Мотиви към Присъда № 149/28.12.2016 год. постановена по НОХД № 223/2015 год. по описа на ЯРС:
ЯРП е предявила
обвинение срещу подсъдимите Р.И.С. *** за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 и т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и И.В. *** за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, т.2,
т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа предявеното обвинение
срещу подсъдимите Р.И.С. и Р.И.С., така както е внесено с обвинителния акт, като изразява
становище, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано,
че двамата подсъдими са извършили престъплението от обективна и субективна
страна, за което им е повдигнато обвинение. По отношение на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, представителят на държавното обвинение
предлага на подсъдимите да им бъде определено наказание при условията на чл.54
от НК, като предлага да им се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор
Подсъдимият
Р.И.С. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник –
адв. М. М. от АК – гр.В. Направено бе искане за разглеждане на делото по реда
на чл.371, т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, без разпит на
свидетелите и експертите, с изключение на свидетелите М.С.П. и Д.Г.Г.. Подсъдимият не се признава за виновен, като дава
обяснения в насока, че не е осъществил престъплението, за което е предаден на
съд. Защитникът му изразява становище за недоказаност на обвинението и пледира
за постановяване на оправдателна присъда, с която подсъдимият Р.С. да бъде
признат за невиновен.
Подсъдимият
И.В.Д. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник –
адв. Д. М. ***. Направено бе искане за разглеждане на делото по реда на чл.371,
т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие, без разпит на свидетелите и
експертите, с изключение на свидетелите М.С.П. и Д.Г.Г..
Подсъдимият не се признава за виновен, като дава обяснения в насока, че не е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд. При последната му дума моли
да бъде оправдан. Защитникът му изразява становище за недоказаност на
обвинението и пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която
подсъдимият И.Д. да бъде признат за невиновен.
Съдебното производство
се разгледа при условията на
гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 във вр. с чл.372, ал.3 от
НПК, а именно съкратено съдебно следствие.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
През периода от 03.00 часа на
28.03.2010 г. до около 07.30-08.00 часа на 07.12.2010 г. подсъдимите
Р.И.С. и И.В. *** се събират
в същия град в клуб, където обикновено играят карти и се уговарят да вършат
измами по телефона на различни лица, с цел набавяне на парични средства.
В изпълнение на взетото
решение, на 28.03.2010 г. подсъдимите Р.С. и И.Д. в посочения по-горе клуб в
гр.Л. започват да звънят по телефона на произволно избрани номера. Подсъдимият И.Д.
избира произволно телефонен номер, като се оказва, че това е домашния телефон
на свид. Р.Д.Д. ***. Подсъдимият И.Д. започва да
плаче преструвайки се на нейн син в слушалката с думите: „Майко, убих дете. Ти
имаш ли 8000 лв., да ми дадеш?“. Свид. Р.Д. се заблуждава, че това е синът й Г.
и отговаря, че има и ще му даде. Тя събужда гостуващия в дома й неин племенник
- свид. И.П. и му обяснява случая. Свидетелят И.П. провежда телефонен разговор
с подсъдимия И.Д., който на него се представя като следовател М.. По-късно,
свидетелят П. продължава разговора с включилия се подсъдим Р.С., който
продължава да обяснява, че се обажда следовател М. и дава указания на
свидетеля, да отиде в центъра на селото до училището и да предаде сумата на
лицето, което ще дойде там - непознатия за свид. И.П. - свид. Д.Г.. Свидетелят И.П.
обяснява, че са успели да съберат сумата от 7600 лв., като не им достигат още
400 лв., но подсъдимият Р.С. му отговаря, че другите пари ще ги добави той,
после ще се оправят. След постигането на уговорката, подсъдимият И.Д. се обажда
на свид. М.П., представяйки се като С. и му казва да изпрати до с.С., обл.Я.с такси свид. Д.Г., за да вземе един „багаж“ -
паричната сума, посочена по-горе. Свидетелят М.П. се обажда на таксиметров
шофьор - свид. И.И. и му казал да закара свид. Д.Г.
на посочения от него адрес в с.С.. Свидетелят И.Д. се съгласява и откарва свид.
Д.Г. до с.С.. Свидетелят Д.Г. казва на свид. И.И. да
го остави в центъра на селото и да тръгва. Там той се среща със свид. И.П.,
взема паричната сума от 7600 лв., след което се обажда на свид. И.И. да се върне, за да го вземе. Свидетелят И.И. се връща, взема свид. Д.Г. ***. Там свидетелят Д.Г. дава
парите на свид. М.П., който от своя страна оставя паричната сума на място,
което му е посочено от подсъдимият И.Д. /С./. Свидетелят М.П. не е знаел, че по
този начин се извършва измама, а е бил заплашван от подсъдимият И. Д. с посегателство върху живота и здравето му.
На следващия ден в дома на свид. Р.Д. се прибира синът
й Г. и тя разбира за измамата. Около 12.00 часа на същия ден се обажда отново подсъдимият
И.Д., като се представя отново за следовател М. и казва, че е станала грешка и
ще й бъде върната паричната сума. До момента парите не са възстановени, като
същите са разделени между подсъдимия И.Д. и подсъдимия Р.С. и похарчени за
лични нужди.
На 02/03.11.2010 г. подсъдимият Р.С. и подсъдимият И.Д.
се събират в същия клуб в гр.Л. и отново решават да измамят
друго произволно
избрано лице с цел печалба. Подсъдимият И.Д. избира произволен номер, който се
оказва домашния телефон на свид. П.И.В. ***/***. Когато свид. П.В. вдига
телефона, подсъдимият И.Д. започва да плаче с женски глас, преструвайки се на
нейна дъщеря: „О, майко направихме голяма беля, убихме дете в катастрофа“. Подсъдимият
И.Д. й казва, че ще даде телефона на прокурора, за да й обясни той какво да направи. Подсъдимият И.Д. дава
телефона на подсъдимия Р.С., който се представя за прокурор и й казва, че за да
освободят дъщеря й трябва да даде колкото пари има, но да не са по-малко от
1000 лв., защото иначе ще вкара дъщеря й за 20 години в затвора. Пита я къде
живее и след като свид. П.В. му обяснява точното място, той й казва, че ще
прати сина си да ги вземе, като тя трябва да сортира парите по банкноти и да ги
увие във вестник. Свид. П.В. успяла да събере само 950 лв., като подсъдимият
Р.С. й казва, че ще стигнат и че синът му ще дойде да ги вземе, когато изгасят
уличните лампи. Подсъдимият Р.С. нарежда на свид. П.В. да държи през цялото
време телефона отворен. Когато изгасят уличните лампи, към пътната врата на
свид. П.В. се приближава мъж с фенерче - свид. Д.Г. и свид. П.В. му дава
парите. Свид. Д.Г. си тръгва и тогава свид. П.В. затваря телефона и звъни на
дъщеря си. Тя разбира, че е измамена. На другата сутрин подсъдимият Р.С. отново
звъни на свид. П.В. и я заплашва с убийство, ако каже на някого. Свид. Д.Г. е
откаран в с.С. от *** шофьор - свид. Т.Н., който е бил изпратен от свид. М.П..
Свид. М.П. от своя страна получава нареждане в този смисъл от подсъдимия И.Д. /С./.
Когато свид. Т.Н. ***, свид. Д.Г. му заповядва да го остави в центъра на селото
и да го изчака. Свид. Д.Г. се отдалечава и след вземането на парите се връща
при свид. Т.Н..***, като свид. Т.Н. остава свид. Д.Г. пред дома на свид. М.П..
За извършения курс, свид. М.П. заплаща на свид. Т.Н. сумата от 200 лв. и последният
си тръгва. Парите взети от свид. П.В., свидетелят М.П. оставя на място, което С.
– подсъдимият И.Д. му посочва по телефона. След като взема парите, подсъдимият И.Д.
я разделя с подсъдимия Р.С. и двамата похарчват парите за лични нужди.
На следващия ден - 03/04.11.2010
г. двамата подсъдими отново се събират в посочения по-горе клуб в гр.Л. и
отново решават да извършат измама по телефона. В изпълнение на взетото решение,
подсъдимият Р.С. избира произволен номер, който се оказва домашния телефон на
свид. Д.Д.А. ***/***. Когато свид. Д.А. вдига
телефонната слушалка, подсъдимият Р.С. започва да плаче с женски глас и да
пищи, преструвайки се на дъщеря му и казвайки му, че са направили катастрофа,
като ще му даде полицая да говори. Телефонът е взет от подсъдимият И.Д., който
се представя за полицай и казва на свид. Д.А.: „Вашият човек направи катастрофа
и уби седемгодишно дете“. Подсъдимият И.Д. казва на свид. Д.А., че трябва да
даде повече от 1000 лв., за да освободят дъщеря му, иначе ще лежи 20 години в
затвора. Свидетелят Д.А. приема гласа на подсъдимия Р.С. за гласа на дъщеря си
и се съгласява да заплати исканата сума от подсъдимите И.Д. и Р.С.. Той увива
във вестник 1600 лв., както му е заповядано от подсъдимия И.Д. и пак според
разпорежданията на последния отива до центъра на селото, където предава парите
на непознато лице - свид. Д.Г.. Когато се прибира в къщи, решава да звънне на
дъщеря си и разбира, че е измамен. На следващата вечер подсъдимият И.Д. отново
звъни на свид. Д.А., представя се за полицай и му казва да не се оплаква за
измамата, защото те са мафия и ще го унищожат. Свидетелят Д.Г. *** от ***
шофьор - свид. Т.Н., който е бил изпратен от свид. М.П., който от своя страна е
извършил това по заповед на подсъдимия И.Д.. Свидетелят Д.Г. казва на свид. Т.Н.
да го остави до Кметството и да го изчака. Свидетелят Д.Г. отива до центъра на
селото, взема парите от свид. Д.А., след което се връща при автомобила и е
откаран от свид. Т.Н. ***. Там свидетелят Т.Н. оставя свид. Д.Г. пред дома на
свид. М.П., който му заплаща 100 лв. за курса. Свидетелят М.П. оставя парите на
мястото, посочено му от С. - подсъдимия И.Д.. Подсъдимият И.Д. прибира парите и
си ги разделят с подсъдимия Р.С., като двамата ги похарчват за лични нужди.
В интервала от време от 23.00
часа на 06.12.2010 г. до 07.30 - 08.00 часа на 07.12.2010 г., двамата подсъдими
И.Д. и Р.С. отново се събират в посочения клуб в гр.Л. и отново решават да
извършат телефонна измама. За целта подсъдимият И.Д. позвънява на произволен
номер, който се оказва домашния телефон на свид. С.В.С. ***. Подсъдимият И.Д.
започва да плаче с момчешки глас, преструвайки се на негов внук, като казва, че
с брат си са блъснали дете и са го убили и сега са задържани в полицията. След
това дава телефона на подсъдимия Р.С., който се представя за прокурор и нарежда
на свид. С.С. да заплати сумата от 3000-4000 лв. за
изготвяне на медицински документи, за прокурора и за съдията. Свидетелят С.С. се заблуждава, че това е неговия внук и му казва, че има
не повече от 1000 лв., при което подсъдимият Р.С. му казва, че ще стигнат и че
ще прати сина си, за да вземе парите, като пита свид. С.С.
къде точно живее. Свид. С.С. му обяснява. Подсъдимият
С. казва на свид. С.С. да си изключи мобилния телефон,
защото това, което те вършат в момента е тайна, а има разузнавателни средства и
може да ги подслушват. Свидетелят С.С. си изключва
мобилния телефон, като през цялото време няколкократно двамата подсъдими му
звънят по стационарния телефон и му обясняват как са катастрофирали внуците му.
Подсъдимият Р.С. отново пита свид. С.С. къде точно
живее, защото не могат да го намерят и свид. С.С.
отново му обяснява.
На 07.12.2010 г. около 07.30-08.00 часа в двора на
свид. С.С. *** пристига свид. Д.Г. с качулка на
главата и свидетелят С.С. му дава парите, поставени в
найлонова торбичка. Свид. Д.Г. *** там от *** - свид. Л.А., който е бил
изпратен там от свид. М.П., на който това е било наредено по телефона от С.
/подсъдимия И.Д./. След като свидетелят Д.Г. взема парите, се качва в
автомобила на свид. Л.А. и двамата тръгват към гр.Стара Загора, като свид. Д.Г.
слиза на бензиностанция ОМВ в гр.Н.З.. Малко по-късно той предава парите на
свид. М.П., който ги оставя на място, посочено му по телефона от С. - /подсъдимия
И.Д./. Подсъдимият И.Д. разделя паричната сума с подсъдимия Р.С. и двамата ги
похарчват за лични нужди.
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия Р.И.С. е видно, че е неосъждан.
От приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия И.В.Д. е видно, че е осъждан с два влезли в сила съдебни
акта, както следва:
1. С присъда № *** по НОХД № *** г. на Районен съд - Л., влязла в
сила на 27.10.2008 г., на основание чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е
осъден на три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК е
отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години за деяние, извършено на
14.12.2006 г.;
2. С определение за одобряване на
споразумение № *** по НОХД № *** на Районен съд - Бяла, влязло в сила на 16.07.2009 г., на основание чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.18, ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три
години за деяние, извършено на 13.08.2008 г. С оглед на тези осъждания, подсъдимият Д. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е
осъществил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влезли
в сила присъда и определение за одобряване на споразумение за други такива
престъпления.
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия Р.И.С., приобщени
към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.1, т.3
от НПК, от показанията на свидетелите Р.Д.Д., С.В.С.,
Д.Д.А., П.И.В., Т.Ж.Н., И.А.П., Я.В.Я., П.М.П., Л.К.А.,
И.Д.И., Б.Н.П., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.283 от НПК, показанията на свидетелите М.С.П.
и Д.Г.Г., приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, протоколи за извършени следствени
експерименти с участието на свидетелите Д.Г.Г. и Т.Ж.Н.
/листи с №№ 271-290 включително от т.ІІ от ДП/, протоколи за претърсване и
изземване /листи с №№ 296, 297, 301-308 вкл., 312-315 вкл., 320-321, 332-343
вкл., 347-354 вкл., 358-362 вкл., 366-370 вкл./, протоколи за доброволно
предаване /листи с №№ 371 и 372/, разписки, както и другите писмени
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Р.И.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 и т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от около 03:00 часа на 28.03.2010 г.
до около 07:30 – 08:00 часа на 07.12.2010 г. в с.С., обл.Я.,
с.С., обл.Я., с.А., обл.Я,
с.И, обл.Я, действайки в условията на продължавано
престъпление, като се е представил за длъжностно лице - следовател М., прокурор
и полицай, след предварителен сговор с И.В.Д. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - И.В. *** имотна облага е възбудил и поддържал у различни физически
лица заблуждение и с това е причинил на тези лица имотна вреда в общ размер на
11 150 лв., както следва:
- на 28.03.2010 г., около 03:00
часа в с.С., обл.Я., като се е представил за длъжностно
лице - следовател М., след предварителен сговор с И.В. *** действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - И.В. *** имотна облага е възбудил и поддържал у Р.Д.Д. *** заблуждение, че синът й е предизвикал ПТП, при което
е било убито дете и поискал сумата от 8000 лв., за да бъде освободен, като му е
била предадена сумата от 7600 лв. и с това е причинил на Р.Д.Д. имотна вреда в размер на 7600 лв.,
- през нощта на 02/03.11.2010 г.,
в с.С., обл.Я., като се е представил за длъжностно
лице - прокурор, след предварителен сговор с И.В. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - И.В. *** имотна облага е възбудил и поддържал у П.И.В. ***
заблуждение, че дъщеря й е предизвикала ПТП, при което е било убито дете и
поискал сума не по-малко от 1000 лв., за да бъде освободена, като му е била
предадена сумата от 950 лв. и с това е причинил на П.И.В. имотна вреда в размер
на 950 лв.;
- през нощта на 03/04.11.2010 г.,
в с.А., обл.Я. като се е представил за длъжностно
лице - полицай, след предварителен сговор с И.В. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - И.В. *** имотна облага е възбудил и поддържал у Д.Д.А. *** заблуждение, че дъщеря му е арестувана, защото е
предизвикала ПТП, при което е било убито дете и поискал сумата от 1000 лв., за
да бъде освободена, като му е била предадена сумата от 1600 лв. и с това е
причинил на Д.Д.А. имотна вреда в размер на 1600 лв.;
- за времето от 23:00 часа на
06.12.2010 г. до 07:30 – 08:00 часа на 07.12.2010 г., в с.И.о, обл.Я, като се е представил за длъжностно лице - прокурор, след
предварителен сговор с И.В. ***, действайки като съизвършител,
чрез посредственото извършителство на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и за другиго - И.В. ***
имотна облага е възбудил и поддържал у С.В.С. *** заблуждение, че внуците му са
задържани в полицията, защото са предизвикали ПТП, при което е било убито дете
и поискал сума от 3000 - 4000 лв., за изготвяне на медицинска документация, за
прокурора и съдията, като му е била предадена сумата от 1000 лв. и с това е
причинил на С.В.С. имотна вреда в размер на 1000 лв.
Подсъдимият И.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.1, т.2,
т.4 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода от около 03:00 часа на 28.03.2010
г. до около 07:30 часа – 08:00 часа на 07.12.2010 г. в с.С., обл.Я., с.С., обл.Я., с.А., обл.Я., с.И., обл.Я., действайки
в условията на продължавано престъпление и в условията на повторност,
като се е представил за длъжностно лице - следовател М., прокурор и полицай,
след предварителен сговор с Р.И. ***, действайки като съизвършител,
чрез посредственото извършителство на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и за другиго - Р.И.С. ***
имотна облага е възбудил и поддържал у различни физически лица заблуждение и с
това е причинил на тези лица имотна вреда в общ размер на 11 150 лв. и деянията
не представляват маловажен случай, както следва:
- на 28.03.2010 г., около 03:00
часа в с.С., обл.Я., действайки в условията на повторност, като се е представил за длъжностно лице -
следовател М., след предварителен сговор с Р.И.С. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - Р.И.С. *** имотна облага е възбудил и поддържал у Р.Д.Д. *** заблуждение, че синът й е предизвикал ПТП, при което
е било убито дете и поискал сумата от 8000 лв., за да бъде освободен, като му е
била предадена сумата от 7600 лв. и с това е причинил на Р.Д.Д. имотна вреда в размер на 7600 лв. и деянието не
представлява маловажен случай;
- през нощта на 02/03.11.2010 г.,
в с.С., обл.Я., действайки в условията на повторност, като се е представил за длъжностно лице -
прокурор, след предварителен сговор с Р.И.С. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - Р.И.С. *** имотна облага е възбудил и поддържал у П.И.В. ***
заблуждение, че дъщеря й е предизвикала ПТП, при което е било убито дете и
поискал сума не по-малко от 1000 лв., за да бъде освободена, като му е била
предадена сумата от 950 лв. и с това е причинил на П.И.В. имотна вреда в размер
на 950 лв., като деянието не представлява маловажен случай;
- през нощта на 03/04.11.2010 г.,
в с.А., обл.Я., действайки в условията на повторност, като се е представил за длъжностно лице -
полицай, след предварителен сговор с Р.И.С. ***, действайки като съизвършител, чрез посредственото извършителство
на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и
за другиго - Р.И.С. *** имотна облага е възбудил и поддържал у Д.Д.А. *** заблуждение, че дъщеря му е арестувана, защото е
предизвикала ПТП, при което е било убито дете и поискал сумата от 1000 лв., за
да бъде освободена, като му е била предадена сумата от 1600 лв. и с това е
причинил на Д.Д.А. имотна вреда в размер на 1600 лв.,
като деянието не представлява маловажен случай;
- за времето от 23:00 часа на
06.12.2010 г. до 07:30 – 08:00 часа на 07.12.2010 г., в с.И., обл.Я., действайки в условията на повторност,
като се е представил за длъжностно лице - прокурор, след предварителен сговор с
Р.И.С. ***, действайки като съизвършител, чрез
посредственото извършителство на М.С.П. и Д.Г.Г.,***, с цел да набави за себе си и за другиго - Р.И.С. ***
имотна облага е възбудил и поддържал у С.В.С. *** заблуждение, че внуците му са
задържани в полицията, защото са предизвикали ПТП, при което е било убито дете
и поискал сума от 3000 - 4000 лв., за изготвяне на медицинска документация, за
прокурора и съдията, като му е била предадена сумата от 1000 лв. и с това е
причинил на С.В.С. имотна вреда в размер на 1000 лв., като деянието не
представлява маловажен случай.
По
доказателствата:
Съдът обсъди обясненията на
подсъдимия Р.С., като взе предвид, че те освен доказателствено средство, са
така също и средство за защита. Независимо от обстоятелството, че на съдебното
следствие подсъдимият С. се възползва от правото си да даде обяснения, които
значително се различават от дадените на досъдебното производство, заявявайки,
че не е извършил инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното
престъпление, а поради упражнено от страна на разследващите органи физическо
насилие, бил принуден да каже каквото искат за да го освободят, съдът на основание чл.279, ал.1, т.3 от НПК приобщи
обясненията му, дадени на досъдебното производство към доказателствата по
делото чрез прочитането им, когато при проведения му разпит на 22.01.2001 г. признава
изцяло обстоятелствата досежно извършената измама в с.И., обл.Я..
Обясненията на подсъдимия С. са подробни, логични и безпротиворечиви, при което
съдът ги кредитира, а съпоставяйки ги с останалите гласни и писмени
доказателства по делото, намира, че обясненията на подсъдимия С. относно
взаимоотношенията му с подсъдимия И.Д. и механизма на извършваните деяния,
както последователността на осъществяване на отделните форми на изпълнителното
деяние – възбуждането на заблуждение у всеки един от пострадалите от страна на
подсъдимите и поддържането на същото и получаването на имотната облага, се
подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства по делото. В тази връзка
съдът приема, че доколкото е налице вътрешно противоречие между самопризнанието
на подсъдимия С. на досъдебното производство и обясненията му за
несъответствието им с казаното от него в съдебно заседание, съдът приема, че се
касае до защитна версия, поради което приема, че следва да даде вяра на
обясненията, дадени от подсъдимия С. на досъдебното производство, приобщени по
делото по надлежния процесуален ред, визиран в чл.279, ал.1, т.3 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля М.П., който свидетелства относно получаването на парите от
пострадалите лица и оставянето им на местата по указания, посочени от лице на
име С.. Свидетелят П. е искал да се откаже от изпълнението на поръчките, които С.
му е давал, тъй като е съзнавал, че става въпрос а измама, но е получавал
заплахи, поради което не е успял да се откаже.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Д.Г., който свидетелства за местата, които е посещавал по указания на
непознатия, който му се е обаждал по телефона да отиде и да вземе определени
суми от пострадалите, начина на предаването им и впоследствие оставането им на
посочените от непознатия места. Показанията на свид. Д.Г. относно посещаваните
от него места в с.С., с.С., с.А.,
с.И., обл.Я. и получаването на парите от пострадалите
изцяло съвпадат и с проведените с негово участие следствени експерименти и
отразеното в тях. В тази връзка е и извършения следствен експеримент с
участието на свид. Т.Н., проведен на 15.12.2011 г. в с.С. и с.А., обл.Я., при който същият посочва местата, на които е
оставял свид. Д.Г. и го е изчаквал. По делото е доказано по несъмнен начин, че
свидетелят Д.Г. е получавал паричните суми от пострадалите Р.Д. /в случая
племенника й свид. И.П./, П.В., Д.А. и С.С., като показанията на пострадалите лица относно
описанието на момчето, на което са предавали парите - свид. Д.Г. са
непротиворечиви.
Съдът кредитира показанията на
всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по
делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.283 от НПК, като
намира, че показанията им пресъздават достоверно обстоятелствата така, както са
възприети от тях, между тях не са налице съществени противоречия, като
свидетелите излагат добросъвестно фактите, както са ги възприели и се подкрепят
от останалите доказателства по делото, с изключение на показанията на свид. П.П. и отчасти показанията на свид. Л.А., доколкото същите са
изолирани и не съдържат относима информация. Авторството на деянията се доказва
безспорно и от показанията на разпитания в хода на досъдебното производство
свид. Я.Я., приобщени по делото на основание чл.283
от НПК, които съдът кредитира като обективни и логични.
Дадените в хода на съдебното
следствие обяснения от подсъдимия И.Д. в насока, че не е извършвал описаните в
обвинителния деяния и че не познава свидетелите М.П. и Д.Г. са в противоречие с
обясненията на подсъдимия С. и показанията на разпитаните свидетели, поради
което и тъй като стоят изолирано, съдът не им даде вяра.
От правна страна:
От обективна страна е необходимо
всеки един от подсъдимите да е извършил действия, с които да заблуди
пострадалия чрез създаване на неверни представи, които да го мотивират да
извърши имуществено разпореждане, вследствие на което дейците да се обогатят
без основание, като от субективна страна следва да е налице съзнание за това,
че създадените представи у пострадалия са неистински, това да се цели и да се
иска извършване на имущественото разпореждане от пострадалия в полза на
дейците, при съзнание за разпределение на ролите между съучастниците-съизвършители,
единият от които следва да възбуди, а другият да поддържа създаденото
заблуждение у пострадалия до постигане на общата користна цел – извършване на
имущественото разпореждане от пострадалия. При всяко едно от отделните деяния,
с изключение на деянието, осъществено на 03/04.11.2010 г. /когато са разменени
ролите им/, подсъдимите са действали по идентичен начин – подсъдимият Д. се е
обаждал на произволни стационарни телефонни номера, като попадайки на възрастни
хора, преправял гласа, заблуждавайки ги, че техен син, дъщеря или внук е убил
човек в катастрофа и е наложително да се дадат пари, за да бъдат освободени или
да се изготви медицинска документация, за прокурора и съдията, до момента, в
който се формират неверни представи у пострадалия, след което се е включвал
подсъдимия Р.С., който се е представял за следовател М., прокурор и полицай, и
се е уговарял с пострадалия каква точно сума ще е необходима и че ще изпрати
сина си или друг човек, на който следва да се предадат парите. След това
подсъдимите са се обаждали на свид. Д.Г. или на свид. М.П. с данни за адреса и
уговорената сума, при което последните отивали на адреса и вземали приготвените
пари, като с това се довършвал и фактическия състав на деянието, като след това
горепосочените свидетели оставяли уговорената част от парите на определено
място от подсъдимия Д., като отделяли и уговорената част от сумата за себе си,
а подсъдимите ги вземали от уговореното място и си ги разделяли. Този модел на
изпълнителното деяние от обективна страна се установява по категоричен начин за
всяко от отделните деяния, които се потвърждават от събраните доказателства –
разпита на пострадалите лица Р.Д., П.В., Д.А. и С.С. на
досъдебното производство и останалите свидетели, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доколкото се установява по делото, че двамата подсъдими предварително са
се срещнали и са решавали да звънят по телефона на произволно избрани номера,
за да мамят хора, както и как точно ще действат, съдът приема, че е налице
предварителен сговор по смисъла на чл.210, ал.1, т.2 от НПК, както преди
започването на съвместната им престъпна дейност, така и преди всяко отделно
деяние, включено в продължаваното престъпление. Налице е и квалифициращия
признак по чл.210, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, а именно подсъдимите са се
представяли за длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1 б.„а” от НК. В конкретните случаи и
двамата подсъдими са се представяли именно за длъжностни лица – като
следовател, прокурор, полицай.
Доколкото по делото се установи
извършването на четири деяния в рамките на периода от 28.03.2010 г. до
07.12.2010 г., осъществявайки поотделно състава на едно и също престъпление,
при еднородност на вината, и при една и съща обстановка, съдът приема, че
извършените от двамата подсъдими деяния съставляват продължавано престъпление
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Извършеното от подсъдимия И.Д.
осъществява квалифицирания състав на престъплението измама по чл.210, ал.1, т.4 от НК – „извършена повторно в немаловажен случай”.
Квалифицирания състав „извършена повторно в немаловажен случай” е налице, тъй
като деянието в случая е осъществено повторно, след като подсъдимият е бил
осъден с влезли в сила присъда и определение за друго такова престъпление,
представляващо немаловажен случай и не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието по предишните присъди – тези по НОХД № *** на Районен съд – Л. и НОХД № *** на Районен съд – Бяла.
От
субективна страна, безспорно е, че при извършване на всяко едно от деянията и
двамата подсъдими са съзнавали, че никой от тях не е следователя М., прокурор
или полицай, съзнавали са ясно и това, че в действителност няма убит близък на
пострадалите, с които са се свързали и са осъществявали контакт, както и че не
са необходими никакви парични суми за освобождаването на близките им или за
изготвяне на медицинска документация, за прокурора и съдията, а получените
парични средства, след разпореждането от пострадалите, ще се придобият от тях,
съзнавали са и обстоятелството, че имущественото разпореждане, извършено от
пострадалите, вследствие измамливите им действия, ще донесе вреда на
пострадалите, а подсъдимите ще се обогатят без основание. Подсъдимите са
действали с умисъл да заблудят пострадалите с лични действия, както и с умисъл
за действията на съучастника, с общата користна цел да получат парична облага,
която не им се следва, поради което съдът прие, че деянията, включени в състава
на продължаваното престъпление са съставомерни и от субективна страна.
Относно
вида и размера на наложените наказания на подсъдимите, съдът взе предвид
следното:
За извършеното
от подсъдимите Р.И.С. и И.В.Д. престъпление,
Наказателния кодекс
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години. При определяне на наказанията за извършеното
престъпление от подсъдимите, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, предвид това, че от извършеното престъпно
посегателство са пострадали особена група от обществото - възрастни хора, които
именно предвид възрастта си, са по-лесно манипулируеми
и податливи на измамливи внушения, което от своя страна обуславя степен на
обществена опасност както на дейците, така и на престъплението, далеч по-висока
от обичайните подобни случаи. Като отегчаващо отговорността обстоятелства за подсъдимия И.Д., съдът приема и обстоятелството, че същият е осъждан, и то все за
престъпления измама. По отношение на подсъдимия Р.С., съдът приема, че
са налице и смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало, признанието на вината и дадените
обяснения на досъдебното производство, които обстоятелства обаче, съдът не
преценява като изключителни или многобройни такива, за да приложи института на
чл.55, ал.1 от НК, а следва единствено да ги съобрази при определяне размера на
наказанието. Поради изложеното и при приложение на разпоредбата на чл.54 от НК,
съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимите,
отчитайки подбудите и останалите релевантни обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия
Р.С. наказание лишаването свобода за срок от четири години, а на
подсъдимия И.Д. наложи наказание лишаване от свобода за
срок от пет години. Същевременно съдът прецени, че по отношение на подсъдимия Р.С. са налице
условията за прилагане на института на условното осъждане, предвид това, че
същият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, както и за поправянето на последния не е наложително да изтърпи
наказанието, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на наложеното му наказание за срок от пет години, считано от
датата на влизане на присъдата в сила. Тъй като подсъдимият И.Д. е осъждан на
наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характер, то съдът счита,
че не са налице условията за прилагане на института на условното осъждане и
наложеното му наказание следва да се изтърпи от него ефективно, като с оглед
разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С така наложените
наказания на подсъдимите, съдът счита, че биха се постигнали целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Р.И.С. е бил задържан по
настоящото дело, считано от 22.01.2011 год. до 01.02.2011 г.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Р.И.С. е бил с взета мярка
за неотклонение домашен арест по настоящото дело, считано от 01.02.2011 год. до
07.10.2011 г.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.В.Д. е бил задържан по
настоящото дело, считано от 22.01.2011 год. до 01.02.2011 г.
Предвид
обстоятелството, че деянията, осъществени от подсъдимия И.В.Д. по присъдата,
постановена по НОХД № *** на Районен съд - Л. и по определението за одобряване
на споразумение, постановено по НОХД № *** на Районен съд - Бяла са извършени в условията на реална съвкупност, съдът
на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК определи общо наказание по тях, налагайки
най-тежкото от тях, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от една
година и тъй като подсъдимият Д. е осъществил престъплението по настоящата
присъда в изпитателния срок на присъдата и определението за одобряване на
споразумение по горепосочените НОХД-а, то и на основание чл.68, ал.1 от НК
съдът приведе в изпълнение определеното общо наказание от една година лишаване
от свобода, като с оглед разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС
определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Съдът на основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК отне в полза на държавата веществените доказателства - 1 бр. мобилен
телефон марка „Нокиа 6300“, 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа 6300“, 1 бр.
мобилен телефон марка „М-Тел“, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, 1 бр.
мобилен телефон „Нокиа“ и 1 бр. мобилен телефон „Самсунг“.
Съдът постанови веществените
доказателства по делото – 1 бр. пластика от СИМ карта „Би Конект“, 1 бр. СИМ
карта Мтел прима, СИМ карта „Фрог“, СИМ карта „Фрог“, СИМ карта „МТЕЛ“, СИМ
карта „Би конект глобул“, СИМ карта „Би конект глобул“, 1 бр. метална бухалка,
1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон за включване в запалка на
автомобил, 7 бр. фотоснимки, 1 бр. черна кутия с надпис „Полароид“ и 1 бр. слънчеви
очила, да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи с
незначителна стойност.
Граждански
искове по делото не бяха предявени.
Тъй като обвинението бе доказано,
съдът осъди подсъдимия Р.И.С. да заплати направените по делото разноски, от
които 1327.50 лв. в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД МВР гр.Я. и
41.49 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС, а подсъдимия И.В.Д.
да заплати направените по делото разноски, от които 37.50 лв. в полза на
републиканския бюджет по сметка на ОД МВР гр.Я. и 41.49 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: