Р Е Ш Е
Н И Е №260077
гр. Б., 01.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при секретаря Т. Б., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 69 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
обжалване:
Електронен
фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Х.Г.Х., ЕГН **********
е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
В подадената жалба от Х.Х. е описано искане за отмяна на
така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен, при
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че
липсват доказателства за конкретното
място на извършване нарушението и наличието на пътен знак, покрай който
е преминало МПС. Твърди се, че на отразеното в ЕФ място на нарушението знак с
ограничение от 80 км/ч, не е бил поставен на изискуемото си минимално
разстояние. Навежда доводи за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП като се позовава на т.р. №1 от
26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОСК на ВАС, според което, ЕФ се издавал в
отсъствието на контролен орган, а заснемането се осъществява само със
стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо в
отсъствие на контролен орган, какъвто бил настоящия случай, но които тълкувателни
указания не били спазени в настоящето административно
наказателното производство, довело до незаконосъобразност на процесния ЕФ.
Според въззивника са налице и други
нарушения при издаването на оспорвания фиш, които са основания за неговата
отмяна – тахническото средство не било изрядно и не бил съставня протокол за
използването му и др. В заключение се иска РС-Б. да отмени обжалвания
Електронен фиш изцяло като незаконосъобразен.
Въззивният жалбоподател редовно
призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призовона, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Б.ският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Посредством
запис от система за видео наблюдение е установено, че на 08.05.2020г., в 17.06
часа, по АМ Х., км. *с посока на движение към гр.В., при ограничение от 80
км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Х. С., с регистрационен номер *,
собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, при разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е
отчетена скорост на движение на описания автомобил от 138 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от
3 км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 45 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. № */08.05.2020г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ *от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил
изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че 08.05.2020г.,
в 17.06 часа, по АМ Х., км. *с посока на движение към гр.В., при въведено
ограничение от 80 км/ч, с пътен знак В-26. Нарушението установено с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M насочено към гр. С.. Приспаднат толеранст минус 3% от измерената скорост
на Х. С., с регистрационен номер * е извършено нарушение за скорост, разрешена
скорост 80 км/ч, установена скорост 135 км/ч., превишена стойност на скоростта 45
км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на Х.Г.Х., ЕГН **********.
Поради това бил издаден процесният електронен фиш № *, издаден от ОДМВР-С., с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя Х. е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил
връчен на собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5,
изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства:
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № */29.02.2016г. и
заповед №*от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен
фиш; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 08.05.2021г.,
протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, справка-отговор от Областно
пътно управление-С., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал
и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., ведно със
снимка на мястото на нарушението, от която се установява, че към датата
на извършване на нарушението /08.05.2021г./ при км *в дясно платно /посока В./ е
съществувал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/ поставен на км *, с обхват
на действие 1560 м до км 57+160 и участъкът е сигнализиран и маркиран от деня
на въвеждането му в експлоатация. Ето защо твърденията на жалбоподателя в обратна
насока са категорично опровергани.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея и
протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, се установяват видът на
мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно
нормативните изисквания.
Автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се
регистрационен номер, модел и марка, заснет е от достатъчно разстояние, без
около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост
евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя,
както и е установено точно мястото на нарушението. Снимковият материал,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни
електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога
той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура
по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това,
тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189,
ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да
се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства
сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835
и протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”. Тези документи удостоверяват, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип № TFR1-M, е вписана в регистъра
на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип
и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № *от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10,
ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Х., км.
*с посока към гр.В., времето на работа с него, посоката на движение на
контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание
да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час
чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното
МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с
ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол и установено точно мястото на нарушението
. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение,
за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно
автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен
на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, че заснемането се осъществява с
техническо средство, предварително обозначено. В случая не е дължимо
обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била
регламентацията на чл. 7 от Наредба № */12.05.2015 г. до отмяната на нормата,
обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г., поради което и това възражение на
жалбоподателя следва да се остави без
уважение.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е
посочено, че нарушението е извършено от собственика, той и водач на посочения
автомобил – Х.Г.Х., тоест извършителят е установен надлежно и правилно и
законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната му отговорност.
Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДвП административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на чл.
188, ал.1, изр.2 от с.з. е предвидено и изключение от този принцип, като тази
отговорност носи собственика, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Това е
законоустановена оборима презумция, водач на автомобила, с който е извършено
конкретно административно нарушение, е неговият собственик, като и е уредил
правния способ за оборване на тази
презумция – посредством подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което
в случая не е сторено, а и жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало
автомобила.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения
със заповед № */29.02.2016г. и заповед №*от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец,
носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването
на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че
обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност,
че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение,
отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма
забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак,
когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта
за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на
скоростта от 90 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради
което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите
на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и
място на нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят,
коя е нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от Х.Х..
От субективна страна е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в конкретния случай, скоростта правилно е установено да е
превишена с 41 км, стойност получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно техническите и метрологичните
характеристики на АТСС, поради което за нарушението е приложима именно санкцията
по т. 5 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 40 до 51 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателят е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането с превишена скорост поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по пътищата.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен
фиш, като законосъобразен и правилен следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като законосъобразен и правилен Електронен фиш серия К № *
издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Х.Г.Х., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: