.
С Анекс № А4-006/2009 от 25.05.2010 г. страните са установили, че
солидарните длъжници са в просрочие на сумата 184 316.61 евро към
25.05.2011 г., която сума е съставена от просрочени главница, такси, лихви и
наказателни лихви. Посочено е, че част от просрочената сума в размер на
11 293.53 евро, представляващи просрочена главница в размер на
9 786.31 евро и просрочени и наказателни лихви в размер на 1 507.22
евро и всички начислени наказателни лихви, се считат за дължими на 30.05.2011
г.
С Анекс А-5-006/2009 от 16.06.2011 г. е прието, че са просрочени
общо 191 693.07 евро по договора за кредит – главница, такси и лихви. Част
от тази сума – 188 793.04 евро е трансформирана в редовна главница, поради което размерът на усвоения кредит е
приет в размер на 198 579.26 евро, който ще се погасява на 24 вноски в
срок до 30.05.2013 г. Общият размер на кредита е намален на 400 598
евро, а срокът за ползването и погасяването му е удължен до 30.05.2013 г.
С Анекс А6-006/2009 от 14.09.2011 г. страните са се съгласили, че
към 14.09.2011 г. кредитотолучателят и солидарните длъжници са в просрочие на
сумата 16 983.71 евро, която се счита дължима към 30.10.2011 г.
С Анекс А7-006/2009 от 19.12.2011 г. страните се съгласяват, че
към 19.12.2011 г. общата просрочена сума по кредита – главница, такси, лихви и
наказателни лихви е в размер на 39 898.94 евро. Част от сумата –
27 898.94 евро ще се счита дължима на 30.12.2011 г.
С Анекс А8-2009 от 30.01.2012 г. страните са установили, че общият
размер на просрочените суми по договора за кредит е в размер на 59 332.20
евро, от които 14 348.49 евро се считат дължими към 31.01.2012 г.
С Анекс А9-2009 от 21.02.2012 г. страните са установили, че общият
размер на просрочените суми по договора за кредит е в размер на 59 964.72
евро, от които 50 983.71 евро се трансформират в редовна главница, при
което размерът на усвоената главница става 197 563.07 евро, платими на 40
вноски до 30.05.2015 г. Длъжниците са се съгласили да заплатят всички
просрочени лихви и наказателни лихви в 10-дневен срок от подписване на анекса,
което е и условие за влизането му в сила.
С Анекс А9-А-2009 от 01.03.2012 г. страните са се съгласили, че
към 01.03.2012 г. Анекс А9-006 не е влязъл в сила поради непогасяване на
лихвите в уговорения срок. Установили са, че общият размер на просрочените суми
е 69 289.78 евро, като 16 306.07 евро се считат дължими на 02.03.2012
г. Следователно, към 01.03.2012 г. е останала в сила уговорката от Анекс А5, че
размерът на усвоения кредит е приет в
размер на 198 579.26 евро, който ще се погасява на 24 вноски в срок до
30.05.2013 г.
Представена е нотариална покана от „Б.П.Б.“ АД чрез нотариусМ.Г.К.до
солидарните длъжници по процесния договор за кредит, в която е посочено, че
просрочените суми по договора за кредит възлизат на 421 510.37 евро, като
са посочени и отделните пера, от които е формирана общата сума. Предоставен е
7-дневен срок за плащане на просрочената сума, с предупреждение, че при
неплащане в дадения срок банката обявява за предсрочно изискуем целия кредит от
първия ден след изтичане срока за
доброволно изпълнение. Тази покана е връчена на длъжника „Д.Д.“ ЕООД на
10.09.2012 г., а на Я.А.И. – на 17.09.2012 г. чрез залепено на 03.09.2012 г.
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
В заповедното производство са представени и следните писмени
доказателства:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ 262/2013 г. на РС-Разлог „А.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „А.Г.“ ЕООД,
„И.Е.“ ЕООД, „д.д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.А.И. са осъдени да заплатят на „Б.П.Б.“
АД сумата 399 973.32 евро – главница по договор за кредит, 12 387.73
евро – възнаградителна лихва за периода 30.08.2011 г. – 04.11.2012 г., както и
сумата 42 436.54 евро – наказателна лихва за периода 30.09.2011 г. до
07.03.2013 г., сумата 2024.10 евро – административна такса, сумата 782.90 евро
– административна такса и 211.47 евро – разноски за нотариални такси, ведно със
законната лихва от 07.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и 17 908.21 лева разноски.
С втора Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д.№ 262/2013 г. на РС-Разлог „А.“ ЕООД, „А.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „А.Г.“
ЕООД, „И.Е.“ ЕООД, „Д.д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.А.И. са осъдени да заплатят
на „Б.П.Б.“ АД сумата 9404.10 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Представен е протокол от съдебно заседание от 20.05.2015 г. по
гр.д. № 119/2014 г. на ОС – Благоевград, с ищец – „Б.П.Б.“ АД и ответници „И. Е.“
ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.И.. В това съдебно заседание съдът е
одобрил следната спогодба между страните: Ответниците „И. Е.“ ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД,
„К.В.Е.У.“ ЕООд и Я.И. признават за
установено, че към 30.11.2012 г. солидарно дължат на „Б.П.Б.“ АД сумата
30 000 евро, представляваща част
от падежиралата главница по Договор
за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006/2009 от 03.02.2009
г. и девет анекса към него. Събирането на признатата главница е предмет на
изп.д. № 201447900400925 по описа на ЧСИ № 790, образувано въз основа на
издаден в полза на „Б.П.Б.“ АД изпълнителен лист от 11.03.2013 г. по ч.гр.д. №
262/2013 г. на РС – Разлог. Страните са се споразумели и че ответниците дължат
на ищеца направените пред ОС – Благоевград разноски по делото. Същото е
прекратено поради постигнатата съдебна спогодба.
С определение от 16.01.2015 г. по ч.гр.д. № 262/2013 г. РС –
Разлог е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
всички суми, с изключение на 30 000 евро – главница.
Представено е удостоверение от ЧСИ Р.М.от 18.11.2015 г. по изп.д.
№ 20147900400925, видно от което делото е образувано по изпълнителен лист,
издаден от РС – Разлог по ч.гр.д. № 262/2013 г. и че делото е свършено, тъй
като длъжниците са погасили задължението си изцяло.
По делото е изслушано заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З.,
неоспорено от страните. Тя е установила,
че усвоените кредитни средства по процесния договор за кредит са в размер на
431 394.33 евро, от които 78 290.49 евро на 02.11.2010 г.,
150 000 евро на 19.04.2011 г., 693.59 евро на 29.09.2011 г., 200 000
евро на 06.08.2012 г. и 2 410.25 евро на 06.08.2012 г. Или, след
подписването на Анекс А5, с който усвоената непогасена сума е посочена в размер
на 198 579.26 евро, са усвоени още 202 410.25 евро. Установените
погасявания по договора за кредит са в общ размер 31 421.01 евро,
направени на няколко пъти през 2010 г. и 2011 г., като последното плащане е на
20.09.2011 г. неплатеният остатък е 399 973.32 евро
Вещото лице е установила, че
има погасяване в размер на 51 497.01 евро чрез продажба и възлагане
на недвижим имот, собственост на „А.“ ЕООД на 12.03.2016 г. В резултат на това
непогасената главница след 12.03.2016 г. е останала в размер на 348 476.31
евро. След посочената дата други погасявания не са правени, като и към датата на
заключението - 07.04.2019 г., размерът на непогасената главница е
348 476.31 евро.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца „Б.П.Б.“
АД, произтичащо от Договор за издаване на банкова гаранция
и кредит под условие № 006/03.02.2009 г.,
изменен с девет анекса, за което е било издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС - Лом.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането, същата да влезе в сила и
издадения в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази
действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и
размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 889/2017 г. на РС - Лом изцяло съвпадат.
Искът за вземането е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
Разгледан по същество, установителният иск е изцяло основателен,
предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за
банков кредит се сключва в писмена форма.
Съгласно
разпоредбите на чл. 121-123 ЗЗД,
солидарност между двама или повече длъжници възниква, когато е уговорена, както
и в изрично посочени от закона случаи. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от който и да е от длъжниците. Изпълнението на един съдлъжник
освобождава всички съдлъжници.
Ищецът в настоящото производство – „Б.П.Б.“ АД иска да бъде установено от
съда съществуването на негово вземане срещу ответниците – солидарни длъжници за
част от главницата по Договор за издаване на банкова гаранция
и кредит под условие № 006/03.02.2009 г.,
изменен с девет анекс. За да бъде основателен иска, банката следва да докаже сключването на
валиден договор за банков кредит с кредитополучателя и солидарното задължаване
по него на ответниците; предоставянето на уговорения кредит; настъпването на
уговорените условия, при които за банката възниква право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, достигане на волеизявлението на банката за предсрочна
изискуемост на кредита до всеки един от ответниците - солидарни длъжници и
размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответниците следва
да докажат правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са,
че претендираното вземане е погасено по
давност, както и че в друг процес между същите страни е постигнато споразумение
относно размера на дълга и задължението е погасено, което изключва възможността
ищецът да търси нещо над установеното чрез споразумение.
Установи се от събраните писмени доказателства, че на 03.02.2009
г. е сключен писмен Договор за издаване на банкова гаранция
и кредит под условие № 006/03.02.2009 г.,
между ищцовата банка и кредитополучателя „А.“
ООД, както и поръчителите „Л.“ ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ООД и Я.А.И.. Установи се още, че с Анекс № А2-006/2009
от 08.10.2010 г. е уговорена солидарна отговорност към банката по смисъла на
чл. 121 – 123 ЗЗД между длъжниците „Л.“ ООД, „П.“ ООД, „А.Г.“ ЕООД, „И. Е.“
ЕООД, „Д.Д.“ ЕООД, „К.В.Е.У.“ ЕООД и Я.А.И..
Всички следващи анекси към договора са подписвани от всички солидарни длъжници.
Горното обуславя извод за валидно сключени между страните по
делото договор за кредит и анексите към него, както и валидно учредена
договорна солидарност между съдлъжниците по договора за кредит.
По делото се установи посредством заключение на единична ССЕ, че по договора за кредит са
усвоени общо 431 394.33 евро, като 202 410.25 евро от тях са усвоени
на 06.08.2012 г., т.е., след подписване и на последния от всички подписани
между страните анекси, който е подписан на 01.03.2012 г. С усвояването на
кредита е възникнало задължение за кредитополучателя и солидарните длъжници да
заплатят главницата и уговорената възнаградителна лихва в уговорения срок, който
срок е изменян неколкократно с анексите, като накрая е определен на 30.05.2013
г. (Анекс А9, който определя краен срок за плащане 30.05.2015 г. не е влязъл в
сила). За плащането неколкократно са подписвани погасителни планове и падежите
на някои от вноските по тях са отлагани с последващи анекси. Последният
подписан погасителен план е към Анекс № 5/16.06.2011 г. (този по Анекс № 9 не е
влязъл в сила).
Вещото лице З. е установила, че в погашение задълженията по
кредита са направени плащания в общ размер на 31 421.01 евро, последното
от които на 20.09.2011 г. На 12.03.2016 г. са погасени още 51 497.01 евро
чрез продажба на имот на кредитополучателя на публична продан. От общо усвоения
кредит непогасени са останали 348 476.31 евро, като ответниците не са
ангажирали доказателства за извършени от тях или техни съдлъжници други погасявания.
Съобразно твърденията на ищеца първата просрочена сума по
главницата е към 30.12.2011 г. По делото няма данни тази сума да е била
платена. Следователно след нейното просрочие и съобразно уговореното в договора
за кредит, за банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Това обаче тя е направила не веднага, а през м. септември 2012 г.,
като конкретно към ответниците по делото нотариалната покана с изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост е депозирана на 28.08.2012 г. Същата е
връчена на „Д.Д.“ ЕООД на 18.09.2012 г. Върху нея е отбелязано връчване по
отношение на ответника Я.И. също на 18.09.2012 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Доколкото превръщането на кредита в предсрочно изискуем е било предпоставено от
неизпълнение на поканата в 7-дневен срок, то предсрочната изискуемост по отношение
на ответниците е настъпила на 26.09.2012 г.
Следва да се отбележи, че доколкото заявление по чл. 417 ГПК
относно процесното вземане е депозирано едва на 29.03.2017 г., а крайният срок
на издължаване на кредита е бил 30.05.2013 г., то към датата на заявлението е
бил изискуем целият кредит дори на някой от съдлъжниците да не е било връчено
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият състав намира, че нотариалната покана не е била връчена редовно на
ответника Я.И., тъй като нотариусът е приел, че същата е връчена при условията
на чл. 47, ал. 1 ГПК, но от вписаното в нея относно приложението на тази
процесуална възможност не се установява да са изпълнени условията за
приложението й – лицето е търсено само на две дати и то през няколко дни, а не
както и през 2012 г. приемаше съдебната практика – най-малко три пъти в
различно време в рамките на един месец. Въпреки това, посоченото обстоятелство
не променя извода за настъпила изискуемост на целия кредит и по отношение на Я.И.,
тъй като към 29.03.2017 г. (датата на заявлението) кредитът е вече изцяло
изискуем и поради настъпване на крайната падежна дата 30.05.2013 г.
Или, установи се по делото, че към 29.03.2017 г. ищецът е имал
изискуемо вземане към ответниците за главница по процесния кредит в размер на
348 476.31 евро, а неговата претенция е само за част от нея – 150 000
евро, поради което е изцяло основателна
Неоснователно е възражението на ответниците, че тъй като по друго
дело по-рано е постигнато споразумение, че дългът за главница към 30.11.2012 г.
е 30 000 лева – част от падежирала главница, то ищецът не можел да търси
нищо друго. Макар текстът на съдебната спогодба, одобрена по гр.д. № 114/2014
г. на Окръжен съд - Благоевград да е непрецизен, при тълкуване волята на страните,
които са приели за установено задължение в размер на 30 000 евро,
представляващи част от падежиралата
главница по процесния договор за кредит и предвид предхождащите спогодбата
техни процесуални действия, включително обстоятелството, че в заповедното
производство пред РС - Разлог е претендирана падежирала главница в общ размер
на 399 973.32 евро, следва да се приеме, че страните са искали да уредят
отношенията си само във връзка с част
от общия размер на падежиралата главница, а не са имали воля да установят, че
цялото задължение за падежирала главница е в размер на 30 000 евро. Ето
защо, не е преклудирано правото на банката да търси останалата част от
главницата, надхвърляща 30 000 евро.
Неоснователно по отношение на крайния резултат от спора се явява и
направеното възражение за погасяване на вземането по давност. В случая
приложима към задължението за връщане на заетата сума по договора за кредит е
общата петгодишна погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД, а съгласно чл. 114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Давността
се прекъсва с предявяване на иск за вземането -
чл. 116, б. „б“ ЗЗД. При съобразяване нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от подаването на заявление по чл. 417 ГПК, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай заявлението е депозирано на 29.03.2017 г. и от същата
дата се смята предявен иска. В хипотезата на уговорени отделни вноски за
връщане на главница по договор за кредит, какъвто е настоящия случай и след при
съобразяване на последния валиден погасителен план, уговорен с Анекс №
А5-00682009 г., давностният срок от значение за отговорността на длъжника за
заплащане на отделната вноска започва да
тече от момента на настъпване на изискуемостта й и за началото на този срок не
следва да е настъпил падежът на последната погасителна вноска, съответно целият
главен дълг да е станал изискуем. Погасено по давност ще е всяко вземане на
банката, възникнало пет години преди 29.03.2017 г., т.е. преди 29.03.2012 г. Като се имат предвид вноските, които банката
сочи, че са били просрочени преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем
(становище от 27.03.2019 г.) и чийто падеж е настъпил преди 29.03.2012 г.,
както и обстоятелството, че по делото не се ангажираха от ответниците
доказателства те да са били погасени чрез плащане, то погасени по давност са
следните вноски: за 30 083.71 евро с
падеж 30.12.2011 г., представляващи отложени вноски по главницата съгласно чл.
2 от Анекс № 7 (вноски от 30.06., 30.07., 30.08 и 30.09 2011 г.); за 8000 евро с падеж 30.01.2012 г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; за 6000 евро с падеж 31.01.2012 г.,
представляващи отложена главница по чл. 2, от Анекс № 8, дължима на 31.10.2011
г.; за 8000 евро, с падеж 29.02.2012
г. съгласно погасителен план към Анекс № 5; за 6000 евро с падеж 02.03.2012 г. - отложена главница съгласно Анекса
А9А, дължима на 30.11.2011 г. Или погасени по давност са вземания на обща
стойност 58 983.71 евро. Това е така само в случай, че не се вземат предвид
предходните дела, включително изпълнителни такива, водени между страните в
периода 2012 – 2016 г. и обстоятелството, че по тях са събрани 51 497.01
евро. За целите на настоящото дело и необходимите изчисления обаче може да се
приеме, че вземане за 58 983.71 евро е погасено по давност. Или, като
извадим тази сума от общия неплатен размер на дълга, възлизащ на
348 476.31 евро, който, освен че е формиран след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем през септември 2012 г., би станал изцяло дължим на 31.05.2013
г. поради настъпване крайния срок за погасяването му, т.е., за размера на
задължението към 29.03.2017 г. – датата на заявлението по чл. 417 ГПК, е без
значение дали кредитът валидно е обявен за предсрочно изискуем на всички
съдлъжници, получаваме размер на непогасена по давност сума към 29.03.2017 г. в
размер на 289 496.60 евро. Ищецът иска да бъде установено съществуването
на по-малко задължение в размер на
150 000 евро, поради което относно него възражението за погасяване по
давност е неоснователно, а искът изцяло основателен.
Тъй
като е основателен иска за главницата, следва да се приеме, че съществува и
вземане на ищеца за законна лихва върху нея от датата на заявлението – 29.03.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските: В настоящото производство и при този
изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е
направил разноски за държавна такса в настоящото производство в размер на 5 867.49
лева и за вещо лице – 700 лева. По делото са представени доказателства за платен
адвокатски хонорар в размер на 3 520.49 лева. Или, на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на
10 087.98 лева
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
от спора и доказаните в заповедното производство разноски на ищеца (5 463.74
лева – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса – 5 867.49 лева), на ищеца се дължат 11 331.23 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по субективно кумулативно съединени искове на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
срещу ответниците „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** и
Я.А.И., ЕГН **********,***, че ответниците –съдлъжници дължат солидарно на банката
по Договор
за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 006/03.02.2009 г. и анексите
към него сумата 150 000 (сто и
петдесет хиляди) евро – представляващи част от дължима главница, цялата в
размер на 348 476.31 евро, ведно със законната лихва върху сумата
150 000 евро за период от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 29.03.2017
г. до окончателното погасяване на задължението, която
сума и лихва са включени в издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 889/2017 г. на Районен съд - Лом.
ОСЪЖДА „Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** и
Я.А.И., ЕГН **********,***,, да
заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата
10 087.98 лева (десет хиляди осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки)
– разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 11 331.23 лева (единадесет
хиляди триста тридесет и един лева и двадесет и три стотинки) - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 889/2017 г. на Районен съд - Лом, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: