Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на петнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря
Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №225/2020г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Образувано е по искова молба на БЛЕК СИЙ КОМЕРС ЕООД /с
предишно наименование Трансинс рециклираща компания Варна ЕООД/, ЕИК *********,
Варна, срещу РАДОСТ МЕТАЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от
40 000 лева, представляващи част от по-голямо задължение, в размер на
80 000 лева, на отпаднало основание – прекратен с изтичане срока на
договора и липса на изпълнение ведно със законна лихва върху частично
претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
както и присъждане на сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното
дружество е бил сключен договор от 06.08.2018г., съгласно който ответникът като
изпълнител се съгласил в продължение на 1 година да извършва дейности по сортиране
и разсортиране на метални отпадъци, собственост на дружеството -ищец. По този
начин се твърди, че между страните възникнало правоотношение по договор за
изработка, по който ответникът бил изпълнител, а ищецът възложител.
Твърди
се още, че металните отпадъци се намирали на различни специализирани площадки,
стопанисвани от възложителя. Същият притежава лиценз за дейност с отпадъци
съобразно Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ като при обработката и
третирането на количествата отпадъци освен собствен ресурс ползва и такъв на
трети лица -изпълнители, каквато дейност е възложена и на ответното дружество.
Твърди се, че между страните било договорено възнаграждение в размер на 88.01
лева за всеки тон обработени отпадъци както и допълнително възнаграждение при
достигане на определен обем свършена работа – за постигнат резултат над 500
тона обработени отпадъци на месец, се дължали допълнително 8.80 лева на тон.
Твърди се, че заплащането на възнаграждението се извършвало по банков път, на
авансови вноски съгласно чл.2.2 от договора между страните, за които
изпълнителят следвало да издаде фактури. Твърди се, че ищецът е заплатил
съгласно тази уговорка на два пъти поравно сумата от общо 80 000 лева,
както следва: на 08.08.2018г. – 40 000 лева и на 09.08.2018г. – същата
сума. За тези аванси ответникът издал съответно фактура №1/08.08.18г. и
№2/09.08.2018г.
Ищецът
твърди, че независимо от извършеното своевременно плащане на авансите,
ответникът не предприел изпълнение по договора и дори преустановил контактите с
възложителя. В едногодишния срок до 06.08.2019г. не било извършено нищо. Поради
това ищецът претендира, че е налице хипотезата на чл.55, предложение трето от ЗЗД за връщане на платеното поради отпадане на основанието за това с изтичане
срока на договора и липса на изпълнение.
С
допълнителна молба, във връзка с указания на съда в определението по чл.374 ТЗ,
ищецът е уточнил, че поддържа единствено прекратително основание на договора за
изработка – изтичане срока му на действие. Поддържа искане за връщане на
сумите, заплатени като аванс по договора, поради прекратяването му с изтичане
на уговорения едногодишен срок.
В срока за отговор по чл.367 ГПК, ответникът РАДОСТ МЕТАЛ
ЕООД не е депозирал становище по иска.
В
съдебно заседание не се явява представител на ищеца както и няма постъпила
писмена молба от същия по хода на делото.
В
съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, редовно
призовано по реда на чл.47 вр.чл.50, ал.4 ГПК.
Съдът,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въпреки
пасивността на страните, не са налице предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК, тъй като липсва искане на ищеца в
този смисъл. Не са налице предпоставки и за прекратяване на производството в
хипотезите на чл.238, ал.2 и ал.3 ГПК, тъй като с исковата си молба ищецът е
посочил и представил писмени доказателства.
Въз
основа на изложеното, съдът следва да се произнесе по основателността на иска
съобразно разпределената на страните доказателствена тежест и приложените с
исковата молба писмени доказателства.
От
същите се установява, че между двете дружества, страни по спора, на
06.08.2018г. е сключен договор за услуга, по силата на който ТРАНСИС
РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА ЕООД, ЕИК *********, представлявана от С.С. е
възложила на РАДОСТ МЕТАЛ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя И.К.Й.,
срещу възнаграждение, да извършва дейност по разсортиране и сортиране на
метални отпадъци, регистрирани и находящи се на площадките на възложителя по
смисъла на дадено разрешение на РИОСВ –Варна от 01.07.2013г., в едногодишния
срок на действие на договора – до 06.08.2019г. В чл.2.1 е уговорен размер и
начин на плащане на възнаграждението по договора, а в чл.2.2. е уговорено
авансово заплащане на цената в срок до 15 дни от издаването на фактура от
изпълнителя, в брой или по банков път.
Към
исковата молба са приложени два броя фактури - №1/08.08.2018г. и
№2/09.08.2018г., издадени от Радост Метал ЕООД, всяка една за сумата от
40 000 лева, аванс по договора.
Приложено
е извлечение от банкова сметка ***, от която е видно нареждане на по
40 000 лева от ищеца към Радост Метал ЕООД, по фактура, по посочена във
фактурите банкова сметка ***, на 08.08.2018г. и на 09.08.2018г.
Въз
основа основа на горното съдът достига до следните правни изводи:
От
представения договор за услуга от 06.08.2018г. се установява, че страните са
постигнали съгласие ответното дружество РАДОСТ МЕТАЛ ЕООД да изпълнява дейност
по регулярно сортиране и разсортиране на метални отпадъци, находящи се на
площадките на възложителя ТРАНСИС РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ ВАРНА ЕООД, с актуално
наименование БЛЕК СИЙ КОМЕРС ЕООД, за срок от 1 година, срещу възнаграждение.
Уговорена е цена на услугата в размер на 88.01 лева за всеки обработен тон от
суровината без ДДС както и бонусна цена от допълнително 8.80 лева за обработен
тов, при надхвърляне на обем от 500 тона на месец. /т.2 от договора/ Уговорено
е цената да се заплаща в срок от 15 дни от издаване на фактура от ответното
дружество, авансово, т.е. преди престиране на резултата.
Ищецът
е предявил иск за възстановяване на част от заплатената авансово цена в размер
на 40 000 лева, от общо 80 000 лева, поради прекратяване действието
на договора. Към датата на предявяване на иска срокът на договора е изтекъл –
още на 06.08.2019г., поради което съдът квалифицира иска по чл.55, предложение
трето от ЗЗД.
Ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не е установил изпълнение точно, в срок и обем
съгласно договореното, при твърдения на ищеца за пълно неизпълнение на
възложената работа. Поради липса на отговор на ответника, не е налице оспорване
фактическите твърдения по исковата молба, макар да не е налице и признание на
факти или признание на иска.
Същевременно,
ищецът следва да установи пълно и главно плащането на претендираната авансова
цена/възнаграждение/ за исковата сума от 40 000 лева, по сметка на
ответното дружество. Представеното в тази връзка извлечение от сметка на ищеца
в Банка Пиреос България АД, установява нареждане на суми от ищеца по банкова
сметка ***. Съгласно чл.305 ТЗ, когато плащането се извършва чрез задължаване
и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора или чрез изплащане в наличност на сумата на задължението на
кредитора. По сметката са извършени транзакции в полза на Радост Метал ЕООД,
въз основа на издадените от ответното дружество фактури, по посочената в тях
банкова сметка ***, на датата на издаване на фактурите – съответно 08.08. и
08.09.18г. Поради това, съдът намира, че е установено плащане на сумата по
издадените фактури. Извършените преводи не са оспорени от ответника, въпреки
редовното връчване на преписа от исковата молба, лично на управителя. Поради
това, въпреки липсата на доказателства за плащането по смисъла на чл.305 ТЗ,
ищецът не е поставен в положение да установява с други доказателства превода на
сумата, съотв.захранване сметката на контагента си.
Въз
основа на горното, съдът намира предявения частичен иск за основателен. Поради
това следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната лихва върху сумата от
40 000 лева, от предявяване на иска на 11.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата съгласно чл.86 ЗЗД.
В
полза на ищеца се следват и сторените по делото съдебно деловодни разноски в
размер на платената държавна такса от 1 603 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
РАДОСТ МЕТАЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, да заплати на БЛЕК СИЙ КОМЕРС ЕООД /с
предишно наименование Трансинс рециклираща компания Варна ЕООД/, ЕИК *********,
Варна, сумата от 40 000 лева,
представляващи част от по-голямо задължение, в размер на 80 000 лева,
авансово заплатена цена по договор за услуга от 06.08.2018г., на отпаднало
основание съгласно чл.55 ЗЗД, поради изтичане срока на договора, ведно със
законна лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА РАДОСТ МЕТАЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, да
заплати на БЛЕК СИЙ КОМЕРС ЕООД /с предишно наименование Трансинс рециклираща
компания Варна ЕООД/, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в
размер на заплатената държавна такса от 1603 лева, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис на страните с
въззивна жалба пред АС-Варна.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: